Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77/27.06.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 12.06.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като
разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 222/2019 по описа на
Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Р.Ш.А. *** чрез процесуалния
му представител адв. Е.П. от САК срещу решение № 32/13.03.2019 год. по гр.д. № 82/2018 год. на Окръжен съд - Търговище, с което са отхвърлени исковете против Прокуратурата на РБ с
правно осн. чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат от незаконно изземване на 30 тона маслодаен слънчоглед
като веществено доказателство по ДП № 588/2012 год. на РУП –гр.Попово и незаконен отказ за връщането му, в размер на сумата 82 096 лв., претендирана като пропусната полза от добив и реализация на продукция от
342,069 дка земеделска земя по прекратен по горната причина договор за аренда №
ПС-02-12/05.07.2011 год. за периода 2018-2021
год., и за сумата 60 313,44 лв., претендирана като
пропусната полза от субсидия за посочените 342,069 дка земеделска земя за
2018-2021 год., ведно с мораторна лихва от датата на увреждането – 12.10.2012 год. до окончателното плащане. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, като
му се присъдят и направените съдебни разноски за двете инстанции.
В постъпилото допълнение към въззивната жалба се
изразяват съмнения в обективността и безпристрастието на съда. От друга страна,
съгласявайки се с дадената от съда правна квалификация на исковете, въззивникът
счита мотивите на решението за противоречиви и необосновани, което е довело до
неправилност на решението.
В постъпилия отговор от Прокуратурата на РБ чрез
процесуалния представител Цветелина Маринова е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението, както и за
присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на разглеждане е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се под формата на пропуснати ползи от добив и реализация на
земеделска продукция, по прекратен договор за аренда на 342,069 дка земеделска
земя, както и пропусната субсидия за същата земя за периода 2018-2021 год., които вреди са настъпили в резултат от изземването
като веществено доказателство на 30 тона маслодаен слънчоглед и незаконен отказ от връщането му след
прекратяване на наказателното производство.
Поради това, че претендираните вреди не са настъпили от
незаконосъобразни действия на прокуратурата, попадащи в обхвата на хипотезите
по ЗОДОВ, за тях е приложим общият деликтен състав на чл. 49 от ЗЗД. По този
ред се ангажира отговорността на възложителя на някаква работа за
вредите, причинени при или по повод нейното изпълнение.
Задължението, пораждащо
отговорност за непозволено увреждане, произтича от общата повеля на закона да
не се вреди другиму. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Затова, за да се приеме наличието на деликт, е необходимо деяние, което да е противоправно,
настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Въпреки трайно възприетото в доктрината и в практиката
разбиране, че отговорността на възложителя е обективна, за осъществяване на
фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД е необходимо освен това действията на лицето, което е било натоварено с извършване на работата, да са
виновни. Без вина на
работника или служителя не може да съществува отговорност за юридическото лице,
което е възложило тази работа. Само ако лицето, на което е възложена работата,
самото то отговаря, само тогава отговаря възложителят.
По
делото е установено, че по повод образувано срещу ищеца наказателно
производство по разпореждане на прокурор от Районна прокуратура гр. Попово, от
него са били иззети като веществено доказателство 30 тона маслодаен слънчоглед,
който бил предоставен на отговорно пазене в три зърнобази на територията на
гр.Попово с протоколи за отговорно пазене, приложени по делото. С постановление
от 06.03.2013 год. на Районна прокуратура гр. Попово
наказателното производство срещу ищеца е прекратено. В постановлението за
прекратяване е посочено, че веществените доказателства следва да останат на
отговорно пазене в складовете, в които са предадени, до разрешаване на
гражданскоправния спор между страните относно собствеността върху вещите.
Междувременно
ищецът неколкократно сезирал прокуратурата с искания за освобождаване и връщане
на иззетия слънчоглед, което му било отказано с постановление от 22.10.2012 год. на Районна прокуратура гр.Попово, потвърдено с
определение от 08.11.2012 год. по ЧНД № 376/2012
год. на Районен съд гр.Попово.
Действията
на прокуратурата във връзка със събирането, проверяването и съхранението на
веществените доказателства са регламентирани в чл. 109-113 от НПК. Съгласно
цитираните разпоредби веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство. Те могат да бъдат върнати на лицата, от които са
отнети и преди това, когато по преценка на прокурора това няма да затрудни
разкриването на обективната истина. Предвидена е възможност в случай, когато
иззетите вещи подлежат на бързо разваляне, те могат с разрешение на прокурора
да бъдат продадени, а получената сума да се внесе в банка, обслужваща държавния
бюджет. В случай на спор за право на собственост върху иззетите вещи, съгласно
чл. 113 от НПК те се пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила.
В
конкретния случай в хода на наказателното производство е обективиран спор между
ищеца и друго лице за собственост върху иззетия слънчоглед, което е дало
основание на прокурора да приложи разпоредбата на чл. 113 от НПК. При
разглеждане на искането на ищеца за връщане на вещите, прокурорът е съобразил
също, че не е налице опасност от бързо разваляне, тъй като пазенето им е било
възложено на лица, занимаващи се професионално със съхранение на зърно и е било
осъществявано в помещения, специално пригодени за тази цел.
Следователно
действията на прокуратурата изцяло са съобразени с изискванията на закона по
отношение пазенето на веществените доказателства, а в постановлението за
прекратяване на наказателното производство е взето отношение по тях, както
повелява чл. 243 ал.2 от НПК. Наличието на спор за правото на собственост върху
вещите, каквито са твърденията и в самата искова молба, препятства връщането им
на лицето, от което са отнети, и създава по силата на чл. 113 от НПК правото,
но и задължението на прокуратурата да ги пази до влизане в сила на решението на
гражданския съд.
В
заключение, действията на прокуратурата са правомерни, поради което отсъства
първият и най-важен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Това прави безпредметно изследването на останалите елементи – наличието на
вреда и нейния размер, вината и причинната връзка.
Искът
не е доказан по основание, а като е достигнал до същия извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/13.03.2019 год. по гр.д. № 82/2018 год. на Окръжен съд - Търговище
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)