№ 282
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500376 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3, предложение второ от ГПК.
Образувано е по жалба от В. Р. Р. срещу разпореждането на ЧСИ Георги
Каримов, с което е прекратено производството по изп.д. № 20227920400048
по описа на този съдебен изпълнител. Жалбоподателят счита, че обжалваното
разпореждане е необосновано и противоречи на процесуалния закон.
Поддържа, че, по аргумент от чл. 433 ал. 1 от ГПК, актът за прекратяване на
образувано изпълнително производство следва да бъде постановление, а не
разпореждане. Счита, че не е налице нито една от хипотезите по този
нормативен текст, при настъпването на които законът оправомощава
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Подчертава,
че несъществуването в правния мир на първоначалния длъжник не е сред тях.
Оспорва тезата на частния съдебен изпълнител за неприложимост на
разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК. Вместо това намира, че правното
положение на собственика на недвижим имот, по отношение на който е
реализиран успешно иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, е сходно с
правното положение на лицето, дало своя вещ като обезпечение на чужд дълг.
Позовава се на решения на Софийския окръжен съд в този смисъл,
постановени по жалби срещу действията на ЧСИ Лазаров във връзка със
същия казус, и намиращи се в кориците на делото. Прави извод, че, по
аргумент от т. 2 на ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 год. на ОСГТК на
ВКС, това лице има качеството на длъжник в изпълнителното производство,
стига изпълнението да е насочено срещу имота, предмет на иска по чл. 135
ЗЗД, като това негово качество не се намира в зависимост от никакво друго
условие, вкл. заличаването на първоначалния длъжник по изпълнителния
лист . Изразява несъгласие с мотивите на съдебния изпълнител, че
собственикът на имота не би могъл да се суброгира в правата на
1
удовлетворения кредитор. Сочи, че ако „Г.Т.Е.М. И.“ ООД е имало намерение
да изпълни задължението, то е можело да извърши това докато дружеството-
длъжник „Т.“ ООД е съществувало, в който случай суброгацията би била
възможна. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото
на ЧСИ Каримов за продължаване на изпълнителните действия по него.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и с
изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния
изпълнител, които възпроизвеждат почти дословно мотивите на обжалваното
разпореждане. Съдебният изпълнител описва хронологията на действията по
изпълнителното дело, и счита жалбата за допустима, но неоснователна.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 434, ал. 1 от ГПК,
по образуването, движението и приключването на изпълнителното
производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен
когато законът предвижда да се произнася с постановление, и, тъй като в
случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 433 от ГПК, в които той е
следвало да се произнесе с постановление, прекратяването е следвало да се
извърши с разпореждане. Сочи, че длъжникът по изпълнителния лист „Т.“
ООД е заличен като търговец, като по този начин изчезва от правния мир и
задълженият субект на правото, който е дължал изпълнение на своето
парично задължение към взискателя В.Р.. Поддържа, че страните в
изпълнителното производство (взискател и длъжник) се сочат в
изпълнителния титул, въз основа на който се образува изпълнителното дело,
а, при липса на страна в процеса, производството не може да продължи. В
случая няма данни за наличие на правоприемник на длъжника „Т.“ ООД, по
отношение на който е проведено производство по несъстоятелност,
приключило със заличаването на търговеца. Поради това прави извод, че са
неприложими разпоредбите на чл. 429, ал. 1 и 2 от ГПК. Неприложима била и
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, която дава възможност,
изпълнителният лист да разпростира своето действие и срещу третото лице,
дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Сочи, че в настоящия
казус третото лице „Г.Т.Е.М. И.” АД е собственик на имот, който е придобит
при действието на уважен иск по чл. 135 от ЗЗД между ищеца В.Р. и
ответника „Т.“ ООД. При това, възприетото на част от съдебната практика
разширително тълкуване на приложното поле на чл. 429, ал. 3 от ГПК давало
възможно за прилагане на разпоредбата и в полза на взискател с уважен иск
по чл. 135 от ЗЗД по отношение на трето лице, придобило имота предмет на
този иск, ако взискателят насочи изпълнението върху този имот. Но счита, че
това е възможно само ако съществува основният длъжник по изпълнителния
лист (в случая -„Т.” ООД), което условие не е налице. Намира, че правното
положение на третото лице „Г.Т.Е.М. И.” АД би се утежнило, тъй като, ако
изплати изцяло дълга на „Т.“ ООД по изпълнителния лист, не би могло да се
суброгира в правото на удовлетворения кредитор и да търси от длъжника „Т.“
ООД платеното за чужд дълг. Прави извод, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Видно от копието на известие за доставяне, обжалваното действие на
съдебния изпълнител отказ е бил съобщен на жалбоподателя на 04.05.2022г.,
поради което подадената на 11.05.2022г. жалба срещу него (чрез куриер
ЕКОНТ) е в срока по чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу
подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна
2
такса за разглеждането й.
От фактическа страна, съдът констатира, че на 03.05.2019г. при ЧСИ
Стоян Лазаров е постъпила молба от В. Р. Р., за образуване на изпълнително
дело за принудително събиране на вземанията, отразени в представения с
молбата изпълнителен лист от 2002г. Видно от последния, „Т.“ ООД е било
осъдено да заплати на В. Р. Р. сумата 108584 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 14.06.2002г. до окончателното й изплащане.
От извършена служебна справка в търговския регистър се установява,
„Т.“ ООД е заличен търговец, считано от 05.12.2014 г.
На 14.10.2021г. е постъпило възражение от взискателя, с което се
настоява да бъде прекратено производството по изпълнителното дело по
отношение на длъжника, както и да се насочи публична продан по отношение
на имота, на който е извършен опис на 14.01.2020г.
С постановление от 15.10.2021г. ЧСИ Стоян Лазаров е прекратил
изпълнителното дело спрямо длъжника „Т.“ ООД.
Със заявление от 14.01.2022г. взискателят е поискал прекратяване на
изпълнителното производство пред този съдебен изпълнител и изпращането
му на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова.
Молбата е била уважена, и на същата дата делото е било изпратено на
ЧСИ Чолакова (л. 544 от изпълнителното дело).
С постановление от 02.02.2022г. този съдебен изпълнител е образувал
изпълнително дело срещу длъжника „Т.“ ООД, но с разпореждане от същата
дата е отказал да продължи производството, поради липсата на субект на
страната на длъжника.
По молба на взискателя, делото е било препратено на ЧСИ Георги
Каримов.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от
03.05.2022г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е за обявяване на относителна
недействителност на валидни правни действия, с които длъжникът уврежда
кредитора си. От гледна точна на процесуалното право, искът е
конститутивен, доколкото с него
кредиторът упражнява свое потестативно право, изразяващо се в правната
възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на
атакуваното увреждащо действие, без да се зачитат разпоредителните
действия на длъжника.
Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, този иск е облигационен, а не вещен, т.е.
уважаването му няма обратно вещноправно действие: след като вещта е
отчуждена по силата на вещно-транслативното действие на увреждащата
сделка, неин собственик става и остава третото лице - приобретател. Дори
когато искът бъде уважен, тази сделка остава действителна за страните по нея
(прехвърлител и приобретател) и имотът не се връща в патримониума на
прехвърлителя. Тя се счита за недействителна само по отношение на
3
кредитора- ищец. Това означава, че, независимо че прехвърленото имущество
остава в патримониума на приобретателя, кредиторът получава възможността
да насочи изпълнението срещу него. Така, интересът на кредитора от
провеждането на Павловия иск е обусловен именно от създаването на
възможност за насочване на принудително изпълнение върху чужда вещ,
въпреки че приобретателят й не отговаря за задълженията на длъжника към
кредитора. Уважаването на иска е санкция за приобретателя - собственик, ако
е придобил вещта безвъзмездно или е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване, като тази санкция се изразява в задължението му да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг.
При така очертаните правни последици от уважаването на Павловия
иск, неправосубектността на длъжника е ирелевантна за възможността на
кредитора да се удовлетвори от прехвърленото на трето лице длъжниково
имущество. Тя би имала значение единствено, ако уважаването на иска
водеше до връщане на имота в патримониума на длъжника, което, наистина,
би било невъзможно, в случай че последният е заличен. Както се посочи по-
горе, обаче, в резултат от уважаване на Павловия иск имотът не се връща в
патримониума на праводателя – длъжник, а единствено се създава основание
за удовлетворяване на кредитора от този имот, независимо в чий
патримониум се намира той. Затова кредиторът има правен интерес от
предявяване на иска, въпреки че длъжникът му (дружеството – праводател)
вече не съществува, и този интерес произтича от това, че съществува
имуществото, от което той може да се удовлетвори (Определение № 145 от
27.03.2009 г. по ч. гр. д. № 94/2009 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС). Така, Павловият
иск би могъл да бъде проведен успешно и кредиторът да получи
удовлетворение за вземането си, тъй като ще насочи принудителното
изпълнение върху имущество, включено в патримониума на правосубектна
страна, която е третото лице – приобретател по увреждащата сделка.
Още по- категорично е становището, изразено в Решение № 631 от
18.10.2006 г. по т. д. № 224/2006 г., I т. о. на ВКС, съгласно което
„Обстоятелството, че в процеса на въззивното производство
дружеството-длъжник-прехвърлител е заличено от търговския регистър,
не променя правното положение нито на ищеца нито на ответника-
приобретател. ….. Интересът от провеждането на иска но чл. 135 ЗЗД е
обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително
изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за
задълженията към кредитора. Уважаването на иска не създава солидарна
отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение,
легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя
като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави
имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение.“
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че, щом е
допустимо провеждането на Павлов иск, независимо от липса на
правосубектнтост на един от ответниците по него (длъжника), на още по-
голямо основание е допустимо и последващо принудително изпълнение върху
имота, предмет на увреждащата сделка и намиращ се в патримониума на
третото лице – приобретател. От значение за осъществяване на такова
принудително изпълнение е единствено, че в резултат от уважаването на
иска, кредиторът разполага с изпълнителен титул, за да инициира
изпълнително производство. Последното е допустимо, независимо от
4
заличаването на дружеството – длъжник, тъй като, както се подчерта по- горе,
уваженият Павлов иск легитимира насочването на принудително изпълнение
върху чужда вещ, независимо че приобретателят й не отговаря за
задълженията на вече заличения (несъществуващ, неправосубектен) длъжник
към кредитора.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на съдебния
изпълнител, основани на невъзможността на третото лице „Г.Т.Е.М. И.” АД
да се суброгира в правата на удовлетворения от продажбата на имота
кредитор по отношение на длъжника „Т.” ООД, тъй като последният не
съществува. Законодателят не предвижда възможността за суброгация на
третото лице – приобретател като предпоставка за насочване на
принудителното изпълнение срещу имота, намиращ се в неговия
патримониум. Както се посочи по- горе, уважаването на Павловия иск и
провеждането на принудително изпълнениу срещу имота, намиращ се в
патримониума на приобретателя - собственик, е санкция за последния, като
тази санкция се изразява в задължението му да търпи изпълнение срещу нея
за чужд дълг. Поради това интересът на кредитора да се удовлетвори от
цената на този имот следва да бъде предпочетен пред интереса на
приобретателя да се суброгира в неговите права срещу длъжника.
С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и
следва да бъде отменено, а делото – да се върне на съдебния изпълнител за
продължаване на изпълнителното производство.
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждането на ЧСИ Георги Каримов от 03.05.2022г., с
което е прекратено производството по изп.д. № 20227920400048 по описа на
този съдебен изпълнител.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Георги Каримов за продължаване на
изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5