Р E Ш Е
Н И Е
№ 825
гр.Плевен, 23.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА
МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като
разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно
административно дело № 889/2020 по описа на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на ГДИН –
София, чрез юрисконсулт У. срещу Решение № 458 от 16.07.2020 г., постановено по адм.
дело № 753/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.
С оспореното решение е уважена
частично исковата молба на И.М.Б., изтърпяващ присъда в Затвора Белене с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС като е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София да заплати на ищеца обезщетение в размер на 250
лева за причинените му неимуществени вреди за периода 27.12.2011г. – 22.07.2014г.,
които са в резултат на нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, изразяващо се в
непредоставяне на подходящи сезонни обувки от страна на администрацията на
Затвора Белене, на каквито ищеца е имал право съобразно чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, както и непредоставяне на санитарно-хигиенни материали съобразно Заповед
№ 263/05.06.2008г. на Началника на затвора, като е отхвърлен предявения иск в
останалата му част за периода до датата на подаване на ИМ – 01.07.2019г. и за разликата
над 250 лв. до 4 000 лв. за неимуществени вреди, както и за сумата от 500
лв., претендирана за обезщетение на причинени имуществени вреди като неоснователен
и недоказан.
Касаторът ГДИН - София, чрез юрк. У.,
обжалва решението в частта за присъденото обезщетение, поради нарушение на
материалния закон. Счита изводите на първоинстанционния състав за необосновани
на доказателствата и закона. Според касатора неправилно съдът е приел, че за
периода 27.12.2011г. – 22.07.2014г. затворническата администрация не е
предоставила на ищеца полагащите му се перилни и миещи препарати съгласно
приложената заповед на началника на затвора. Аргументира се, че с нея не е
създаден регламент за удостоверяване на получаването им срещу подпис, а
представените списъци са водени на добра воля от ИСДВР. Ищецът не е доказал
претенциите си. Съдът не е посочил от коя разпоредба произтича такова
нормативно установено задължение, за да се приеме, че е налице бездействие.
Счита, че неправилно съдът не е уважил направеното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност за периода 27.12.2011г. –
02.01.2013г. за нарушение на чл. 84 ал.2 т.3 ЗИНЗС за непредоставени на ищеца
дрехи и обувки. Излага аргументи, че това нарушение се счита прекратено на
02.01.2013г. с последвалата законодателна промяна, според която ответника вече
не е имал такова задължение. Счита, че на осн. чл. 110 ЗЗД и Тълкувателно
решение №3/22.04.2004г. на ВКС правото на ищеца да търси съдебна защита е
погасено по давност с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
02.01.2013г., откогато счита, че е прекратено нарушението и този давностен срок е изтекъл. Съдът е
признал две отделни нарушения за различен период – непредоставяне на обувки за
периода 27.12.2011г. -02.01.2013г. и за непредоставяне на санитарни и хигиенни
материали за периода 27.12.2011г. – 22.07.2014г. , но неправилно е отмерил
размера на обезщетението, непризнавайки основателността на направеното
възражение относно първото нарушение. Моли да се отмени решението и да се
отхвърли иска изцяло.
Ответникът – И.М.Б., лично и чрез
назначения служебен защитник адв. П. *** изразява становище за неоснователност
на касационната жалба като се придържа към мотивите на съда. Счита, че
решението е правилно и съответно на доказателствата и моли да се остави в сила.
Излага доводи, че претенцията е уважена за част от исковия период, за който не
са ангажирани доказателства за изпълнение на произтичащите от закона задължения
за предоставяне на подходящи сезонни обувки до момента на изменение на ЗИНЗС,
както и за предоставяне на санитарно-хигиенни материали. Сочи, че искът се
основава на кумулативно неизпълнение на задълженията, произтичащи от ЗИНЗС – непредоставяне
на обувки за периода 27.12.2011г. – 02.01.2013г. и на санитарни и хигиенни материали за
периода 27.12.2011г. – 22.07.2014г., такива се предоставят периодично. Предоставянето
на обувки и на санитарно-хигиенни материали се дължи периодично и не е било
изпълнено, затова не може да се приеме, че с изменението на закона и с
предоставянето на такива през 2018г. нарушението е било преустановено,
респективно иска е погасен по давност.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е постановено при
непълнота на доказателствата и предлага да се отмени, а по същество съдът да се
произнесе съобразно изложените в касационната жалба доводи.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на първоинстанционния състав на Административен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. При
постановяването му съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
При правилен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Б. иск за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения
на чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС е частично основателен за периода от 27.12.2011г. - 22.07.2014г.,
през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора Белене, изразяващи се в
непредоставяне на подходящи обувки според сезона от страна на администрацията
на Затвора Белене, на каквито ищецът е имал право съобразно чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, както и непредоставяне на санитарно-хигиенни материали съобразно Заповед
№ 263/05.06.2008г. на Началника на Затвора. Присъдил е по справедливост
обезщетение в размер на 250 лв. за кумулативното въздействие върху ищеца на
доказаните неблагоприятни условия, в които е бил поставен за този период. Съдът
е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди в
останалата част за периода до датата на подаване на исковата молба –
01.07.2019г. за разликата над 250 лв. до
претендирания размер 4000 лв. Отхвърлил е изцяло и претенцията за обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв.
За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните
за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните
и приложимата правна уредба, като е достигнал до правилен извод, който изцяло
се споделя от настоящия касационен състав.
Не е налице твърдяната неправилност на обжалваното решение, основана на
нарушение на приложимия материален закон и необоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност.
Съгласно чл. 284 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС в
случаите по чл.3 ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора и задължава специализираните органи по изпълнение
на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото и в случай на неизпълнение на това задължение съдът може
да приеме за доказани съответните факти. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съдът е приложил цитираните разпоредби
като правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и указал
последиците при непредставянето на необходимите доказателства от ответника за
правилното установяване на фактите по делото.
В случая ответникът въпреки указанията на
съда не е представил доказателства за изпълнение на задълженията за
предоставяне на полагащите се обувки на ищеца за периода 27.12.2011г. – 02.01.2013г.
, дължими безусловно и периодично на осн. чл. 84 ал.2 т.3 ЗИНЗС, с което е
извършил твърдяното от ищеца нарушение по смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, както
правилно е приел съда.
Ответникът не е представил доказателства и
за предоставянето на дължимите санитарно-хигиенни материали за периода
27.12.2011г. – 22.07.2014г. съгласно представената Заповед № 263/05.06.2008г.
на Началника на Затвора Белене за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи
препарати в местата за лишаване от свобода съгласно Таблица № 6, утвърдена от
Началника на ГУМЛС – София, поради което и на осн. чл. 284 ал.3 ЗИНЗС съдът
обосновано е приел за доказано и другото твърдяно нарушение в исковата молба по
смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС.
Предвид това правилно е приел за доказани
твърдяните от ищеца неимуществени вреди като е приложил презумпцията на чл. 284
ал.5 ЗИНЗС, настъпили в резултат от кумулативното въздействие на двете
установени нарушения, като правилно е присъдил по справедливост обезщетение в
размер на 250 лв. общо за периода 27.12.2011г. – 22.07.2014г., през който
ищецът е търпял негативно въздействие върху личността си – физически и
психически дискомфорт в резултат на установените нарушения на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС.
Неоснователен е и доводът на касатора за
изтекла погасителна давност по отношение иска за обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от първото нарушение – непредоставяне на полагащите се
обувки за периода 27.12.2011г. – 02.01.2013г. За този период разпоредбата на чл. 84 ал.2 т.3 ЗИНЗС в приложимата редакция – ДВ – бр. 25/2009г. предвижда безусловно
задължение на органите по изпълнение на наказанието да осигурят безплатни
обувки на всеки лишен от свобода, без оглед на това дали има собствени, в
какъвто смисъл впоследствие е била изменена разпоредбата. Задължението е
периодично и затова с изменението на закона /ДВ- бр.
103/28.12.2012г./ то отпада само
занапред и то при условие, че лишеният от свобода разполага със собствени дрехи
и обувки. Дължимите за предходния период
безплатни обувки не са били предоставени на лишения от свобода и затова с
предоставянето на обувки на ищеца през 2018г. това задължение не е било
изпълнено, нарушението не е било преустановено. Претенцията за неимуществени
вреди се основава на кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието си т.е. от неизпълнението едновременно на
задълженията на ГДИН за предоставяне на обувки и на санитарни и хигиенни
материали, а не се основава на самостоятелни искови претенции, очертани по
основание, размер и период. Едновременно е налице нарушение на чл. 84 ал.2 т.3 ЗИНЗС /ред. ДВ – бр. 25/2009г./ за периода 27.12.2011г. – 02.01.2013г.,
изразяващо се в непредоставяне на обувки и за периода 27.12.2011г. –
22.07.2014г., изразяващо се в непредоставяне на санитарно-хигиенни материали,
което не е било преустановено.
Давностният срок започва да тече от
момента на преустановяване на нарушението според цитираното от касатора
тълкувателно решение. Поради което правилно, в съответствие със закона и
задължителната съдебна практика, съдът е приел, че исковата претенция на Б. за
периода 27.12.2011г. – 22.07.2014г. за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на нарушение на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС – непредоставяне на обувки и на
санитарно-хигиенни материали от администрацията на Затвора Белене е частично
основателна при справедливо определен размер на обезщетението и искът не е
погасен по давност.
С оглед на гореизложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 458 от 16.07.2020 г., постановено по адм.
дело № 753/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/