РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Добрич, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230103927 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
процесуалния му представител - юрк. С. К. срещу Р. И. Ю., ЕГН **********,
село *** Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати, следните
суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“
ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г., дължими по договор за заем №
283926/10.06.2022г., сключен между Р. И. Ю. /заемател/ и „Креди Йес“ ООД
/Заемодател/, а именно:
- 542,81 лв. (петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки),
от които: 368,05 лв. (триста шестдесет и осем лева и пет стотинки) -
непогасена главница, 17,20 лв. (седемнадесет лева и двадесет стотинки) -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2022г. до 02.09.2022г и
неустойка в размер на 157,56 лв. (сто петдесет и седем лева и петдесет и шест
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 15.10.2024г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25.00 лв. - заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №3270/2024г. по описа на ДРС.
В исковата молба се твърди, че между ответника Р. И. и „Креди Йес“
ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем
№283926/10.06.2022г. По силата на съглашението, „Креди Йес“ ООД, е
предоставило на ответника сумата от 400,00 лева. Ответникът от своя страна
1
се е задължил да върне сумата на 12 седмични вноски, всяка в размер на 46.00
лв.при месечна възнаградителна лихва от 3,340 %, ГПР – 49.08%.Общата сума
за плащане е уговорена в размер на 420.27 лв. Задължението е следвало да се
изплати до 02.09.2022 г., но Р. И. не е погасил изцяло кредита. Същият е
извършил плащания по договора за заем в общ размер на 882.48 лв.
В чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да
представи на кредитодателя обезпечение в тридневен срок от сключването му-
гарант, който да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите
условия към договора. Поради неизпълнение на това задължение, на Р. И. му е
начислена неустойка по чл. 8 от договора, която към момента на подаване на
исковата молба възлиза на 157.56 лева.
Вземанията на поръчителя към ответника са били прехвърлени от
„Креди Йес“ ООД на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г. Р. И. е бил
надлежно уведомен за цесията, чрез писмо-уведомление, изпратено му с
писмовна пратка с обратна разписка, получено лично от адресата на
13.01.2024г.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК за процесните вземания, като основанието
за възникването на паричните вземания е визиран запис на заповед от
10.06.2022г, при предявяване /като същият е предявен на Р. И. на 11.06.2022г/,
който обезпечава договора за заем от 10.06.2022г. Районен съд Добрич не е
уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е отказал да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д
№3270/2024г., видно от влязло в сила на 13.11.2024г. Разпореждане
№6008/21.10.2024г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на
указанията на заповедния съд, дадени с горецитирания съдебен акт.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от
„Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.:
-368.05 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
№283926/10.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в ДРС до окончателно плащане на сумата;
-17.20 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
10.06.2022г до 02.09.2022г.;
-157.56 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от Договора.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 от
ГПК. Последният не изпраща становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора и чл. 14
2
от ОУ във вр. чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска за главницата, е да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и
„Креди Йес“ ООД по договор за заем; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника, както и настъпила
изискуемост на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“
ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца по иска за възнаградителна лихва, е да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит;
изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата
на длъжника; уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на
лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“
ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца, по исковете за заплащане на неустойки, е да
установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между „Креди Йес“ ООД и ответника по договор за потребителски кредит;
уговорка за заплащане на неустойка поради неизпълнение на чл. 6 от договора
в тридневен срок от сключването му или поради несъответствие на
обезпечението с изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
към договора и поради неизпълнение на договорните задължения считано от
шестдесетия ден от падежната дата; размер на неустойката по чл. 8 от
договора и по чл. 14 от ОУ; наличие на валидно сключена цесия за
прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за
която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи
доказателства, както и че е предоставил обезпечение на кредитодателя -
гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко
отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй
като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в
първото заседание направи искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
3
решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства, може
да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в
първото съдебно заседание проведено на 25.09.2025г. прекрати съдебното
дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е представил списък по чл. 80
от ГПК, с който претендира разноски в размер на 665,00 лева (440, 00 лева -
юрисконсултско възнаграждение; 125,00 лева - държавна такса за исковото
производство /л.37/ и 25,00 лева - държавна такса за образуване на ч. гр. д. №
3270/2024 г.).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 325,00 лева -
разноски по гр. д. № 3927/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, от които:
125.00 лв. – държавна такса и 200.00 лв. – юрисконсултско въднаграждение.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 200,00 лева, е определен по
реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
В тежест на ответника не следва да бъде възлагана държавна такса в
размер на 25.00 лв. за образуване на ч.гр.д. № 3270/2024 г. по описа на
Районен съд Добрич. Това е така, защото настоящото производство не е
продължение на заповедното производство, водено пред Районен съд Добрич.
С исковата молба са предявени претенции, които произтичат от договор за
заем, докато в заповедното производство, са предявени вземания от запис на
заповед.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Ю., ЕГН **********, село *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: град ***, по предявения иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 368,05 лв. (триста шестдесет и
осем лева и пет стотинки), представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит №283926/10.06.2022г., сключен между кредитора
„Креди Йес“ ООД и ответника Р. И. Ю., ЕГН **********, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024г. до
окончателно плащане на сумата, което вземане е прехвърлено на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от
12.01.2024г.
ОСЪЖДА Р. И. Ю., ЕГН **********, село *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ***, по предявения иск с правно основание по чл.
240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 17,20 лв. (седемнадесет лева и
двадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит №283926/10.06.2022г., сключен между кредитора
„Креди Йес“ ООД и ответника Р. И. Ю., ЕГН **********, за периода от
10.06.2022г. до 02.09.2022г., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Р. И. Ю., ЕГН **********, село *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ***, по предявения иск с правно основание по чл.
92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора във вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 157,56
лв. (сто петдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит №283926/10.06.2022г.,
сключен между кредитора „Креди Йес“ ООД и ответника Р. И. Ю., ЕГН
**********, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Р. И. Ю., ЕГН **********, село *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ***, сумата от 325,00 лева – съдебни разноски по
гр.д. №3927/2024г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5