Решение по дело №5433/2017 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 429
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 4 октомври 2018 г.)
Съдия: Биляна Росалинова
Дело: 20171420105433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ВРАЦА,  30.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 14.05.2018г, в състав:

 

                   

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

 

при участието на секретар С.Р., като разгледа докладваното от съдия РОСАЛИНОВА гражданско дело № 5433 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

     „Банка”ДСК ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Московска №19 представлявана от В.С.-главен изпълнителен директор и Д.Н.–изпълнителен директор със съдебен адрес:*** e предявила обективно съединени искове против И.А.Я. с ЕГН:********** *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите както следва:207 лв. представляващи обезщетение за претърпени от ответника вреди във връзка с разбиването на банков сейф,150 лв. такса за ползване на сейфа за наемни вноски с падеж 02.04.2014г.,02.04.2015г. и 02.04.2016г., сумата от 28.14 лв. наем за сейфа за периода 02.04.2016г. до 20.10.2016г.,сумата от 19.83 лв. лихва върху таксата за ползване за периода 02.04.2016г. до 23.11.2017г. и присъждане на деловодни разноски. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда.

    В исковата молба се излагат доводи и съображения, че на 02.04.2008г. „Банка”ДСК ЕАД е сключила с ответника договор №2333/02.04.20008г. с предмет на договора отдаване под наем на банков сейф №00006 със срок 12 месеца, считано от 02.04.2009г.Съгласно т.4 от договора,наемателя се задължава да предаде на банката ключовете от наетия сейф при изтичане на срока на договора и изтегляне на вложените в него ценности.След изтичане на срока ключа не е върнат на банката.До наемателя е изпратено писмо изх.№266/27.01.2010г. и уведомление №1033/18.03.2016г., в което е даден срок за освобождаване на сейфа, като му е указано,че банката ще предприеме действия по принудително отваряне съгласно общите условия на същата.Поради неоткриване на ответника на посочения от него адрес на 20.10.2016г. е издадена заповед №170 за определяне на комисия, която в присъствието на нотариус да се подмени секретния ключ, на същата дата сейфа е принудително отворен чрез разбиване на ключалката, за което е наета съответна фирма, като направените разноски за разбиването са 192 лв. платени на „Иноватив Технолоджис”ЕООД и 15 лв. на нотариуса.

    Предявените искове са с правно основание чл.45, чл.232, ал.2  вр.с чл.79, и чл.86 ЗЗД.

    В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез назначения особен представител адв.Л.В. е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции с искането за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по съображения изложени в отговора.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

Между страните е сключен договор №2333/02.04.2008 г., с който ищецът Банка ДСК ЕАД е отдала под наем сейф №00006 с размер до 9 куб. м. на наемателя –ответника И.Я., срещу заплащане на наемна цена в размер на 50,00 лв. даваща право на 24 броя отваряния съгласно Тарифа за таксите, комисионните и утвърдените Условия за наемане на сейф в Обществен Трезор на банката. Уговореният срок за отдаване под наем на сейфа е 12 месеца. Между страните е уговорено още, че банката се задължава да предаде на наемателя ключовете от сейфа след заплащане на наемната цена, а наемателя се задължава да предаде на банката ключовете от сейфа при прекратяване на договора и изтегляне на вложените в сейфа ценности.

По делото е приложено уведомление  с изх.№266/27.01.2010 г. от банката до ответника Я., с което ответника е помолен да се яви незабавно в банката-клон Враца за справка във връзка с сключения наеман договор, което уведомление е върнато обратно като непотърсено от ответника.

Банката е изпратила покана до Я., с която го е уведомила, че на 02.04.2009 г. е изтекъл срокът на сключения между страните наемен договор и банката е помолила ответника в 30 дневен срок след получаване на поканата да се яви във Финансовия център за подновяване на договора или за освобождаване на сейфа. Указано е, че в противен случай банката ще предприеме действия за отваряне и установяване на съдържанието на сейфа съгласно т.10.2 от Общите условия за наемане на сейфа в Обществения трезор на банката. Указано е още, че намерените вещи ще останат на съхранение в банката и наемателя ще дължи заплащане на разходите, свързани с разбиване на сейфа и такса за ползването му, увеличена със законната лихва. Поканата отново не е получена от ответника Я.  и същата е върната обратно като непотърсена от ответника.

По делото е приложена фактура №1022/20.10.2016 г. с получател-ищецът Банка ДСК ЕАД ФЦ Враца и ответник „Иноватив технолоджис” ЕООД за сумата от 1344.00лв., издадена за демонтаж на стари ключалки модел  Sarget&Greenleaf Ins-USA, ТИП вр-274,4400 series и монтаж на нови от същия модел на граждански депозитни касети на 20.10.2016 г.

Приложена е още сметка/фактура по чл.89 от ЗННД за сумата от 75 лв.

С протокол от 20.10.2016 г., на осн. чл.35, ал.2 от Правилника за работа на Обществените трезори в системата на банката и заповед №170/20.10.2016 г. на Мениджъра на ФЦ Враца в присъствие на специално назначена комисия от страна на банката и помощник-нотариус са отворени 5 сейфа, сред които и сейф№00006 на ответника Я..

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

     Предявеният иск с право осн. чл.45 ЗЗД се явява основателен.

За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника  Я., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, следва да бъдат доказани кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

Анализираните доказателства по делото дава извод са се приеме, че са доказани кумулативните предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника:

 Увреждането в случая за ищеца се изразява в накърняване на материалната му сфера, изразяващо се в претърпяване на имуществени вреди в резултат на разбиване на предоставения под наем сейф на ответника. Установи се, че въпреки че договорът е прекратен между страните, поради изтекъл срок, наемателят не е предал ключовете от наетия от него сейф при прекратяване на договора, каквото е уговореното задължение за него. Настъпили са условията предвидени в чл.11.4 от Общите условия за наемане на сейф в Обществения трезор на банката, съгласно които ако в срок до един месец от датата на получаване на покана за заплащане на дължимата наемна цена, наемателя не заплати за използване на сейфа и не се яви в банката, сейфът се разбива в присъствие на специална комисия и нотариус, която описва съдържанието и съставя протокол. Уговорено е, че в този случаи, наемателят заплаща разходите, възникнали от разбиването  на сейфа. Бездействието на ответника е обусловило наложителност от разбиване на процесния сейф от страна на ищеца, за което ищецът е заплатени разходи съгласно горецитираната по-горе фактура и сметка/фактура по чл.89 от ЗННД.

     Налице е причинна връзка между противоправното деяние на ответника, изразяващо се бездействието му при прекратяване на наемния договор да предаде ключовете от процесния сейф и причинените неимуществени вреди.  Налице е вина на ответника, породена от неизпълнение на задължението за предаване на ключовете от ползвания от него сейф.

       При това положение предявеният иск за сумата от 207 лв. представляващи обезщетение за претърпени от ответника вреди във връзка с разбиването на банков сейф се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда-23.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

       Неоснователен е предявеният иск да сумата от 150 лв. такса за ползване на сейфа за наемни вноски с падеж 02.04.2014г.,02.04.2015г. и 02.04.2016г., както и за сумата от 28.14 лв. наем за сейфа за периода 02.04.2016г. до 20.10.2016г.

До прекратяване на наемния договор, наемателят продължава да дължи уговорената наемна цена, защото това е негово основно задължение по договора. Но след прекратяване на наемния договор, страните вече не са в наемно правоотношение, поради което след този момент не се дължи такса за  ползваната вещ, нито наемна цена, а само обезщетение за продълженото ползване на наемната вещ. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на ВКС. От датата 02.04.2009 г. наемодателят не е имал задължение да предоставя вещта на наемателя за ползване, а наемателят е трябвало да изпълни своето задължение по всеки прекратен наемен договор - да върне наетата вещ на наемодателя (чл. 233 ал. 1 изр. 1-во ЗЗД). След датата 02.04.2009 г. наемателят не дължи такса или наем за ползваната вещ, тъй като тази престация обуславя валиден, действащ и непрекратен наемен договор между страните.

     А ако наемателят продължи ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение (чл. 236 ал. 2 ЗЗД), стига наемодателят да докаже факта, че въпреки и независимо от получаването на наемната цена или е претърпял загуба и/или е про­пуснал полза, вследствие неизпълнение на задължението за връщане на вещта.

    Уговорена дължима такса за ползване на сейфа след прекратяване на договора не е уговорена нито в наемния договор, нито в общите условия към него. В т.11.4 от цитираните общи условия, наемателят заплаща възнаграждение за ползване на сейфа след изтичане на срока на наемния договор.

     Предвид гореизложеното, предявените искове от ищеца против ответника за заплащане на 150 лв. такса за ползване на сейфа за наемни вноски с падеж 02.04.2014г.,02.04.2015г. и 02.04.2016г. и сумата от 28.14 лв. наем за сейфа за периода 02.04.2016г. до 20.10.2016г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид неуважаване на главните претенции, неоснователна се явява и акцесорната претенция за сумата от 19.83 лв. лихва върху таксата за ползване за периода 02.04.2016г. до 23.11.2017г.

      С оглед изхода от спора, в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД следва да бъдат заплатени съдебно-деловодни разноски в размер на 306.69 лв.-държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част на исковете.

      Така мотивиран, районният съд

 

 

 

Р Е Ш И:

     

      ОСЪЖДА И.А.Я. с ЕГН:********** *** да заплати на „Банка”ДСК ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Московска №19 представлявана от В.С.-главен изпълнителен директор и Д.Н.–изпълнителен директор сумата от 207 лв. представляващи обезщетение за претърпени от ответника вреди във връзка с разбиването на банков сейф, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2017 г., както и сумата от 306.69 лв.-държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част на исковете.

      ОТХВЪРЛЯ предявените искове от„Банка”ДСК ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Московска №19 представлявана от В.С.-главен изпълнителен директор и Д.Н.–изпълнителен директор против И.А.Я. с ЕГН:********** ***  за сумата от 150 лв. такса за ползване на сейфа за наемни вноски с падеж 02.04.2014г.,02.04.2015г. и 02.04.2016г., за сумата от 28.14 лв. наем за сейфа за периода 02.04.2016г. до 20.10.2016г., както и за сумата от 19.83 лв. лихва върху таксата за ползване за периода 02.04.2016г. до 23.11.2017г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                                                     

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: