О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Бургас, 18.07.2019г.
Бургаският районен съд, XLIX граждански състав, на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков
като разгледа докладваното от съдия Дойков гр. дело № 5427 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 1375/04.07.2019 г. по адм. дело № 1484/2019 г. по описа на Административен съд гр. Бургас е прекратено производството по това дело и същото е изпратено на РС – Бургас по подсъдност. По прекратеното дело административният съд е сезиран с уточнителна молба вх. № 6880/ 28.06.2018г. от Д.Д.К. против Българска агенция по безопасност на храните. Ищцата твърди, че уточнява искова молба с вх. № 5600/ 23.05.2019г. и иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 17837.85лева за парично обезщетение. Твърди, че със заповед на изпълнителен директор на БАБХ от 20.12.2017 г. служебното й правоотношение е прекратено. С решение на Административен съд гр. Бургас, потвърдено с решение на ВАС, заповедта е отменена и ищцата е възстановена на работа. Твърди, че на няколко пъти се е явявала на работното си място , за да започне да изпълнява служебните си задължения, но не е била допусната до това. На 02.05.2019 г. е подала заявление до изпълнителния директор на БАБХ, че има готовност да започне работа. Твърди още, че от незаконното прекратяване на прекратяване на служебното правоотношение до възстановяването й на работа към 09.05.2019 г. е била в трудови правоотношения с дружество за периода 12.11.2018 г. – 01.05.2019 г., за което е приложила писмено доказателство. Изтъква, че предвид незаконосъобразното прекратяване на служебните правоотношения за периода, през който не е била на работа, е претърпяла имуществени вреди, защото не е получава доходи, поради което моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа: за периода от 21.02.2018г. до 28.02.2018г. – за 6 работни дни сумата от 402.90лева, за периода м. март 2018г. до 12.11.2018г.- сума в размер на 11171.32лева, за периода 12.11.2018г. до 01.05.2019г. – сумата от 3613.63лева , която се явява разлика в размера на трудовото й възнаграждение и за периода от 01.05.2019г. до окончателното погасяване на вземането – 2686лева до окончателното реално допускане до работа.
Настоящият съдебен състав намира, че следва
да повдигне спор за подсъдност, като мотивите за това са следните:
По същество липсва исковата молба, която ищцата е предявила и уточнява, но по същността си К. претендира обезщетение заради оставането си без работа поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение, т.е. искът е с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл, който е в глава VI „Прекратяване на служебното правоотношение“.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДСл имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. С влизането в сила на АПК обаче е въведено принципно ново положение, според което компетентни да разглеждат споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са административните съдилища, на които са подведомствени всички дела по искания с посочения предмет (чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК) – в този смисъл Определение № 623 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2016 г., IV г. о.
Иск за обезщетение може да се предяви самостоятелно след отмяната на административния акт или заедно с неговото оспорване до приключване на първото заседание по делото (чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК). В настоящия случай предмет на иска за обезщетение, е вземане за имуществени вреди, които ищцата твърди да е претърпяла като пряка и непосредствена последица от признатото за незаконосъобразно уволнение.
По аргумент от т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, поради което и в двете хипотези - тази на чл. 104 и следващите и тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито са органите по назначаване или дисциплинарно наказващите органи. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. И тъй като в случая предявеният иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е такъв по глава VI от ЗДСл и се основава на незаконосъобразен акт на длъжностно лице – заповед № ОСОС-78/20.12.2017 г. на изпълнителен директор на БАБХ, отменена като незаконосъобразна по съдебен ред с влязло в сила решение, то компетентен да се произнесе по съществото на спора по реда на АПК е съответния административен съд.
Ето защо и на основание чл. 118, ал.1 от ГПК и чл.135 от АПК Бургаски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Бургаски районен съд и Административен съд – Бургас относно компетентния съд за произнасяне по уточнителна искова молба от Д.Д.К., ЕГН – **********, против Българска агенция по безопасност на храните за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.104 от Закон за държавния служител за периода от 21.02.2018г. до 28.02.2018г. – за 6 работни дни сумата от 402.90лева, за периода м. март 2018г. до 12.11.2018г.- сума в размер на 11171.32лева, за периода 12.11.2018г. до 01.05.2019г. – сумата от 3613.63лева , която се явява разлика в размера на трудовото й възнаграждение и за периода от 01.05.2019г. до окончателното погасяване на вземането – 2686лева до окончателното реално допускане до работа.
На основание чл.135, ал.4 от АПК ИЗПРАЩА делото на смесен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, за произнасяне по спора.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: