РЕШЕНИЕ
№ 1452
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Я.В. Н. Д.
при участието на секретаря З.АТ. Ш.
като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д. Административно наказателно дело
№ 20241110210419 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. В. К., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 23-4332-025775/25.10.2023 г., издадено от началник
сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните
работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание: глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателя обжалва процесния акт с твърдението, че фактическата
обстановка не отговаря на действителната такава и заявява, че ще предостави
допълнителни обяснения в съдебно заседание.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не
предоставя допълнителни доказателства.
Въззиваемата страна - Началник сектор в ОПП СДВР, редовно
уведомена, не се явява, не се представлява, но по делото е депозирано писмено
становище, в което иска обжалваният акт да бъде потвърден в цялост и се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 14.10.2023г. в 22.20 часа, в гр. София жалбоподателят А. В. К.
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ******,
собственост на В. В., по бул. „П. Е.“ с посока на движение от бул. „В. Л.“ към
бул. „Ф. Н.“. На кръстовището с ул. „Г. С. Р.“ навлязъл и преминал на забранен
сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба. По това време, в
същия район, изпълнявали служебните си задължения св. Е. А. Л. – мл.
автоконтрольор и колегата му Е. М. Б.. Св. Л. възприел, че водачът на лекия
автомобил на кръстовището на бул. „П. Е.“ и ул „Г. С. Р.“ навлязъл и преминал
на забранен сигнал на светофара.
Лицето било спряно от полицейския екип и за констатираното
нарушение, св. Е. А. Л., съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №
1088004 от 14.10.2023г.
Въз основа на така съставения АУАН при идентично словесното
описание на нарушението и същата правна квалификация е издадено
обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните
по делото свидетелски показания и събраните по делото писмени
доказателства, както следва гласни - показанията на свидетеля Е. Л., и
писмени - справка-картон за водача; заповед № 513з-5412/ 18.07.2016г. на
директора на СДВР; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на които съдът се
доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет по-горе.
Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство
от страна на жалбоподателя К., се установяват безпротиворечиво посредством
показанията на разпитания свидетел – очевидец. Последният е възприел пряко
и непосредствено преминаването на управлявания от жалбоподателя
автомобил на светещ забранен /червен/ сигнал на работещата в автоматичен
режим светофарна уредба, което декларира в показанията си. Съдът се
доверява изцяло на посоченото от свид. Л., който демонстрира съхранен
спомен относно процесните събития, намирайки показанията му за обективни,
достоверни и лишени от заинтересованост. Кратките и неясни обяснения на
жалбоподателя в жалбата, съдът възприе изцяло като защитна версия на
същия, доколкото за изложеното от него, последният не е ангажирал
доказателства. Едновременно с това същите противоречат на събраните по
делото такива.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на
нарушения и съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган
по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно
правомощията, предоставени им по силата на приложените по делото
заповеди.
2
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правно изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу подлежщ
на обжалване акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност.
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания
относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН - съдържат всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с
необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по твърдяното да е
извършено нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по
административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да е
осъществено. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН.
Установената фактическа обстановка е ясно описана, както в съставения
АУАН, така и в издаденото НП. Фактическото описание на нарушението не
буди никакви съмнения относно фактите от обективния му състав, поради
което и не е съществувала пречка за нарушителя да разбере фактическите
рамки на административнонаказателното обвинение и да организира
адекватно защитата си.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода
на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Въз основа обсъдените по-горе доказателства съдът прие, че
жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на
посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището,
образувано между бул. „П. Е.“ и ул. „Г.С. Р.“, при забранен /червен/ сигнал на
работещата в автоматичен режим светофарна уредба, е нарушил задължението
си в качеството на участник в движението по пътищата да съобразява
поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал,
означаващ „преминаването е забранено”, и вменяващ му задължение да спре.
Нарушението е от категорията на формалните, поради което настъпването на
вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква като
3
елемент от обективната съставомерност.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като
възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като
правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата,
жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре и въпреки това не го е
направил.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на
наложената глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1
ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 100 /сто/ лв. Предвид това
атакуваното наказателно постановление по този пункт е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Такива са поискани и следва да бъдат присъдени в минимален размер на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН
вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-025775/
25.10.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към
Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на А. В. К., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от
80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК- пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4