Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 599
18.06.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №488/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Й. Г. Й. от
гр. Кричим, ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника му по
делото адв. С. П., против
Решение №85 от 07.01.2020г., постановено по гр.д. №12403/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с
което е бил
отхвърлен предявения от
него против „Ти Би Ай Банк“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И.С. И.,
искове за признаване за установено между страните, че договор за паричен заем №**********
от 19.11.2018 г. е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във връзка с чл.22
от ЗПК, във връзка
с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, както
и предявените при евентуалност
искове за признаване за установено между страните, че са недействителни клауза
Bank Комбо Живот, на стойност 257.40 лева и клауза Bank Комбо Безработица, на
стойност 262.34 лева, предвидени в чл.7.1 от договор за паричен заем №**********
от 19.11.2018 г. на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във връзка с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решението, като се иска
отмяната му и
уважаване на исковите претенции.
Постъпил
е отговор на
въззивната жалба от ответната
страна по нея- „Ти
Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И.П.
и И. С. И., чрез пълномощника му по
делото юрк. В. Ц., с който
същата се оспорва
и се иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които
имат право да
обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с предявени при
условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка
с чл.11, ал.1, т. 9, т.10 и т.11 от ЗПК
и чл.26, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.10а, ал.2
от ЗПК. Ищецът
Й. Г. Й. иска
постановяване на решение, с което
да се признае за установено по отношение
на ответника „Ти Би Ай Банк“ АД, че договор
за потребителски кредит
№********** от 19.11.2018 г. е
изцяло недействителен поради липса
на посочена обща
сума, дължима от потребителя и начина на формирането й,
липса на посочен размер на
възнаградителна лихва, липса на
погасителен план и посочване в
него на последователността на
разпределение на вноските по договора между различните суми. В
случай на отхвърляне на
посочените претенции ищецът
иска постановяване на
решение, с което
да бъдат обявени за
недействителни клауза Bank Комбо
Живот, на стойност 257.40 лева и клауза Bank Комбо Безработица, на стойност
262.34 лева, предвидени в чл.7.1 от договора
като противоречащи на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. С обжалваното решение съдът е
приел, че исковите
претенции са неоснователни, тъй
като сключеният между страните договор
за потребителски кредит и
в частност- клаузите му за
заплащане на застраховки Bank Комбо Живот, на стойност 257.40 лева, и
Bank Комбо Безработица, на стойност 262.34 лева, не противоречат на
посочените от ищеца
разпоредби от ЗПК.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена
служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния
спор между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В
случая по делото
няма спор, че
между страните е бил сключен договор
за потребителски кредит №********** от 19.11.2018 г., по силата
на който ответникът
„Ти Би Ай Банк“ АД е предоставил
на ищеца Й. Г. Й. паричен заем
в размер на 3942,34
лв. за срок до 25.01.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.22
от ЗПК когато не
са спазени изискванията
на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на
чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11
от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен. Видно
от договора, в него е посочен
годишен лихвен процент по кредита- 29,24%, годишен процент на разходите- 48,71%, размер
и дата на
плащане на всяка от
погасителните вноски, обща
сума, дължима от потребителя- 5368,57
лв. Неоснователни са
твърденията на ищеца, че
процесният договор противоречи на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Посочената разпоредба изисква
посочване на годишния процент на
разходите по кредита,
както и на общата сума,
дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване
на договора, което
изискване в случая, видно
от съдържанието на приложения
договор, е спазено.
Изискването за посочване поотделно на
конкретните разходи,
произтичащи от договора за
кредит, се съдържа
в чл.11, ал.1, т.14 от
ЗПК, като съгласно
чл.22 от ЗПК неспазването
му не води до недействителност на
договора за кредит. Предвид горното
настоящият състав на съда
намира, че непосочването
поотделно на отделните
елементи, включени в
годишния процент на
разходите и общата
дължима от потребителя сума, не
съставлява основание за
недействителност на договора
по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Не е
допуснато и нарушение на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК,
тъй като в чл.9.1
от договора е посочен размерът
на годишния лихвен
процент по кредита, а
в чл.9.2- начина на
начисляване на лихвата-
ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата, която
информация заедно с уговорения
срок на договора съдържа
и условията за прилагането му. Неоснователни са
и твърденията на
ищеца за противоречие на договора
с изискването на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба договорът
за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая,
видно от договора, в него
се съдържа необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, като погасителният
план е инкорпориран
в самия договор. Доколкото
в него е уговорен
фиксиран годишен лихвен процент, като
не е предвидено
заплащане на суми, дължими
при различни лихвени
проценти, то не е било необходимо
да се посочва последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на
Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите
за потребителски кредити /Решение по
дело С-42/15 от 09.11.16г., Решение от 05.09.19г. по дело С-331/18/ в договора
за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата,
като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и
другите разходи. Предвид горното процесният договор
за потребителски кредит
не противоречи на
разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.9,10 и 11 от ЗПК,
поради което искът за
прогласяване на недействителността
му съгласно чл.22 от ЗПК,
е неоснователен. Във
въззивната жалба ищецът
се е позовал
и на недействителност на
договора за кредит поради неспазване на изискването на
чл.11, ал.2 от ЗПК за
подписване на общите условия
към договора от всяка от страните по него.
Тъй като подобен довод не е бил заявен
с исковата молба,
то същият не е
част от основанието на иска, поради което
съдът не дължи
разглеждането му и произнасянето по
него. Само за пълнота
на изложението следва да се
посочи, че същият е неоснователен, тъй
като процесният договор
за потребителски кредит
не препраща към
общи условия на дружеството- кредитор, а
урежда изчерпателно правата
и задълженията на страните по него.
Видно от
договора за кредит,
в чл.19
от същия е
предвидено, че потребителят може
да сключи някоя от
застраховките, предлагани от кредитора
като застрахователен агент,
без това да е
задължително условие за сключването на самия
договор. В чл.7.1
от договора страните
са постигнали съгласие за сключване
на застраховки Bank Комбо Живот, на стойност 257.40 лева и
Bank Комбо Безработица, на стойност 262.34 лева, като
съгласно чл.7.2.2 от
договора за кредит
кредитополучателят е дал съгласие
застрахователната премия да
се преведе директно
от кредитора на
застрахователя. От
представената по делото
застрахователна полица се
установява, че на 19.11.2018г.
е бил сключен
застрахователен договор между
ищеца и ЗК
„Уника Живот“ АД
и ЗК „Уника“ АД по
застрахователна програма „Защита живот,
безработица, хоспитализация“ с размер
на застрахователната премия- 519,95 лв. и
ползващо се лице- „Ти Би Ай Банк“ АД до
размера на задължението на застрахования кредитополучател към
датата на застрахователното събитие. От
договора е видно,
че посочените в
него суми за застраховки са
включени в размера на дължимата главница по кредита.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че клаузите
в договора за кредит, предвиждащи
заплащане на застрахователните премии по
застраховки Bank Комбо Живот, на
стойност 257.40 лева и Bank Комбо Безработица, на стойност 262.34 лева, противоречат
на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК,
съгласно която кредиторът
не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване
и управление на
кредита. Включените в размера
на задължението по договора
за кредит застрахователни премии
са плащания по сключени
по волята на самия
ищец застрахователни договори
с трети лица- застрахователи, които
не са били
условие за сключване на договора
за кредит. В този смисъл те не
съставляват такси или
комисиони за действия,
свързани с усвояване
или управление на кредита
и предвиждането им в
договора не е в
противоречие с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Ето защо предявеният
при условията на евентуалност
иск за прогласяване
на нищожността на клаузите
за застраховки Bank Комбо Живот, на стойност 257.40 лева и
Bank Комбо Безработица, на стойност 262.34 лева, е
неоснователен и следва
да се отхвърли.
Тъй като
първоинстанционният съд е
стигнал до същите фактически
и правни изводи, то обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание чл.272
от ГПК се
препрати и към
мотивите му.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба на Й. Г. Йорданов
същият следва да
бъде осъден да заплати
на ответната страна
по нея „Ти Би Ай Банк“ АД
юрисконсултско възнаграждение
зазащита по същата на основание чл.78, ал.8
от ГПК в размер
на 100 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№85 от 07.01.2020г., постановено по гр.д. №12403/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА Й. Г. Й. от гр.
Кричим, ул. ***,
ЕГН **********, да заплати
на „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И.С. И., сумата
от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.