Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 16142 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 135848 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 74308/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141-ви състав, са отхвърлени предявените от Държавата Република България, чрез Министъра на Финансите, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 250, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника Н.И.В. да заплати на ищеца сумата 3 556 лева, претендирана като обезщетение при неизпълнение на задължение да пази и върне вложената вещ - 1778 литра гориво, „тежко масло“ - „газьол“, по договор за влог на вещи, за който се твърди да е сключен чрез предаване на вещите с декларация за отговорно пазене от 26.02.2014 г. и уведомление за заместване от 19.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, и сумата 276,58 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 27.07.2017 г. до 01.05.2018 г.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца, представляван от Министъра на Финансите, в която се релевират доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че противно на възприетото от районната съдебна инстанция, от събрания по делото доказателствен материал се установява наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по договор за влог. В тази връзка се излага, че въпреки че първоначално вложената вещ е била оставена за отговорно пазене с декларация от 26.02.2014 г. на лицето К.И.И. /заето по трудов договор № 2/09.01.2013 г. в „Консултантска и инвестиционна компания“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик е ответникът/, то с уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г. от Н.И.В. същият е заявил пред ищеца за настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение на К.И. и е заявил искане процесното гориво да му бъде възложено на него за отговорно пазене. Счита се, че въпреки че от изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза е установено, че уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г. в действителност не носи подписа на ответника, то посоченият документ всъщност е бил подписан от пълномощник на последния с оглед пълномощно рег. № 493/29.01.2014 г. на нотариус А.Г. № 194, а именно от лицето А.И.Л.. Поради което се твърди за несъмнено установено встъпването на Н.В. като страна по процесния договор за влог, по който за него е възникнало задължението за отговорно пазене на вложеното гориво с грижата на добър стопанин и неговото връщане, като при неизпълнение на последните на основание чл. 79 от ЗЗД се е породила отговорността на ответника за заплащането на обезщетение за липсващата вещ. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - Н.И.В., е  депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се претендира оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Намира се, че по делото не е установено постигнато между страните съгласие и реално предаване на иззетото и впоследствие отнето гориво на друго лице освен К.И. с надлежно съставен за това приемо-предавателен протокол. Акцентира се, че поради установената от СРС неистинност на уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г., то последното е изключено от доказателствения материал, поради което се явяват ирелевантни твърденията на жалбоподателя за извършването на действия от лицето А.И.Л. по силата на представителна власт, с които той да е задължил от свое име ответника. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение. Оправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите на жалбоподателя е необходимо да се изложи следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 250, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Договорът за влог е неформален, реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя /чл. 127, ал. 1 от ГПК/. Доказателство за предаването на вещта и приемането й от влогоприемателя обикновено е двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. Приемо-предавателен протокол, съставен от митнически служители, с който се предава вещ на отговорно пазене на определено лице, създава правоотношение между страните като при договор за влог, със задължение на влогоприемателя да върне вещта. Отделен е въпросът в случаите, в които се договаря възнаграждение за влогоприемателя, каквато хипотеза законът допуска, като в последния случай задължението за заплащане на възнаграждение следва да е поето от влогодателя от представляващи го лица.

В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че е съставен Акт № 121/21.03.2014 г. за установяване на административно нарушение срещу „Консултантска и инвестиционна компания“ ЕООД, представлявано от Н.И.В., за държане на акцизни стоки - „тежко масло - газьол“ – 1778 литра, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Въз основа на АУАН е издадено НП № 128/25.04.2014 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция, постановено е отнемане в полза на държавата на стоката нефтено масло - „тежко масло - газьол“ – 1778 литра, предмет на нарушение, и е наложено наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта, където е извършено нарушението, за срок от един месец“.  Със заповед от 25.04.2014 г. на Началника на Митници Варна, на основание чл. 124б, ал. 1-5 от ЗАДС, чл. 124в, ал. 1-3 ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка - запечатване за срок от 1 /един/ месец и забрана на достъпа до обекта, където е установено нарушението, в гр. Варна, жк „Възраждане“ - Кооптърговия. Дадени са указания за отстраняване на наличните стоки, с изключение на тези-предмет на нарушението, от нарушителя или от упълномощено от него лице, в срок 7 /седем/ дни, който започва от датата на връчване на заповедта. Съгласно т. 5 на заповедта, фактическите действия по запечатване на обекта и забраната за достъп до него следва да се извършат в първия работен ден след изтичане на срока, в присъствието на представляващия  „Консултантска и инвестиционна компания“ ЕООД или упълномощено от него лице.  

С декларация от 26.02.2014 г. К.И.И. декларира, че приема за отговорно пазене 1778 литра гориво, срещу задължението да ги съхранява, да не извършва разпоредителни действия, предава на други лица, преотстъпва за ползване и владение, без разрешение на органите от Агенция „Митници“.

Съгласно протокол за извършена проверка № 168G2000А055307/14.12.2016 г. и доклад рег. № 32-360183/23.12.2016 г. на Комисия по инвентаризация, назначена със заповед на Началника на Митници Варна, оставената на отговорно пазене стока – горива 1778 литра, не е намерена. Поради установената липса, законният представител на дружеството „Консултантска и инвестиционна компания“ ЕООД - Н.И.В., е поканен да заплати равностойността на оставеното на отговорно пазене гориво по съответна банкова сметка, ***.07.2017 г. 

В хода на административното производство по ЗАДС, приключило с НП № 128/2014 г., К.И.И. е бил в трудово правоотношение с дружеството „Консултантска и инвестиционна компания“ ЕООД, за което няма данни кога е прекратено. В качеството си на служител е подписал два документа - протокол и опис към протокол с дата 26.02.2014 г., съставени за констатираното нарушението, и декларация за отговорно пазене от 26.02.2014 г. Така събраните данни сочат, че К.И. е приел на отговорно пазене вещта - предмет на констатираното нарушение, срещу задължението да я съхранява и да не извършва разпоредителни действия с нея, без разрешение на органите от Агенция „Митници“. Изпълнението на тези задължения е изисквало присъствието му на обекта, където е полагал труд като служител на дружеството.

В хода на цялото съдебно производство ищецът поддържа, че поради настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение с К.И., до Началника на Митници Варна е подадено уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г. от Н.И.В. с искане да бъде прекратено отговорното пазене на К.И. „на склад“ и да бъде назначен на отговорно пазене Н.В.. Съответно, основният според по делото въпрос е свързан с това, налице ли е валидно възникнало между страните правоотношение по договор за влог, по който ответникът е поел задължението да пази стоката, да я върна и предаде на митническите органи при поискване.

Настоящият съдебен състав, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за правилен крайния извод на районната съдебна инстанция, че в процесния случай не се установява постигнато съгласие и предаване на иззетото, а впоследствие отнето гориво на друго лице извън К.И., респективно не се установява наличието на твърдяното от ищеца правоотношение с ответника. Това е така, тъй като, от една страна, с оглед заключението на изслушаната и приета от СРС съдебно-графическа експертиза, по делото е несъмнено установено, че подписът за „управител“ в уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г. не е положен от Н.И.В.. Или, последният не е автор на посоченото уведомление и съответно не е отправял искане до Началника на Митници Варна да бъде прекратено отговорното пазене на К.И. „на склад“ и той да бъде назначен на негово място на отговорно пазене. От друга страна, макар по делото действително да са налице доказателства – пълномощно рег. № 493/29.01.2014 г. на нотариус А.Г. № 194, с което ответникът упълномощава лицето А.И.Л. да го представлява пред различни физически и юридически лица и да извършва множество правни и фактически действия от негово име, то само по себе си наличието на такова упълномощаване не може автоматично да доведе до извода, че процесното уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г. е било подписано именно от лицето А.Л.без наличието на никакви допълнително доказателства за това. Освен това, макар уведомление с вх. № 32-90305/20.05.2015 г. да е било изключено от първоинстанционния съд на основание чл. 194 от ГПК от доказателствения материал по делото, то за пълнота СГС намира за необходимо да отбележи, че от неговото съдържание не може да се изведе постигнато между страните съгласие за влагане именно на процесната стока - „тежко масло - газьол“ – 1778 литра, още по-малко реалното предаване на вещта за пазене на влогоприемателя.

Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски във въззивното производство има ответникът – въззиваем, който е поискала присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и е представила доказателства за извършването им, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в брой за един адвокат. Предвид своевременно наведеното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се явява основателно, доколкото настоящото дело не се отличава с фактическата и правна сложност, а извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия са се ограничили до подаване на въззивна жалба и явяване в проведеното пред СГС открито съдебно заседание. Затова претендираното от Н.И.В. адвокатско възнаграждение следва да се намали до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г минимум, а именно до сумата от 498,28 лева.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135848 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 74308/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141-ви състав.

ОСЪЖДА Държавата Република България, чрез Министъра на Финансите, да заплати на Н.И.В., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 498,28 лева – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                    2.