№ 6302
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20251100100798 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от А. А. А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 23,04,2024год. ПТП,
ведно със законната лихва от 23,04,2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 23.04.2024г., около 11:20часа, по автомагистрала „Хемус",
с посока на движение към гр. Варна, се е движил лек автомобил с марка „Мерцедес", модел
„Е 350 ЦДИ", с peг. No ********, управляван от А. М. А.. В района на км. 71+420м, поради
движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, губи
контрол над управляваното МПС, напуска платното за движение, удря се в предпазната
мантинела, поставена от дясно по посока на движението, в резултат на което се преобръща в
крайпътната отводнителна канавка, като с тези действия става причина и реализира ПТП с
материални щети и пострадали лица. При автопроизшествието, като пътник на предна дясна
седалка в л.а. марка „Мерцедес", е пострадал синът на водача А. А. А., който е получил
множество травматични увреждания описани в исковата молба, причинили болки,
неудобства, страдания и подлежащи на обезщетение. Поддържа да е налице виновно и
противоправно поведение на водача А. М. А.. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес“ е застрахована при ответното
дружество. Предявена е извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение, но не е
налице плащане.
1
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът –ЗД „Бул инс“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване, като ищецът е пътувал без предпазен колан, както и допринесъл за
удължаване на възстановителния период. Оспорва причИ.та връзка на сочените увреди с
процесното ПТП. Поддържа, че с оглед естеството на претърпените от ищеца телесни
увреждания, претендираното обезщетение се явява прекомерно.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 451р-415 от 23,04,2024год. на ПП, РУ-Ябланица при ОДМВР гр.Ловеч,
се установява настъпване на пътнотранспортно произшествие на 23,04,2024год., около 11,30
часа на АМ Хемус, км.71+420, с участие на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350
ЦДИ“, с рег. № ********, управляван от А. М. А., който е самокатастрофирал, при което е
пострадал пътник в автомобила – А. А. А..
За установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност на водача А. Тасев, със срок на застрахователно покритие към датата на
настъпилото застрахователно събитие-определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в
с.з. от 16,05,2025год.
В съдебно заседание проведено на 29,09,2025год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството за осъществено противоправно деяние,
осъществено от водача на автомобила, в който е пътувал ищеца –А. А. при описан
механизъм;
Процесният лек автомобил „Мерцедес“, управляван от А. А. се е движел по
автомагистрала Хемус, с посока от гр.София към гр.Варна, когато в района на 71+420км
поради движение с несъобразена скорост, при условията на обилен дъжд губи контрол над
управляваното МПС, напуска пътното платно в дясно, блъска се в предпазната мантинела и
се преобръща в крайпътната канавка.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания:
-Глава - контузия на челната област с нараняване по кожата, с квалифициране на
раните като разкъсно-контузни от спешния екип и като охлузвания от личния лекар. Няма
2
данни в документите тези рани да са зашивани, а само са дезинфекцирани и превързани;
-Тяло-контузия по дясната част на гръдния кош, с установени на рентгенова снимка 6
дни по-късно (на 29.04.2024 г.) фрактури на 3 ребра, а именно 4-то, 5-то и 6-то по средната
аксиларна линия. Същите са разчетени от рентгенолог като неусложнени (неразместени), без
засягане на плеврата и наличие на пневмоторакс.
-Горни крайници - контузия на пръстите на двете ръце, с разранявяне на кожата, с
работна диагноза „разкъсно-контузни рани“ от линейката от Ловеч и променено на
охлузвания от личната лекарка. Охлузванията (разраняване на горния епидермален слой на
кожата) се квалифицират като повърхностни травми с благоприятна прогноза за пълно
възстановяване и липса на остатъчни белези.
Травматични увреждания на ищеца са причинили интензивни болки от самото начало
на възникването им, с постепенно намаляване на интензитета до утихване края на
възстановителния период. За охлузванията по главата и пръсти те на ръцете този период е
около 2 седмици, а за фрактурите на трите ребра до 1 месец.
По отношение на ребрата вещо лице сочи, че когато фрактурите са неразместени
почти не се визуализират на рентгенова снимка, когато е направена същия ден на инцидента
и често се пропускат. Тези счупвания се визуализират едва след няколко дни до 1 седмица,
когато костните краища на фрактурата подложени на остеолиза вече се виждат ясно.
Първоначално след инцидента болката от фрактурите на ребрата е била много интензивна
при натиск, дълбоко вдишване, вдигане на тежки предмети, усукване на тялото настрани,
кихане, кашляне и др.
За период от около 2 седмици ищецът е трябвало да ограничи натоварването и
движенията на ръцете си и да не замърсява поставените превръзки, а до 1 месец да не
провокира гръдна болка с неправилни движения на снагата;
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. М. А. –
баща на ищеца, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, които сочат да липсват данни за
обективна причина за настъпване на произшествието.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причИ. връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
3
От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за
установено извършено виновно, противоправно деяние от водача на лекия автомобил А. М.
А., който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причИ. връзка от
противоправното деяние, с оглед съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства - СМЕ и свидетелски показания, от които се установи, че ищецът е претърпял
фрактури и охлузни рани. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По реда на чл. 146 от ГПК, като безспорно е отделено и обстоятелството за наличието
на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.
432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
4
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 23000лв. При определяне на
същите, съдът съобрази характера на претърпените телесни увреждания – серийни
неразместени фрактури на 3 ребра, без усложнения, охлузвания на пръстите на двете ръце, с
разранявяне на кожата, разкъсно-контузна рана в челната област на главата, периодът на
възстановяване от 1 месец досежно физическите увреди, и около три меса за остатъчните
явления в психологически план. Съобрази се и обстоятелството, че през първия месец
ищецът е изпитвал болки с висока интензивност, както и нужда от помощ във всекидневието
поради нараняванията на пръстите на ръцете; Осъщественото внезапно и неочаквано
травматично увреждане е допринесло и за негативни душевни преживявания, които видно от
свидетелските показания, инцидентно намират проявление и до настоящия момент.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за
релевирания период, съгласно чл. 492, ал. 1, т. 1 от КЗ съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца. Въпреки указаната доказателствена тежест ответникът не
ангажира доказателства за липса поставен предпазен колан от пострадалия, което
обстоятелство да е допринесло за увеличаване на вредите.
По претенцията за законна лихва:
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-17,09,2024год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 17,12,2024год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ,
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай застрахователят плаща лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
5
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски съобразно
уважената част от исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на
1208,80лв., от които 920,00лв. – държавна такса, 288,80лв. от общо 380,00лв. – вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 837,20лв. от общо
3640,00лв., от които 3600,00лв– адвокатско възнаграждение с ДДС и 40,00 лв. – депозит за
свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. М. Т. се дължи адв възнаграждение в размер на
2736,00лв. от общо 3600,00лв.-адв. възнаграждение с ДДС;
С оглед релевираното от всяка от страните възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
определя адв. възнаграждение в размер на 3000,00лв., с оглед предмета на спора,
фактическата и правна сложност на делото, извършени процесуални действия –изслушване
на един свидетел, СМЕ, както и проведено само едно съдебно заседание; С оглед данните
за регистрация по ДДС на процесуалните представители се дължи и ДДС в размер на 20%
или общо 3600,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на А. А. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
кв.Симеоново, ул.********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, сума в размер на 23 000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17,09,2024год. до окончателното изплащане на
вземането, възникнали по повод настъпило на 23,04,2024год. пътно-транспортно
произшествие, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 23000,00лв. до пълния предявен размер от 30000,00лв., както и за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 23,04,2024год. до 16,09,2024год. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1208,80лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. М. Б. Н.- Т. сума в
размер на 2736,00лв.-адв. възнаграждение;
6
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, кв.Симеоново,
ул.******** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 837,20лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7