№ 208
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110116063 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес
грСЦЦ № 13, ет.3, ап.6, чрез адв.С., със съдебен адрес гр.слп № 33, насочен срещу
Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.св”
№ 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца
незаконно обвинение, по което е било образувано н.о.х.д.№ 10180/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 100 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 28.04.2023 г.
По делото е постановено решение № 17850/04.10.2024 г., с което предявеният иск е
уважен частично, като е прието, че част от претендираното от ищеца обезщетение му е
заплатено от Министерство на правосъдието преди завеждане на делото по реда на чл.60е от
ЗСВ.
На 15.11.2024 г. ищецът е депозирал молба по делото за допълване на постановеното
решение, доколкото според него съдът следва да присъди лихва върху сумата от 6400.00 лв.,
която е заплатена от Министерство на правосъдието преди завеждане на делото по реда на
чл.60е от ЗСВ и която е приспадната от приетия за основателен размер на претендираното
обезщетение на неимуществени вреди.
В законоустановения срок за отговор по така подадената молба, насрещната страна –
Прокуратурата на Р.България не е депозирала такъв.
Като прецени данните по делото и доводите на ответника, съдът намира следното:
Подадената молба по реда на чл.250 ГПК, с която се иска постановяване на
допълнително решение, съдът намира за процесуално допустима като предявена в срока по
чл.250 ГПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:
1
От една страна, съдът намира, че не е сезиран с иск за присъждане на лихва за
забава, по който да не се е произнесъл с решението си. В тази насока следва да се има
предвид, че за да е налице валидно сезиране на съда, исковата молба следва да отговаря не
изискванията по чл.127 от ГПК, вкл. осъдителният иск да е конкретизиран по размер и
период. В случая това не е изпълнено. Ищецът уточнява тези обстоятелства едва с молбата
си по чл.250 от ГПК от 15.11.2024 г. Заявената от ищеца с исковата молба лихва по
съществото си не представлява отделен иск, а законна последица от уважаване на
предявения такъв.
От друга страня, в съдебната практика се приема, че право на избор на увреденото
лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, когато
едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и
на чл. 2б ЗОДОВ. Ищецът сам е избрал да реализира правата си по реда на глава трета „а“ от
ЗСВ, като в сключеното от него споразумение с Министерство на правосъдието изрично е
посочил, че няма каквито и да е други претенции.
Ето защо съдът намира направеното от ищеца искане за допълване на постановеното
по делото решение с присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 6400.00 лв. за
неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Това налага извод за неоснователност и
на искането за присъждане на разноски по делото за това вземане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес грСЦЦ №
13, ет.3, ап.6, подадено чрез адв.С., със съдебен адрес гр.слп № 33, за допълване на
постановеното по делото решение № 17850/04.10.2024 г., чрез присъждане на обезщетение за
забава върху сумата от 6400.00 лв. и за присъждане на разноски по делото за това вземане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2