Решение по дело №1390/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Първоначално делото е образувано по жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, представлявана от инж. В. В., срещу Решение № ППН-01-739/2022 год. от 25.11.2024 год. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В изпълнение на указанията на съда, дадени с Определение № 1178 от 14.03.2025 год. по настоящото дело, жалбоподателят е конкретизирал, че жалбата е подадена от името на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, представлявана от Директора – инж. В. В. срещу Решение № ППН-01-739/2022 год. от 25.11.2024 год. на КЗЛД, с което жалба с рег. № ППН-01-739 от 27.10.2022 год., подадена от С. И. Ц., е приета за основателна по отношение на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, за нарушение на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, чл. 12, пар. 1 и чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните и на осн. чл. 58, пар. 2, б. „б“ от Общия регламент относно защитата на данните, е отправено до Регионална дирекция по горите – Пазарджик (РДГ – Пазарджик) официално предупреждение, че с операциите по обработване на личните данни на госпожа Ц. е нарушила разпоредбите на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, чл. 12, пар. 1 и чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните. Оспореното решение е подписано с особено мнение на един от членовете на КЗЛД. Моли се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че РДГ – Пазарджик правомерно е използвала записите от видеонаблюдение от сградата на същата. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят - Регионална дирекция по горите – Пазарджик, представлявана от Директора – инж. В. В., се представлява от юрисконсулт М., който поддържа жалбата си и в допълнение заявява, че РДГ – Пазарджик, в качеството си на администратор на лични данни, е действал с легитимен интерес, с оглед обжалваните болнични листове на С. Ц. пред ТЕЛК и НЕЛК и в тази връзка е следвало да приложи целия доказателствен материал, включително и разпечатките от видеонаблюдение. ТЕЛК също са администратор на лични данни и са длъжни да спазват разпоредбите на ЗЗЛД. Акцентира, че оспореното решение е подписано с особено мнение от един от членовете на КЗЛД. Моли за отмяна на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни, не изразява становище в съдебно заседание. От нея са постъпили два броя писмени бележки, подадени чрез юрисконсулт, с които моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗЛД, а при условията на алтернативност – да се присъди адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение в минимално определения размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Заинтересованата страна – С. И. Ц., чрез адв. М., в писмен отговор и в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски по представен Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 год. (л. 225 от делото) и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 260).

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни (Комисията, КЗЛД) е образувано по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД - по жалба с peг. № ППН-01-739 от 27.10.2022 год., подадена от С. И. Ц. срещу РДГ - Пазарджик. Лицето е посочило, че заема длъжността „старши специалист деловодител“ в РДГ – Пазарджик, съгласно Допълнително споразумение № 12 от 08.09.2021 год. към Трудов договор № 46 от 09.02.2018 год. в РДГ – Пазарджик. На 28.01.2022 год. е претърпяла трудова злополука на работното си място, хоспитализирана е по спешност и е оперирана. В периода от 28.01.2022 год. до 02.05.2022 год. жалбоподателката е била в отпуска отпуск поради временна неработоспособност, на основание издадени й болнични листове № 20220217369 от 01.02.2022 год., № Е20220347506 от 04.03.2022 год. и № Е20221451183 от 04.04.2022 год. По информация от Ц. първият и третият болнични листове са оспорени пред ТЕЛК от работодателя й. При обжалване на първия болничен лист е приложена справка-извлечение от базата данни на пропусквателната система „Андромеда систем“, монтирана в РДГ - Пазарджик, с информация относно събитията „вход/изход“ за жалбоподателката, съдържаща трите й имена, номера на картата й за достъп до сградата, както и датата, и часа на влизането и напускането й, както и 18 броя снимки от същата системата за видеонаблюдение. Постановеното ЕР на ТЕЛК е оспорено от работодателя й пред НЕЛК, отново с прилагане на описаните справка и 18 броя снимки.

На следващо място Ц. е посочила пред Комисията, че след като узнава за предоставянето на личните й данни, включително биометрични, на трети лица, е упражнила правото си по чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от Общия регламент относно защитата на данните, отправяйки запитване до работодателя си с вх. № 4628 от 25.05.2022 год. Получила е писмо с peг. № РДГ09-6665 от 25.0.2022 год., съдържащо отговор, който не я е удовлетворил. Впоследствие отново прочита Заповед № 84 от 04.05.2018 год. на Директора на РДГ - Пазарджик и Инструкцията за техническите и организационни мерки за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани в регистрите и базите данни, поддържани от РДГ - Пазарджик. Установява, че заповедта е издадена на основание чл. 23, ал. 4 от ЗЗЛД, чл. 19, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2013 год. - отменени с ДВ, бр. 17 от 2019 год., а Инструкцията не е актуализирана. П. К. излага доводи за несъгласие с чл. 15 и чл. 21, ал. 2, т. 10 от Инструкцията. Акцентира, че Директорът на РДГ – Пазарджик е предоставил приложенията на ТЕЛК и НЕЛК, без изричното им изискване от работодателя. Изложила е твърдения, че Директорът на РДГ - Пазарджик не я е уведомил за целта за обработването на личните й данни по начина, описан в Инструкция и Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден със Заповед № РД05-9 от 14.01.2022 год. на Директора на РДГ — Пазарджик.

Във връзка с постъпилата жалба, в КЗЛД е образувано административно производство и в съответствие с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от АПК Комисията е уведомила ответната страна като й е указала, в 7-дневен срок, да представи становище по случая, ведно с относимите писмени доказателства. В изпълнение на писмото РДГ – Пазарджик, представлявана от Директора, ги е представил. Посочил е, че в качеството си на юридическо лице РДГ – Пазарджик има статут на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 год. В този смисъл Директорът на РДГ – Пазарджик е утвърдил Политика за защита на личните данни, публикувана на електронната страница на административния орган. В съответствие с изискванията на чл. 6, пар. 1 от Регламент 2016/679 е предприел необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни, включително и на служителите си. Определено е и длъжностно лице по защита на личните данни. Отбелязал е, че Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) също е самостоятелен администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679 и като такъв има приета Инструкция за реда за обработване на лични данни в ИАГ, утвърдена със Заповед № 71 от 03.02.2022 год. на Изпълнителния директор. РДГ – Пазарджик и ИАГ са администратори, които самостоятелно обработват лични данни от свое име и за своя сметка.

Директорът на РДГ – Пазарджик е представил и последващо становище и към него е приложил: План за действие в случай на нарушение на сигурността на личните данни, включително уведомяване на Комисията за защита на личните данни и документиране на факти свързани с нарушението, последици от него и предприетите действия от РДГ - Пазарджик от 21.05.2018 год.; Политика за защита на личните данни в РДГ - Пазарджик, утвърдена със заповед на Директора на РДГ - Пазарджик; Механизъм за сключване на договор/споразумение при обмен на лични данни в РДГ - Пазарджик, одобрен от Директора на РДГ -Пазарджик от 18.05.2018 год.; Договор за изграждане на система за контрол на достъп и работно време от 19.09.2012 год., сключен между РДГ - Пазарджик и „ТЕБИКС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 64; Инструкция за пропускателния режим в административната сграда на РДГ, утвърдена от Директора на РДГ-Пазарджик на 13.11.2013 год.; Информационно табло, в което за всички лица и служители на РДГ е посочено, че в сградата на дирекцията се осъществява денонощно наблюдение чрез заснемане на видео образ на входа и изхода, като цели на видеонаблюдението са 1/. Контрол по допускане на външни лица в административната сграда, 2/. Защита на здравето и живота на служителите и посетителите; 3/. Предотвратяване на аварии и инциденти; 4/. Установяване на извършители при общественоопасни деяния - кражби, грабежи и други деяния по смисъла на Наказателния кодекс; 5/. Контрол на работно време; Заповед № РД05-021 от 08.02.2022 год.; Заповед № РД05-2 от 26.06.2018 год.; Заповед № 85 от 04.05.2018 год.; Заповед № 86 от 04.05.2018 год.; Инструкция за технически и организационни мерки за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани в регистрите и базите данни, поддържани от РДГ – Пазарджик; План за действие за въвеждане на определените технически и организационни мерки за защита на личните данни в РДГ – Пазарджик; Трудов договор № 46 от 09.02.2018 год. и Допълнително споразумение № 12 от 08.09.2022 год. на жалбоподателката; Длъжностна характеристика на длъжността „технически сътрудник-деловодител“; указателно писмо ИАГ-40798 от 20.11.2015 год.

В хода на административното производство от страна на РДГ - Пазарджик е предоставена следната информация: „В партерния етаж на сградата на РДГ - Пазарджик, където се помещава и Център за административно обслужване, на стъклената врата за входа към административната сграда, се намира поставен - чрез залепване, стикер с изображение на камера за видеонаблюдение, придружен с уголемен надпис: ВНИМАНИЕ! ОБЕКТЪТ Е ПОД ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ! (приложен).“ Посочено е, че непосредствено под стикера е залепено Информационно табло на РДГ - Пазарджик (приложено), което уведомява, че РДГ - Пазарджик осъществява денонощно видеонаблюдение, чрез заснемане на видеообраз на входа и изхода на административната си сграда. Таблото изрично указва, че никое длъжностно или трето лице няма достъп от данните от записите, освен органите на съдебната власт (съд, прокуратура или следствие). Съоръжението е налично от 19.09.2012 год., когато е сключен Договор с изх. № 75 от 19.09.2012 год. за изграждане на система за контрол на достъп и работно време. Камерата за видеонаблюдение, така и пропускателната система „Андромеда систем“, съдържат данни за и осъществяват отчет на събитията вход/изход, относно служителите на дирекцията.

В административната преписка са приложени заверени копия от документи, удостоверяващи предявяването на Болничен лист за временна неработоспособност с № Е2022021769 от 01.02.2022 год. на С. Ц.; оспорването му пред ТЕЛК от РДГ - Пазарджик; ЕР на ТЕЛК на С. Ц.; оспорването му от РДГ - Пазарджик пред НЕЛК; ЕР на НЕЛК; оспорването му пред Административен съд - Пазарджик; Решение на Административен съд - Пазарджик; Касационна жалба на РДГ против Решение № 45 от 06.02.2023 год. на Административен съд - Пазарджик; Решение № 716 от 23.01.2024 год. по описа на Върховния административен съд; копия от Заявление peг. № РДГ 09-788 от 01.02.2022 год. от С. Ц. за получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ; Възражение по повод направена оценка на изпълнението на заеманата от Ц., длъжност peг. № РДГ 09-726 от 31.01.02.2022 год. и Възражение срещу поставена годишна оценка от главен счетоводител на РДГ - Пазарджик с peг. № РДГ 09-727 от 31.01.2022 год., ведно с извадки от историята на тези документи от ,,АИС М-2009“, свидетелстваща за пребиваването на Ц. на работното й място - като деловодител по времето, по което е следвало да се намира в предписания й режим на лечение. Приложени са справки - извлечения от базата данни на пропускателната система „Андромеда систем“, съдържаща отчет на събитията „вход/изход“ на служителите на РДГ - Пазарджик за периода от 04.01.2022 год. до 04.02.2022 год., както и 18 броя кадри от системата за видеонаблюдение, налична в РДГ - Пазарджик, с дата и час, касаещи 17.01.2022 год. и 01.02.2022 год.

Жалбата е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание на Комисията, проведено на 09.10.2024 год. В хода на обсъжданията - при разглеждане на жалба по същество, членовете на КЗЛД - в състав: Ц. Ц., М. М. и В. Ц. не постигат единодушие и отлагат вземането на решение, относно основателността й за следващо заседание на Комисията - в пълен състав.

С Решение № ППН-01-739/2022 год. от 25.11.2024 год. на Комисията, подписано с особено мнение на един от членовете й – М. М., е прието, че жалбата на С. И. Ц. е основателна по отношение на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, за нарушение на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, чл. 12, пар. 1 и чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните и на осн. чл. 58, пар. 2, б. „б“ от Общия регламент относно защитата на данните, е отправено до Регионална дирекция по горите – Пазарджик официално предупреждение, че с операциите по обработване на личните данни на госпожа Ц. е нарушила разпоредбите на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, чл. 12, пар. 1 и чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните.

При издаване на решението Председателят на Комисията и двама от членовете й са приели, че администраторът на лични данни е следвало да осъществява обработването на личните данни на служителите в РДГ - Пазарджик при условията на точно и изчерпателно оповестяване и конкретно фиксиране на целите, за които данните им се обработват - чрез извършваното видеозаснемане и регистриране на събитията „вход-изход“ в сградата на дирекцията, т.е. по отношение на жалбоподателката е прието, че е налице обработване, което е несъвместимо с целта, за която са събирани данни, включително съхранението, употребата и разпространението им, реализирано с цел - различна от оповестената от РДГ - Пазарджик. Определено е, че извършеното е в противоречие с принципите за „ограничение на целите“ и за „свеждане на данните до минимум“, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“ от Общия регламент относно защитата на данните. РДГ - Пазарджик е обработила данните на С. Ц. и при неспазване на изискванията на чл. 12, пар. 1 и на чл. 14 от ОРЗД за предоставяне на жалбоподателката на дължимата информация относно обработването на данните й. Комисията е счела, че спрямо РДГ – Пазарджик следва да се наложи корективната мярка, предвидена в чл. 58, пар. 2. б. „б“ от ОРЗД - официално предупреждение, че с операциите по обработване на личните данни на госпожа Ц. е нарушила разпоредбите на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, на чл. 12, пар. 1 и на чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните. Изложени са доводи за пропорционалност на наложената мярка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Съобщението за обжалваното решение е получено на 27.11.2024 год., а жалбата е подадена на 11.12.2024 год. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Комисия за защита на личните данни е независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, при подадена до КЗЛД жалба от субектът на данни, който счита, че са нарушени правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Следователно, когато Комисията е сезирана от лице, считащо, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване пред административния съд.

С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Комисията за защита на лични данни. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. В съответствие с чл. 11, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията и нейната администрация, решението е подписано с особено мнение от член на комисията, който е изложил мотивите си за това към решението. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 16.10.2024 год. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали председател и трима от членовете на комисията. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

В ЗЗЛД не е разписана изрична разпоредба относно формата и съдържанието на решението, поради което приложение намира чл. 59, ал 2 от АПК. Освен, че оспореното решение е издадено в писмена форма, съдържа всички задължителни реквизити, въведени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Подписано е от всичките лица, участвали в гласуването – по арг. на чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Правилника. Ето защо, актът е издаден в съответствие с изискванията за неговата форма и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът счита, че не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за отмяна на решението на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Производството пред органа е образувано законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 26 и сл. от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация. Спазена е разпоредбата на чл. 41 ПДКЗЛДНА. Също така лицето, срещу което е подадена жалбата е надлежно уведомено за образуваното административно производство, с което административният орган е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК, предоставена му е възможност да изрази становище и да представи доказателства във връзка с изложените в нея твърдения. При произнасяне по съществото на спора са обсъдени представените по преписката писмени доказателства, както и изразеното от ответната страна становище по отправените в жалбата твърдения.

По отношение наведените оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материлноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав намира, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Спорът по делото се свежда до това дали с оспореното решение Комисията законосъобразно е приела, че по отношение на С. Ц. е извършено нарушение – незаконосъобразно РДГ – Пазарджик е обработвала личните й данни с реализираното видеозаснемане и с регистрацията на същата служителка на събитието „вход/изход“ - в период, в който й е предписано болнично лечение и дали наложената санкция на органа, под формата на принудителна административна мярка - официално предупреждение, е пропорционална.

Съгласно легалното определение на пар. 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон, „лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а „обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Според чл. 4, т. 1. от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни“ е всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А според чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Според чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели.

В чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени изискванията за законосъобразност на обработването, а именно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

В случая безспорно се установява, че РДГ – Пазарджик е извършвал действие по „обработване на лични данни“, по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента. Личните данни на служителката С. Ц. са били обработени от жалбоподателя, в качеството му на администратор на лични данни, по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламент ЕС 2016/679. За да е законосъобразно това обработване, следва да е налице поне едно от основанията за допустимост на обработване, с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, от б. „а“ до б. „е“ от Регламент ЕС 2016/679. Не може да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че по отношение на РДГ – Пазарджик, като администратор на лични данни са налице основания по чл. 6 от Регламент 2016/679 за обработване на личните данни на заинтересованата страна – С. Ц.. Сочените за незаконосъобразни действия по обработването на личните данни не са били сведени до знанието на лицето, чиито данни се обработват. РДГ – Пазарджик е известила за реализираното видеонаблюдение и регистриране на събитията „вход-изход“, представляващи обработване на лични данни на служителката в обекта, без каквото и да е споменаване на контрол на работно време, респ. посещаване и престой/присъствие на работното място от служителите на предприятието, включително през времето, през което им е предписано болнично лечение. Следователно правилно Комисията е установила, че РДГ – Пазарджик е допуснала нарушение при обработването на личните данни на С. Ц. - в хипотезата на събиране, употреба и разпространение, поради реализирането му с цел - различна от оповестената, посочена изрично, включително на Информационното табло на РДГ - Пазарджик, а именно: „Регионалната дирекция на горите - Пазарджик осъществява денонощно видеонаблюдение, чрез заснемане на видео-образ на входа и изхода на административната си сграда“. Целта на видеонаблюдението е: „Контрол при допускане на външни лица в административната сграда. Защита на здравето и живота на служителите и посетителите. Предотвратяване на инциденти и аварии. Установяване на извършителя при осъществяване на общественоопасни деяния, като кражби и грабежи“.

От изложеното не може да се приеме, че са основателни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение. Обработването на личните данни на Ц. е извършено в разрез с целта на събираните данни. Оповестено е, че видеонаблюдение на РДГ – Пазарджик се осъществява при посочените обстоятелства, а не във връзка с изпълнението на трудовите функции на лицето, включително и поради отсъствието му поради временна неработоспособност и отчитането на присъствие на трудовото място в този период от време. Без основание е използването на видеозаснемането от този период на служителката и при обжалване на болничните листове на Ц. пред ТЕЛК, НЕЛК, Административен съд – Пазарджик и Върховен административен съд.

В заключение следва да се посочи, че Комисията правилно и обосновано е обявила за основателна жалбата на С. Ц., подадена против РДГ – Пазарджик отнпсно допуснатото нарушение – обработването на личните й данни в хипотезата на събирането, съхранението, употребата и разпространението им, реализирано с цел - различна от оповестената и в този смисъл в противоречие с принципите за „ограничение на целите“ и за „свеждане на данните до минимум“, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“ от Общия регламент относно защитата на личните данни. РДГ - Пазарджик е обработила данните на Ц. и при неспазване на изискванията на чл. 12, пар. 1 и на чл. 14 от ОРЗД за предоставяне на служителката на дължимата информация относно обработването на личните й данни.

По отношение на мярката, предвидена в чл. 58, пар. 2, б. „б” от ОРЗД - официално предупреждение, съдът намира, че Комисията я е приложила целесъобразно. КЗЛД разполага с оперативна самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, пар. 2 от Регламента да упражни. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице - субект на данни, както и на обществения интерес. Правомощията по чл. 58, пар. 2 от Регламента, без това по б. „и“, имат характера на принудителни административни мерки, чиято цел е да предотвратят, респ. да преустановят извършването на нарушение, като по този начин се постигне целеното от него поведение в областта на защитата на личните данни. Следователно изцяло в правомощията на органа е да извърши преценка спрямо конкретния случай коя от посочените в б. „а“ – „з“ и „й“ от цитираната норма принудителни административни мерки, глоба или имуществена санкция да наложи. В случая КЗЛД е издала да отправи до РДГ – Пазарджик официално предупреждение като е съобразила преследваната цел с налагането й и дали тази цел ще бъде постигната.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ответника и на заинтересованата страна разноски. В полза на КЗЛД следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл. 24 от НЗПП. На заинтересованата страна следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 350,00 лева, обективирано в Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 год. (л. 225 от делото) и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 260).

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, VII - ми състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, представлявана от Директора – инж. В. В., подадена срещу Решение № ППН-01-739/2022 год. от 25.11.2024 год. на КЗЛД, с което жалбата, с рег. № ППН-01-739 от 27.10.2022 год., на С. И. Ц., е приета за основателна по отношение на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, за нарушение на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, чл. 12, пар. 1 и чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните и на осн. чл. 58, пар. 2, б. „б“ от Общия регламент относно защитата на данните и е отправено до Регионална дирекция по горите – Пазарджик официално предупреждение, че с операциите по обработване на личните данни на госпожа Ц. е нарушила разпоредбите на чл. 5, пар. 1, б. „б“ и б. „в“, чл. 12, пар. 1 и чл. 14 от Общия регламент относно защитата на данните.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик да заплати на Комисията за защита на личните данни, със седалище: гр. София, бул. „Цветан Лазаров“ № 2, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик да заплати на С. И. Ц., гр. Пазарджик, [улица], ет.4, ап. 9, разноски в размер на 1 350,00 (хиляда триста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.