Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Хасково, 26.11.2024 г.
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
Съдия : Жулиета Серафимова
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова гр.д.
№ 222 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдът се произнася в настоящото производство в
изпълнение на дадените указания с
решение № 162/01.10.2024г. по в.гр.дело № 222/2024 г. по описа на Апелативен
съд- Пловдив, с което въззивният съд е обезсилил
решение № 260000/13.03.2024 г. по
гр.дело № 222/2019 г. по описа на ОС- Хасково, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260007/04.05.2022 по гр.дело № 222/2019
г. по описа на ОС- Хасково. В решението на въззивната
инстанция е посочено, че съдът се е
произнесъл по искане, с което не е бил надлежно сезиран. Формулираното искане от молителите ищци в настоящото
производство според въззивния съд може да бъде
квалифицирано единствено като
искане по реда на чл.250 ГПК - за
допълване на постановеното решение, което
не е окончателно, а не като такова за
поправка на очевидна фактическа
грешка по реда на чл. 247 ГПК, тъй като няма разминаване между мотиви и диспозитив на решение № 260007/04.05.2022 г.по описа на
ОС-Хасково.
Делото е върнато на
ОС-Хасково за произнасяне по
искането за допълване на решение № 260007/04.05.2022 г. по гр.дело №
222/2019 г. по описа на ОС - Хасково по реда на чл.250 ГПК, както е формулирано
в молба вх.№ 260188/06.02.2023 г. от В. Д.Д. и Г.Ж.Ю..
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 260188 от 06.02.2023 г. от
ищцете В.Д.Д. и Г.Ж.Ю.,
чрез адв. К.Г., с искане да се допълни диспозитива на решението по делото, тъй като с исковата
молба претендирали и законни лихви за забава върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г., а по това искане съдът не
се произнесъл в диспозитива.
Доколкото към момента на подаване на молбата делото не
се е намирало в Окръжен съд – Хасково поради обжалване на решението и
упражняване на инстанционен контрол, препис от молбата е връчен на ответната
страна след постановяване на определение по гр.д. № 1518/2023 г. на ВКС, с което
не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и делото е върнато на
първоинстанционния съд.
В законоустановения срок е подаден отговор от
ответника „Многопрофилна болница за активно лечение –
Х.“ ЕООД, в който се възразява, че молбата за допълване на решението е подадена
след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и
поради това се явява недопустима. Отделно от това се възразява, че към момента
на подаване на отговора производството е приключило с влязъл в сила окончателен
съдебен акт на касационната инстанция и в този смисъл се поставял въпроса, дали
е допустимо произнасянето по молбата за допълване извън процеса, който вече е
приключил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и във връзка с твърденията на страната в молбата за допълване на решението, намира
следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Д.Д., Г.Ж.Ю., Х.А.Д.,
В.В.Д. (действащ лично и със съгласието на своите
родители и законни представители В.Д.Д. и Г.Ж.Ю.) и Д.В.Д.
(действащ чрез своите родители и законни представители В.Д.Д.
и Г.Ж.Ю.) против „Многопрофилна болница за активно
лечение – Х.“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на Т.В.Д.,
ведно с претендирана законна лихва за забава върху главницата. Съдът е уважил
исковете на първите двама ищци изцяло, а на останалите трима – частично.
Съдебният
акт е обжалван и е частично отменен с решение № 205/28.11.2022 г. по в.гр.д. №
327/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, като предявените от Х.А.Д., В.В.Д. и Д.В.Д. са отхвърлени изцяло. Въззивното
решение е обжалвано пред ВКС. С определение № 4163/18.12.2023 г. по гр.д. №
1518/2023 г. на ВКС, решението не е допуснато до касационно обжалване, поради
което първоинстанционното решение е влязло в сила на 18.12.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо на
първо място да се произнесе по възраженията на ответника, тъй като те касаят
допустимостта на молбата.
Препис от първоинстанционното
решение, което е подлежало на обжалване
е връчен на ищците В.Д. и Г.Ю.,
представлявани от адв. К.Г., на 16.05.2022 г. Молбата
за допълване на решението е подадена на 06.02.2023 г., т.е. близо повече от 8
месеца след връчване на преписа.
В чл. 250, ал.1, изр. 2 ГПК е посочено, че молба за
допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчването на
решението или от влизането му в сила. С изтичането на определения едномесечен
срок се преклудира правото да се иска допълване на решението,
като за страната остава възможността в отделно исково производство, да поиска
разрешаване на правния спор за законната
лихва за забава върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г.
В конкретният случай едномесечният срок за подаване на
молбата за допълване на решението започва да тече от връчването на решението, тъй
като съдебният акт по отношение на който се иска допълване подлежи на обжалване.
При окончателно решение, което не подлежи на обжалване, срокът
тече от датата на постановяването му.
С оглед изложеното и поради неспазване на едномесечният срок по чл. 250,
ал. 1, изр. 2 ГПК, молбата като
недопустима, подлежи на връщане
на ищците.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. №
260188 от 06.02.2023 г. от ищците В.Д.Д. и Г.Ж.Ю., чрез адв. К.Г., за
допълване на решение № 260007/04.05.2022 г. по гр.д. № 222/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, като недопустима.
.
ВРЪЩА молба вх. № 260188 от 06.02.2023 г.
от ищците В.Д.Д.
и Г.Ж.Ю., чрез адв. К.Г., за допълване на решение №
260007/04.05.2022 г. по гр.д. № 222/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните – В.Д.Д., Г.Ж.Ю. и „Многопрофилна
болница за активно лечение – Х.“ ЕООД.
СЪДИЯ: