Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Велико
Търново, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен
състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.…………………………………………………
и прокурора
от ВТОП Светлана Иванова……………………………………...
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10 281/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по предложение на
прокурор на служба в Районна прокуратура Горна Оряховица. Със същото се цели възобновяване
на административнонаказателно производство, приключило с Наказателно
постановление НП № 18-0268-001119/30.07.2018г. на началника на РУ Горна
Оряховица на МВР.
Прокуратурата се позовава на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.70 б“д“ от ЗАНН.
В предложението за възобновяване се сочи, че е
образувана прокурорска преписка № 1315/2018г. по описа на ГОРП по повод молба
от Н.Б.О. за това, че на 20.07.2018г. е пострадал при пътно транспортно
произшествие/ПТП/, при което му била причинена средна телесна повреда. Във
връзка с това на 29.08.2018г. е образувано ДП № 521/2018г. по описа на РУ-Г.
Оряховица на МВР за престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предложение 2, във
връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. Събраните доказателства при
разследването сочат, че Д.А.П. с ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на визираното престъпление. Заключението на
медицинската експертиза сочи, че жертвата/Н. О./ е получил телесни увреждания,
които са причинили трайно затруднение в
движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около два
месеца.
Освен констатациите за причинена по непредпазливост
средна телесна повреда, разследващите органи са установили, че за същото ПТП е проведено административно
наказателно производство.
Срещу водача
на лекия автомобил е издадено НП № 18-0268-001119/30.07.2018г. на началника на
РУ Горна Оряховица, което е влязло в законна сила на 16.11.2018г.
Във връзка с горното наблюдаващия прокурор с
постановление от 08.10.2019г. е спрял наказателното производство по ДП №
521/2018г. на основание чл.244, ал.1, т.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от НПК. Поради това предлага на съда да
възобнови административнонаказателното производство, да отмени НП и да
прекрати същото производство, на
основание
чл.70 б“д“
от ЗАНН.
В съдебно заседание наблюдаващия прокурор се явява
лично. Поддържа направеното предложение за възобновяване и моли да бъде
уважено.
Ответникът РУ-Горна Оряховица на МВР не взема
становище по предложението.
Ответникът –Д.А.П., чрез упълномощения адвокат пледира
да бъде оставено без уважение
предложението за възобновяване. Смята, че е нарушен принципът „ не два пъти за
едно и също нещо“. Недопустимо е след влязло в сила НП положението на
доверителя му да се утежнява и да се
провежда ДП за престъпление. Изготвената медицинска експертиза не сочела данни
за средна телесна повреда.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново
намира предложението на РП-Горна Оряховица за основателно. Смята, че деянието
разкрива признаците на престъпление от общ характер и са налице основания за възобновяване
на административнонаказателното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.07.2018г. около 11:30 часа в гр. Горна Оряховица
по ул. „Пирот“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил е блъснал велосипедист.
При това Н. О. пада от велосипеда върху платното за движение и получава травма
на лява раменна става. Срещу водача на лекия автомобил Д.П. е издадено НП №
18-0268-001119/30.07.2018г. на началника на РУ Горна Оряховица, което е влязло
в законна сила на 16.11.2018г.
С постановление на наблюдаващия прокурор от
29.08.2018г. е образувано наказателно производство за това, че на 20.07.2018г.
в гр. Горна Оряховица при управление на МПС са нарушени правилата за движение и
е реализиран удар с велосипедиста Н.Б.О.,
при което му е причинена средна телесна повреда. Престъпление по чл.343,
ал.1, б“б“, предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. Делото е
заведено като ДП № 521/2018г. по описа на РУ-Горна Оряховица на МВР. Разследването
е установило, че на 20.07.2018г. в гр. Г. Оряховица, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген“
модел „Шаран“ с рег. № ***, Д.А.П. с ЕГН ********** нарушил правилата за
движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП като не
изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещо се пътно превозно
средство, в следствие на което допуснал ПТП с велосипедиста Н.В.О. на 64 години
от гр. Горна Оряховица и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, представляваща изкълчване на лява
раменна кости и довела до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник
със срок на лечение и възстановяване около два месеца, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б“б“,
предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК.
При тези констатации по фактите съдът формира следните
изводи по правото:
Предложението за възобновяване по чл. 70, б.
"д" от ЗАНН е направено в срока/едномесечен от спирането/ и при
условията по чл. 24, ал. 4 от НПК, от
компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, предл.
второ от ЗАНН/наблюдаващия прокурор/, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество предложението на наблюдаващия
прокурор по ДП № 521/2018г. за възобновяване на административнонаказателното
производство, свързано с
НП №
18-0268-001119/30.07.2018г. е
ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Възобновяването на приключило с влязло в сила НП
административнонаказателно производство изисква наличието на едно от
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН. В случая съдът
установи, че е налице материалноправната предпоставка на чл. 70, б.
"д" от ЗАНН. Нормата предвижда възобновяване на административно
наказателното производство, когато деянието, за което е приключило
административнонаказателното производство, съставлява престъпление.
От представеното по делото НП №
18-0268-001119/30.07.2018г., е видно, че на 20.07.2018г. Д.А.П. като водач на МПС нарушил правилата за
движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП като не
изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещо се пътно превозно
средство, в следствие на което допуснал ПТП с велосипедиста Н.В.О.. За това
нарушение му е било наложено административно наказание, на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. Няма данни НП да
е обжалвано и същото е влязло в законна сила на 16.11.2018г., съобразно
отбелязаното върху него/вж. л. 56 от ДП № 521/2018г./.
На 29.08.2018г. за същото деяние е образувано
досъдебно производство ДП № 521/2018г. по описа на РУ-МВР Горна Оряховица за
престъпление по
чл.343,
ал.1, б“б“, предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. За
причинена по непредпазливост при управление на МПС средна телесна повреда на
пострадалото при ПТП лице. ДП е спряно с постановление на прокурора на
08.10.2019г. и е направено предложение за възобновяване на АНП, което е предмет
на настоящото дело.
Настоящият състав на съда намира, въпреки липсата на изрично
посочване, че в предложението на прокуратурата имплицитно се визира нарушение
на принципа ne bis in idem, което се явява процесуална пречка за развитие на
наказателното производство при приключило с влязъл в сила акт АН производство.
Тази постановка на въпроса произтича от практиката на ЕСПЧ по тълкуването и
приложението на чл.4, §1 от Протокол №7 към КЗПЧОС и задължението на
националната юрисдикция да осигури на територията на България защитата на правата
по Конвенцията, вклч. протоколите към нея.
Република България е страна по Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/. Последната е Ратифицирана със
закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ,
бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Поради това на основание чл.5,
ал.4 от Конституцията на Република България този международен договор,
ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република
България, е част от вътрешното право на страната. При това нормите на
Конвенцията имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат. Като договаряща държава България е приела да прилага
Конвенцията на своя територия, съгласно чл.1 от същата и да се подчини на
юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/, съгласно чл.32 от
Конвенцията, върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на
конвенцията и на протоколите към нея. Протокол №7 към Конвенцията е подписан от Република
България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVIII
Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за
Република България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30
септември 2011 г. Следователно и Протоколът е част от вътрешното право на
страната.
Ne bis in idem е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние. Прилага се в националната ни
правна система. Съдържанието
на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН и чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не
може да понесе два пъти наказателна или административно наказателна
отговорност. Според действащото законодателство в България към 22.12.2015г.,
хипотезата, когато преди образуването или приключването на наказателното
производство, спрямо същия деец за същото деяние е проведено окончателно
приключило административнонаказателно производство, не е изрично уредена нито в
ЗАНН, нито в НПК. С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г. е изяснено, че националното законодателство не допуска
такава конкуренция, защото чл. 33 от ЗАНН дава приоритет на наказателната
отговорност над административната. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН е механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis
in idem. Но в практиката има случаи на дублиране на административнонаказателни
и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние.
В тези случаи при отчитане на
критериите, приети в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.4, §1 от
Протокол №7 към Конвенцията се констатират нарушения на принципа ne bis in
idem.
Всъщност нормата на чл.4, §1 от Протокол №7 към
Конвенцията закрепва същия принцип „ne bis in idem“, като дава по-широка защита на субекта
на отговорността. Обусловена от преценката дали производството е с характер на наказателно по автономния
смисъл на чл. 6, §1 от Конвенцията, т.е.
независимо от правната квалификацията на деянието по националното право. Нормата чл.4, §1 от Протокол №7 гласи, че
никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателната процедура на тази държава.
С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на
ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. бе изяснено,
след анализ на практиката на ЕСПЧ, че разпоредбите на
чл. 4 от Протокол № 7 се прилагат единствено на национално ниво; правилото ne
bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде
наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск
от наказателно преследване въобще; дублирането на наказателни процедури е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт; принципът препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение; принципът се
активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса; действието на
правилото се проявява само в наказателното производство, по смисъла на Конвенцията.
В същото ТР е изтъкнато, че чл. 4, § 1 от Протокол № 7
поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси
срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата
на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от
началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено
засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на
правилото. В тази връзка, като отчитат тълкуването, дадено от ЕСПЧ, върховните
магистрати в посоченото ТР изясняват, че според изискванията на чл. 4 от
Протокол № 7 към Конвенцията, приключилото първо по ред
административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и
провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото
деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК, т.к. се
нарушава забраната ne bis in idem .
Пак там ВКС посочва, че в миналото националната съдебна
практика е прилагала правилото ne bis in idem само по отношение на деяния,
класифицирани като престъпления по
националното право. С развитието на практиката на Европейския съд по правата на
човека този подход на националните правни системи е отречен, защото води до резултат противоречащ на нормите на
КЗПЧОС и в частност на тълкуването и приложението на чл.4, §1 от Протокол №7
към Конвенцията. В тази връзка магистратите от ВКС са направили извод, че изолирането
на проведеното първо по ред приключило с окончателен акт административнонаказателно
производство от обсега на действие на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК/в действащата
тогава редакция/ пряко се конфронтира с принципа ne bis in idem, което
противоречие е процесуално нетърпимо и следва да бъде отстранено. Изложени са процесуалните
средства, които са на разположение за преодоляването на това нарушение с оглед
действащото национално законодателство и съображения de lege ferenda.
Действително след постановяване на Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. последваха
изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017г. С
тях в законодателството е въведена система
от мерки за разрешаване на конкуренцията между
административнонаказателна и наказателна отговорност, предвид практиката на
ЕСПЧ. Въведено е ново основание за прекратяване на наказателното производство -
чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК, когато извършеното деяние съставлява
административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно
производство. Предпоставките за това са определени в чл. 24, ал. 4 от НПК - ако в
случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено
предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или
предложението не е уважено. Въведена е и
нова предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25,
ал. 1, т. 5 от НПК, когато се установи, че за същото деяние, което е
престъпление, е приключило административнонаказателно производство.
Същевременно в новата буква „д“ на чл. 70 от ЗАНН е предвидено ново основание
за възобновяване на административнонаказателните производства - когато
деянието, за което е приключило административнонаказателното производство,
съставлява престъпление.
От приетото за установено по фактите по-горе е видно,
че в случая е налице образувано наказателно производство срещу лице, по
отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в
сила акт административнонаказателно производство. Последното е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от КЗПЧОС.
Преценката, че АН производство е наказателно по смисъла на Конвенцията е
основана на критериите "Енгел",
дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland, а понастоящем утвърден в
практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка. Критериите включват следното:
квалификация на деянието по националното право; характер и естество на
нарушението; вид и тежест на предвиденото наказание.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от доказателствата,
че се касае за едно и също деяние/idem/ на същото
лице, чиято квалификация като нарушение или престъпление е спорна. Този извод е
съобразен с критериите за преценка на елемента
idem, утвърдени понастоящем в практиката на ЕСПЧ, откроени в делото Zolotukhin v. Russia. Важно е
тъждеството на самото деяние, а не възможната му различна квалификация в
националното законодателство.
В Тълкувателно решение №4/06.02.2018г. по тълк. дело №
4/2017г. на ОСНК на ВКС е изяснено, че
практиката на ЕСПЧ е въвела хармонизиран подход и за критериите за преценка на bis елемента. Същите са систематизирани
по делото Nilsson v. Sweden и следят
за наличие на „достатъчно тясна връзка по същество и във времето“ между двете
наказателни процедури.
Впоследствие критериите са надградени, но не са съществено променени.
Преценката за наличието на bis-елемента не се
ограничава до механична констатация относно броя на процедурите. Според ЕСПЧ нарушение
на принципа ne bis in idem има в случаите, когато наказателното и административнонаказателното
производства се провеждат самостоятелно, постановените по тях актове влизат в
сила независимо един от друг, а административният орган суверенно формира
фактически и правни изводи, без да е обвързан от изводите на съда, разглеждащ
наказателното обвинение. В настоящия случай е видно, че административно
наказателното и наказателното производство се провеждат независимо едно от
друго, т.е. не е налице „достатъчно тясна връзка по същество и във времето“
между тях по смисъла утвърден от ЕСПЧ. Компетентните органи са различни,
действията им не са синхронизирани, правомощията им не са взаимно обвързани;
релевантните за отговорността на извършителя въпроси се решават суверенно и
независимо от страна на всеки компетентен орган; доказателствената дейност по
отделните производства се преповтаря; допуснати са нарушения на компетентността
на съответните органи; обективният резултат от повтарящите се процедури
обременява с непропорционална тежест гражданина, подложен на разнопосочна
държавна принуда.
В непосредствена връзка с изложеното след влизане в
сила на процесното НП на дата
16.11.2018г. се достига състояние на нарушаване на принципа ne bis in idem.
Този извод произтича от практиката на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на
чл.4, §1 от Протокол №7 към Конвенцията, която е задължителна за националния
съдия, видно и от цитираните ТР №3/2015г. и ТР №4/2018г. на ОСНК на ВКС. С исканото
възобновяване се цели да бъде констатирано и компенсирано нарушението
на този принцип в случая.
В такъв смисъл са постановките на ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС и последвалите го
законодателни промени в НПК и ЗАНН с ДВ бр.63 от 2017г., които не го
обезсмислят, а са следствие от посочената необходимост за такива de lege
ferenda, както се изяснява впоследствие и с ТР № 4/2018г. на ОСНК на ВКС.
В този ред на мисли, съдът споделя виждането на ПП на
Д. П., че е налице нарушение на принципа ne bis in idem, което се явява
процесуална пречка за развитие на наказателното производство. Но исканото
възобновяване на АН производство не води до нарушаване на този принцип, а до
констатиране от страна на държавата на допуснатото нарушение и компенсирането
му чрез отмяна на актовете, постановени по административно наказателното
производство. Възобновяването е процесуалното средство в националната законодателна рамка, което понастоящем е на
разположение за преодоляване на състоянието на нарушение на посочения принцип.
Следва да се има предвид, че това дублиране на
процедури е обусловено от нарушаване на
чл.33, ал.2 от ЗАНН. Деянието е следвало да бъде квалифицирано като
престъпление, поради което АНО не е разполагал с правомощие да издаде процесното
НП. Грешката при квалификацията на деянието като административно нарушение
вместо престъпление има за следствие неправилно определянето на компетентността
на оправомощения орган и вида и характера на производството. В тази връзка
следва да се има предвид, че §2 от чл.4 на Протокол №7 към Конвенцията не
забранява такова възобновяване, а напротив. Нормата гласи, че разпоредбите на
предходната точка/т.е. забраната по чл.4,
§1 от Протокола – бел. моя/ не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната
процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или
новооткрити обстоятелства или за съществен
порок на предидущия процес, които са
повлияли на неговия ход. Дава се превес на установяване на обективната
истина за фактите, което видно от §2 на чл.4 не се конфронтира с принципа ne bis in idem.
Настоящият случай е такъв. Налице е приключило първо
по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло
в сила НП и образувано за същото деяние, срещу същото лице наказателно
производство. Това, с оглед визираните по-горе критерии, утвърдени в практиката
на ЕСПЧ по приложението на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ, безспорно
съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също
лице за същото деяние. Факт е незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл.
33 от ЗАНН, от некомпетентен орган, с оглед характера на правонарушението,
производство за налагане на административно наказание за деяние, което и към
онзи момент е разкривало признаците на престъпление.
В случая следва да се отбележи по възражението на ПП
на Д. П., че не може да се счита утежнено положението на нарушителя, т.к.
осъществяването на самото деяние и влизането в сила на НП са факти, осъществили
се след влизане в сила на промените в
чл.70 от ЗАНН и чл.24 и чл.25 от НПК, а именно 05.11.2017г.
Следва да се посочи, че не е в компетентността на
настоящата инстанция да се произнесе по въпроса дали в действителност е
извършено престъпление, който въпрос може да бъде решен единствено в рамките на
наказателното производство. Същевременно разпоредбата на чл. 70, б. „д“ от ЗАНН,
при съпоставката й с б. „г“ на нормата, очевидно има предвид случаите, когато
са налице данни, от които може да се направи извод за наличието на извършено
престъпление. В случая фактите на инкриминираното поведение са едни и същи, а
самото образуване на наказателно производство и привличането на обвиняем
означава, че компетентният държавен орган е приел наличието на основателно
предположение за извършено престъпление.
В заключение по изложените мотиви настоящият състав на
съда прие, че двете наказателни процедури касаят едно и също по фактическия си
състав деяние, поради което са налице предпоставките на чл. 70, б.
"д" от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното
производство. При идентичност на фактите, обусловили привличането към
административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет
има наказателната му отговорност по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН. Последиците от неспазването на това правило може и следва да бъдат
отстранени чрез възобновяване на административнонаказателното
производство по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН, при което да се отмени
издаденото по него НП. С цел спазване на принципа "non bis in idem",
а оттам и безпрепятствено продължаване на наказателното производство, поради
посочения приоритет на наказателната отговорност спрямо
административнонаказателната.
При тези обстоятелства, по изложените мотиви, административният
съд счита, че предложението за възобновяване на административнонаказателното
производство е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 425, ал. 1,
т. 2 от НПК, във вр. чл. 84 и чл. 70, б. "д" от ЗАНН, трети
касационен състав на Административния съд Велико Търново
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателно
производство, приключило с влязло в сила НП № 18-0268-001119 от 30.07.2018 г.,
издадено от началник РУ-Горна Оряховица на МВР.
ОТМЕНЯ НП № 18-0268-001119 от 30.07.2018
г., издадено от началник РУ-Горна Оряховица на МВР, с което на Д.А.П., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано
със съставяне на АУАН № Д 633122/20.07.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: