№ 14507
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110157147 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.08.2032 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети юни две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 57147 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ....., против Л. С. В., с ЕГН **********, от гр. ...., за
установяване по отношение на ответницата, че Л. С. В. дължи на ищеца сумата от 916,67
лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит № 277787 от 20.12.2019 г.,
сумата от 181,50 лв. - договорна лихва за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., сумата от
19,61 лв. - лихва за забава за периода от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г., законната лихва върху
главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.12.2019 г. сключил с ответницата договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 въз основа на информация, предоставена
на сайта на ищеца, при общи условия. След попълване на формуляра за предоставяне на
кредит от разстояние и деклариране на съгласие с общите условия ответницата получила
имейл с подробна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до
личния ѝ акаунт в сайта. На посочения от ответницата мобилен телефон последната била
уведомена за условията на договора и същата потвърдила волята си за сключването му.
Излага твърдения, че ответницата извършила частични плащания на сумата от общо 203,83
лв., от които: сумата от 83,33 лв. – главница, сумата от 33 лв. – договорна лихва, сумата от
67,50 лв. – неустойка и сумата от 20 лв. – разходи за извънсъдебно събиране. По силата на
сключения между страните договор ищецът предоставил на ответницата кредит в размер от
1 000 лв. Твърди, че задължението по процесния договор било разсрочено на 12 броя вноски
за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., първите 11 от които в размер на 83,33 лв. и
последната в размер на 83,37 лв. При сключване на договора била уговорена лихва в размер
на 40,15 %, като вземането за лихва за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г. било в
размер на 181,50 лв. За изпадането в забава ответницата дължала и лихва в размер на 19,61
лв. По повод на подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано гр.д. №
20566/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на постъпило възражение от длъжника,
ищецът предявява исковата си претенция. Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Л. С. В.. Ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва наличието
на договорни отношения между страните. Оспорва извършена регистрация на сайта на
ищеца, получаване на преддоговорна информация, както и получаване на каквито и да било
2
електронни съобщения по имейла. Оспорва подписване на договор между страните при
общи условия. Оспорва представените от ищеца договор и общи условия на хартиен
носител. Оспорва обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо, както и
изпращането на уведомление по надлежния ред. Оспорва получаване на парична сума от 1
000 лв. Прави възражение за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6
и т. 20 от ЗПК. Прави възражение за нищожност на договора. Позовава се на съдебна
практика, излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови
претенции, претендира разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 5, ал. 9-13 от ЗПК,
чл. 33 от ЗПК. Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 20566/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
27.07.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Л. С. В., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„....” ЕООД сумата от 916,67 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит №
277787 от 20.12.2019 г., сумата от 181,50 лв. - договорна лихва за периода от 19.01.2020 г. до
14.12.2020 г., сумата от 19,61 лв. - лихва за забава за периода от 14.12.2020 г. до 28.02.2021
г., законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 75,35 лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от
25,35 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По
повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, в предвидения едномесечен срок „....” ЕООД, ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г. се установява, че „....”
ЕООД е предоставило на Л. С. В. кредит в размер на 1 000 лв., като потребителят се е
задължил да върне кредита в срок до 14.12.2020 г. на 12 погасителни вноски, включващи
главница и лихва, като при предоставяне на предвиденото в договора обезпечение
погасителната вноска се формира от главница и лихва, при която размерът на погасяваната
главница е 83,33 лв., а лихвата – в размер, посочен в чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора, а при
непредставяне на обезпечение погасителната вноска се формира от главница, лихва и
неустойка, при която размерът на погасителната вноска е 83,33 лв., размерът на неустойката
е 67,50 лв., а лихвата – в размер, посочен в чл. 2, ал. 1, т. 4.1 от договора. Договорът за
3
потребителски кредит е сключен при общи условия. От представения заверен препис от
уведомление по имейла се установява, че на 20.12.2019 г. ищецът е уведомил ответницата за
преведената по сметката й сума от 1 000 лв., а от представения препис от платежно
нареждане от 20.12.2019 г. се установява, че на посочената дата сумата от 1 000 лв. е била
преведена по сметка на ответницата с основание: договор за заем № 277787.
От постъпилата по делото справка от „Уникредит Булбанк“ АД се установява, че на
02.09.2014 г. в банката е била открита сметка на името на ответницата, по която сметка на
20.12.2019 г. е получен превод в размер на 1 000 лв. с наредител „....“ ЕООД и с основание:
договор за заем № 277787.
Като доказателство по делото е приета електронна кореспонденция между страните,
както и сключения договор и общите условия към него на електронен носител, чието
съдържание е било установено в открито съдебно заседание в присъствие на системен
администратор при СРС и в присъствието на процесуалните представители на страните.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че на изследвания обект – аудио запис е изготвено огледално копие за
нуждите на експертизата, като анализираните данни са без следи от манипулация –
изрязване, промяна или изтриване. Вещото лице е снело записа на проведения разговор във
връзка със сключване на договор от разстояние, при който е потвърдено сключване на
договор за заем от разстояние № 277787 за сумата от 1 000 лв. със срок на връщане от 360
дни на 12 вноски до 14.12.2020 г., при който сумата на връщане при предоставено
обезщетение е 1 214,50 лв., а при непредоставяне на обезщетение в срок от 5 дни – в размер
на 1 619,50 лв. След предоставената информация ответницата е съобщила трите си имена,
ЕГН и е потвърдила сключването на договора. В информационната система на „....“ ЕООД с
посочена в заключението платформа е бил създаден профил на Л. С. В., върху който е са
били записани личните данни на ответницата, посочени от вещото лице. Датата на вписване
на данните е съобразена с договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от
20.12.2019 г., подписани чрез електронна платформа, одобрителен имейл, изпратени на
посочен от кредитополучателя имейл.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че усвоената сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
277787 от 20.12.2019 г. е в размер на 1 000 лв., като общата стойност на всички плащания
при представяне на обезпечение е в размер на 1 214,50 лв., от която сумата от 1 000 лв. –
главница и сумата от 214,50 лв. – договорна лихва, а при непредставяне на обезпечение е в
размер на 1 619,50 лв., от която сумата от 1 000 лв. – главница, сумата от 214,50 лв. –
договорна лихва и сумата от 405 лв. – неустойка. Вещото лице също така установява, че
сумата от 1 000 лв. е била преведена по сметката на ответницата, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД, на 20.12.2019 г. В търговските книги на ищеца процесният договор е
осчетоводен на стойност 1 302 лв., от които: сумата от 1 000 лв. – главница, сумата от
4
214050 лв. – договорна лихва, сумата от 67,50 лв. – неустойка и сумата от 20 лв. – такса
просрочие. За периода от 06.03.2020 г. до 30.07.2020 г. има извършени плащания от
ответницата на обща стойност 203,83 лв., от които: сумата от 100 лв., платена на 06.03.2020
г., сумата от 50 лв., платена на 23.04.2020 г. и сумата от 53,83 лв., платена на 30.07.2020 г. С
платената от ответницата сума са били погасени такса просрочие в размер на 20 лв.,
неустойка в размер на 67,50 лв., договорна лихва в размер на 33 лв. и главница в размер на
83,33 лв. След извършените плащания ответницата е останала задължена за сумата от
1 117,78 лв., от която: сумата от 916,67 лв. – главница и сумата от 181,50 лв. – договорна
лихва. Вещото лице определя размера на законната лихва за периода от 14.12.2020 г. до
28.02.2021 г. в размер на 21,39 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По откритото производство по чл. 193 от ГПК, за оспорване истинността на договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г., в хода на
производството пред настоящата инстанция не се събраха доказателства, оборващи
съдържанието истинността му. Ето защо съдът намира за недоказано извършеното
оспорване.
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г., който намира правното си
основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между
страните. По делото е безспорно установено, че сумата от 1 000 лв. е била наредена на
20.12.2019 г. по сметката на ответницата. Спори се за наличието на неравноправни клаузи в
договора и недължимост на претендирани суми.
От представения по делото договор на електронен носител и на хартиен носител се
установява, че същият е сключен в изискуемата по закон форма, като е подписан от
ответницата чрез платформа, посочена от вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, в договора са посочени конкретните условия, вида на кредита и погасителния
план с определен падеж на всяка една от дължимите вноски, както и от общи условия към
договора.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Договорът за потребителски кредит не само е породил своето действие между страните, но
ответницата в качеството си на потребител по договора е започнала неговото изпълнение.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза ответницата е направила три плащания в периода от 06.03.2020 г. до
30.07.2020 в общ размер на 203,83 лв.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2.1 от договора от 20.12.2019 г. същият е сключен като срочен
за 360 дни, крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 14.12.2020 г. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.04.2021 г. е изтекъл крайният срок
5
за погасяване на задължението. По делото не са представени доказателства от ответника за
извършено плащане на просрочените вноски извън установения размер на извършените
плащания от вещото лице.
По отношение на направеното от ответницата възражение, че не ѝ е обявена
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, съдът намира така направеното
възражение за неоснователна, тъй като при изтекъл краен срок предсрочна изискуемост не
може да бъде обявена.
По отношение на размера на дължимата главница, съдът ще изложи мотиви след
изследване на клаузите от договора, въз основа на които са начислени такси и неустойки
при прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 181,50 лв. - договорна
лихва за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., съдът намира следното:
В чл. 2, ал. 1, т. 3 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен
процент в размер на 40,15 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в
сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни
пункта. За периода да договора от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г. основният лихвен процент
на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите
от 48,3 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът
приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради
което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 214,50 лв. Съдът
намира за основателна претенцията за заплащане на договорна лихва, като по отношение на
дължимия размер ще изложи мотиви след изследване на всички посочени по-горе клаузи,
при наличие на данни за частично погасяване на дълга.
По отношение на договорената неустойка за неизпълнение на задължение в чл. 3, ал.
2 от процесния договор, съдът намира следното:
В чл. 3, ал. 1 от договора потребителят се задължава да предостави на кредитора едно
от посочените обезпечения в петдневен срок от подписване на договора, като в чл. 3, ал. 2 е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в 5-
дневен срок от сключване на договора на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение
в размер на 405 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на
съответната падежна дата и е в размер на 67,50 лв.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
6
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. В обстоятелствената част на
исковата молба обаче не са наведени твърдения относно претърпени загуби или пропуснати
ползи, които биха могли да обосноват претендиране на неустойка в посочения размер. Така
претендираната неустойка в договора, сключен между страните, излиза извън присъщите ѝ
функции, поради което за съда се налага извод, че същата е нищожна. Ето защо и
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на начислената сума от 20 лв. – такса просрочие, съдът намира, че
клаузата, въз основа на която същата е била начислена и събрана част от същата от
кредитора, се налага да бъде изследвана, доколкото валидността на клаузата се отразява
върху извършените от ответницата плащания. За пълнота следва да се допълни, че макар в
заповедното производство да не е била издадена заповед за посочената сума, то нито с
исковата молба, нито с направеното уточнение в резултат на дадените от съда указания за
отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, ищецът не е претендирал
установяване дължимост на посочената сума.
В представения като доказателство договор не е включена клауза за определяне на
такса за просрочие. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза не се установява основанието, на което е начислена такса за просрочие. По
делото не са представени и доказателства за реално извършени разходи при просрочие. Ето
защо съдът намира, че така начислената такса е без основание и не е доказан извършен от
кредитора разход.
С оглед на гореизложеното съдът намира за основателни претенциите за главница и
договорна лихва.
По отношение на дължимия размер от всяка от посочените претенции, съдът намира
следното:
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, ответницата е извършила общо 3 плащания за периода от 06.03.2020
г. до 30.07.2020 г. на сума в общ размер от 203,83 лв.
На 19.01.2020 г., съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора, е бил падежът за заплащане на
първата погасителна вноска, чийто размер съдът приема, че възлиза на 116,33 лв., от която:
сумата от 83,33 лв. – главница и сумата от 33 лв. – договорна лихва, при отпуснат кредит в
размер на 1 000 лв., който следва да бъде върнат за период от 360 дни на 12 вноски, при
договорен размер на договорната лихва от 214,50 лв. Следва да се отбележи, че по делото не
беше представен погасителен план, предвиждащ различен размер на погасителната вноска и
различно отношение в размера на главницата и договорната лихва от обективирания в
договора. Ето защо съдът приема, че с плащането на сумата от 100 лв. на 06.03.2020 г., към
която дата е настъпил падежът на първите две вноски, са били погасени следните суми: 1.
сумата от 1,06 лв. – законна лихва, дължимата върху главницата по първата вноска от 83,33
7
лв. за периода от 21.01.2020 г. до 06.03.2020 г., 2. сумата от 0,39 лв. – законна лихва,
дължимата върху главницата по първата вноска от 83,33 лв. за периода от 19.02.2020 г. до
06.03.2020 г., 3. сумата от 33 лв. – договорна лихва по първата вноска, 4.сумата от 30,25 лв. -
договорна лихва по втората вноска, и 5. сумата от 35,30 лв. – част от главницата по първата
вноска, като е останал непогасен остатък от 48,03 лв. – главница по първата вноска и
главницата по втората вноска от 83,33 лв. или главница в размер на 131,36 лв. Съдът при
прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, съобразно с чл. 162 от ГПК и при
използване на счетоводна програма, определя размера на законната лихва върху всяка от
просрочените вноски, дължима от деня на изпадане в забава за всяка вноска до момента на
извършеното от длъжника плащане, при прилагане и на чл. 72 от ЗЗД.
С второто плащане на 23.04.2020 г. на сумата от 50 лв. са били погасени следните
суми: 1. сумата от 0,26 лв. – законна лихва върху остатъка от главницата от 131,36 лв.,
дължима за периода от 06.03.2020 г. до 12.03.2020 г., 2. сумата от 27,50 лв. – договорна
лихва по третата вноска, 3. сумата от 22,24 лв. – част от договорната лихва по четвъртата
вноска, като е останала неплатена договорна лихва по четвъртата вноска в размер на 2,51
лв., и главница в общ размер на 298,02 лв., представляваща сбора от непогасената главница
по първата и втората вноска и по следващите две вноски.
Следва да се посочи, че съобразно с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. от
процесния период следва да се изключи периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., лихва не
следва да се начислява.
С третото плащане на 30.07.2020 г. на сумата от 53,83 лв. са били погасени следните
суми: 1. сумата от 6,37 лв. - законна лихва върху остатъка от главницата в размер на 298,02
лв., дължима за периода от 15.05.2020 г. до 30.07.2020 г., 2. сумата от 1,69 лв. – законна
лихва върху главницата по петата вноска от 83,33 лв., дължима за периода от 19.05.2020 г.
до 30.07.2020 г., 3. сумата от 0,99 лв. – законна лихва върху главницата по шестата вноска от
83,33 лв., дължима за периода от 18.06.2020 г. до 30.07.2020 г., 4. сумата от 0,30 лв. –
законна лихва върху главницата по седмата вноска от 83,33 лв., дължима за периода от
18.07.2020 г. до 30.07.2020 г., 5. сумата от 2,51 лв. – остатък по договорна лихва от четвърта
вноска, 6. сумата от 22 лв. – договорна лихва по петата вноска, 6. сумата от 19,25 лв. –
договорна лихва по шестата вноска, и 7. сумата от 0,72 лв. – част от договорна лихва по
седмата вноска, като е останала неплатена сумата от 15,78 лв. – договорна лихва по седмата
вноска и сумата от 548,01 лв. – главница, дължима до седмата вноска включително.
По делото не са представени доказателства за извършени плащания след 30.07.2020
г., поради което съдът намира, че ответницата е останала задължена за сумата от общо
964,70 лв., представляваща остатък от дължима главница по кредита. Доколкото се
претендира главница в размер на 916,67 лв. исковата претенция като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
По отношение размера на претенцията за сумата от 181,50 лв. - договорна лихва за
периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., и по изложените по-горе съображения, съдът
8
намира следното:
С извършените три плащания ответницата е погасила дължимата договорна лихва по
първите шест вноски. Съобразно с погасителния план, обективиран в чл. 4, ал. 3, т. 1 от
процесния договор ответницата е останала задължена за договорната лихва по част от
седмата вноска и за останалите пет вноски в общ размер от 57,03 лв. Исковата претенция
като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 57,03 лв. и за периода от
17.07.2020 г., когато е погасена част от договорната лихва, като за разликата над тази сума
до първоначално претендирания размер от 181,50 лв. и за периода от 19.01.2020 г. до
16.07.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за сумата от 19,61 лв. - лихва за забава за периода от
14.12.2020 г. до 28.02.2021 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира претенцията за основателна за периода от 15.12.2020 г., от която дата
ответницата е в забава. С оглед на изчислената от вещото лице законна лихва върху цялата
главница, а не върху остатъка, на основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна
програма съдът определя законната лихва върху остатъка от главницата от 619,67 лв. за
периода от 15.12.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 19,35 лв. Исковата претенция се явява
основателна и доказана за посочения период и за сумата от 19,35 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално претендирания размер от 19,61 лв. и за датата 14.12.2021 г.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 13.04.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
66,94 лв. от общо направените разноски в размер на 75,35 лв., от които: сумата от 25,35 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите
претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски размер
на 732,63 лв. от общо направените разноски в размер на 824,65 лв., от които: сумата от
9
124,65 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. – платени възнаграждения за вещи
лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответницата искане
за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за основателно, като в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски. От представения по делото заверен
препис от договор аз правна защита и съдействие се установява, че адвоката на ответницата
се е задължила да ѝ предостави безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ответницата следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 33,48 лв., представляващо съразмерната част,
изчислена от минималното такова, дължимо по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., против Л. С. В., с ЕГН **********, от
гр. ...., че Л. С. В. дължи на „....” ЕООД сумата от 916,67 лв. /деветстотин и шестнадесет лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за кредит №
277787 от 20.12.2019 г., сумата от 57,03 лв. /петдесет и седем лева и три стотинки/ -
договорна лихва за периода от 17.07.2020 г. до 14.12.2020 г., сумата от 19,35 лв.
/деветнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.12.2020 г. до
28.02.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за договорна лихва за сумата
над 57,03 лв. до първоначално претендирания размер от 181,50 лв. /сто осемдесет и един
лева петдесет стотинки/ и за периода от 19.01.2020 г. до 16.07.2020 г., както и за лихва за
забава за сумата над 19,35 лв. до първоначално претендирания размер от 19,61 лв.
/деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ и за датата 14.12.2020 г.
ОСЪЖДА Л. С. В., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка
с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 66,94 лв. /шестдесет и шест лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2021 г. по гр.д. №
20566/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Л. С. В., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, сумата от 732,63 лв. /седемстотин тридесет и две лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
10
ОСЪЖДА „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б., от РАК, с ЕГН **********, с адрес: гр. ...., сумата от 33,48
лв. /тридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11