Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 01.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на първи февруари
през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка Александрова като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 16746/2015 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК-
за съществуване на парично
вземане.
В исковата молба на ищецът “П.И.Б.”-АД гр.София твърди ,
че по силата на заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 21704/2012г. на PC Пловдив е издаден изпълнителен
лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу “Х.Ф.Д.” ООД , Б.И.Б., ЕГН: **********, К.Д.Д.
ЕГН **********, Л.И.Н. ЕГН ********** и А.Р.М. ЕГН ********** за солидарно заплащане на сумата 16 108.85 евро дължима по Договор за банков кредит № *******/08.11.2010г., изменен с Анекс 1 от дата
31.05.2011г. и Договор за поръчителство от 08.11.2010 г както следва:
просрочена главница в размер на 13 154.01 евро , просрочена договорна лихва за
период от 05.04.2012г. до 20.06.2012г. в размер на 339.75 евро , просрочена наказателна лихва
за периода от 06.02.2012г. до 19.12.2012г. в размер на 2 615.09 евра ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на Заявление по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 629.65 лв.
Задължението е
възникнало по силата на предсрочна изискуемост на кредита настъпила съгласно чл.28.2.
буква „а“ от Договора за кредит .
Тъй като срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415,
ал.1 ГПК е подадено възражение от Б.И.Б., Л.И.Н. и А.Р.М. ищецът предявява настоящия
установителен иск, с който да се установи спрямо тях съществуването на
изискуемо парично вземане в посочените размери и претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът Б.И.Б. оспорва иска по основание и по размер. Прави възражение за нищожност на клаузи от Договора
за поръчителство от 14.06.2010г., а също и възражение за
изтекъл преклузивен
шестмесечен срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Моли съда да отхвърли установителния иск като неоснователен.Претендира
разноски.
Ответниците Л.И.Н. и А.Р.М. също оспорват иска,вкл. и по размер ,като изтъкват доводи
идентични с тези на първия ответник.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установено е, че Пловдивския районен съд е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 27.12.2012
г. по ч.гр.д. № 21704/2012г., с която длъжниците “Х.Ф.Д.”
ООД , Б.И.Б., ЕГН: **********, К.Д.Д.
ЕГН **********, Л.И.Н. ЕГН ********** и А.Р.М. ЕГН ********** са
осъдени солидарно да заплатят на “П.И.Б.”-АД гр.София
сумата 16 108.85 евро дължима по Договор за банков кредит № *******/08.11.2010г., изменен с Анекс 1 от дата
31.05.2011г. и Договор за поръчителство от 08.11.2010 г както следва:
просрочена главница в размер на 13 154.01 евро , просрочена договорна лихва за
период от 05.04.2012г. до 20.06.2012г. в размер на 339.75 евро , просрочена наказателна лихва
за периода от 06.02.2012г. до 19.12.2012г. в размер на 2 615.09 евра ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на Заявление по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 629.65 лв.
Няма спор също, че срещу тази заповед е подадено
възражение по чл.414 ГПК от длъжника Б.И.Б., Л.И.Н. и А.Р.М.,
сега ответници.
На 23.12.2015
година заявителят
по горното дело е депозирал в СГС искова молба за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед.
Видно от
приложения Договор за банков кредит № *******/08.11.2010 г. “П.И.Б.”-АД е предоставила на “Х.Ф.Д.” ООД като
кредитополучател , кредит в размер на 26 000 евро. По силата
на договор за поръчителство от 08.11.2010
г. Б.И.Б.,К.Д.Д., Л.И.Н. и А.Р.М., в качеството им на поръчители, са се
задължили да отговарят за изпълнение на задълженията на “Х.Ф.Д.” ООД по Договора
за банков кредит .
В 28.2,буква „а“ от този договор е
предвидено,че кредитора има право да обяви кредите за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя в определен от банката
срок при просрочие на което и да е плащане по договора за кредит с повече от 5
работни дни след падежа му.
Представено е
извлечение от счетоводните книги на “ПИБ”-АД
към 19.12.2012 год. , от което е видно , че кредитът е бил в просрочие от 06.02.2012 г.
По делото е представено писмо-покана от банката адресирано до
кредитополучателя и четиримата поръчители по процесния договор № 12-3788 от
28.03.2012 год.,с което банката дава на
длъжниците 7 дневен срок да заплатят натрупалите се до този момент
задължения,като в противен случай ги уведомява,че ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Това писмо е получено от Б.И.Б. на 30.03.2012 год.-известие
за доставяне на л.24 от делото,в което е посочен номера и датата на писмото на
банката,което е предмет на въпросната доставка. Няма доказателства дали и кога
писмото е получено от кредитополучателя и от останалите поръчители.
По делото е
назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно и професионално. От същото се потвърждава , че кредитът е бил в просрочие от 06.02.2012 г. и
размера на задължението на кредитополучателя към датата 19.12.2012
год. е главница-13 154.01 евро , просрочена договорна лихва за
период от 05.04.2012г. до 20.06.2012г. в размер на 339.75 евро и просрочена наказателна лихва
за периода от 06.02.2012г. до 19.12.2012г. в размер на 2 615.09 евро.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предявен
е установителен установителен иск с основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК -
за съществуване на парично вземане на “П.И.Б.”-АД спрямо Б.И.Б., Л.И.Н. и А.Р.М.-поръчители по
договор за кредит.
Безспорно е
установен факта на сключения между ищеца по делото и “Х.Ф.Д.”
ООД договор за кредит в размер на до 26 000
евро , както и факта ,че считано от 08.11.2010 год. ответниците са
станали поръчители по този договор.
Съобразно задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.60,ал.2
ЗКИ дадено с Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Това банката е направила с писмо-покана № 12-3788 от 28.03.2012
год.,което е получено според доказателствата по делото само от Б.И.Б..
Последния освен поръчител е и управител на “Х.Ф.Д.” ООД, поради което съдът
намира,че макар и не достатъчно прецизно дружеството също е било уведомено на
30.03.2012 год. за намерението на банката след 7 дни/при липса на погасяване на
дълга/ да счете кредита за изцяло и предсрочно изискуем. С оглед на това и факта,че погашение на дълга в дадения срок
не е извършено,съдът намира,че началната дата на предсрочната изискуемост на
кредита е 09.04.2012 год.
Ако се приеме
обратното,а именно, че кредитополучателят “Х.Ф.Д.” ООД не е бил надлежно
уведомен от банката за намерението й да обяви кредита за предсрочно изискуем,то
следва,че той не е станал такъв и за всички останали длъжници по договора и
съответно към датата на подаване на заявлението в Районен съд гр.Пловдив
банката е претендирала осъждане на длъжници по кредит,който не е бил изискуем.
Това като резултат отново би довело до отхвърляне на настоящия иск.
С оглед на това,че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.12.2012 год. следва да се приеме,че спрямо поръчителите по договора за
кредит в този момент вече е бил изтекъл 6 месечен срок съгласно чл.147,ал.1 ЗЗД. Този срок е краен и преклузивен с
изтичането му се прекратява самото поръчителство.
При това
положение съдът приема,че към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за парично вземане по реда на чл.417 ГПК пред Районния съд гр.Пловдив
,а именно 19.12.2012 год., ответниците Б.И.Б., Л.И.Н. и А.Р.М. вече не
са имали качеството на поръчители по Договор за банков кредит № *******/08.11.2010 г. и съответно не са дължали никакви суми по него на
заявителя. Ето
защо предявения установителен иск спрямо тях се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло .
При този изход на
делото ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски за
адвокатска защита,както следва:на Б.И.Б.
в размер на 1500 лв. и на Л.И.Н. и А.Р.М. по
467 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “П.И.Б.”-АД с ЕИК:******* със съд. адрес -
клон на “П.И.Б.”-АД, в гр.Пловдив, бул.*******против Б.И.Б., ЕГН:********** чрез
адв.К., Л.И.Н. ЕГН:********** и А.Р.М.
ЕГН:********** със съд.адрес на адв.Н.А. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане в
общ размер на сумата от 16
108.85 евро дължима по Договор за банков кредит № *******/08.11.2010г., изменен с Анекс 1 от дата
31.05.2011г. и Договор за поръчителство от 08.11.2010 г. както следва:
просрочена главница в размер на 13 154.01 евро , просрочена договорна лихва за
период от 05.04.2012г. до 20.06.2012г. в размер на 339.75 евро , просрочена наказателна лихва
за периода от 06.02.2012г. до 19.12.2012г. в размер на 2 615.09 евра ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на Заявление по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 629.65 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА “П.И.Б.”-АД с ЕИК:******* да
заплати на Б.И.Б. разноски по делото в размер на 1500 лв. и поотделно на
Л.И.Н. и А.Р.М. по
467 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: