№ 366
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230201107 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП
№92/12.08.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” (БДИБР), с което на жалбоподателя
„Водоснабдяване и канализация- С.” ООД с ЕИК ............ е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.200, ал.4, вр.
ал.1, т.1, предл.1, б. „а” от Закона за водите за нарушение на чл.44, ал.1 от
същия закон. Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован
се представлява от упълномощен процесуален представител, който напуска
съдебното заседание, поради ангажираност.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание изпраща свой представител, който се явява и моли
жалбата да се остави без уважение, а наказателното постановление да се
потвърди като законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 11.05.2021г. служител от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, свидетелката А.Г. извършила проверка на обект: един брой тръбен
кладенец в землището на с. Ч., общ. С. във връзка с водоснабдяването на с. Ч.,
общ. С.. При проверката се установило, че питейно- битовото водоснабдяване
на населеното място се осъществява от един брой изградено и оборудвано
водовземно съоръжение- тръбен кладенец със заснети географски координати
ºº
42, 39', 0,6'' северна ширина и 0,26, 13', 56,1'' източна дължина, разположен в
землището на с. Ч. на разстояние 30 метра от напорния водоем, предназначен
за питейно- битовото водоснабдяване на населеното място. Устието на
тръбния кладенец е разположено директно на терена, няма изградена шахта и
не е обезопасено от външно въздействие. Видимата част на
експлоатационната колона на тръбния кладенец е от PVC тръба с диаметър
110 милиметра, в тръбата е налице напорен тръбопровод ПЕ с Ф 40
милиметра. Водовземането от подземни води се осъществява посредством
потопяема помпа. Информация за вида и технически характеристики на
помпеното оборудване не била установена. За измерването на отнетите и
използвани водни маси при водовземното съоръжение нямало монтирано
измервателно устройство. До тръбния кладенец на разстояние 3 метра е било
изведено електрическо табло, захранващо помпения агрегат. Подземните
води от тръбния кладенец посредством напорен тръбопровод се отвеждали в
общ водоем, от където гравитачно постъпвали във водопреносната мрежа на
с. Ч.. На терена ясно се проследявало трасето на изкопа с дължина около 30
метра, в който бил положен напорния тръбопровод, достигащ до северната
стена на напорния водоем. От напорния тръбопровод подземните води
постъпвали в лявата камера на общия водоем, а в този водоем постъпвали
подземните води и от други водоизточници предназначени за питейно-
битовото водоснабдяване на с. Ч.. Водоемът бил част от водопроводната
мрежа, стопанисвана от „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД,
предназначена за водоснабдяването на с. Ч., общ. С..
Към момента на проверката се извършвало водовземане от подземни
води за питейно- битовото водоснабдяване на населението на с. Ч.. Поради
директното заустване на подземните води от тръбния кладенец в общия
водоем не можело да бъде замерен моментния дебит на водовземането.
Водовземното съоръжение се експлоатирало от търговско дружество „В и К-
С.“ ООД и се осъществявало водовземане от подземни води с цел питейно-
2
битово водоснабдяване на с. Ч., общ. С..
Към момента на проверката за правото на водовземане от подземни
води посредством един брой тръбен кладенец и съоръженията към него
разположен в землището на с. Ч., общ. С. с посочените по- горе географски
координати нямало издадено разрешително на „В и К- С.“ ООД по реда на
Закона за водите и в БДИБР не е постъпила преписка от „В и К- С.“ ООД за
предприемане на процедура по неговото издаване. Св. Г. приела, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите и съставила на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение.
Колежките и А.И. и Д.Д. се подписали като свидетели при съставянето на
акта.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” издал обжалваното наказателно постановление
като приел същите констатации и на основание чл.200, ал.1, т.1, предл.1, б.
„а” от Закона за водите наложил на „Водоснабдяване и канализация- С.” ООД
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на
жалбоподателя в нея са неоснователни. Безспорно се установи от събраните
по делото доказателства извършеното от жалбоподателя нарушение на Закона
за водите. Действително при извършената проверка на 11.05.2021г. се
установило по несъмнен начин, че няма издадено разрешение за водовземане
съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите. Доказа се по
несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, че при
извършената проверка „Водоснабдяване и канализация- С.” ООД водовзема
º
от един брой тръбен кладенец със заснети географски координати 42, 39',
º
06,2'' северна ширина и 0,26, 13', 56,1'' източна дължина, разположен в
землището на с. Ч., общ. С. на разстояние 30 метра от напорния водоем
предназначен за питейно- битовото водоснабдяване на населеното място.
Като не е било издадено такова разрешение на жалбоподателя той не е
следвало да допуска водовземане за с. Ч. от този водоизточник. Щом не е
имало такова разрешение, а има установено такова водовземане следва да се
приеме, че „Водоснабдяване и канализация- С.” ООД е извършило
нарушението по чл.44, ал.1 от Закона за водите и следва да понесе своята
административнонаказателна отговорност.
След като няма издадено разрешение за водоснабдяване от този
източник няма основание да се извършва такова водовземане за
водоснабдяване на с. Ч.. Ето защо „Водоснабдяване и канализация- С.” ООД
следва да понесе административнонаказателната отговорност, предвидена в
чл.200, ал.1, т.1, предл.1, б. „а” от Закона за водите. Съдът счита, че правилно
3
е определена санкцията, с която е наказан жалбоподателя, а именно
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. Видно е, че на 08.01.2021г. е
влязло в сила наказателно постановление №215/21.12.2020г. издадено от
директора на „БД ИБР“ за извършено от жалбоподателя също такова
нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите. Нарушението по настоящото
производство е извършено на 11.05.2021г., т. е. правилно е наложено
наказание на жалбоподателя за извършено нарушение в условията на
повторност, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 от Закона за водите. Тази
разпоредба предвижда наказание в размер от 1000 лева до 50000 лева.
Наказващият орган е наложил санкция в минимален размер и съдът счита, че
с нея ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на
последното.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
законосъобразно и следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 120 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” следва да се присъдят разноски в
размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №92/12.08.2021г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на
„Водоснабдяване и канализация- С.” ООД с ЕИК ............ на основание чл.200,
ал.4, вр. ал.1, т.1,предл.1, б. „а” от Закона за водите е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.44, ал.1 от същия закон
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА търговско дружество „Водоснабдяване и канализация- С.“ с
ЕИК ............, представлявано от С.Р.Р. да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” направените по делото разноски в размер на 120
(сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4
5