№ 985
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100110480 по описа за 2023 година
Ищецът О. П. У. твърди в подадената от него искова молба, че с
постановление от 01.11.2020 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 и по чл. 159г, пр. 3 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и
т. 6 вр. ал. 1, пр. 1 от НК по ДП № 20002/2020 г. на СБОП – София-град.
Досъдебното производство било образувано на 25.03.2020 г. Въз основа
на събраните доказателства – разпити, разпознавания и веществени
доказателства, събрани по реда на СРС се създавали само съмнения, че У. е
запознат с престъпната дейност, осъществявана в столичен клуб. Съмненията
се основавали и на обстоятелството, че той е собственик на помещението,
отдадено под наем и функциониращо бар.
С постановление от 15.03.2021 г. наказателното производство по
отношение на О. У. било прекратено поради липса на данни за извършено от
ищеца престъпление, а внесената парична гаранция от 50 000 лева – отменена.
Заявява, че в продължение на почти година – от 25.03.2021 г. до
15.03.2021 срещу О. У. било поддържано обвинение и е наложена мярка за
неотклонение, включително задържане под стража за действия, които не бил
извършил.
Привличането като обвиняем, внасяне на обвинителен акт, подаване на
1
протести срещу съдебни определения за прекратяване на производството и
поддържането им пред въззивната инстанция причинило на О. У.
емоционални страдания – безпокойство, срам, унижение, притеснение и страх
от осъждане, както и обостряне на хроничните му заболявания. Ищецът се
самоизолирал и в ежедневието му настъпила негативна промяна. Изпитвал
срам пред майка си, съпругата си и двете си деца и пред приятелите си.
У. живеел в малък квартал, в който се ползвал с добро име и репутация,
създал прекрасно семейство и се грижел за него като всеотдаен съпруг и
баща. Със съпругата си управлявали престижни заведения и във връзка с
работата си създал контакти и изградил авторитет и обществена известност.
Ползвал се с репутация на съвестен и честен човек, който спазвал закона и
етичните правила.
Безпокойството и стресът, причинени на семейството му го карали да се
чувства крайно оскърбен, унижен и беззащитен. Тези страдания ищецът
изпитвал през дългия период, през който бил обвиняем.
Въз основа на изложеното, моли съдът да осъди ПРБ да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва основанията за ангажиране на
отговорността му. Претендираният размер на обезщетението счита за завишен
и несъответен на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика
по аналогични случаи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и от приложеното по делото ДП №
20002/2020 г. по описа на СБОП – София-град се установява, че с
постановление на прокурор при СП от 25.03.2020 г. е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК – за това, че от
неустановена дата през 2018 г. до момента в гр. София участвали в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение от повече
от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а,
ал. 2, т. 6 вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с
користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност).
В хода на проведените оперативно-издирвателни и оперативно-
технически мероприятия и след анализ на събраната информация инспектор
при ТС БОП – София град е изготвил докладна записка на 01.10.2020 г., в
2
която е посочил установени участници в организирана престъпна група, сред
които и О. П. У.. Предложил е докладната записка да бъде предоставена на
разследващ полицай за преценка необходимостта от внасяне на искане до СП
за разрешаване извършването на обиск, претърсване и изземване на лица и
предмети.
На 12.10.2020 г. в СпНС е внесено искане от прокурор при СРП за
даване на разрешение за личен обиск на О. П. У. с цел приобщаване на
предмети, което имат значение за делото като веществени доказателства.
С определение от 13.10.2020 г. по НЧД № 2913/20 г. по описа на СпНС
исканото разрешение е дадено.
По НЧД № 2919/2020 г. е постановено определение на 13.10.2020 г., с
което съдия при СпНС е разрешил извършване на претърсване и изземване на
помещение, обитавано от О. П. У. в гр. София, кв. „Бояна“, ул. ****.
На 01.11.2020 г. за времето от 03.30 часа до 03.45 часа е извършен
обиск на У., при който от лицето не са иззети вещи и предмети от значение за
делото. Претърсването на обитавания от ищеца имот е продължило до 05.00
часа, като са иззети договор за наем от 28.12.2017 г. на „Кафе аперитив ВИП
Клуб“ с адрес гр. София, ул. ****, един мобилен телефон, ведно със SIM
карта.
Със заповед по чл. 72 от ЗМВР от 01.11.2020 г., в 03.00 часа О. П. У. е
задържан за срок от 24 часа.
Въз основа на резултати от оперативно-издирвателни мероприятия и на
събрани доказателства, на 01.11.2020 г. в 16.50 часа прокурор при СП е
привлякъл О. П. У. като обвиняем за това, че: 1) за времето от неустановена
дата през месец януари 2018 г. до 01.11.2020 г. в гр. София е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече
от три лица – девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина
престъпления по чл. 159а – чл. 159г от НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с
користна цел (постигане на печалба чрез предлаганите от жертвите на трафик
сексуални услуги) – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК;
2) на неустановена дата през месец август 2020 г. в гр. София, в изпълнение
на решение на описаната организирана престъпна група, набрал отделно лице
– Натали Владимирова Янкова, с цел да бъде използвано за развратни
действия – предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, и чрез даване на облаги – част от платената от клиентите сума
за сексуални услуги, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило
18 години – престъпление по чл. 159г, пр. 3 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. ал.
3
1, пр. 1 от НК.
Последвал е разпит на У. в присъствието на адвокат А. В., при който
обвиняемият не е дал обяснения.
С отделно постановление от същата дата по отношение на О. П. У. е
взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за срок от 72
часа, с оглед явяването му пред СпНС, считано от момента на фактическото
му задържане със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 01.11.2020 г., 03.00
часа. Постановено е конвоирането му на 03.11.2020 г. в 09.00 часа от ареста
до сградата на СпНС на ул. **** в гр. София.
На 03.11.2020 г. в съдебното заседание по НЧД № 3255/2020 г. по описа
на СпНС е разгледано искането на прокурор при СП за вземане на мярка за
неотклонение на О. У.. Съдът е счел, че не са налице достатъчно данни за
съпричастност на У. към престъпленията, за които му е повдигнато обвинение
и затова е постановил отказ на обвиняемия да бъде взета каквато и да било
мярка за неотклонение.
По подаден от прокурор при СП протест е образувано ВНЧД №
535/2020 г. по описа на АСпНС. В съдебното заседание на 10.11.2020 г.
прокурор при АСП е поддържал протеста, а съдът е отменил отказа на СпНС
и по отношение на О. У. взел мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 50 000 лева. В седмодневния срок - на 17.11.2020 г., гаранцията е
внесена.
С постановление на прокурор при СП от 15.03.2021 г. наказателното
производство по отношение на О. П. У. е прекратено, поради липса на
доказателства да е участвал в организирана престъпна група с цел извършване
на престъпления по чл. 159а – чл. 159г от НК и за набиране на непълнолетно
лице с цел използването му за развратни действия, и независимо от
индикациите, че У. е запознат с дейността на групата и се е възползвал като
„клиент“ от нея. Отменена е взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“
в размер на 50 000 лева.
На 07.04.2021 г. прокурор при СП е разрешил връщането на иззетия от
О. У. мобилен телефон със SIM карта.
По делото е прието свидетелство за съдимост, от което се установява,
че с влязла в сила на 04.01.1980 г. присъда О. П. У. е признат за виновен за
4
престъпление срещу паричната и кредитна система, а с влязла в сила на
23.02.1984 г. – за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„а“ от НК. За първото престъпление У. е реабилитиран, а по второто –
амнистиран.
С решение на ТЕЛК от 12.12.2016 г. на О. У. е определена трайна
неработоспособност от 74% за срок от три години за заболяване – есенциална
хипертония.
Във връзка с твърденията в исковата молба за търпени неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А. В.. Свидетелят разказва, че познава
О. от повече от двадесет години, като с него са семейни приятели. Знае, че У.
имал хотел на морето.
През ноември 2020 година В. разбрал, че служители на ГДБОП бяха
отишли в къщата му в кв. „Бояна“ на ул. „Панорамен път“. Съпругата на У. му
се обадила през нощта за помощ и съвет, тъй като бил приятел на ищеца и
негов адвокат. Когато отишъл незабавно в кв. „Бояна“, В. видял, че в дома на
ищеца има много полицаи и служители на ГДБОП. О. бил задържан, с
белезници и изглеждал силно притеснен. Жена му му дала успокоителни
медикаменти. Същата вечер задържали О. за 24 часа, а след това ПРБ
повдигнала обвинение и го задържала до произнасяне на съда по мярката за
неотклонение.
В. контактувал с ищеца през цялото време. О. преживява. много тежко
обвиненията. Ищецът бил общителен и имал широк кръг от контакти с
известни личности и политици. Посещавал театри и заведения, обичал
забавленията и разходките. Ползвал се с добро име в обществото. След
задържането много хора се отдръпнали от него, а тези, които знаели за
близките отношения на В. и У., питали свидетеля за случилото се. О. се
самоизолирал, чувствал неудобство от близките и приятелите си. Помолил В.
да обясни на близкия му роднински кръг, сред които 20-годишния му син и
14-годишна дъщеря, какво се е случило и че е невинен.
Въпреки че обвиненията били свалени от ищеца, много хора не знаели
за това и все още странели от него. О. се затворил, променил се емоционално
и изгубил вяра в държавността и полицията. Опитвал се да изчисти името си
и да продължи живота си, но не успявал. Синът на О. постоянно задавал
5
въпроси за причината да задържат баща му. Свидетелят изпитал затруднения
да убеди децата на ищеца, че баща им не е виновен.
О. се занимавал с бизнес – имал рекламна агенция, печатница,
притежавал две заведения, които отдавал под наем.
Свидетелят знае, че О. има решение на ТЕЛК и че посещава лекари. Не
знае за конкретно заболяване, което ищецът е получил от процесното
наказателно производство, но тези, от които страдал, се обострили.
Свидетелят знае и за други наказателни производства, като обвиненията също
били недоказани, а делата – прекратени.
Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от
ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на органите на Прокуратурата –
образуване на наказателно производство срещу О. П. У., което е било
прекратено.
В доказателствена тежест на ищеца е установяване на предпоставките
за възникване на отговорността на Прокуратурата на РБ.
Прекратяването на наказателното производство е основание за търсене
на обезщетение за вреди от незаконните обвинения.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
6
при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което
единствено ищецът би могъл да извърши. В този случай той търпи вреди от
момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за
конкретното престъпно деяние. В този смисъл е решение № 50009/08.02.2023
г. по гр.д. № 932/2022 г. на ВКС, III г.о. и цитираната в него съдебна
практика.
В случая ДП № 20002/2020 г. е образувано за престъпление по чл. 321,
ал. 3 вр. ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група срещу
неизвестни лица. Към 25.03.2020 г. не съществува известност, нито
предположение, че У. е сред лицата, които са съпричастни към престъпната
дейност. До 01.11.2020 г. спрямо ищеца не са предприемани никакви
процесуални действия, от които да узнае за наказателното производство – не
е разпитван като свидетел, нито е викан за обяснения. На 01.11.2020 г., когато
са извършени личен обиск, претърсване и изземване на 01.11.2020 г. и О. У. е
задържан със заповед по чл. 72 от ЗМВР, той е узнал за образуваното срещу
него досъдебно производство, прекратено в частта по повдигнатите срещу
ищеца престъпления с постановление от 15.03.2021 г.
При така установените по делото факти, съдът приема за доказано
деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди – образуване на
наказателно производство за извършени от него престъпления, което е
прекратено.
Ищецът следва да докаже и че е претърпял описаните в исковата молба
вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконното повдигане на
обвинения.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
7
Преди прилагане на горепосочените критерии, следва да се отбележи,
че част от заявените в исковата молба факти не се подкрепиха от
доказателствата по делото: У. не е бил задържан под стража, не е внасян
обвинителен акт, нито са подавани протести от ПРБ срещу прекратителни
определения.
На О. У. е било повдигнато обвинение за извършване на две
престъпления, като за участие в организирана престъпна група се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години, а за изпълнение на
решение на организирана престъпна група за набиране на непълнолетни лица
с цел използването им за развратни действия – лишаване от свобода от пет до
петнадесет години и глоба от 20 000 до 100 000 лева, като съдът може да
постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Наказателната репресия спрямо У. е продължила четири месеца и
половина. До 15.03.2021 г. ищецът е бил задържан за по-малко от 72 часа, не е
търпял мерки за процесуална принуда, ограничаващи правото му на
придвижване, не е бил разпитван или подлаган на други процесуално-
следствени действия. У. е бил подложен на личен обиск, накърняващ
телесната му неприкосновеност. При претърсването в дома му на 01.11.2020 г.
са отнети негови лични вещи. От повдигане на обвиненията на 01.11.2020 г.
до прекратяване на наказателното производство през март 2021 г. ищецът е
изпитвал страх от неоснователно осъждане в умишлено извършени
престъпления, които са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Естествена реакция е и ограничаването на социалните контакти поради
чувството на срам, обида и унижение. Негативно повлияни са личният живот
на ищеца и неговото здравословно състояние. От показанията на свидетеля В.
се установява, че той е бил приятел и защитник на У. по досъдебното
производство. Разказаното от свидетеля предава преживяното от ищеца от
момента на задържането му и тревогите за роднините и за неудобството да им
обясни, че случилото се е недоразумение.
Характерът на негативните последици за обществено-социалния живот
на У. се установяват от показанията на свидетеля В.. Тук съдът съобразява и
изложеното от свидетеля, че преди 2020 г. е имало и други наказателни
производства, обвиненията по които също били недоказани, а делата –
прекратени. Това обстоятелство обосновава намален интензитет на вредите за
8
репутацията, доброто име на ищеца и положението му сред близкия кръг от
приятели. Не се установи, че именно процесното, а не предходните
обвинения, са ограничили контактите на У. и са променили емоционалното
му състояние до степен да се затвори в себе си и да избягва срещи, разходки
и развлечения. Изложеното се отнася и за здравословното му състояние.
Решението на ТЕЛК е с изтекъл срок на валидност, като тригодишният срок
на трайно намалена работоспособност е до 12.12.2019 г. Хроничният характер
на заболяванията предполага прием на медикаменти. Естествен е стресът от
внезапните действия по задържане, обиск и претърсване и свързаните с него
здравословни оплаквания, които У. е имал и преди 01.11.2020 г. При това
задържането е продължило по-малко от три дни (на 03.11.2020 г. У. е
освободен без взета мярка за неотклонение), не е разгласено в медийното
пространство и по делото остана неизяснен начинът, по който лица, различни
от роднините на У., са узнали за повдигнатите му обвинения.
Не може да се отрече и да не се съобрази при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди тежестта на акцията по обиск,
претърсване и изземване, последвани от задържане на ищеца. Случилото се е
през нощта на 01.11.2020 г. и това е внесло неочакван смут в ритъма на живот
на цялото семейство на О. У.. От своя страна, изборът на тази част от
денонощието за следствените действия е предотвратила разгласяването им
сред живущите в близост до дома на ищеца.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да служи и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането на ПРБ да обезщети незаконно обвинения само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 1 500 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна
такса.
9
На ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв. М. Н. - Т..
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. – 3 050 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на
процесуалния представител на О. У. се дължи хонорар в размер на 152.50
лева (1500/30000*3050).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2
да заплати на О. П. У., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от
1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК и чл.
159г, пр. 3 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, наказателното
производство по което е прекратено, като отхвърля иска за горницата до
30 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10 лева държавна
такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2
да заплати на адвокат М. Б. Н. - Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
**** сумата от 152.50 лева адвокатско възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10