ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 974
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500687 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от АД“Гърбев“, ЕИК
*********, чрез адв.Д.Б., ПАК, против определение №1241/03.02.2022г. по гр.дело
№5624/21г на ПРС, 21 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение
на постановеното по делото Решение в частта за присъдените му разноски по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което
присъденото адвокатско възнаграждение да бъде увеличено от присъдените 324,52лв.
до сумата 984 лева.
От въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземенаия“ЕАД чрез юрк.Ц. П.
е подаден отговор, с който се оспорва частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е
подадена на 14.02.2022г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено
на 10.02.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в 14-дневния срок и е допустима, а
разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:
С решение № 78 от 9.01.2022г. ПРС е уважил предявените от „АСВ“ ЕАД
установителния иск по чл.422 ГПК за сумата 2272,88 лв.-главница по договор за
паричен заем и е отхвърлил исковете за разликата над 2272,88 лв до пълния предявен
размер от 4023,34 лв. за главницата, за сумата 753,66 лв.- договорна лихва и за сумата
325,93 лв.- обезщетение за забава. В мотивите към обжалваното определение по чл.248
ГПК е прието, че, съобразно с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за АД
„Гърбев“, с който ищецът има сключен договор за безплатна правна защита, в размер
1
от 324,52лв.
Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложимо
разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г./НМРАВ/ и че при определяне на
възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗАдв.; че съгласно чл.2,ал.5 НМРАВ за проц.
представителство по гр.д. възрагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Счита, че е без значение, че
исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение. Цит.съд.практика на
ВКС-о.60262/20.10.21г по гр.д.№943/21,4ГО, о.90/7.2.19г по гр.д.№3870/18г,4ГО,
о14585.5.20 г. по ч.гр.д.№4642/19,4ГО.
В отговора на ЧЖ са изложени доводите, че предявените искови претенции по
УИ произтичат от едно и също основание – от процесния договор за кредит.
По направените доводи ПОС намира следното:
В мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1649/2017 г., I т. о., ТК е записано, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес на всеки от исковете
поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика
на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК,
III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и
основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от
едно и също правоотношение и са с едно и също основание- дължими суми по договор
за заем. ПОС намира,че цит. от ищеца съд.практика е неотносима към настоящия
казус, т.к. касае казуси, при които едната страна е предявила алтернативно или
евентуално съединени искове, какъвто не е настоящия случай; Ето защо, частната
жалба ще следва да бъде оставена без уважение за присъждане на адв.възнаграждение
по чл.38,ал.2 ЗА в общ размер 984 лв., а съобразно материалния интерес по
съразмерност на отхвърлените искове, както е присъдил и РС.
В този смисъл ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на АД“Гърбев“, ЕИК *********, чрез
адв.Д.Б., ПАК, против определение №1241/03.02.2022г. по гр.дело №5624/21г на ПРС,
21 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по
делото Решение в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3