№ 137
гр. С., 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря ВЕ.слава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора М. Ал. М.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20231800100676 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Е. Б. К. е предявила иск срещу Т. С. С. за поставянето й под
пълно запрещение на основание чл. 336, ал. 1 ГПК вр. чл. 5, ал. 1 ЗЛС.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищцата и
била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от 29.12.2009 г. със 74 % трайно
намалена работоспособност. На 18.04.2022 г. ответницата била приета
за лечение в МБАЛНП „С.Н.“ – гр. С. с оплаквания от паметови
нарушения за близки събития, липса на желание за изпълнение на
ежедневните дейности, с чувство на тревожност и напрегнатост. След
извършени изследвания й била поставена диагноза – ограничена
атрофия на главния мозък, водеща до лек дементен синдром, дефицит
във вниманието, отсроченото припомняне и конструктивния праксис.
За периода от 09.08.2023 г. до 14.08.2023 г. била хоспитализирана в
„МБАЛ – С.“ ЕООД, където й било проведено лечение във връзка със
съпровождащи заболявания и издадена епикриза. На 20.09.2023 г.
ищцата завела ответницата при личния й лекар по повод
продължаващи оплаквания, който издал амбулаторен лист, в който
освен основната й диагноза – неинсулиновозависим захарен диабет,
било посочено, че страда и от съдова деменция. Ответницата била
прегледана и от специалист – психиатър, който поставил диагноза
1
смесена корова и подкорова съдова деменция, с необходимост от
непрекъснат надзор. Твърди се още, че заболяването на ответницата й
пречи да се грижи сама за себе си, за личните си и имуществени
интереси, затруднена е да се справя с елементарни ежедневни
дейности, не разбира свойството и значението на действията си, а
състоянието й не позволява да ръководи постъпките си, поради което,
според ищцата, в интерес на ответницата е да бъде поставена под
пълно запрещение.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва иска. Излага твърдения, че вина за състоянието й носи изцяло
ищцата, нейна дъщеря, която се стремяла да отнеме имуществото,
което ответницата имала. На 12.09.2023 г. ответницата подала жалба в
полицейското управление за това, че без нейно разрешение ищцата
взела личната и дебитната й карти, като се разпореждала със
средствата от пенсията й. В резултат на това останала без лекарства и
средства, което я депресирало и поради това се наложило да постъпи
в болница. Към момента разполагала с нови документи и лични
средства, благодарение оказаното съдействие от органите на реда, с
които си купувала необходимите й лекарства, храна и др. Чувствала се
добре за възрастта си, можела да изпълнява ежедневните си
задължения и да разполага с личните си средства от пенсията, която
получава.
В съдебно заседание след изслушване на ответницата, разпит на
свидетелката и приемане на заключението по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза ищцата поддържа искането за поставяне на
ответницата под пълно запрещение.
Представителят на СОП излага становище за основателност на
исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за родствени връзки
се установява, че ищцата е дъщеря на ответницата.
От представеното ЕР № 2385 от 29.12.2009 г. на ТЕЛК за общи
заболявания към „МБАЛ С.“ ЕООД се установява, че ответницата е
със 74 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване
- захарен диабет тип II, диабетна полиневропатия и ретинопатия,
артериална хипертония и исхемична болест на сърцето, пиелонефрит,
дегенеративни промени в двете тазобедрени стави и в двете коленни
2
стави, посттромбофлебитен синдром на дясна подбедрица.
От представената по делото епикриза на ответницата от
18.04.202 г., издадена от МБАЛНП „С.Н.“, се установява, че
ответницата е изследвана в медицинското заведение, като е поставена
диагноза ограничена атрофия на главния мозък.
От представената по делото епикриза на ответницата от
14.08.2023 г., издадена от „МБАЛ С.“ ЕООД, вътришно отделение, се
установява, че ответницата е лекувана в лечебното заведение в
периода от 09.08.2023 г. до 14.08.2023 г. с диагноза захарен диабет,
тип II и придружаващи заболявания дислипидемия, диабетна
поленевропатия, дементен синдром.
Представен е по делото и амбулаторен лист от 20.09.2023 г., от
който се установява, че при прегледа на ответницата е установено
следното обективно състояние – тревожно-напрегната, емоционално
волево инконтинентна, изразен когнитивен спад и мнестичен дефицит
в рамките на умерено тежък дементен синдром с вероятно съдова
генеза. Отбелязано е, че болната се нуждае от непрекъснат надзор.
От показанията на свидетелката Г.И., която познава ответницата
от около 40 години, се установява, че от около година - година и
половина ответницата забравяла елементарни неща, не познавала
свидетелката, когато говорела по телефона, повтаряла едно и също.
Опитвала се да се справя сама, да си готви, но в дома й било доста
разхвърляно, което не било типично за нея, имало и доста котки.
Освен това отслабнала значително.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на Т. С. С.. Същата е ориентирана в някаква степен за собствена
личност, частично ориентирана е за време и място, но демонстрира
паметови липси и преходът между ориентираност и дезориентираност
е непредвидим.
3
По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, от което се установява следното: При прегледа на
ответницата са установени тежки когнитивни нарушения, ответницата
се напряга и повтаря въпросите на изследващия, неколкократно го
пита за името и какъв е експертът. Изключително снизена е
краткосрочна памет. Осъществим е словесен контакт, но ответницата
е неуверена, тревожна, суетлива, сензитивно-мнителна, стереотипно
повтаря фрази за своята значимост в миналото. Ориентирана е
автопсихично /но с напомняне и иззискване на второто и третото й
име/, в ясно съзнание е, абсолютно критична е към състоянието и
поведението си. Емоционално е лабилна, като няма данни за
възприятно-представни нарушения, има анамнезни данни за зрителни
халюцинации. Мисленето е със забавено темпо, конкретно - образно,
липсва логична свързаност и асоциации, спънат и непродуктивен
мисловен процес, правилно по форма, без да се долавят към момента
разстройства в съдържанието. Има данни за значителни дефицити във
вниманието, отсроченото припомняне и конструктивния праксис,
репродукция със значително снижение, удължен латентен период за
извличане на информация. Водещ е паметовият дефицит. Долавят се
конфабулации /разместване на спомените и заместване на празнотите
в паметта със спомени от минало време/, регистрират се и
дългосрочни паметови нарушения. Волево – импулсивна е.
Интелектът и паметта са в упадък, налице е психорганичен синдром
при начална деменция с бързо прогресиране. Възможно е да настъпят
и неврологични усложнения поради усложнения от диабета.
Наличната история за заболяване с високо артериално налягане,
сърдечно-съдови заболявания - исхемична болест на сърцето, диабет и
диабетни усложнения - полиневропатия, ретинопатия, корова атрофия,
при образно изследване - стари исхемични лезии и др. предполага, че
се касае за съдова деменция. Заболяването по-често започва остро, с
етапи на прогресивно влошаване, между които има различно дълги
4
периоди на субективно подобрение. Най-характерните симптоми са
нарушение в паметта /засегната в началото е най-често
краткосрочната памет, т. е. за близки събития напр. забравяне за
уговорена среща/, забавяне на мисловния процес, трудности при
планиране и организиране на задачите, трудности при задържане на
вниманието и концентрацията, трудности в пространствената
ориентация /болните се губят в добре позната обстановка/, промени в
поведението /отначало пациентите са критични към състоянието си,
но впоследствие стават безкритични, безинициативни, загубват
чувството за емпатия към околните, могат да станат и агресивни/,
промени в емоционалната сфера - тревожност, безпокойство, депресия
и др. В крайните стадии се загубва способността за самостоятелно
обслужване, ходене и хранене. Едновременно с нарушените паметови
и когнитивни функции при ответницата се наблюдават и характерните
за мозъчно-съдовата болест огнищни неврологични прояви - парези,
нарушения на походката, говорни нарушения и др. Ответницата
страда от ограничена корова атрофия, дементен синдром, като през
2022 г. е била в начална фаза на деменция с бърз упадък. Развитието
на болестта обаче предполага задълбочаване на процеса, както и
невъзвратимо отпадане на висши корови функции като памет,
интелект, когниция и др. Заболяването на ответницата не предполага
положителни промени, пречи й да се грижи за своите работи, да взема
решения, да защитава свои морални и материални интереси, като няма
прогноза за оздравяване. Макар ответницата да се справя с
елементарни дейности, при нея е налице затруднение в ежедневните
неща. При по-сериозни ситуации, сделки или проблеми, свързани с
функционирането, изобщо няма да е в състояние да се справи,
самостоятелно да ръководи постъпките си и да охранява интересите
си. Характеристиките на заболяването водят до извод за пълна
невъзможност на ответницата да се грижи за себе си. Тя не би могла
да функционира автономно в ежедневието си без помощта и грижата
на близките си или грижите на други хора. Налице е бързо напредващ
5
стадий на болестта, който прави невъзможно пълноценното вграждане
на ответницата в социалното функциониране. При нея няма капацитет
и ресурс за изграждане на правилни модЕ. за социално вграждане
поради невъзможност да запаметява нови събития, затова състоянието
й следва да бъде под постоянно наблюдение и в защитена среда и с
необходимия контрол и подкрепа. Състоянието при съдова деменция
може да флуктуира и да бъде по-устойчиво за по-дълъг период, но при
ответницата се забелязва бързо влошаване в последната една година.
Прогнозата при дегенеративни заболявания, каквато е болестта съдова
деменция, е песимистична и необратима.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
дъщерята на ответницата, която е активно легитимирана с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С оглед състоянието на ответницата същата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе
си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
6
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т. е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
С решение № 10/2014 г. на Конституционния съд е прието, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В конкретния случай поставянето на ответницата под пълно
запрещение се преценява от съда, че е именно в неин интерес с оглед
здравословното й състояние.
От събраните в хода на производството по делото доказателства
безспорно се установи, че Т. С. С. страда от ограничена корова
атрофия, дементен синдром, като макар през 2022 г. заболяването да е
било в начална фаза на деменция, то се развива с бърз упадък, като
развитието на болестта предполага задълбочаване на процеса и
невъзвратимо отпадане на висши корови функции като памет,
интелект, когниция. Заболяването на ответницата не предполага
положителни промени, пречи й да се грижи за своите работи, да взема
решения, да защитава свои морални и материални интереси, като няма
прогноза за оздравяване. Макар ответницата да се справя с
7
елементарни дейности, при нея е налице затруднение в ежедневните
неща, като при по-сериозни ситуации /като сделки, проблеми,
свързани с функционирането/ няма да е в състояние да се справи и
самостоятелно да ръководи постъпките си и да охранява интересите
си. Характеристиките на заболяването водят до извод за пълна
невъзможност на ответницата да се грижи за себе си, тя не би могла да
функционира автономно в ежедневието си без чужда помощ и грижа,
като е налице бързо напредващ стадий на болестта, който прави
невъзможно пълноценното вграждане на ответницата в социалното
функциониране. Т. е. налице е първият критерий – медицински, за
признаването й за недееспособна по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. Горният извод съдът прави въз основа и на
личните впечатления, при придобиването на които бе констатирана
дезориентираност на ответницата – знае къде се намира, но не знае за
какво се води делото, въпреки че е депозирала отговор на исковата
молба, не може да посочи датата, същевременно се връща към
миналото си. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че изцяло в
интерес на ответницата е да бъде поставена под пълно запрещение,
тъй като наличното заболяване, чиито ход не предвижда подобряване
/напротив, промените в интелекта и паметта са необратгими и
прогнозата е песимистична/ й пречи да се грижи за своите работи, да
взема решения, да защитава своите морални и материални интереси.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Т. С. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „С.Д.“ № 11.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
8
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество при Община С. за учредяване
на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9