Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 211/23.3.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на четиринадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Кацаров, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов адм. дело № 963/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
е образувано по след разделяне на материали от адм.дело № 877 по описа на съда
за 2021 год., като е прието, че в подадената жалба от С.Д.К. ***, чрез адв.С.М.
се съдържа и иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 62 лева, представляваща заплатена такса за репатриране на автомобил,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и иск за обезщетение за неимуществени вреди на същото
правно основание в размер на 300 лева, изразяващи се в неудобство, предизвикан
шок и стрес от мисълта, че автомобилът е откраднат, изразяващ се в принудително
преместване на автомобила на 02.07.2021 г., ведно със законната лихва от дата
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Предметът на делото е
предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 62 лева, представляваща заплатена такса за репатриране на автомобил,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и иск за обезщетение за неимуществени вреди на същото
правно основание в размер на 300 лева, изразяващи се в неудобство, предизвикан
шок и стрес от мисълта, че автомобилът е откраднат, изразяващ се в принудително
преместване на автомобила на 02.07.2021 г., ведно със законната лихва от дата
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като се твърди тези вреди
да са причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Центъра за
градска мобилност ЕАД гр.София при изпълнение на принудителна административна
мярка – принудително преместване на МПС, наложена на 02.07.2021 г. След дадени
указания по реда на чл.205, ал.2 от АПК искът е насочен срещу коректния
ответник Столична община.
При направената от съда служебна проверка
за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно заседание ищецът,
редовно призован се явява лично, представлява от адв. М., който поддържа
исковата молба, сочи доказателства и излага аргументи за доказаност на иска,
претендира и заплащане на разноски по делото. В указания срок представя писмени
бележки.
Ответникът, редовно призован, не се
явява, не се представлява. Не е взето становище по исковата молба, не се
представят писмени бележки в срок.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик - прокурор Кацаров сочи, че ако са налице основанията по ЗОДОВ, следва
да се уважи иска в пълен размер за направените имуществени щети и по
справедливост за неимуществените.
Като редовна и допустима исковата
претенция следва да се разгледа по същество.
Фактологията, относима към спора, се
изразява в следното:
Ищецът С.К. управлявал лек автомобил
„Опел Инсигния“ с рег. № РА8667КА, собственост на М. К., като на 02.07.2021 г.
паркирал същия в гр.София на ул. „Йерусалим“. Паркирането било прието за
неправилно, като осъществено след пътен знак В28 и бил съставен АУАН
000210/02.07.2021 г. от С.М.К. – инспектор при ЦГМ София. Спрямо автомобилът
била приложена и принудителна административна мярка – принудително преместване
на ППС, наложена на 02.07.2021 г. от Центъра за градска мобилност София. При
завръщането си на мястото, където паркирал автомобила, ищецът установил липсата
му и се притеснил дали автомобилът не е откраднат, пребледнял и се изпотил.
Неизвестността от случващото се продължила около десетина минути, преди да
получи СМС, че колата е репатрирана. През това време същият бил пребледнял и
споделил с майка си – св.М. К., че вероятно колата е открадната. След като
разбрал, че автомобилът е репатриран, ищецът заплатил за освобождаването му
сумата от 62 лева на 02.07.2021 г. на Центъра за градска мобилност. В
последствие подал жалба срещу наложената ПАМ. По образуваното дело адм.дело №
877 по описа на съда за 2021 год. по описа на Административен съд гр.Пазарджик,
процесуален представител на Центъра за градска мобилност София оттегли
оспорената ПАМ, като заявил че не се оспорва жалбата и автомобилът неправилно е
репатриран. Производството по делото е било прекратено с протоколно определение
от 09.11.2021 г., което е влязло в законна сила на 17.11.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима
поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на
отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред АдмС – Пазарджик, по реда на глава ХІ от АПК
/чл. 203 и сл. / Правилно е посочен и надлежния ответник – Столична община. Съгласно
чл. 205, ал. 1 от АПК ответник следва да е юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В конкретния случай това би следвало да е Столична община, доколкото
именно с акт на кмета на същата са определени правомощията на„Център за градска
мобилност“ ЕАД гр.София, капитала на което дружество от друга страна се явява
еднолична собственост именно на Столична община.
При преценка основателността на иска
съдът взема предвид следното:
За да се ангажира отговорност по реда
на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен
акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в
причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
В конкретния случай е налице неправилно
приложена принудителна административна мярка, която е оттеглена в хода на
съдебното производство по оспорването и. Оттеглянето на административния акт от
органът, който го е издал има силата на признание на неговата
незаконосъобразност. Следователно, съществува първата предпоставка за
предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконен административен акт.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено сума за освобождаване на репатрирания автомобил,
АдмС – Пазарджик взема предвид, че към датата на репатриране на автомобила не е
имало основание това действие да бъде предприето. В кориците на настоящото
производство са налични доказателства, че е заплатена сумата от 62 лева именно
със соченото от ищеца основание. Това означава, че разходът е извършен от
ищеца. Това безспорно е предизвикало имуществено разместване в отрицателна
посока за ищеца, представляващо имуществена вреда за него. Настоящият състав на
съда приема, че изплатената сума от 62 лева за освобождаване на репатрирания
автомобил е в пряка и непосредствена причинна връзка с оттеглената ПАМ, която
не е следвало да бъде налагана.
От незаконосъобразния акт – ПАМ, ищецът
е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски освобождаване на
автомобила. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в
настоящото производство, не би заплатил такава сума и заплатената на това основание
сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено процесния ПАМ,
оттеглен впоследствие като незаконосъобразно.
По отношение на претендираните
неимуществени вреди съдът счита същите за доказани в настоящия случай. Това е
така, тъй като по делото безспорно е доказано, че ищецът е изпитал притеснение
и негативни емоции установявайки, че автомобилът не се намира на мястото,
където е бил паркиран. Това е провокирало у него съмнение за осъществено
престъпление кражба с предмет соченият лек автомобил. Изминал е и период от
време, през който ищецът е бил в неизвестност относно причините за липсата на
автомобила. Този период от време не е прекомерно дълъг, но няма как да бъде
пренебрегнат и да се приеме, че изпитаният страх и негативни емоции се дължат
на поведението на самия ищец. С оглед на това и предвид установената причина за
отсъствието на автомобила – неправомерно наложена ПАМ, съдът счита, че е налице
пряка причинно следствена връзка между понесените от ищеца неимуществени вреди
и незаконосъобразните действия по налагане на ПАМ. Ето защо съдът счита, че
следва да се присъдят претендираните от ищеца неимуществени вреди в размер на
300 лева, като размерът на същите е справедлив и отговаря на времето и
интензитета на претърпените неимуществени вреди.
При този изход на спора, основателна се
явява и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху определеното
обезщетение. Досежно началния момент, от който следва да се присъди законната
лихва, следва да се имат предвид разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно
решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимосттана
законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им. Доколкото в
настоящия случай причинените вреди на ищеца са вследствие на унищожаем
административен акт, то законна лихва върху главницата се дължи от датата на
неговата отмяна – в случая от датата на неговото оттегляне, а именно:
09.11.2021 г.
Направеното искане за заплащане на
разноски по делото е основателно с оглед изхода на спора. От доказателствата по
делото се установява, че е заплатена сума от 600 лева за адвокатски хонорар,
както и държавна такса в размер на 10 лева. Ето защо, съдът счита, че следва
ответникът да бъде осъден да заплати и направените разноски по делото в общ
размер на 610 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1, от ЗOДОВ,
Административен съд Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Столична община, представлявана
от Кмета ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.К. *** сумата в размер от 62.00 / шестдесет и два/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатени
разноски за освобождаване на репатриран автомобил, причинени от оттеглена ПАМ -
принудително преместване на ППС, наложена на 02.07.2021 г. от Центъра за
градска мобилност София, и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в неудобство, предизвикан шок
и стрес от мисълта, че автомобилът е откраднат, причинени от оттегления ПАМ, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на оттегляне на ПАМ – 09.11.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, представлявана
от Кмета ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.Д.К. направените по делото разноски в общ размер
на 610 лева /шестстотин и десет лева/, от които 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и 10 лева за заплатена държавна такса.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен съд.
СЪДИЯ :/п/