Решение по дело №8445/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 382
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120108445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 382                                                 28.01.2020г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На четиринадесети януари две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                          Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Д.,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 8445 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по иск на И.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.Б., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на Република България. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищецът предявява осъдителни искове за следните суми : 1 731,73 лв. -  допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 254,67 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.11.2016г. – 01.10.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 02.10.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.

Ищецът твърди, че в посочения период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността „******“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас към Регионална дирекция  „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас. Сочи, че е полагал труд на 24-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент 1,143.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187 и чл.179 ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

По делото не се спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в  Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция  „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас на длъжността „*****“ и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно е също, че в предявения период 01.09.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на 24-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

Съгласно приложимия закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от 14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата -  за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9 редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 01.09.2016г. - 30.09.2019г. са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9,  ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично.  Следователно приложимият коефициент по чл.9,  ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд  /8:7/.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 752 часа нощен труд, за който ответникът му е заплатил общо 438 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.  При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9,  ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 2 002,54 часа. Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 250,54 часа не е отчетена от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 731,73 лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.

При носената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така установеното дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд.

На основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху главницата, начиная от 30-о число на месеца следващ съответното отчетно тримесечие от процесния период. В случая искът за дължимо възнаграждение е предявен, начиная от 01.09.2016г., като тази дата попада в третото тримесечие на годината - юли - септември 2016г. и падежът на задължението е на 31.10.2016г. За миналия период от предявената начална дата 01.11.2016г. до деня, предшестващ предявяването на исковата молба – 01.10.2019г., установеният от вещото лице неоспорен размер на законната лихва е 254,67 лв. На основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в този размер. Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба на 02.10.2019г. до окончателното й изплащане.

По изложените съображения исковете са основателни и доказани и ще бъдат уважени.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноските на ищеца са в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на производството съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния размер, установен в нормата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 370 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените иск държавна такса от общо 119,27 лв. /69,27 лв. - по иска за главницата и 50 лв. по иска за лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 200 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да заплати на И.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.Б., следните суми : 1 731,73 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 250,54 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 752 часа, положен в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 02.10.2019г. до окончателното й изплащане; 254,67 лв. -  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.11.2016г. – 01.10.2019г.; и 370 лв. – за направените по делото съдебни разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 119,27 лв. –дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

       

   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала:

СА