РЕШЕНИЕ
№ 382 28.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8445 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на И.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
*** – адвокат З.Б., против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на
вътрешните работи на Република България. С исковата си молба и приетото в
съдебно заседание изменение ищецът предявява осъдителни искове за следните суми
: 1 731,73 лв. - допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 01.09.2016г.
- 30.09.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 254,67 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.11.2016г.
– 01.10.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба на 02.10.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира и
присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представя и ангажира
доказателства.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „******“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
- Бургас. Сочи, че е полагал труд на 24-часови смени при сумирано отчитане на
работното време, както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд
с установения коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика
за извънреден труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния
труд към дневен с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187
и чл.179 ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас на длъжността „*****“ и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има
със статут на държавен служител. Безспорно е също, че в предявения период 01.09.2016г.
- 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на 24-часови работни смени по утвърдени
графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано
изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на
нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът
на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.09.2016г. - 30.09.2019г. са действали
издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/
29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.
Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с решение №
8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно
третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно
правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния
период ищецът е положил 1 752 часа нощен труд, за който ответникът му е
заплатил общо 438 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи,
издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.
При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения
коефициент от 1,143 се получават 2 002,54 часа. Разликата между положения
и преизчисления нощен труд от 250,54 часа не е отчетена от работодателя и не е
заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 731,73 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
да е заплатил на ищеца така установеното дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от 30-о число на месеца следващ съответното
отчетно тримесечие от процесния период. В случая искът
за дължимо възнаграждение е предявен, начиная от 01.09.2016г.,
като тази дата попада в третото тримесечие на годината - юли - септември 2016г.
и падежът на задължението е на 31.10.2016г. За миналия период от предявената начална
дата 01.11.2016г. до деня, предшестващ предявяването на исковата молба – 01.10.2019г.,
установеният от вещото лице неоспорен размер на законната лихва е 254,67 лв. На
основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в този
размер. Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба на 02.10.2019г. до окончателното й изплащане.
По изложените
съображения исковете са основателни и доказани и ще бъдат уважени.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноските на ищеца
са в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед предмета
на производството съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да
бъде определено в минималния размер, установен в нормата на чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 370
лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
иск държавна такса от общо 119,27 лв. /69,27 лв. - по иска за главницата и 50
лв. по иска за лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 200 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да
заплати на И.И.К. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат З.Б., следните суми : 1 731,73 лв. -
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 250,54 часа, получен след преизчисляване
с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 752 часа, положен в периода 01.09.2016г.
- 30.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на
иска на 02.10.2019г. до окончателното й изплащане; 254,67 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.11.2016г. – 01.10.2019г.;
и 370 лв. – за направените по делото
съдебни разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 119,27 лв. –дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
СА