Решение по дело №1517/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….………./.……..07.2019г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1517 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н.В., с адрес: ***, против ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от Мария С. Масларова-Гъркова, действащо чрез юрисконсулт В.Й., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на иска съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален срив и остра стресова реакция, претърпени в резултат от смъртта на наследодателят ѝ И. М.Г., който е починал вследствие от ПТП настъпило на 19.09.2017г., около 06.00 часа, на 1 км. от разклона за с.Стефаново посока гр.Добрич, между управляваният от Г., седлови влекач “Волво“, с рег.№**** и седлови влекач “Даф“ с рег.№****, управляван от К. Г. Д., като пътното произшествие е настъпило по вина на водача т.а.“Даф“ с рег.№****, който е застрахован при ответника по валидна към дата на инцидента задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №BG22116002593670м, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-04.06.2018г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник /дъщеря/ на починалия при ПТП И. М.Г., с ЕГН **********. Твърди се, че 19.09.2017г., около 06.00 часа, на 1 км. от разклона на с.Стефаново посока гр.Добрич, управляваният от И. М.Г., седлови влекач “Волво“, с рег.№****, се сблъскал челно със седлови влекач “Даф“ с рег.№****, управляван от К. Г. Д., с ЕГН **********. Твърди се, че вследствие от сблъсъка и двамата водачи загиват на място. Поддържа се, че К. Д., е управлявал МПС с концентрация на алкохол в връвта си от 0.31 ‰. Сочи се, че по случая е образувано ДП №261/2017г. по описа на II РУП- гр.Добрич, като в хода на досъдебното производство е изготвена САТЕ, според чието заключение, причина за настъпилото ПТП е навлизането в насрещната лента за движение на влекач “Волво“, управляван от наследодателя на ищцата. Сочи се, че въз основа на цитираното заключение, с Постановление от  20.04.2018г. на Окръжна прокуратура-Добрич, наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа се, че заключението на САТЕ е напълно погрешно, както и че в действителност причината за настъпване на процесното ПТП се дължи на нарушаване правилата на ЗДвП от страна на водача К. Д., който при управление на седлови влекач “Даф“, е навлязъл в насрещната лента за движение и причинил смъртта на наследодателя на ищцата. Сочи се, че И. Г. е починал в резултат от несъвместима с живота черепно-мозъчна травма-разкъсване на главен мозък, която е в пряка причинно-следствена връзка с въпросното ПТП. Твърди се, че новината за смъртта на баща ѝ, предизвикала у ищцата, силен емоционален срив и остра стресова реакция, предвид мястото което той е заемал в живота ѝ. Твърди се, че към него момент ищцата е кърмила седеммесечното си дете, като в резултат от трагичната новина кърмата и е “спряла“. Твърди се, че между починалият е ищцата е имало уговорка да я посети в гр.Варна в денят, след 19.09.2017г. за да види второто си внуче. Сочи се, че към момента на произшествието, по отношение на т.а.“Даф“, с рег.№****, е имало сключен с ответното и дружество действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица №BG22116002593670, със срок на валидност от 07.10.2016г. до 06.10.2017г. Ето защо се поддържа, че застрахователят отговаря пряко пред ищцата на основание чл.432, ал.1 от КЗ. Сочи се, че ищцата е подала Заявление вх.№4841/13.04.2018г. до застрахователя, което било придружено с нужните документи и по което, е образувана Щета №0000-1000-01-18-7308. Сочи се, че с Писмо с изх.№5641/04.06.2018г., ответното дружество уведомило ищцата, че не е налице основание за изплащане на обезщетение, поради което за същата е налице интерес от предявяване на настоящия иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП-19.09.2017г. между собственика на т.а.“Даф“, с рег.№**** и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по Полица №22116002593670, относно описания товарен автомобил. Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, чийто извършител да е застраховано при ответното дружество лице, респективно се поддържа, че не е налице основанието за заплащане на обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“. Сочи се, че назначените от Окръжна прокуратура Добрич вещите лица в наказателното производство, са дали заключение относно механизма на настъпване на процесното произшествие и причините за настъпването му. Сочи се, че въз основа на това заключение прокурорът е достигнал до извода, че причина за ПТП е виновното поведение на водача И. М.Димитров, който управлявайки седлови влекач “Волво“, с рег.№****, се е отклонил и е навлязъл изцяло в платното за движение на влекача-т.а.“Даф“, с рег.№****. Поддържа се, че въпреки невъзможността в настоящото производство да се приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, то на не би следвало да бъдат неглижирани изводите на прокурора и другите разследващи органи, както и на вещите лица, които са обективирани в  постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Оспорват се твърденията на ищцовата страна относно авторството на непозволеното увреждане и механизма на настъпване на ПТП, съответно твърденията, че застрахованото при ответника лице е извършило виновни действия, които да са довели до настъпването на деликт, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на това лице и катастрофата. В условията на евентуалност, в случай на установяване на действия на водача на т.а.“Даф“, с рег.№****, с които да е предизвикал в някаква степен настъпването на сблъсък, се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателят на ищцата. Оспорват се твърденията за обема, тежестта и  продължителността на понесените от ищцата неимуществени вреди. На следващо място се оспорва целият размер на иска, а не само предявената част, като се поддържа, че размера на обезщетението следва да бъде редуцирано съразмерно на установения принос от страна на наследодателя на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощниците си, поддържа предявеният иск, моли за уважаването му и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск и поддържа възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е безспорно и от ангажираните доказателства, се установява, че на 19.09.2017г., около 06.00 часа, на 1 км. от разклона за с.Стефаново, в посока гр.Добрич, е настъпило ПТП, между управлявания от И. М.Г., седлови влекач “Волво“, с рег.№**** и управлявания от К. Г. Д., седлови влекач “Даф“ с рег.№****, в резултат, от което е настъпила смъртта на И. М.Г., както и че към този момент между ответното дружество и собственика на вторият автомобил, е имало сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна полица №BG 22116002593670, покриваща отговорност на водача К. Г. Д., към датата на цитираният инцидент. Установява се още, че ищцата, е дъщеря на починалия И. М.Г..

Към делото са приобщени материалите по ДП №261/2017г. по описа на II РУП-гр.Добрич, производството по което е приключило с прекратяване, с влязло в сила Постановление от  20.04.2018г. на Окръжна прокуратура-Добрич на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като в мотивите на постановлението е прието, че причина за процесното ПТП, е навлизането в насрещната лента за движение на влекач “Волво“, управляван от И. М.Г..

От заключението на назначената СПЕ, което се цени от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ищцата все още не е преработила симптомите от психотравмата, причинена от преживения значим стрес, вследствие на внезапната смърт на баща ѝ. Налице е леко към умерено повишена тревожност, която е неопределена и дифузна и е свързана с повишена страхова готовност, както за собственото здраве, така и за здравето на семейството ѝ. Ищцата е по-лесно възбудима, с повишена вътрешно напрежение, което е възможно да отреагира по незначителен повод и импулсивно, което от своя страна се отразява на ежедневното функциониране.

Според приетото по делото заключение на САТЕ изготвено от в.л. Й.Л.М., процесното ПТП е настъпило, поради навлизане в насрещната пътна лента на товарен състав с влекач “Волво“, с рег.№****, независимо от спасителна маневра в дясно предприетата от водача на седлови влекач “Даф“, с рег.№****.

Заключението на вещите лица А.Н.Я. и М.П.Т., от състава на назначената повторна тричленна САТЕ, е, че причината за процесното ПТП, е навлизането в насрещната лента за движение т.а.“Волво“, с рег.№****, при което лявата страна на камиона се удря в насрещно идващия т.а.“Даф“, с рег.№****.

В заключението си /особено мнение/ в.л. И.П.И., включено в състава на повторната тричленна САТЕ, поддържа, че процесното ПТП, е настъпило, поради отклонение от праволинейното движение на т.а.“Даф“, с рег.№****, в ляво от разделителната линия, с навлизане в лентата за насрещно движение, където се е намирал т.а.“Волво“, с рег.№****.

Свидетелката Д. Е.Г. /майка на ищцата/, в показанията си, сочи, че отношенията между починалия и ищцата са били изключително близки и топли, както и че смъртта му е оставила трайна негативна следа. Сочи още, че след инцидента настъпила отрицателна промяна в поведението на ищцата, която станала затворена и избухлива, включително и към най близките си.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието, следните предпоставки: валиден към датата на инцидента договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

Както се посочи по-горе по делото липсва спор и от представените доказателства, се установи, че към датата на процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на бащата на ищцата, по отношение на седлови влекач “Даф“, с рег.№****, който е единият от автомобилите, участвали в инцидента, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника.

По същество спора се концентрира около обстоятелството, чия е вината за настъпване на въпросното ПТП, като съвкупният анализ на доказателствата по делото, води до извода, че това е И. М.Г., в качеството на водач т.а.“Волво“, с рег.№****. Обсъдените по-горе заключения на еднолична и тричленна САТЕ, с изключение на особеното мнение по втората, са категорични, че процесното ПТП е настъпило, поради навлизане на т.а.“Волво“, с рег.№**** в лентата за насрещно движение, където е настъпил сблъсък с т.а.“Даф“ ,с рег.№****. Съдът намира, че заключението на вещото лице Й.М. и това на вещите лица А.Я. и М.Т., следва да се кредитират, тъй като са взаимно подкрепящи се в изводите си и защото вещите лица ясно и конкретно обосновават тезата си, като не възникват съмнения в компетентността им. В този смисъл заключението на вещото лице И.И., обективирано в депозираното от него особено мнение, не следва да се кредитира, тъй като същото остана изолирано и влиза в противоречие със заключенията на др.вещи лица и с данните по наказателното производство. Обстоятелството, че заключението на в.л.И., е привидно по-подробно аргументирано, не води непременно до извода, че е по-правилно, особено като се вземе в предвид, че голяма част от съдържанието му, е изброяване на ползвани източници и методи на изследване. Варно е, че вещото лице, е предоставило значителен по обем снимков материал, с който е онагледил изследваните обекти, но сами по себе си въпросните снимки, освен че представят заключението по-ефектно, не водят до по-висока степен на аргументираност на експертизата, тъй като не сочат конкретни изводи.

В заключение съдът приема, че процесния инцидент, е настъпил в резултат от поведението на водача на т.а.“Волво“, с рег.№****, който в нарушение на правилата по ЗДвП, е навлязъл в насрещната лента за движение на пътното платно, като по този начин е предизвикал сблъсък с движещият се в тази част на пътното платно т.а.“Даф“ ,с рег.№****. Ето защо, следва извода, че в разглеждания казус липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а имено виновно и противоправно деяние, от страна на лицето, чиято отговорност обезпечава застрахователният договор сключен с ответника.

По изложените съображения, предявеният иск, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК в полза на ответникът се дължат претендираните от него деловодни разноски, но предвид липсата на ангажирани доказателства за направени такива, следва да се присъди само ю.к. възнаграждение за изготвеният отговор на ИМ, в размер на 100лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от Мария С. Масларова-Гъркова, да ѝ заплати сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на баща ѝ И. М.Г., настъпила при ПТП на 19.09.2017г. на 1 км. от разклона за с.Стефаново, в посока гр.Добрич, по вина на водача на т.а.“Даф“, с рег.№****, който към този момент е бил застрахован при ответника по валидна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от Мария С. Масларова-Гъркова, сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок  от съобщаването на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: