№ 8676
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110125067 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Б. Е. К., ЕГН
********** дължи на ******************* сумата от 64,79 лева - главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. *****,
***************************, аб. № *****, ведно със законна лихва за
периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 8,88 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2020 - 30.04.2022
г. в размер на 14,80 лева, ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до
06.04.2023 г. в размер на 2,71 лева.
В исковата молба ищецът **************************, ЕИК
*********, поддържа, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик при квота 9/24 части въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ************************* на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
1
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от *************** съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Е. К., ЕГН ********** подава
отговор на исковата молба , с който оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че ищецът не е публикувал общите условия по чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Счита, че в
случай че се установи, че общите условия не са публикувани, то тогава би
липсвала облигационна връзка между страните. Въвежда възражение за
погасителна давност, като твърди, че вземанията за периода преди 24.04.2020
г. са погасени по давност.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ: В
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В тежест на всяка
от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на
ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти,
обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Установява се от събраните писмени доказателства: нотариален акт за
собственост върху жилище, построено върху държавно място № *** № *****
от 12.10.1992 г., че Е. К. е признат за собственик 5/6 идеални части, а Б. Е. е
призната за собственик на 1/6 идеална част на апартамент № 16 , находящ се в
******************************,заедно с мазе № 16 и таван № 9. Видно от
удостоверение за наследници на Е. К., същият е починал на 04.08.2002 г. и е
оставил свои законни наследници – съпруга В. А. К. и дъщеря Б. Е. Д..
Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между страните
по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
2
Между страните е отделено за безспорно, че до процесния топлоснабден
имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за
исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност, което
се установява и от приложените по делото изравнителни сметки за процесния
абонатен номер от *****************.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Не се твърди, нито установява плащане на процесните суми.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. /чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди/. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 24.04.2023 г., следователно вземанията за
топлинна енергия в периода от м.05.2019 г. до м. 02.2020 г. вкл. са станали
изискуеми преди 24.04.2020 г. Ето защо, вземания за топлинна енергия се
явяват погасени по давност за периода от м. 05.2019 г. до м. 02.2020 г. вкл.
Принципно този период включва период както извън активния отоплителен
сезон, започващ обичайно на 01.11. през съответната година, като в този
период потребителите не заплащат топлинна енергия за имот и такава за
отдадена от сградна инсталация, а единствено за подгряване на вода, но
включва и период в рамките на активния отоплителен сезон. Видно от
изравнителните сметки, начислението на топлинна енергия е единствено за
сградна инсталация. Следователно погасени по давност са вземанията в
размер на 25,32 лева за периода от 01.05.2019 г. до м. 02.2020 г. Останалите
вземания не са погасени по давност. Като взе предвид това, непогасеният
размер на задълженията за топлинна енергия за исковия период са в общ
размер на 147,46 лева , от които съобразно претендираната квота, ответникът
дължи 55,30 лева. Ето защо за разликата над този размер до пълния
претендиран размер от 64,79 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от
3
Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия. Ето
защо акцесорната претенция за лихви за непогасените по давност задължения
за периода 2019г. – 2020 г. се явяват основателни за период от 15.09.2020 г. до
06.04.2023 г. и изчислени с помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162
ГПК възлизат в размер на 3.35 лева. Следователно претенцията за лихви за
целия исков период е основателна за сума в общ размер на 17.30 лв., а
изчислено съобразно претендираната квота в размер на 6,48 лева, а за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 8,88 лева подлежи на
отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая между страните не се
спори относно стойността на претендираната от страна на ответника услуга за
дялово разпределение в размер на 14,80 лв.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 2,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 18,75 лева и държавна такса в размер на 9,38 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 23,75 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, 400
лева за особен представител. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на 393,11
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
4
**************************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че Б. Е. К., ЕГН
********** дължи на ******************* сумата от 55,30 лева - главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. *****,
***************************, аб. № *****, ведно със законна лихва за
периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 6,48 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2020 - 30.04.2022
г. в размер на 14,80 лева, ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. №
21202/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019
г. - 30.04.2022 г. за разликата над 55,30 лева до пълния предявен размер от
64,79 лева, иска за сумата над 6,48 лева до пълния предявен размер от 8,88
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.04.2023
г., както и иска за сумата в размер на мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на
2,71 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Е. К., ЕГН **********, да заплати на
*******************, ЕИК ********* сумата от 23,75 лева, разноски за
заповедното производство и 393,11 лева (триста деветдесет и три лева и 11
стотинки), разноски за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5