Решение по дело №180/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 221
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700180
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                  221                                  22.10.2020 г.                                           град Кюстендил

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и трети септември                                                            две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                     2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

касационно административнонаказателно дело № 180 по описа за 2020 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 211 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.

            И.Л. като пълномощник на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ /АПИ/ с адрес за призоваване по делото: гр. Кюстендил, ул. “Цар Освободител“ № 49 чрез Областно пътно управление – Кюстендил, обжалва решението по а.н.д. № 180/2019г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано противоправно деяние посредством годни технически средства за измерване. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.

В с.з. не се явява представител на касатора.

            Ответникът не се представлява по делото.

Представителят на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата поради липса на надвишаване на изискванията на Наредба №11/2001 г., поради което решението на съда счита за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 6292/13.08.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на К.Д. Конов за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.“а“ от ЗП във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г. за МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53 ал. 1 от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3500 лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 18.07.2019 г. около 11.35 часа на път I-1, км 322+300 дясно, на 300м преди отклонение за с. Дяково, в посока към гр. Перник – гр. Дупница, е управлявал съчленено МПС с общо 4 оси – МПС с две управляеми оси марка “М.“ с рег. № СВ****КМ, натоварено с трошен камък. При измерване на масата на ППС и разстоянията между осите посредством технически средства - електронна везна DFR-KR №118873 и ролетка 1305/18 от 5 м., проверяващите установили натоварване на задвижваща 2-ра единична ос на ППС от 37.490 т. при максимално допустимо 18 т., според чл. 7 ал. 1 т. 5, б. „В“ от Наредба №11/03.07.2001 г. и разстояние между осите от 1.41м. Съгласно измерените тежести на осите и разстоянието между тях, проверяващите приели, че се надвишават максимално допустимите натоварвания с повече от 30%, което определя ППС като тежко по см. на чл. 3 т. 2 от Наредбата и са превишени стойностите на платените за него такси по квитанцията на водача. Към съставения АУАН е приложена кантарна бележка за извършените измервания посредством везната.

            С оглед така установените фактически обстоятелства по делото съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора съдът е приел недоказано деяние. Според съда, резултатите от измерването на натоварването на осите са необективни, което не позволява преценката дали ППС представлява извънгабаритно и дали е налице съставомерно деяние по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП. Съдът е приел липса на паспорт за електронната везна, заявление за периодична проверка по чл. 842 ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и знак – марка за последваща проверка на средството за измерване, а по отношение на ролетката – липса на Свидетелство за калибриране. Според съда, установеното превишаване на натоварването на осите е по-малко от предвиденото до 30% по чл. 14 ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г., като не може да се приеме, че измерените стойности са верни, което прави деянието несъставомерно като нарушение. Приел е, че вмененото нарушение на жалбоподателя се явява недоказано по категоричен начин. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче,  преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

Неправилен е първият решаващ извод на съда за необективност на измерванията за натоварване на осите на ППС.

Страните не спорят и от материалите по делото на районния съд е видно, че посочените в НП параметри на ППС досежно натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС, разстоянието между осите и сумата на натоварването на тройната ос на полуремаркето са установени след извършено измерване от проверяващите органи посредством две технически средства – везна с неавтоматично действие от посочените в НП тип и фабричен номер и ролетка с посочения в НП идентификационен номер.

За везната са представени, както следва: 1/Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 от 07.07.2006 г. със срок на валидност до 20.07.2013 г. с приложения, съдържащи описание на типа, технически и метрологични характеристики, интерфейси, означаване на типа, условията, при които се признава одобрения тип, допълнителна информация за първоначална проверка и схеми на местата за поставяне на знаците от метрологичен контрол; 2/Заявление за последваща периодична проверка от 27.03.2008 г. с регистрация на извършените последващи проверки и 3/Протокол за проведено обучение за работа с везната на служители на мобилни групи към АПИ, между които е актосъставителя. От посочените официални писмени документи, неоспорени от страните, се установява, че везната е средство от одобрен тип със срок на валидност към датата на измерването по см. на чл. 30 ал. 5 от ЗИ и преминало периодична проверка, последната от която

преди процесното деяние е от 18.07.2019 г. с валидност до месец 03.2020 г., като нормата на чл. 842 ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн. ДВ, бр.98/07.11.2003 г., изм. и доп./ регламентира подаване на еднократно заявление. В хода на съдебното производство пред районния съд не е установено неизпълнение на задължението на контролните органи по чл. 44 т. 4 от ЗИ да не използват средството без знаците за одобрен тип, първоначална и последваща проверка. Измерванията са осъществени от обучен служител, а резултатите са обективирани в приложената към АУАН кантарна бележка, която е подписана без възражения от водача. Неправилно съдът приема, че липсата на представен паспорт за везната води до необективност на измерването, тъй като паспортът удостоверява техническите характеристики на средството за измерване, които са част от Удостоверението за признаване на одобрен тип средство за измерване.

За ролетката са представени, както следва: 1/ЕС декларация за съответствие с Директива 2014/32/ЕС съгласно Приложение I, Основни изисквания, Приложение II, Модул D1 и Приложение X, МI-008 „Материални средства за измерване на дължина“ от производителя и 2/Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 по поръчка от 08.05.2018 г. за Клас на точност ЕС II, в съответствие с посочената Директива на ЕС. В Сертификата е посочено, че продуктите са проследими съгласно стандарта за изпитване с официалния регистрационен номер: 57002 РТВ 17 и може да се използват като основа за мониторинг на оборудването за инспекция. Съгласно §5а т. 8 от ПЗР към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС не подлежат на одобряване на типа  материалните мерки за дължина, каквато се явява процесната ролетка. На основание чл. 11 ал. 2 и чл. 12 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване /обн. ДВ, бр.23/25.03.2016 г., изм. и доп./ ЕС декларацията за съответствие доказва изпълнение на съществените изисквания към средствата за измерване. Нормите от наредбите по прилагане на ЗИ не изискват издаване на свидетелство за калибриране като предпоставка за годност на средството за измерване. Съгласно чл. 44 т. 1 от ЗИ лицата, използващи средствата за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба и да ги използват по предназначение. По делото не е установено нарушаване на задължението от актосъставителя.

Цитираната от районни съдълища практика е неотносима към процесния случай, т.к. се формират въз основа на документи, част от които са различни от приетите такива по казуса и са с действие, което не включва датата на процесното деяние.

Неправилен е и вторият решаващ извод на районния съд за несъставомерност на деянието от обективна страна.

Фактическият състав на санкцията по чл. 53 ал. 1 от ЗП във вр. с чл. 26 ал. 2 т. 1 б.“а“ от ЗП предполага движение на извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение. Касае се за дейности от специалното ползване на пътищата.

Съгласно СРМПС част I и II и измерванията на място от контролните органи, движението е осъществено с тежко ППС по см. на чл. 3 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 3 б. “б“ и т. 4, б. “а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /обн. ДВ, бр.65/24.07.2001 г., изм. и доп./, чиято допустима максимална маса е по-голяма от стойностите по чл. 6 във вр. с  чл. 3  т. 1 от Наредбата. Видът на превозното средство като ППС по чл. 3 от Наредбата го определя като извънгабаритно по дефиницията на §1  т. 1 от ДР на Наредбата. Измерените при проверката натоварванията на осите на ППС и масата до 45 т. правят приложимо правилото на чл. 14 ал. 3 от Наредбата, съгласно което за движение на ППС е необходимо разрешение във вид на квитанция за платени пътни такси. На основание чл. 8 ал. 5 от Наредбата  разрешението включва заплащане на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, където се намира чл. 7. Така, за процесното ППС заплащането на такса е дължимо за превишаване на разстоянието между осите над 1.3м и натоварване на осите съответно над 18 т.  Представената квитанция касае заплащане на такси за превишаване на максималните показатели по чл. 7 от Наредбата в рамките на 30% по чл. 14 ал. 3 от същата, което обаче е по-малко от превишаването, констатирано от проверяващите органи. Т.е. установеното превишаване, което е в рамките на процентите по чл. 14 ал. 3 от Наредбата, не се включва в разрешените параметри по квитанцията за платени пътни такси. Следователно, движението на ППС е осъществено от дееца без разрешение във вид на заплатена такса за действителното натоварване на превозното средство.

Изложеното налага на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 от АПК решението на районния съд да се отмени.

Решавайки спора по същество по см. на чл. 222 ал. 1 от АПК, касационният съд ще измени НП. Наложената глоба в размер на 3500 лв. е незаконосъобразна като нарушаваща правилата на чл. 27 ал. 1 - 3 от ЗАНН и несъответна с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Глобата не е съобразена с имотното състояние на нарушителя и обстоятелствата при извършване на нарушението. Продължилото движение на ППС след съставяне на АУАН следва деянието, поради което не може да служи като отегчаващо вината обстоятелство. Изложеното мотивира касационният съд да измени НП, намалявайки размера на глобата до минималната такава от 1000 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 37/27.01.2020 г. по а.н.д. № 1227/2019г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ НП № 6292/13.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на К.Д.Й. за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а“ от ЗП във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. за МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53 ал.1  от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3500 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000 лв. /хиляда лева/.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                      2.