Р Е Ш Е Н И Е № 260351
гр. Бургас, 23.02.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесет ноември през две
хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7906 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, и чл.109 от ЗС, предявени от Д.Г.В. и В.А.В. против Р. В. Г., М.В.Г. и М.П.Г..
Ищците твърдят, че са собственици, в режим на СИО, на недвижим имот – общо
385/770 ид. части от ПИ с идентификатор 81178.501.536 по КККР на град Ч, общ.С обл.Б, одобрени със Заповед №
РД-18-12/24.04.2007г. на изп. дирек-тор на АГКК, адм. адрес: гр.Ч, ул., площ
770 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско за-строяване /до 10 м./, № 541 по предходния план, в
кв.65 – парцел XIV, ведно с построе-ната в него
двуетажна жилищна сграда, по силата на правна сделка, а именно – договор за
прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 78 от 13.03.1980г., том I, дело № 366/1980г. на нотариус Т. Т. Твърдят, също така, че в одобрената с
цитираната по-горе Заповед кадастрална карта на града е допусната грешка при
заснемането на техния и на съседния имот – собственост на първите двама
ответника, а третата – негов ползвател. Сочат, че към 24.04.2007г. са били
собственици на ½ ид. част от терен с площ от 11 кв. м., находящ се по
протежение на южната граница на имота им – между южната регулационна линия на
УПИ XIV-541 /граница с УПИ XIII-540/, в кв.65, по регулационния план на гр.Ч, от 1982г. и имотната граница по действащата
кадастрална карта, погрешно заснет към ПИ с иден-тификатор 81178.501.535, съобразно уточнението, направено в последното съдебно заседание. Искат
от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че действащата кадастрална карта на гр.Ч, съдържа
съществена грешка, изразяваща се в неправилното заснемане на имота им, както и
че те са собственици на ½ ид. част от процесната площ. Молят и Г, да
бъдат осъдени да преустановят неоснователните действия, с които им пречат да
упражняват правото си на собственост, като премахнат незаконната ограда между
двата имота, коя-то навлиза в техния собствен и пречи за пълноценното му
използване по предназначе-ние, ограничавайки слънцеогряването и притока на
въздух и посадените на регулацион-ната граница и попадащите в имота на Великови
дървета – цъфтящи и с богата листна маса, в нарушение на чл.52 от ЗС, както и
да бъдат задължени да възстановят улуците на покривната конструкция на сградата
с идентификатор 81178.501.535.1, за да се спре наводняването
на ПИ с идентификатор 81178.501.536. Претендират разноски.
Ответниците оспорват претенциите и молят Съда да ги отхвърли. Излагат съображения,
че оградата между имотите е изградена през 1985г., обективира вярно грани-ците
им и при отразяването в кадастралната карта не е допусната твърдяната от ищците
грешка. Позовават се и на изтекла придобивна давност, считано от 1985г. до
настоящия момент. Подробни съображения излагат и за неоснователност на
претенциите по чл.109 от ЗС.
Съдът – като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че ищците са собственици, в режим на СИО, на
недвижим имот – общо 385/770 ид. части от ПИ с идентификатор 81178.501.536
по КККР на град Ч, общ.С, обл. Б, одобрени със Заповед №
РД-18-12/24.04.2007г. на изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр.Ч, ул.“, с площ
770 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, имот № 541, парцел XIV, в кв.65 по предходния план на града, ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, по силата на правна сделка – договор за прехвърля-не на право
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 78 от
13.03.1980г., том I, дело № 366/1980г. на нотариус
Т. Т.
Ответниците Р. и М. Г, се легитимират като собственици на
ПИ с идентификатор 81178.501.535 по КККР на гр.Ч,
– имот № 540, парцел XIII, в кв.65 по плана
на града от 1982г., съседен от юг на този – на ищците, ведно с по-строената в североизточната
му част двуетажна масивна жилищна сграда с идентифика-тор 81178.501.535.1, на основание наследствено правоприемство и правна сделка – да-рение,
направено от ответницата М.Г..
Тъй като последната е запазила правото си на ползване
върху имота, съответно – реализира същото в рамките на съществуващото на място
фактическо положение, след-ва да се приеме, че за ищците е налице правен
интерес от воденето на установителните искове и срещу нея.
Във връзка с изясняването на релевантните за спора обстоятелства – по иска
по чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, е допуснато извършване
на СТЕ. От приетите по делото заключения на вещото лице В.Г. се установява, че
по първия план на с.Ч, от 1935г. теренът на имотите на страните е
представ-лявал земеделски земи, извън регулацията. С плана от 1966г. са
проектирани нови пар-цели за разширяването на селото върху общински терен,
включен в регулацията, между които и процесните, съответно – УПИ XIV на ищците с площ от 790 кв. м. и УПИ XIII на ответниците с площ от 764 кв. м., двата в кв.50. Действащият регулационен
план от 1982г. повтаря дворищната регулация, обаче границата между двата имота
не съвпада – откъм лицата им е налице разлика от 0.28 м., а в дъното – от 0.78
м., като находящата се между двете линии площ фактически е придадена от парцела
на ответниците /УПИ XIII в кв.65 с площ 758 кв. м./ към
този на ищците /УПИ XIV в кв.65 с площ 800 кв. м./. Ве-щото
лице посочва, че това разминаване не е в резултат на придаваеми части, а се дъл-жи
на ръчното измерване на трасировъчните данни в картоните, т.е. на допусната
греш-ка. Постройките на място и оградите не съответстват на плана от 1982г. Установява
се, също така, че регулационната граница между УПИ XIV и УПИ XIII в кв.65 по действа-щия регулационен план на гр.Ч, не
отговаря на имотната граница между ПИ с идентификатор 81178.501.536 и ПИ с идентификатор 81178.501.535, като изместването в дъното на двата имота е 41 см. откъм този – на
ищците. Заключеният между тях терен е с площ от 11 кв. м. и попада изцяло в ПИ
на ответниците. Според вещото лице, разли-ката се дължи на неточно поставяне на
оградите от собствениците – така при заснемане на границата между двата имота
на място е констатирано, че отклонението е 63 см., а навлизането е с общо 16
кв. м., или на неточното трасиране на ъглите на парцелите от геодезистите, извършено
навремето по старите линейни методи по плана от 1966г.
От показанията на свидетеля Г. С, се установява, че между двата имо-та е имало
ограда още през 1978г. Тя не е била местена, като процесният терен от 11 кв. м.
е бил владян от тогава до сега, първоначално – от ответницата Г. и съпругът й В,
а впоследствие от техните синове – ответниците Р. и М. Г.
В същия смисъл са и показанията на свидетелите на ищците И. Д. и С. Ч,
които сочат, че материализираната на място граница между двата имота не е била
променяна повече от 15-20 години.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна – по иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР:
Дворищнорегулационният
план по ЗТСУ /отм./ има
непосредствено отчуждител-но действие по
отношение на придадените по регулация към съседни имоти части – та-ка чл.110.
Това действие е условно и прехвърля само гола собственост. След приемане-то
на плана от 1982г., част
от парцела на ответниците,
включително и процесната площ от 11 кв. м., попада в този на ищците. Тези граници на имотите,
обаче, не биха могли да се приемат за имотни,
преди да настъпи приложението на регулацията, тъй като в
слу-чая констатираното от вещото лице несъответствие се дължи на грешка. За
да се счита приложена регулацията при наличието на
грешка пък е необходимо да са изпълнени ку-мулативните
изисквания на чл.33, ал.1 от ЗТСУ /отм./,
а именно – заемането на имота и изтичането на десетгодишен
срок. В този смисъл са
разясненията на ТР № 3/1993г. на ОСГК на ВКС. В същото
се приема още, че след изтичането на
десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се
изработи въз основа на създа-дените с
опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни,
с оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от
време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план поради
фактическите промени, които евентуално са засегнали придаваемите имоти /например
извършването на строежи или други подобрения в тях/.
Затова приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при
която следва да се изработи новият план.
От коментираните заключения на вещото лице Г., както и от събраните по
делото гласни доказателства, се установява, че на границата между двата имота,
коя-то е материализирана на място, са изградени гараж, лятна кухня, баня и
метална барака в този на ищците, а след тях, към дъното на парцелите – каменен
зид и ограда с колове и метална мрежа, поставени от наследодателя на
ответниците, като същата, с незначи-телни отклонения – в рамките на
допустимото, съвпада с регулационната линия по пла-на от 1966г. Това фактическо
положение е съществувало през целия период – от 1978г. до настоящия момент,
т.е. ищците не са заели фактически придадената част от имота на ответниците към
техния и не са осъществявали владение върху нея в десетгодишен пе-риод при
действието на ЗТСУ /отм./. В
преходните разпоредби на ЗУТ са предвидени срокове, в които действащите към
деня на влизането му в сила дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по реда на ЗТСУ /отм/ – §6 от ПР на ЗУТ. Съгласно §8, ал.1 от ПР на
ЗУТ, след изтичане на посочените 6-месечни срокове, отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за из-равняване
на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане
на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява.
Предвид горното, следва да се приеме, че макар с регулационния план от 1982г. спорният терен от 11 кв. м. да е бил
включен в площта на техния УПИ XIV в кв.65, ре-гулацията
не е била приложена и ищците не са придобили право на собственост върху него. Не
са ангажирани доказателства от тях и това да е било сторено по някой от
дру-гите, лимитативно уредени в законодателството на Р България способи. По
изложените съображения за действителни имотни граници на имотите на страните по
делото следва да се считат тези – по първоначалната регулация, с плана на гр.Ч,
/тогава село/ от 1966г.
Предявеният от В, иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По негаторните искове:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратява-не на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
Както беше казано по-горе, за действителни имотни граници на процесните имоти,
материализирани и на място, следва да се считат тези по регулационния план на
гр. Ч, от 1966г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от заключения-та по СТЕ на вещото лице Г., безспорно се установява, че
процесната ограда – каменен зид и ограда с колове и мрежа, е изградена на
действителната граница на имо-тите на страните – в терен, собственост на
ответниците, а не в този – на ищците. Отделно от това, не се установява и
същата да пречи по какъвто и да било начин на Великови.
Предявеният иск за премахването й също е неоснователен и
като такъв – следва да се отхвърли.
Съгласно чл.52 от ЗС, не се позволява
да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1.5 метра за средните и 1 метър за
ниските.
Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в
чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони –
високи дървета са тези с височина над 5 м.,
средни – с височина до 5 м. и ниски – с
височина до 2.5 м.
От заключението по СТЕ на вещото лице М.Ж. се установява,
че в имота на ответниците са посадени: смърч с височина 8 м. – на 0.45 м. от
оградата; три брези с височина 21-23 м. – на 1.42 м., 2.15 м. и 2.22 м. от
оградата; ябълка с височина 3 м., но дърветата от този вид достигат до 15 м. –
на 1.98 м. от оградата, смокиня с височина 3.5 м., но дърветата от този вид
достигат до 10 м. – на 1.82 м., с туфа на 0.76 м. и на 1.10 м. от оградата, и
леска 8 броя /туфа/ с височина от 5.5 м. – на 1.57 м. от оградата.
Практиката на съдилищата е категорична, че при определяне
на височината на дърветата следва да се отчита тази, до която достигат
представителите на съответния вид, т. е. в случая всички дървета следва да се
считат за високи и следва да отстоят на не по-малко от три метра от граничната
линия между процесните два имота.
От показанията на свидетелите Д, и Ч, се установяват и изложените
в исковата молба обстоятелства, че дървета засенчват имота на ищците – това е
логич-но, тъй като са разположени на южната му граница, а ресите от брезите
замърсяват дво-ра им, запушват канализацията и причиняват алергични реакции у В..
Тук следва да се посочи и че в Решение
№ 60 от 29.05.2014г. по гр. дело № 7375/ 2013г. на ВКС, ГК, II
г. о., е прието, че за разлика от
общото ограничение на чл.50 от ЗС, това по
чл.52 от ЗС е в нормативно определени граници, чието нарушаване обусла-вя
неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато
отстоя-нието не е спазено,
собственикът разполага с правно призната възможност посредством иск по чл.109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно
състоя-ние, без да е необходимо да доказва,
дали и с какво посадените в съседния имот дърве-та
пречат на спокойното упражняване на правата му.
Съгласно чл.34, ал.1, вр. с чл.2, ал.3 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество, ореховите, кестеновите, бадемовите,
лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи
особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. Редът
за тяхното отсичане е регламентиран в чл.10 и чл.11 от Наредба № 1 по
опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието
и хранителната промишленост /ДВ бр.52 от
29.06.1976г./.
Съгласно
цитираните норми, искове по чл.109, вр. с
чл.52 от ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен
режим на особена закрила, могат да се уважат
само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от съответния
администра-тивен орган. В случая липсва такова, поради което следва да се приеме, че процесната
леска /лешниково дърво/, макар и да е засадена в нарушение на
установените минимал-ни отстояния, не подлежи на премахване. Негаторната претенция по отношение на съ-щата следва да се отхвърли.
Спрямо другите дървета, разпоредбите на ЗОСИ не намират
приложение.
Не е приложим и редът по чл.19 от Наредба
№ 1 от 1993г. за опазване на озеле-нените
площи и декоративната растителност, вр. с чл.165 от
ППЗТСУ /отм./ и пар.20, т.2 от ДР на ЗУТ, по отношение на наличните
в имота на ответниците смърч и три броя брези
–
дълготрайни декоративни дървета, тъй като те не са картотекирани,
съгласно чл.15-18 от Наредбата, още повече, че според чл.26
споровете за премахване на дървета
по границите на имотите се решават по съдебен ред. Аналогична е и уредбата в
чл.40, ал.1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Бургас, приета от ОС Бургас на 18.09.2008г., на основание чл.62, ал.10 от ЗУТ – спо-ровете, при липса на съгласие между собствениците
за изкореняване или отсичане на дървета, намиращи се на отстояние от съседен чужд
имот, по-малко от допустимото от закона, се решават по съдебен ред, а в ал.2 е
предвидено, че по административен ред се разглеждат и разрешават само исканията
за отсичане на корени или на клони на дърве-та, преминаващи в съседен имот.
Т. е., налице са предпоставките за уважаване на
претенцията по чл.109 от ЗС, до-сежно осъждането на ответниците да премахнат останалите
дървета. Разбира се, това не означава непременно тяхното отсичане
или изкореняване, а задължението може да бъде изпълнено и чрез преместването им от мястото, на
което се намират към настоящия мо-мент, на допустимо,
съгласно чл.52 от ЗС, отстояние
от съседния имот.
От показанията на свидетелите Д. и Ч, се установява, че
улуците на къщата в двора на ответниците – двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 81178.501.535.1, не са били в добро състояние и при обилни валежи от тях е преливала
вода, която се е отичала в имота на ищците.
В хода на настоящото производство обаче Г, са подменили
част от улу-ците и са отремонтирали отводнителните сифони и канализацията в
имота си – така за-ключението на вещото лице по СТЕ Ч.А., като по този начин
неосновател-ното засягане на правото на собственост на ищците – чрез
наводняването на двора им, е било преустановено. Претенцията да бъдат задължени
ответниците да възстановят улу-ците на покривната конструкция на жилищната
сграда в притежавания от тях ПИ, към момента, се явява лишена от предмет,
поради което макар и с бездействието си те да са дали повод за завеждането й,
същата следва да се отхвърли.
По съразмерност и компенсация, с оглед уважената и
отхвърлената част от иско-вете, включително и поради преустановяването на
нарушението от ответниците в хода на делото по последната претенция, страните
не си дължат разноски едни на други.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.В., с ЕГН: **********, и В.А.В., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР за установяване по
отношение на Р.В.Г., с ЕГН: **********, М.В.Г., с ЕГН: **********, и М.П.Г.,
ЕГН: **********, всички с адрес: ***, че кадастралната карта на град Ч, общ.С,
обл.Б, одобрена със Заповед № РД-18-12/24.04. 2007г. на Изп. директор на АГКК, съдържа
съществена грешка, изразяваща се в непра-вилното заснемане на терен с площ от
11 кв. м., находящ се по протежение на южната граница на имота им – ПИ с
идентификатор 81178.501.536 – между южната регула-ционна
линия на УПИ XIV-541 (граница с УПИ XIII-540), в кв.65, по регулационния план на гр.Ч, от 1982г. и
имотната граница по действащата кадастрална карта, към ПИ с идентификатор 81178.501.535, собственост на първите двама ответника и със запазено право на ползване
от третата, както и че са собственици – в режим на СИО, по силата на правна
сделка – Договор за прехвърляне на право на собственост срещу за-дължение за
издръжка и гледане, обективиран в НА № 78 от 13.03.1980г., том I, дело № 366/1980г. на нотариус Т. Т на ½ ид. част от тази
територия, като неосновате-лни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.В. и В.А.В. против Р.В.Г., М.В.Г. и М. П.Г. искове по
чл.109 от ЗС за премахване на изградената между имотите им – ПИ с идентификатор
81178.501.536 и ПИ с идентификатор 81178.501.535, двата по КККР на гр.Ч, ограда /каменен зид и ограда с колове и метална
мре-жа/, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.109, вр. с чл.52 от ЗС, Р.В.Г., М.В.Г. и М.П.Г., да
премахнат дърветата, посадени в собствения
им за първите двама и ползван от третата имот: ПИ с иден-тификатор
81178.501.535 по КККР на град Ч, на по-малко от допустимото по закон
отстояние от имота на Д.Г.В. и В.А. В: ПИ с идентификатор 81178.501.536 по КККР на гр.Ч, както следва: смърч с височина 8 м. – на 0.45 м. от
оградата; три брези с височина 21-23 м. – на 1.42 м., 2.15 м. и 2.22 м. от
оградата; ябълка с височина 3 м. – на 1.98 м. от оградата, и смокиня с
ви-сочина 3.5 м. – на 1.82 м., с туфа на 0.76 м. и на 1.10 м. от оградата, като
по отношение на леската 8 броя /туфа/ с височина от 5.5 м. – на 1.57 м. от
оградата, ОТХВЪРЛЯ пре-тенцията, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.В. и В.А.В. против Р.В.Г., М.В.Г. и М. П.Г. искове по
чл.109 от ЗС – да бъдат задължени да възстановят улуците на покривната
конструкция на сградата с идентификатор 81178.501.535.1, по-ради извършване на необходимите СМР в хода на производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
– в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/ п/ Калин
Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.