Р Е Ш Е
Н И Е
№ /……………………… год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ШЕСТИ
НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА год. в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 2565 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от Г.Н.О., ЕГН:**********,*** и съдебен адрес:***, оф.1, чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат М.П. *** ПРОТИВ
„ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК =====,
със седалище и адрес на управление: гр. В., обл. В., р-н П., ул."Д.И." № .., представлявано от Управителя Х.А.Д.
с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 87 584,96
лева, от които обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000.00 лв.,
обезщетение за забава в размер на 15 984.61 лв.
В исковата си молба ищеца твръди, че
на 16.08.2016 год. в гр. Варна претърпял трудова злополука и получил тежки
телесни увреждания. Към този момент е работил на Трудов договор №
200/15.08.2016 год. с „Марстрой" ООД на длъжност - „зидаро -
кофражист", с изпитателен срок на договора до 6 месеца в полза на
работодателя.
С договор за строителство от
04.07.2016 год. ТД „Пито кар" ЕООД, собственик на недвижим имот в гр.
Варна, кв. „Изгрев", представляващ УПИ V 2095 кв. 106, възложило на
„Марстрой" ООД да изгради автосервиз и склад за авточасти. В изпълнение на
договора „Марстрой" ООД е извършвало строителни работи на откритата от
„Пито кар" ЕООД строителна площадка. След като изкопните работи приключили
около 12 - 13 август, обектът бил трасиран и били обозначени местата за ивични
основи и фундаменти, като е следвало да се излее подложен бетон с дебелина на
10 см.
По силата на сключен договор между
„Пито кар" ЕООД и „Планекс" ЕООД, ответника е следвало да осигури
бетона, а „Марстрой" ООД следвало да осигури полагането му.
На ищеца е била поставена задача от
неговия работосател за полагане на бетона. На 15.08.2016 год. ищеца и двама
шофьори на бетонпомпа, от търговско дружество „Планекс" ЕООД се явили на
обекта, за оглед и планиране на работата. Шофьор на име Л.М., заявил, че според
него няма проблем и той ще подава бетона.
На 16.08.2016 год. ищеца се явил на
работа, проведен му е бил ежедневен инструктаж за безопасност на труда.
Пристигнала й бетонпомпата, управлявана от М.
и бетоновоза, започнали да полагат подложния бетон.
Лицето Л.М. позиционирал камиона от
външната страна на оградата и започнали да леят от горния край на изкопа,
слизайки постепенно надолу. Ищеца бил сам в изкопа, държал мъркуча на стрелата
на бетонпомпата. Шофьора на бетонпомпата влязъл вътре в двора, за да може да
вижда и ищеца и бетонпомпата, като едновременно управлявал стрелата на
бетонпомпата с джойстик. Слизайки надолу се наложило М. да измести камиона
по-надолу, тъй като встрани от изкопа имало монтиран електрически метален
стълб, който пречел за полагнето на бетона в долната част на изкопа, изместил
малко по-надолу бетонпомпата, от външната страна в близост до оградата на
обекта, започнал отново да подава бетон, а ищеца е бил в изкопа, държал и
направлявал накрайника на стрелата. Изведнъж усетил, че нещо силно го удари и
поваля на земята.
Ищеца твръди, че си спомня, че шофьора
на бетонпомпата и двамата общи работника ми указали първа помощ, повикали екип
на спешна помощ на мястото на инцидента, който го е транспортирал до МБАЛ -
Варна, след което в ВМА - София, където е приет за лечение.
Ищеца твръди, че е получил токов удар,
от който не е загубил съзнание, но получил изгаряния по тялото, които били
болезнени и до ден днешен му причиняват дискомфорт и болка.
На 16.08.2018 год. в 13.15 часа бил
приет във Военномедицинска Академия, Отделение по термична травма, пластично -
възстановителна и естетична хирургия, където му
е била поставена диагноза „Електрокуцио. Електрическо изгаряне на лице,
тяло и крайници I- III степен 22% МКБ ТЗ“ 1.2. Установени са рани от изгаряния
по дясната челна половина, върха на носа и по брадата, поставени са марлено -
бинтови превръзки на двете длани и дясното стъпало. Били му извършени две
оперативни интервенции за отстраняване на мъртвите засегнати тъкани и свободна
кожна автопластика на дясното стъпало. На 02.09.2016 год. с подобрение на
състоянието бил изписан от лечебното заведение.
При извършен вторичен
съдебномедицински преглед на 29.09.2016 год. било установено наличие на груби
ръбци и пигментирани участъци по гърба на носа, груби деформиращи ръбци по
пръстите и дланите на двете ръце, затрудняващи разгъването им, полета с
бледорозов цвят по ляво рамо и дясно бедро, груби ръбци по горната повърхност
на пръстите и предната половина на стъпалото в дясно, рани от изгаряне по
първи, втори и пети пръст на дясното стъпало, с липса на меки тъкани и
нагнояване по дъното. Заключението на съдебния медик било, че описаните
травматични увреждания добре отговарят да са получени при електротравма. Ищеца
твръди, че травмите се дължат на създадена волтова дъга, токът е бил с
достатъчни сили и напрежение, за да причини тези наранявания и преминавайки
през тялото му да има общо въздействие върху него и да създаде реална опасност
за здравето и живота ми.
В следствие на възникналата трудовата
злополука и причинените травматични
увреждания на 12.12.2017 год. с Експертно решение № 2959 от 206 12.12.2017 год.
на ТЕЛК общи заболявания - Разград е установено, че ищеца е с 54 % трайно
намалена работоспособност, като водеща диагноза е термични и химични изгаряния
в областта на глезена и стъпалото.
Дълго време след като бил изписан от
болничното заведение изпитвал болки в дясното стъпало, близо година продължавлх
да сменя превръзки и да ходи по лекари, на моменти болките били непоносими и
нито едно болкоуспокояващо не можело да притъпи болката. Не можел да се
обгрижвам сам, негови близки и приятели му помагали в пазаруването, да покрива
месечните такси за ток, вода, телефон, тъй като и обезщетението за болнични,
което получавал било прекалено ниско, за да покрива всички неотложни и належащи
разходи. Значително затруднето е било предвижването му, в степен, че се е
налагало някой друг да пазарува вместо него.
Ищеца твръди, че към настоящия момент
се е възстановил, но с установена повече от 50% трайна неработоспособност за
мен е изключително трудно да изкарвам прехраната си още повече, че години на
ред се прехранвах с работата като зидаро -кофражист. Както е посочено в
експертното решение мога да упражнявам тази дейност само при условие, че са
спазени указаните противопоказни условия, а именно продължителен прав строеж и
лоши климатични условия. За съжаление никой не иска да ме наеме на работа при
тези условия, тъй като при всяка една строително - монтажна работа има срокове,
които трябва да се спазват и тези условия, при които аз мога да упражнявам тази
дейност са в разрез с изискванията на работодателите.
В следствие на претърпените увреждания
ищеца загубил работоспособността си. За този период от РУСоциално
осигуряване" Варна при НОИ ищеца получил парично обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 16.08.2016 г. - 16.08.2017 г. в общ размер на
4461.65 лв., вместо трудово възнаграждение. Разликата между полученото от мен
обезщетение и трудовото възнаграждение, което би получил ако не е бил увреден
би бил в размер на 1600.35 лв.
По случая е образувано ДП № 1084/2016
год. по описа на II РУ при ОД на МВР -Варна, заведено и под № 11072/2016г. по
описа на Районна прокуратура - Варна. В хода на разследването е повдигнато
обвинение на Л.Т.М., водачът на бетонпомпата, за извършено престъпление по чл.
134 ал.1 пр.2-ро т.2 от НК. В досъдебното производство е установено, че
обвиняемия М. е бил назначен на трудов договор към „Планекс" ЕООД от
17.01.201З год. в длъжностната му характеристика се включва и задължението да отговаря
за правилната експлоатация на автомобила, както и спазване на нормативните
изисквания за безопасност на труда и противопожарна безопасност.
Варненски Районен Съд с Решение №
883/16.05.2018 год. по АНД № 1861/2018г. е признал обвиняемия Л.Т.М. за виновен
за повдигнатото му обвинение по чл. 134 ал. 1 пр. 2 т.2 от НК като на основание
чл. 78а ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание в размер на 1000лв. Решението е влязло в сила на
01.06.2018г.
Л.М. е бил водачът на бетонпомпата и
нейн оператор, като тази дейност му е възложена от ответника „Планекс"
ЕООД, който от своя страна отговаря за вредите причинени от неговия работник по
повод изпълнението на възложената му работа. Това обстоятелство пораждало за
ищеца правен интерес от водене на настоящия иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ища моли съда да осъди ответника „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК:…., със седалище и адрес на управление:
гр. В.,
обл. В.,
р-н П.,
ул."Д.И." № .., представлявано от Управителя Х.А.Д.
да заплати на Г.Н.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
-сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в
следствие на злополука на 16.08.2016г., и виновно причинена от Л.Т.М. с ЕГН **********,
в качеството му на шофьор на специализиран автомобил - бетоновоз
„Мерцедес" с per. № В 2658 ВК към „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК …., поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.49 от ЗЗД;
-сумата от 15 984.61 лева /петнадесет
хиляди деветстотин осемедест и четири лева и шестдесет и една ст./,
представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху
главницата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, считано от датата на увреждането
- 16.08.2016 год. до датата на завеждане на исковата молба - 16.11.2018 год. на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Претендира и направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован явява се лично и се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.
Представил е списък с разноските в срока по чл.80 от ГПК като претендира такива
в размер на 1139 лева. Възнаграждение за адвокат защитник не се
претендира.
На основание чл.131 ГПК и в месечния
срок, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото
"ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК ….,
седалище и адрес на управление гр.В., ул."Д.И."
№ .., представлявано
от управителя Х. А.Д.,
чрез пълномощника си адвокат Г.З. от Адвокатска колегия - гр.Варна, съдебен
адрес за призовки и съобщения: гр.Варна, ул."Г. Ж." № ..
С отговора ответника оспорва иска като
неоснователен и недоказани и моли съда да бъдат отхвърли.
С отговора се оспорват фактическите
твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба отнасящи се до
механизма на възникване на инцидента - трудова злополука, независимо от
приключилото дело в Районен съд - гр.Варна, защото са налице неуточнени и
неизяснени обстоятелства, а други са пропуснати от ищеца.
Оспорва фактическите тдърдения
обуславящи имуществената му отговорност за репариране на претърпяните от ищеца
вреди. Излагат се съображения, за репариране на претърпяните от ищеца вреди
следва да отговаря дружеството „Марстрой" ООД, независимо от неоформената
съгласно действащото законодателство.
С отговора се оспорва, че ищеца не е
бил запознат с правилата за безопасност на труда и със ЗЗБУТ.
Според ответника неизяснено е останало
обстоятелството дали в деня на инцидента ищецът е ползвал лични предпазни
средства - ботуши, предпазна каска, изолационни ръкавици, защитни очила,
специално работно облекло, като доказателства за това няма представени по
делото. Според ответника ищеца не е ползвал лични предпазни средства в деня на
инцидента.
Не е изяснено също така и обстоятелството
относно отстоянието на далекопровода от оградата на обекта където е извършвано
полагането на бетона и дали делекопроводът е монтиран съгласно действащите
технически изисквания и нормативи за това.
Ответното дружество оспорва, че е
имало ангажимент към собственика на строителния обект и към строителя към
договора за строителство от 04.07.2016 г. за осигуряване на безопасност,
хигиена на труда и пожарна безопасност, както и да ръководи и организира
работата свързана с провеждането на различните инструктажи, обучението и
квалификацията на работниците на двете дружества.
Твръди, че при създадената организация
на обекта, отговорността за осигуряване на комплексни ЗБУТ по време на
извършването на СМР е била на „Марстрой" ООД. Между „Планекс" ЕООД и
„Марстрой" ООД не е подписвано задължителното по смисъла на чл.18 от ЗЗБУТ
споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, т.е. отговорността на „Планекс" ЕООД не следва да бъде ангажирана.
Ответното дружество счита, че по аргумент
на ППВС № 17/18.11.1963 год.:
-Когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа при извършването,
на която настъпват вреди, ако съгласно договора едното предприятие дължи на
другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол
и организация на работа, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в
тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа
на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и
контролът и принадлежат на предприятието, чиято работа се извършва от работници
на друго предприятие, отговорността за непозволено увреждане е на
предприятието, чиято работа се извършва.
В случая е налице само договор за
доставка на бетонови смеси и циментови разтвори между „Пито-Кар" ЕООД и
„Планекс" ЕООД, като „Марстрой" ООД е следвало да осигури
изпълнението на полагането на бетона, т.е. отговорността на „Планекс" ЕООД
не следва да бъде ангажирана.
При наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат и при допринасяне
от негова страна за настъпването на вредите, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане следва да се намали.
Поради изложените фактически твърдения
и съображения ответното дружество въвежда в процеса право изключващо
възражение, че настъпилият вредоносен резултат се дължи изцяло на собственото
поведение на ищеца. В случай че не бъде споделено това възражение, то ответното
дружество въвежда в процеса изрично възражение с правно основание чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като намира, че в
степенно отношение е не по -малко от 85 %.
Твърди , че валице е съпричиняване от
страна на ищеца поради допусната груба небрежност, с оглед неизползването на
лични предпазни средства, неизчакването на инструкции от техническия
ръководител и управител на „Марстрой" ООД за извършването на конкретната
работа и непроведен инструктаж за безопасност на труда.
Ответното дружество възразява против
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от ищеца,
доколкото намира, че е силно завишен и не отговаря на принципа за справедливост
залегнал в чл.52 от ЗЗД, налице е прекомерност на претенцията. В случая е
налице несъответствие между претърпените вреди, вредоносния резултат и размера
на претенцията.
Ответното дружество оспорва размера на
претендираната разлика между полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност и размера на трудовото възнаграждение за периода 16.08.2016
г. - 10.08.2017 г. Не е ясно на какво точно основание се претендира и с какви
претенции и обстоятелства се свързва посочения период. Не е ясно дали ищеца е в
трудови правоотношения с конкретен работодател в този период както и в
настоящия момент. Не е устатовено работи ли в момента ищеца и ако да - като
какъв. В Експертно решение № 2959/12.12.2017 г. издадено от ТЕЛК за общи
заболявания - Разград е определен процент на намалена работоспособност, като е
отбелязано, че в момента на издаване на решението ищецът работи като зидаро -
кофражист, а пък самият той излага в исковата молба, че никой не искал да го
наема на работа.
Ответното дружество не възразява да
бъдат приети представените с иковата молба писмени доказателства, като заявява,
че ще се ползва оттях и не оспорва искането за допускане на гласни
доказателства.
С отговора на исковата молба са представени
писмени доказатлества и са поискани допускане на гласни.
В съдебно заседание ответника редовно
призован не се явява се лично закония му представител, но се представлява от
процесуален предсавител по пълномощие, който поддържа онговора на исковата
молба. Претендира разноски, като в срока по чл.80 от ГПК е представил списък с
разноските в размер на 3 350 лева адвокатско възнаграждение.
Съдът на основание чл.219 ал.1 от ГПК по
искане на ответника е конституирал в процеса като трето лице помагач на
страната на ответника, неговия застраховател
„ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление:
гр.С., р-н „Т.", бул."В." № .. Б, по задължителна застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството", с който има
сключен договор застрахователна
полица № 212216031000088/19.05.2016 год.
Третото лице помогач на странат ана
ответника редовоно призовано не е взело становище по иска.
В съдебно заседание редовно призовано
не се представлява от законен или от процесуален представител.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Решение № 883/16.05.2018 год. по АНД
№ 1861/2018 год., на Варненски районен съд, 32 - ри състав, влязло в законна
сила на 01.06.2018 год лицето Л.Т.М. с
ЕГН:********** е бил признат за виновен в това, че на 18.06.2016 год. на
строителна площадка находяща се в гр. Варна кв.Изгрев, УПИ-V-2095, кв.106 в качествоот на шофоьор
на специализиран автомобил бетоновоз Мерцедес с рег. № В 2658 ВК, отговарящ
съгласно раздел ІV, т.2, от Длъжностата си характеристика за спазване на
нормативните изисквания за безопасност на труда и противопожарна
безопасносност, поради немарливо изпъленние на праврегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност в нарушение посочените в решението
правилра и норми на Наредба № 2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за
задравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, и е причинил на Г.Н.О. четири средни телесни повреди, изразяващи се
в преминало високо напрженине на електрически ток през тялото, обословило
разстройство на здравето временно опасно за живота,обрзувани в хода на
оздравителния процес груби ръбци по длани и пръсти на горен ляв крайник,
обусловило трайно затрудняване на движението му, образувани в хода на оздравителния
процес груби ръбци по длани и пръсти на горен десен крайник, обусловило трайно
затрудняване на движението му, образувани в хода на оздравителния процес рани и
ръбци на дясното стъпало, обословили трайно затрудняване в движението на долен
десен крайник, престъпление по чл.134 ал.1 пр.2-ро т.2 от НК.
Съдъ е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност като му е наложил административно наказание.
По делото е представен и приет като
доказателство сключен трудов договор № 200/15.08.2016 год. между Марстрой ООД и
Ищеца Г.Н.О., назначен на длъжноста зидаро-кофражист.Ищеца е постъпил на работа
на 16.08.2016 год.
Съгласно Трудов договор №
8338/17.01.2013 год. Л.Т.М. с ЕГН:********** е бил в трудви правоотношенине с
ответника „Планекс“ ООД, назначен на длъжносташофьор на тежкотоварни
автомолиби. Трудовия договор е изменен в часта за трудовото възнаграждение с
Допълнително трудово споразумение № 8338/29.12.2-14 год. и № 8338/30.12.2013
год.
В делото е представена трудовата характеристика
на Л.Т.М., в която като задължения са включени неговата отговорност за правилна
експлроятация на автомобила и опазване на товарите. Уведомлението на трудовия
договор на е изпратено в ТД-НАП-Варна.
На Л.Т.М. е проведен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на
18.01.2013 год. за което е представена декларация.
На датата на произшествието ответното
дружество е издало на Л.м. пътен рист № 0014442/16.08.2016 год. и автомобила е
напуснал гаража на 16.08.2016 год. в 08.32 часа.
По делото е представен договор за
строителство, между „Пито кар“ ЕООД и Марстрой ООД за извършване на СМР само
труд на Авторемонтна и складова база за автомобилни части.
На 15.08.2016 год. е сключен договор
между ответника Планекс ЕООД и Пито кар ЕООД, по силата на който ответника се е
задължил да достави на възложителя бетонни смеси и циментови разтвори на
процесния обект.
С Разпореждане № 5104-03-251 от
04.10.2016 год. длъжностното лице при ТД на НОИ Варна, декларираната злополука
с Вх. № 5101-03-191 от 19.08.2016 год. се приема за трудова злополука по чл.55
ал.1 от КСО.
От представената по делото Епикриза на
името на ищеца от Военномедицинска академия- МБАЛ-Варнаищеца е постъпил на
16.08.2016 год. за оперативна интервенция: Дебриман, други процедури на кожа и
подкожие, друга кожна пластика на други места, друго възстановяване на кожа и
подкожие.
С експертно Решение №
2959/206/12.12.2017 год. на ТЕЛК МБАЛ „Иван Рилски-Разград“ АД ищеца е с
призната 54 процента трайно намалена работоспособност с диагноза термични и
химични изгаряния в областта на глезна и стъпалото.
Ответника е сключил с „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Триадица", бул."Витоша" № 89 Б, задължителна
застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството", застрахователна
полица № 212216031000088/19.05.2016 год.с начало 00.00 часа на
21.07.2016 год. и край 24.00 часа на
20.07.2016 год.
От допуснатата и приета СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА от вещото лице
д-р Б. П.-С.,
Съдът установи, че вследствие на претърпяната от ищеца трудово злополука на
16.08.2016 год в гр. Варна по време на работа, в изкоп, където полагал бетон от
бетоновоз с бетонпомпа, докато държал маркуча на стрелата на бетонпомпата
усетил, че нещо силно го ударило и паднал на земята.
От токовия удар
получил следните телесни увреждания:
- Електрокуцио;
- Електрическо
изгаряне на лице, тяло и крайници , с рани от изгаряне по челото вдясно, върха
на носа и по брадата, по тялото, пръстите и дланите на двете ръце и по дясното
стъпало.
Установените увреждания са резултати от действие на
електрически ток и в частност въздействие и на топлинната енергия от волтовата
дъга. Добре отговарят да са получени по времето и начина, съобщени в данните по
делото.
При възникналата електротравма и създалата се волтова
дъга, електрическият ток е бил с достатъчна сила и напрежение, за да причини
описаните увреждания. Преминавайки през тялото му токът е имал общо въздействие
върху ищеза и е създал реална опасност за живота му. Това наранява се оценява
като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Раните от електрическо изгаряне по пръстите и дланите на
двете ръце, предвид процесите на коагулация /втвърдяване/ на протеиновите
/белтъчни/ съставки на меките тъкани при въздействие на електрически ток,
заздравяват много трудно. Възстановяването на засегнатите меки тъкани е
продължително в конкретния случай при извършен вторичен съдебномедицински преглед
на 29.09.2016 год. т. е. повече от 35-40 дни след инцидента, е установено
наличие на груби деформиращи ръбци по пръстите и дланите на двете ръце,
затрудняващи разгъването им и обуславя повече от 35-40 дни трайно затруднение
на движенията и хватателната функция на десния горен крайник и трайно
затруднение на движенията и функцията на левия горен крайник.
Изгарянето по дясното стъпало в областта на първи пръст с
липса на тъкани, раните от изгаряне на първи, втори и пети пръсти, последвалите
оперативни интервенции за отстраняване на некротизирали тъкани, кожна пластика
и др. възстановителни процедури, обуславят трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за повече от 3-4 месеца.
Останалите термични увреждания /изгаряне/, са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице е дало заключение, че при въздействие на
електрически ток върху човешкия организъм, е наложително възстановяването и
запазването на жизнените функции - чрез стимулиране на дишането и сърдечната
дейност, вкл. реанимационни способи, кислородотерапия, медикаментозни средства
- пострадалият е бил приет първоначално в Отделение за активно лечение и
реанимация, където са проведени необходимите процедури по схема: Противошокова
инфузионна терапия по Паркланд; биопродукти; вливане на течности, антибиотици и
др.
Извършена е първична обработка на раните - почистване,
дезинфекция, стерилни превръзки - за предотвратяване на последващи усложнения
от възпалителен характер.
След превеждане на пострадалия в Отделение по термична
травма, са прилагани процедури по оперативно възстановяване на тъканите от
изгарянето. Първа оперативна интервенция е извършена на 18.08.2016 год. за
осъществяване на т. н. „Дебридман" - оперативно отстраняване и
„опресняване" на ръбовете на раните от изгаряне - за ускоряване на
оздравителните процеси. Втората оперативна интервенция е извършена на
22.08.2016 год. Осъществена е оперативна тангенциална некректомия /отстраняване
на некротични тъкани/ и е наложена свободна кожна автопластика на дясното
стъпало 2 %, чрез автотрансплант на кожа от дясното бедро. Разпръснатите
изгаряния по предната част на тялото са ексцизирани /изрязани/ и дефектите са
възстановени с тъкани по съседство. Продължавали са стерилните превръзки с
нанокристално сребро, с Йодасепт и Дефламол.
След преодоляване на острия период, ищеца е бил изписан
от лечебното заведение за лечение в амбулаторни условия и стерилни превръзки на
дясното стъпало за продължителен период от време, поради усложнение от трудно
прихващане на кожната пластика, възпалителни /гноевидни/ секрети и др. п.
забавящи възстановяването на движенията и функцията на десния долен крайник.
Това състояние е причинявало болки в дясното стъпало, близо година продължавали
превръзките на стъпалото. ищецатрудно се обгрижвал сам, придвижването му било
затруднено.
Към настоящия момент ищеца е с повърхностни белези от
топлинното действие /изгаряне/ на слоеве на кожата и подкожието в областта на
носа, корема, лявата слабинна гънка и първи пръст на дясното стъпало, по-слабо
изразени са белезите по кожата на гърба и пръстите на ръцете.
Установените повърхностни цикатрикси /белези, които по
своя вид /описани по-горе/, се приемат като „слабо загрозяващи" отделни
части на тялото - напр. корема, лявата слабинна гънка, или са трудно забележими
/по гърба, пръстите на ръцете/, или са с малки размери /ръба на дясната ноздра,
I пръст на десния крак/. Поради това те не следва да се приемат като
„обезобразяващи" белези по лицето или други части на тялото и крайниците,
като вещото лице не установява увреждане на сетивен орган.
От допуснатата и приета съдебно психологична експертиза от
вещото лице А.Ц., съдът приема за установено, че към настоящият момент има
нарушения в социалната и емоционалната сфера на ищеца вследствие на претърпяната
трудова злополука. Ищецът изпитва притеснение за своето здравословно състояние,
като в това число има предвид и психичното си такова.
В психологически аспект той е възвърнал до известна
степен своето функциониране, но все още се забелязват последствията от
преживяното травматично събитие, които оказват влияние върху поведението му. Засилило
чувството на страх от предстоящите събития, страх от бъдещето, чувство на
безизходица.
При ищеца вещото лице е диагностицирало тревожни реакции,
има-чувствителност, страх, тревога, немотивирани опасения, неувереност в себе
си, ниска самооценка. Тревожността е причина за нисък фрустрационен праг. Ищеца
трудно понася напрежението и има повишено внимание към отрицателните сигнали и
се фиксира бързо към тях. Стреми се да удържа в центъра на вниманието си
несъществени факти, като резултат на това ситуацията никога не може да бъде
достатъчно ясна и определена, което още повече усилва постоянната тревожност.
Тъй като всеки нов сигнал се възприема като заплаха от ищеца това също повишава
тревожността му.
Отделянето на ищеца в ограничена среда /липса на работа и
липса на социална и семейна среда/ още повече е усилвало усещането за вътрешна
напрегнатост, а от тук се появяват и затрудненията в реалната оценка на
ситуацията и общата картина на света. Като резултат на това се появява
амбивалентност в отношенията с околните от очакване на внимание от тяхна
страна, до страх от отхвърляне и наказание.
Повишена е депресивноста при ищеца. Блокирана е в
известна степен спонтанността, като има опасност потиснатите неудоволствени
емоции да се отреагират внезапно-импулсивно, спонтанно, несъразмерно, с
максимална интензивност и не на място.
След инцидента ищеца е бил в състояние на силна
фрустрация - това се отразява негативно върху личността, предвид физическият
дискомфорт, който е имал и последвалата невъзможност за полагане на труд.
Предвид факта, че от ищеца се очаква да осигурява
материалните блага , той е изпитвал сериозни негативни емоции.
Непосредствено след трудовата злополука е изпитвал
чувство на объркване, неадекватност от последвалият болничен престой и лечение
у дома са нарушили обичайния му начин на живот - социалната комуникация е била
силно нарушена.
Съдът не следва да обсъжда проведената съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице В. Съдебно-счетоводен експерт, тъй като
производството по иска е прекратено.
По делото са допуснати гласни
доказателства, от показаниятана разпитаните свидетелите О.Х.Х.
И.М.И. съдът установи, че в селото където
живее ищеца е станало известно за злополуката. Хората разправяли, че го е
ударил ток. Свидетелите посетили след седмица ищеца в болницата. Състоянието му
е било много лошо. Имал навсякъде изгаряния по тялото- лице, ръце. Превързан с
постоянна смяна на превръзката. В болницата , че ръцете му били превързани и са
го возили с количка, защото не е можел
да се придвижва. В това състояние ищеца е споделял, че изпитва силни болки и е
приемал болко успокояващи лекарства. Те са били
като необходимост тъй като без тях нямало да може да издържи на болката.
Година и половина след инцидента крака му бил с превръзка. Лицето му малко
по-бързо се подобрило. Имал пластична операция на корема от лявата страна,
много голяма - 20-тина см. Мажел се е със специални мазила. Свидетелите са му помагали
защото ищеца е бил сам. Той е споделял, че през този болничен период е изпитвал
болки от изгарянията. Поради раната на крака неможе да ходи. Тежка физическа
работа не може да работи. По принцип той е работел като бригадир, старши на
обект, не тежка физическа работа. Ищеца е споделял със страх, че има вероятност
да му ампутират крака, пазел се и се е подобрил. По време на превръзка след като е бил
изписан,свидетеля видял, че крака му е бил черен, изгорял,кокала се виждал и не
посмял да го превърже. В момента като върви куца и го боли, а раните обработвал
с лекарство.
От разпита в качеството
на свидетел на прекия пречинител на вредите свидетеля Л.Т.М. съдът установи, че
към моментана възникване на инцидента е роботил
в ответното дружество, в което работи и към момента “Планекс“ ЕООД като
шофьор на бетон-помпа. Освен шофьор има задължение да подава бетона. Спочня си
случая като са започнали да заливат основата или подложка, като подложния
бетон. Ищеца бил долу в изкопа. Заляли
горната част на обекта, преместили машината и започналие да заливат и долната
част. Имало напрежение по кабелите. Свидетеля докато намествал машината, се
получила волтова дъга, коята ударила ищеца. Свидетеля твръди, че не бил със
специалното облекло, нямал е гумени
ботуши и ръкавици.
Съдът кресдитира
показанията на свидетелите О.Х.Х. И.М.И., като достоверни и безпротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът следва да кредитира
показанията на св.Л.м., само от отношение на изложните от нега неблагоприятни
за него факти и обстоятелства. По отношение на останалите фактии обстоятелства,
с които ответника се домогва да установи, нарушение на правилата на
баезопасност от страна на ищеца, като основание за съпричиняване съдът не
следва да кретидира на няколко основания. Първото от тях е че свидетеля е
обективно заинтерисован от изхода на делото тъй като от една страна е в трудово
правоотношение с ответника, което е обективна зависимост за показания в полза
на работодателя си, а от друга той е пряк
причинител на вреди и с оглед на това му качество, неговите показания се явяват
обективно недостоверни, заинтерисовани и съдът не следва да ги кредитира.
Тази фактическа обстановка съдът установи
от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът
кредитира и изслушаната в съдебно заседание експертиза от вещите лице като
компетентни.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е основателен и
доказан.
Предявен иск с правно основание чл.49
от ЗЗД против лице отговорно за причинените вреди, като възложител работата на
прекия причинител на вреди, в кръга възложената работа.
Предявения иск е за обезщетение за
причинени неимуществени за сумата от 70 000лева.
Съгласно нормата на чл.300 от ГПК от нейното
граматическото и логическо тълкуване, се налага извод, че по изрично
разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено
нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК,
обстоятелства-противоправно деяние, извършено виновно.
Съобразно постановката на т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/06.11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
решението по чл. 78а НК на наказателния съд, с което съдът освобождава подсъдим
от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено
като правни последици на влязла в сила присъда.
По силата на чл.300 от ГПК и
постановеното влязло в сила Решение № 883/16.05.2018 год. по АНД № 1861/2018
год., на Варненски районен съд, 32 - ри състав, влязло в законна сила на
01.06.2018 год е безспорно установено
лицето Л.Т.М. с ЕГН:********** е бил признат за виновен в това, че на
18.06.2016 год. на строителна площадка находяща се в гр. Варна кв.Изгрев, УПИ-V-2095, кв.106 в качествоот на шофоьор
на специализиран автомобил бетоновоз Мерцедес с рег. № В 2658 ВК, отговарящ
съгласно раздел ІV, т.2, от Длъжностата си характеристика за спазване на
нормативните изисквания за безопасност на труда и противопожарна
безопасносност, поради немарливо изпъленние на праврегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност в нарушение посочените в решението
правилра и норми на Наредба № 2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за
задравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, и е причинил на Г.Н.О. четири средни телесни повреди, изразяващи се
в преминало високо напрженине на електрически ток през тялото, обословило разстройство
на здравето временно опасно за живота,обрзувани в хода на оздравителния процес
груби ръбци по длани и пръсти на горен ляв крайник, обусловило трайно
затрудняване на движението му, образувани в хода на оздравителния процес груби
ръбци по длани и пръсти на горен десен крайник, обусловило трайно затрудняване
на движението му, образувани в хода на оздравителния процес рани и ръбци на
дясното стъпало, обословили трайно затрудняване в движението на долен десен
крайник, престъпление по чл.134 ал.1 пр.2-ро т.2 от НК.
Отговорността на ответника „ПЛАНЕКС"
ЕООД, следва да бъде ангажирана по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, поради което тя има „обезпечително-гаранционна функция”
по отношение на пострадалия. Безвиновната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, ще бъде при наличие на
доказателства, че вредите на ищеца са причинени от лице, на което ответника е
възложил работа и вредите са причинени при или по повод изпълнението, за да се
ангажира отговорноста му по чл. 49 ЗЗД
За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия ищецаи вредите са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите
са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника
и са причинени виновно.
Вина като субективно отношение на
дееца към деянието и последиците му се търси не във възложителя на работата, а в
този, който я изпълнява.
В конкретния случай Л.Т.М. по силата
чл.300 от ГПК съдът приема, че виновно е причинил вреди на ищеца, за което е
налице влязла в сила присъда, а гражданската отговорност на възложителя „ПЛАНЕКС“ ЕООД е налице, тъй като по силата
трудовото правоотношение между ответника и Л.Т.М., ответника се явява възложител.
Този факт се установява от Трудов договор № 8338/17.01.2013 год., и от
Допълнителните трудови споразумения № 8338/29.12.2-14 год. и № 8338/30.12.2013
год., откоито е видно, че прекият причинител на вреди и ответника са в трудови
правоотношения по силата на който ответника „Планекс“ ООД, е работодател, а от
там и еднозначно възложител на работа. Факта, че ответника е възложите, се
удостоверява и от представената трудовата характеристика на Л.Т.М., в която
като задължения са включени неговата отговорност за правилна експлоатация на
автомобила и опазване на товарите и издадения
пътен лист № 0014442/16.08.2016 год. от датата на злополуката.
По отношение на размера на
обезщетението за вреди от непозволено
увреждане.
Съгласно закона на обезщетяване подлежат
всички преки и непосредствени вреди, които са пряка и непосредствена последица
на увреждането.
Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. / т. 11 от ППВС №
4/1968 год/.
Такива обективни обстоятелства в
случая са характерът на увреждането.
В настоящия случай се касае за причиняване
на увреждания изразяваща се в неимуществени вреди — болки, страдания, лишения,
неудобства, дискомфорт, загрозяване, душевни
болки, тъй като съгласно заключението на в.л. по СМЕ те са в пряка причинно -
следствена връзка с причинената на ищцата от Л.Т.М. травма при извършената от
него работа.
В резултат на виновното и
противоправно поведение на Митвев на ищеца са причинени четири средни телесни
повреди. Първата от тях преценена като разстройство на здравето, временно
опасно за живота , вследствие на токовия удар, от които ищеца е получил : Електрокуцио
и Електрическо изгаряне на лице, тяло
и крайници, с рани от изгаряне по челото вдясно, върха на носа и по брадата, по
тялото, пръстите и дланите на двете ръце и по дясното стъпало.
Раните от електрическо изгаряне по пръстите и дланите на
двете ръце, предвид процесите на коагулация се преценяват като трайно
затруднение на движенията и хватателната функция на десния горен крайник и
трайно затруднение на движенията и функцията на левия горен крайник, като ищеца
се възстановява повече от 35-40 дни след
инцидента.
Изгарянето по дясното стъпало в областта на първи пръст с
липса на тъкани, раните от изгаряне на първи, втори и пети пръсти, последвалите
оперативни интервенции за отстраняване на некротизирали тъкани, кожна пластика
и др. възстановителни процедури, обуславят трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за повече от 3-4 месеца.
Останалите термични увреждания /изгаряне/, са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Други увреждания, при които ищеца е търпял боли са
процедури по оперативно възстановяване на тъканите от изгарянето. Първа оперативна
интервенция е извършена на 18.08.2016 год., а втората оперативна интервенция е
извършена на 22.08.2016 год. Осъществена е оперативна тангенциална некректомия
/отстраняване на некротични тъкани/ и е наложена свободна кожна автопластика на
дясното стъпало 2 %, чрез автотрансплант на кожа от дясното бедро.
Разпръснатите изгаряния по предната част на тялото са ексцизирани /изрязани/ и
дефектите са възстановени с тъкани по съседство.
Поради усложнение от трудно прихващане на кожната
пластика, възпалителни /гноевидни/ секрети и др. забавящи възстановяването на
движенията и функцията на десния долен крайник, което състояние е причинявало
болки в дясното стъпало, близо година. В този период ищеца трудно се обгрижвал
сам, а придвижването му било затруднено.
През периода от датата на злопулуката,
първоначално интезнивно, а слред това с по-слаб интензитет ищеца е търпял
интензивни болки като неприятни психо физически усещания. Болките са били силни
остри и трудно предолими. Продължителноста е била значителва. В първите дни
болките са били много интензивни и нетърпими.
Освен физическите болки травмите са причинили на ищеза
психически болки, като установените повърхностни цикатрикси /белези, които по
своя вид, се приемат като „слабо загрозяващи" на отделни части на тялото -
напр. корема, лявата слабинна гънка, или са трудно забележими /по гърба,
пръстите на ръцете/, или са с малки размери /ръба на дясната ноздра, I пръст на
десния крак/.
На обезщетение подлежат и нарушения в социалната и
емоционалната сфера на ищеца. Вследствие на злополуката ищеца изпада в
депресия. Блокирана е в известна степен спонтанността, като има опасност
потиснатите неудоволствени емоции да се отреагират внезапно-импулсивно,
спонтанно, несъразмерно, с максимална интензивност. Залило се е чувството на
объркване, неадекватност от последвалият болничен престой и лечение у дома.
Социалната комуникация е била силно нарушена място. Силна фрустрация - се
отразява негативно върху личността, предвид физическият дискомфорт, който е
имал и последвалата невъзможност за полагане на труд. /Съдебно психологическа
еспертиза/.
Всички изложено дотук като конкретни
факти и обстоятелства водят до извод и дават основание съдът да приеме, че сума
в размер на 70 000 лева е справедлива и би обезщетила ищеца за претърпяните от
него болки, страдания, лишения, неудобства, душевен и психологически
дискомфорт.
По оотношение на иска с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Претендира се сумата от 15 984.61 лева,
представляваща обезщетение за забава, равняваща се на законната лихва върху
главницата от 70 000 лева, считано от датата на увреждането - 16.08.2016 год.
до датата на завеждане на исковата молба - 16.11.2018 год.
По делото е представена справка от
която е видно, че размерът на законната лихва, считано от датата на деликта до
датата та предявяване на иска е в размер на 15 984,61 лева.
В този смисъл тъй като ответика е
изпаднал в забава, без покана то предявения иск се явява основателен и
доказател и следва да се уважи.
По отношение на направените
възражения.
Ответника твръди, че отговорноста
запричинените вреди е на работодателя на ищеца
„Марстрой" ООД по реда на чл.200 от КТ, като ответника следвада се
освободи от отговорност.
Съдът намира това възражение за
неоснователно.
Наличието на доказателства, че
злополуката е трудова, това не лишава увреденото лице от правото да претендират
обезщетение за вредите по реда на чл. 45 ЗЗД
от прекия делинквент, така и по реда на чл. 49 от ЗЗД
от възложителя на работата на делинквента.
Ищецът е този, който решава кой път на
защита да предприеме. Законодателят не изключва обезщетяване на причинените
вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са
виновно причинени от друго лице. Пострадалият право на избор срещу кого да
насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител с иск по чл. 45 ЗЗД,
срещу възложителят на работата на прекия причинител, когато увреждането е
настъпило при и по повод извършването на възложената работа, или срещу
работодателя си с иск по чл. 200 КТ.
За едни и същи вреди обаче
пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, при уважен иск по чл. 49 ЗЗД
срещу възложителя, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ
за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само
за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия. В този
смисъл/Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Д.С./.
По отношение на възражението, че
пострадалото лице е допуснало груба небрежност и с това е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат.
Въведените от ответника твръдения, са че
ищеца е допуснал груба небрежност при и по повод на възложената му работа -
като не е носил лични предпази средства, което е довело до съпричиняване и това
съпричиняването от страна на ищеца е в степенно отношение не по-малко 85-95%.
Настоящия съдебен състав намира, че
това възражението не е доказано, тъй като в рамките на съдебното производство
по настоящото дело съобразно способите
на ГПК не се събраха даказателства които да установят, че нарошушенето на
безопасноста на труда, с оглед използването на други обувки е в пракя причинно
следствена връзка с причиненото увреждане зада е валице съпричиняване.
Този факт може да бъде установен по
правилата на процеса само с надлежни писмени доказателства.
Независимо от изолженто съдът намира,
че не е налице съпричиняване на вследствие на поведението на ищцата. Не се
доказа виновно противоправно нейно поведение, което да е в пряка причинно
следстевна връзка с причинената вреда.
Съдът следва да присъди и законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответника Планекс ЕООД е сключил с „ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Триадица", бул."Витоша" № 89 Б,
задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството", застрахователна
полица № 212216031000088/19.05.2016 год.с начало 00.00 часа на
21.07.2016 год. и край 24.00 часа на
20.07.2016 год., т.е. след възникналата злополука на 18.06.2016 год.
Независимо, че съдът е конституирал в
качеството на трето лице помагач на страна на ответника неговия застраховател,
неговата отговорност по застрохователната полица не може да се ангажирана, тъй
тя е сключена след инцитента и не обхваща този период.
По отношение на разноските по делото.
Предвид основателността на предявения иск,
съдът следва да присъди в тежест на ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1139 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление:
гр. В.,
обл. В.,
р-н П.,
ул."Д.И." № .., представлявано от Управителя Х.А.Д.
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.О., ЕГН:**********,*** и съдебен адрес:***, оф.1, чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат М.П. ***, СУМАТА от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени в следствие на злополука на 16.08.2016 год. и
виновно причинена от Л.Т.М. с ЕГН **********, в качеството му на шофьор на
специализиран автомобил - бетоновоз „Мерцедес" с peг. № В 2658 ВК към
„ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК ……,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба 16.11.2018 год. до
окончателното й изплащане на основание чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:
гр. В.,
обл. В.,
р-н П.,
ул."Д.И." № .., представлявано от Управителя Х.А.Д.
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.О., ЕГН:**********,*** и съдебен адрес:***, оф.1, чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат М.П. ***, СУМАТА от 15
984.61 лева /петнадесет хиляди деветстотин осемедест и четири лева и шестдесет
и една ст./, представляваща обезщетение за забава, равняваща се на законната
лихва върху главницата от 70 000 лева, считано от датата на увреждането 16.08.2016
год. до датата на завеждане на исковата молба 16.11.2018 год. на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Решението е постановено с участието на
трето лице помагач на страната на ответника ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. В.,
обл. В.,
р-н П.,
ул."Д.И." № .., представлявано от Управителя Х.А.Д.,
„ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление:
гр.С., р-н „Т.", бул."…." № … Б, задължителна застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството", застрахователна
полица № 212216031000088/19.05.2016 год.,
ОСЪЖДА „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК …., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.О. направените по
делото разноски вразмер на 1139 лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ.