Решение по дело №664/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20197160700664
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

гр. Перник, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година  в  състав:

 

СЪДИЯ: Слава Георгиева

 

при участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 664 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.*** против заповед № 1574/03.10.2019г. на Кмета на община П.. Със заповедта е забранено ползването и достъпа до строеж: „Преустройство  на складова база в цех за пакетиране  и спедиция на хотелски консумативи“, находящ се в УПИ *** кв. *** по плана на гр. ***, с административен адрес гр. П.*** и представляващ имот с идентификатор ***и  сграда с идетнитификатор ***по КК на гр. П. до въвеждането му в експлоатация. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта.

 В жалбата се съдържат твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на заповедта. Иска се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща за представител  адв. А.А.,***. Поддържа жалбата и пледира атакуваната заповед да се отмени. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата-Кмет на община П. за представител изпраща ст. юк. Д. Е.***.  Оспорва жалбата. Пледира жалбата като неоснователна да се отхвърли.  Претендира присъждане на разноски в производството, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Административен съд-Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, по силата на нотариален акт № **, том ***, рег. № *** дело № *** от 2008г. е придобил собствеността върху поземлен имот с № ***, с площ от ***кв.м., находящ се в гр. П.***, заедно с построения върху целия имот производствен обект-хале, обособен като самостоятелен обект със застроена площ от 1551кв.м..

На 18.09.2019г. служители при РИОСВ-П. във връзка с постъпил при тях сигнал за замърсяване, извършват проверка на канализационни шахти на площадката около сградата, стопанисвана от „***“, както и на производственото хале.  Установяват, че канализацията се полза от това дружество и в една шахта прелива пяна в дъждовния колектрор. В момента на проверката в производственото хале се извършва дейност по разфасоване на готов разтвор в опаковки, както и че режима на работа е 8ч. работен ден, при пет дневна работна седмица. При проверката е присъствала Т. М.***, мениджър производство. На същата е връчен констативен протокол № 615 от 18.09.2019г..

На същата дата по устен сигнал на РИОСВ-П. е извършена и проверка от община П., при която отново са констатирани проблеми с канализационните шахти, но на проверяващите не е осигурен достъп до производственото помещение, видно от констативен протокол № 4-19/СЛУ-4660 от 18.09.2019г.

Служители на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при община П. съставят Констативен акт № 5-19/СЛУ-4660 от 19.09.2019г.. В него сочат, че главен архитект на община П. е издал разрешение за строеж № ***от 20.08.2009г. на „***“ЕООД, с което е разрешено извършване на "Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи със ЗП-1552.96кв.м., РЗП-1797.22кв.м., като строежът е изграден, но не е въведен в експлоатация.  Приемат, че същият работи по предназначение, тъй като се разфасова течна козметика, в съответствие с одобрения проект за преустройство, при които са обособени отделни помещения за различните дейности.   Същият е ІV-та категория. Ползва се по предназначение без да е въведен в експлоатация. Прието е, че това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.  Възложител на строежа е „***“ЕООД, поради което констативният акт му е изпратен по пощата с писмо изх. № 19/СЛУ-4660-10/19.09.2019г. и на електронния адрес.

В определения срок е постъпило възражение от „***“ЕООД. Възражението е разгледано от служители при ответника и е прието за неоснователно. Констатациите са обективирани в протокол № 6-19/СЛУ-4660 от 03.10.2019г..

Кметът на община Перник е издал Заповед № 1574 от 03.10.2019г., с която на основание чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е забранил ползването на неприетия по установения ред строеж "Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи“, намиращ се в УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П.***, с идентификатор ***и сграда с  идентификатор ***по КК на гр. П., с административен адрес гр. П.***, и е определил срок на собственика да опразни обекта от всички малотрайни, взривоопасни и пожароопасни продукти, стоки, химически вещества и др. При неизпълнение на горното е забранил достъпа до строежа. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.10.2019г..

Жалба срещу заповедта е депозирана на 17.10.2019г.

Образувано е АД № 664/2019г. по описа на Административен съд-Перник.

По искане на защита на жалбоподателя се допусна изслушване на  съдебно-техническа експертиза. От него се приема, че сградата, на процесното хале е строена в периода 1960г.-1970г. и е била за нуждите на бившия завод „Токоизправители“. Същата е запазила конструктивните си елементи. Към момента на изграждането си е отговаряла на изискванията на ЗТСУ. За "Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи със ЗП-1552.96кв.м., РЗП-1797.22кв.м. е издадено разрешение за строеж № 302 от 20.08.2009г. от главен архитект на община П.. По силата на това разрешение, преустройството касае цялата площ на сградата, но одобрените строителни дейности реално се извършват и касаят строителство между оси 1-2-3 и А-Б с ширина 12м на 18м. В това пространство се обособяват две нива, изграждат се стълби-евакуационни и за качване на второ ниво. Останалата част на халето си остава складово помещение и в тази част не са предвидени конструктивни изменения. Изготвената и приета съдебно техническа експертиза се възприема като компетентно изготвена и като неоспорена от страните се цени, но същата не оборва констациите на ответника.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгл. чл. 178, ал. 6 от ЗУТ. Строежът е ІV-та категория, а заповедта е издадена и подписана от Севдалина Ковачева, действаща в качеството на кмет на община Перник по силата на решение № 1300 от 25.09.2019г. на Общински съвет-П.. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазено е и изискването за форма, съобразно чл. 59 от АПК. Заповедта съдържа наименование, подпис на издател, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването й. Указан е и редът, и сроковете за обжалване на акта. Същата е мотивирана. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяната на оспорения акт. Констативен акт № 5-19/СЛУ-4660 от 19.09.2019г. са връчени на жалбоподателя. Постъпили са възражения в определения срок. Реализирано е и правото на съдебен контрол върху заповедта, при който на дружеството е осигурена възможност да ангажира доказателства и същият ангажира годни такива. Доказателства, които да оборват направените в констативните актове констатации обаче не са ангажирани в съдебното производство. На са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Актът е постановен и в съответствие с материалния закон, като правилно са посочени от административния орган и приложимите материално правни разпоредби. Същият не страда от отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това е така, защото:

С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е въведена забрана за ползване на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено с нормата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, според която не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е налице, защото сроежът е четвърта категория. С оглед на така въведената забрана, законодателят с разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е предвидил налагане на принудителна мярка на нарушителя, а именно: забрана за ползването на строежа и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. В хода на административното производство, както и  в хода на съдебното производство не се представи удостоверение за въвеждане в експлоатация. В случая, настоящият състав намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за издаване на тази мярка, тъй като строежа, подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в експлоатация, както и строежът се ползва към датата на съставяне на констативния акт като цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи. Въз основа на изложеното е безспорно, че строежът е изграден съобразно разрешение за строеж, но  не е въведен в експлоатация. Установено е, че същият се ползва по предназначение за цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи като в деня на проверката се е извършвала дейност разфасоване на готов разтвор в опаковки. Не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, а и няма твърдения, че е поискано по съответния ред издаването му. С разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ е въведена забрана за ползване на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация. Доколкото одобреният проект и издаденото разрешение за строеж са за преустройство, касаещо ЗРП на цялата сграда, то следва да се въведе в експлоатация цялата сграда, а не част от нея, в която са извършвани СМР.  Поради това възраженията на защитата в тази връзка не се споделят, а  констатациите в тази насока залегнали в акта не са оборени. Строежа е захранен с ток и вода. Това по принцип се извършва след въвеждане на същия в експлоатация, а ако същият не се използва, то забраната за ползване на строежа не засяга съществено интересите на оспорващия. Въз основа на изложеното се приема, че  издадената заповед, която е с характер на принудителна административна мярка  е издадена и в съответствие на целите за които се налагат принудителните административни мерки, залегнали в чл. 22 от ЗАНН, а именно да се предотврати извършването на нарушение. Забраната за ползване се постановява при условията на  чл. 178, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗУТ за строеж, който не е въведен в експлоатация, при което строежът се ползва. Тези елементи на фактическия състав са осъществени. Забраната за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа, с оглед на това, че обектът се ползва и с оглед на това, че  не е въведен в експлоатация по съответния ред  след като този ред е задължителен. Съгласно чл. 178, ал. 8 от ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. При това положение оспореният акт се явява и издаден в съответствие с целта на закона.

Основните възражения в жалбата са напълно неоснователни. За издаване на заповед от този вид е достатъчно установяването, че обектът се ползва, като в случая това ползване като цех за пакетиране на хотелски консумативи не е спорно. Независимо от това, че сградата строена през 60-те, 70-те години на миналия век, то същата е заварена от сега действащия устройствен закон. По разбиране на състава всяка промяна в нея в това число-преустройства, основни ремонти, промяна на предназначение, въвеждане в експлоатация и пр., следва да бъдат извършвани по сега действащите законови разпоредби. За неоснователен се възприема и доводът, че кметът не може да забрани достъп до строежа. В правомощията на кмета, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е издаване за заповеди за забрана ползване и достъп до невъведен в експлоатация обект. Тази забрана  е въведена с оглед защита интересите както на самото лице, ползващо обекта, така и на трети лица, доколкото самото ползване на неприета по установения ред сграда носи риск само по себе си, от което следва, че тази мярка на вътрешното законодателство не е непропорционална. Забраната за ползване и достъп съответства на вътрешното право, като мярката е предвидима – собственикът е знаел, че след като изпълни строежа, преди да почне да го ползва трябва да го въведе в експлоатация. Това знание се извлича и от изричния запис в разрешението за строеж, получено лично от управителя на дружеството. Доколкото целта на закона е да не се допуска ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по установения в закона ред, което изначално представлява заплаха за живота и здравето на ползвателя, както и за неограничен брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в случая не противоречи на целта.

Без значение при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е обстоятелството относно преработката на канализационните шахти. Това е свързано с начина на изпълнение на заповедта, а не с нейната законосъобразност.

Въз основа на изложеното, жалбата на „***“ЕООД  против заповед № 1574/03.10.2019г. на Кмета на община П. е неоснователна и ще се отхвърли. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Същата се позовава на точните материално правни основания позволяващи да се издаде акт с такова съдържание. Безспорно е установено ползване на строеж преди същият да е въведен в експлоатация. Заповедта е в съответствие и с целта на закона да се ползват строежи само след като са въведени в експлоатация.

     При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 150 лева,  представляващи юрисконсулстко възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ЕООД  против заповед № 1574/03.10.2019г. на Кмета на община П..

ОСЪЖДА „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.*** да заплати на Община П. съдебни разноски по АД № 664/2019г. в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

   Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                              Съдия:/П/