Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Перник, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Перник, в публично заседание проведено на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 664 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.
215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С.*** против заповед № 1574/03.10.2019г. на Кмета на община П.. Със заповедта
е забранено ползването и достъпа до строеж: „Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи“, находящ
се в УПИ *** кв. *** по плана на гр. ***, с административен адрес гр. П.*** и
представляващ имот с идентификатор ***и сграда с идетнитификатор ***по КК на гр. П. до
въвеждането му в експлоатация. Определен е срок за доброволно изпълнение на
заповедта.
В жалбата се съдържат твърдения за нарушение на материалния и процесуалния
закон и се иска отмяна на заповедта. Иска се и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят изпраща за представител адв. А.А.,***. Поддържа жалбата и пледира
атакуваната заповед да се отмени. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът
по жалбата-Кмет на община П. за представител изпраща ст. юк. Д. Е.***. Оспорва жалбата. Пледира жалбата като
неоснователна да се отхвърли. Претендира
присъждане на разноски в производството, съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Административен
съд-Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят,
по силата на нотариален акт № **, том ***, рег. № *** дело № *** от 2008г. е
придобил собствеността върху поземлен имот с № ***, с площ от ***кв.м., находящ
се в гр. П.***, заедно с построения върху целия имот производствен обект-хале,
обособен като самостоятелен обект със застроена площ от 1551кв.м..
На 18.09.2019г.
служители при РИОСВ-П. във връзка с постъпил при тях сигнал за замърсяване,
извършват проверка на канализационни шахти на площадката около сградата,
стопанисвана от „***“, както и на производственото хале. Установяват, че канализацията се полза от това
дружество и в една шахта прелива пяна в дъждовния колектрор. В момента на
проверката в производственото хале се извършва дейност по разфасоване на готов
разтвор в опаковки, както и че режима на работа е 8ч. работен ден, при пет
дневна работна седмица. При проверката е присъствала Т. М.***, мениджър
производство. На същата е връчен констативен протокол № 615 от 18.09.2019г..
На
същата дата по устен сигнал на РИОСВ-П. е извършена и проверка от община П.,
при която отново са констатирани проблеми с канализационните шахти, но на
проверяващите не е осигурен достъп до производственото помещение, видно от
констативен протокол № 4-19/СЛУ-4660 от 18.09.2019г.
Служители
на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при община П. съставят
Констативен акт № 5-19/СЛУ-4660 от 19.09.2019г.. В него сочат, че главен
архитект на община П. е издал разрешение за строеж № ***от 20.08.2009г. на „***“ЕООД,
с което е разрешено извършване на "Преустройство на складова база в цех за
пакетиране и спедиция на хотелски консумативи със ЗП-1552.96кв.м.,
РЗП-1797.22кв.м., като строежът е изграден, но не е въведен в експлоатация. Приемат, че същият работи по предназначение,
тъй като се разфасова течна козметика, в съответствие с одобрения проект за
преустройство, при които са обособени отделни помещения за различните
дейности. Същият е ІV-та категория. Ползва се по
предназначение без да е въведен в експлоатация. Прието е, че това представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Възложител на строежа е „***“ЕООД, поради
което констативният акт му е изпратен по пощата с писмо изх. № 19/СЛУ-4660-10/19.09.2019г.
и на електронния адрес.
В
определения срок е постъпило възражение от „***“ЕООД. Възражението е разгледано
от служители при ответника и е прието за неоснователно. Констатациите са
обективирани в протокол № 6-19/СЛУ-4660 от 03.10.2019г..
Кметът
на община Перник е издал Заповед № 1574 от 03.10.2019г., с която на основание
чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е забранил ползването на неприетия по установения ред
строеж "Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на
хотелски консумативи“, намиращ се в УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П.***, с
идентификатор ***и сграда с идентификатор ***по КК на гр. П., с административен
адрес гр. П.***, и е определил срок на собственика да опразни обекта от всички
малотрайни, взривоопасни и пожароопасни продукти, стоки, химически вещества и
др. При неизпълнение на горното е забранил достъпа до строежа. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 04.10.2019г..
Жалба
срещу заповедта е депозирана на 17.10.2019г.
Образувано
е АД № 664/2019г. по описа на Административен съд-Перник.
По
искане на защита на жалбоподателя се допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. От него се
приема, че сградата, на процесното хале е строена в периода 1960г.-1970г. и е
била за нуждите на бившия завод „Токоизправители“. Същата е запазила
конструктивните си елементи. Към момента на изграждането си е отговаряла на
изискванията на ЗТСУ. За "Преустройство на складова база в цех за
пакетиране и спедиция на хотелски консумативи със ЗП-1552.96кв.м.,
РЗП-1797.22кв.м. е издадено разрешение за строеж № 302 от 20.08.2009г. от
главен архитект на община П.. По силата на това разрешение, преустройството
касае цялата площ на сградата, но одобрените строителни дейности реално се
извършват и касаят строителство между оси 1-2-3 и А-Б с ширина 12м на 18м. В
това пространство се обособяват две нива, изграждат се стълби-евакуационни и за
качване на второ ниво. Останалата част на халето си остава складово помещение и
в тази част не са предвидени конструктивни изменения. Изготвената и приета
съдебно техническа експертиза се възприема като компетентно изготвена и като
неоспорена от страните се цени, но същата не оборва констациите на ответника.
При
така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, съгл. чл.
178, ал. 6 от ЗУТ. Строежът е ІV-та категория, а заповедта е издадена и
подписана от Севдалина Ковачева, действаща в качеството на кмет на община
Перник по силата на решение № 1300 от 25.09.2019г. на Общински съвет-П.. Не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Спазено
е и изискването за форма, съобразно чл. 59
от АПК. Заповедта съдържа наименование, подпис на издател, адресат на акта,
разпоредителна част, с която са определени задълженията, начинът и срокът за
изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването й.
Указан е и редът, и сроковете за обжалване на акта. Същата е мотивирана. Не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В
административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения
на административнопроизводствените правила от категорията на съществените,
които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяната на
оспорения акт. Констативен акт № 5-19/СЛУ-4660 от 19.09.2019г. са връчени на
жалбоподателя. Постъпили са възражения в определения срок. Реализирано е и
правото на съдебен контрол върху заповедта, при който на дружеството е
осигурена възможност да ангажира доказателства и същият ангажира годни такива.
Доказателства, които да оборват направените в констативните актове констатации
обаче не са ангажирани в съдебното производство. На са налице основания за
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Актът
е постановен и в съответствие с материалния закон, като правилно са посочени от
административния орган и приложимите материално правни разпоредби. Същият не
страда от отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това е така, защото:
С разпоредбата на чл.
178, ал. 1 от ЗУТ е въведена забрана за ползване на строежи или части от
тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.
177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено с нормата на чл. 178, ал.
2 от ЗУТ, според която не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от
шеста категория. В случая това изключение не е налице, защото сроежът е четвърта
категория. С оглед на така въведената забрана, законодателят с разпоредбата на
чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е предвидил налагане на принудителна мярка на нарушителя,
а именно: забрана за ползването на строежа и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. В хода на административното производство, както и в хода на съдебното производство не се
представи удостоверение за въвеждане в експлоатация. В случая, настоящият
състав намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за
издаване на тази мярка, тъй като строежа, подлежи на въвеждане в експлоатация и
не е въведен в експлоатация, както и строежът се ползва към датата на съставяне
на констативния акт като цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи.
Въз основа на изложеното е безспорно, че
строежът е изграден съобразно разрешение за строеж, но не е въведен в експлоатация. Установено е, че
същият се ползва по предназначение за цех за пакетиране и спедиция на хотелски
консумативи като в деня на проверката се е извършвала
дейност разфасоване на готов разтвор в опаковки. Не е издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация, а и няма твърдения, че е поискано по съответния ред
издаването му. С разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ е въведена забрана за
ползване на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация.
Доколкото одобреният проект и издаденото разрешение за строеж са за
преустройство, касаещо ЗРП на цялата сграда, то следва да се въведе в
експлоатация цялата сграда, а не част от нея, в която са извършвани СМР. Поради това възраженията на защитата в тази
връзка не се споделят, а констатациите в тази насока залегнали в акта
не са оборени. Строежа е захранен с ток и вода. Това по принцип се извършва
след въвеждане на същия в експлоатация, а ако същият не се използва, то
забраната за ползване на строежа не засяга съществено интересите на оспорващия.
Въз основа на изложеното се приема, че
издадената заповед, която е с характер на принудителна административна
мярка е издадена и в съответствие на
целите за които се налагат принудителните административни мерки, залегнали в чл. 22
от ЗАНН, а именно да се предотврати извършването на нарушение. Забраната за ползване се постановява при условията на
чл. 178, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗУТ
за строеж, който не е въведен в експлоатация, при което строежът се ползва.
Тези елементи на фактическия състав са осъществени. Забраната за ползване е
законосъобразна с оглед категорията на строежа, с оглед на това, че обектът се
ползва и с оглед на това, че не е
въведен в експлоатация по съответния ред
след като този ред е задължителен. Съгласно чл. 178, ал. 8 от ЗУТ
въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на
причините, които са предизвикали забраната. При това положение оспореният акт
се явява и издаден в съответствие с целта на закона.
Основните възражения в жалбата са
напълно неоснователни. За издаване на заповед от този вид е достатъчно
установяването, че обектът се ползва, като в случая това ползване като цех за
пакетиране на хотелски консумативи не е спорно. Независимо от това, че сградата
строена през 60-те, 70-те години на миналия век, то същата е заварена от сега
действащия устройствен закон. По разбиране на състава всяка промяна в нея в
това число-преустройства, основни ремонти, промяна на предназначение, въвеждане
в експлоатация и пр., следва да бъдат извършвани по сега действащите законови
разпоредби. За неоснователен се възприема и доводът, че кметът не може да
забрани достъп до строежа. В правомощията на кмета, съгласно чл.
223, ал. 1, т. 6 и т.
7 от ЗУТ е издаване за заповеди за забрана ползване
и достъп до невъведен в експлоатация обект. Тази забрана е
въведена с оглед защита интересите както на
самото лице, ползващо обекта, така и на трети лица, доколкото самото ползване на
неприета по установения ред сграда носи риск само по себе си, от което следва,
че тази мярка на вътрешното
законодателство не е непропорционална.
Забраната за ползване и достъп
съответства на вътрешното право, като
мярката е предвидима – собственикът е
знаел, че след като изпълни строежа, преди да почне да го ползва трябва да го
въведе в експлоатация. Това знание се извлича и от изричния запис в
разрешението за строеж, получено лично от управителя на дружеството. Доколкото
целта на закона е да не се допуска ползване на
строеж без да
е въведен
в експлоатация
по установения в закона ред, което
изначално представлява заплаха за живота и
здравето на ползвателя, както и за неограничен брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в
случая не противоречи на целта.
Без значение при преценка
законосъобразността на обжалваната заповед е обстоятелството относно преработката
на канализационните шахти. Това е свързано с начина на изпълнение на заповедта,
а не с нейната законосъобразност.
Въз
основа на изложеното, жалбата на „***“ЕООД против заповед № 1574/03.10.2019г.
на Кмета на община П. е неоснователна и ще се отхвърли.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при
спазване на административно производствените правила. Същата се позовава на
точните материално правни основания позволяващи да се издаде акт с такова
съдържание. Безспорно е установено ползване на строеж преди същият да е въведен
в експлоатация. Заповедта е в съответствие и с целта на закона да се ползват
строежи само след като са въведени в експлоатация.
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно и са придружени
със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение,
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във
вр. с чл. 78, ал. 8 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен
съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на „***“ЕООД против
заповед № 1574/03.10.2019г.
на Кмета на община П..
ОСЪЖДА „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С.*** да
заплати на Община П. съдебни разноски по АД № 664/2019г. в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия:/П/