Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 06.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 22 юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова к.а.н.д № 250 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Л.В.,
чрез адв.К.Х. против решение № 340 от 14.04.2020 г., постановено по АНД № 2459/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, в частта с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-002949 от 15.10.2019 г., издадено от Началника на
Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Русе, с което
на В., за нарушение на чл.
104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Счита, че решението е неправилно
поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и
да реши делото по същество като отмени наказателното постановление. Претендират
се разноски за двете инстанции
Ответникът
по касационната жалба –Сектор ПП –Русе в писмено становище оспорва жалбата и
счита решението на РРС за правилно.Претендира разноски и се прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице
безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП , както от обективна,
така и от субективна страна. Мотивирал е и съответствие със закона на
определената санкция за нарушението.
Решението на РС – Русе е неправилно.
За да постанови
оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, въззивният съд е приел, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е
санкциониран, а именно по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, тъй като на 19.09.2019 г., около 01:05 часа, управлявал
лек автомобил "Мерцедес Е 320 ЦДИ" с рег. № Р 4584 ВР и движейки се
от ул.Петрохан и навлизайки с ляв завой към ул.Чипровци, боравейки с уредите за
управление и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушил устойчивостта
му на пътя, като насочил МПС първо на дясно, след което наляво, изменяйки посоката му на движение,
като по този начин навлязъл със задната си част в лентата за насрещно движение.
Този извод е мотивиран на база показанията на полицейските служители, които
възприели непосредствено, че водачът е излязъл от път без предимство от
ул.Петрохан към ул.Чипровци без да намали скоростта и по време на завой на
ляво, поднесъл автомобила на дясно по посока на движението и след това поднесъл
задната част на ляво по посока на движението, пресичайки осевата линия. Съдът
не е кредитирал показанията на пътниците в автомобила, тъй като били приятели
на касатора и техните показания били непълни.
Спорът и пред касационната
инстанция се концентрира върху
обстоятелството дали поднасянето на автомобила е било умишлено извършено или
просто е "маневра завиване наляво ", при която поради несъобразената
скорост управлявания от касатора автомобил е поднесъл. В тази връзка
процесуалния представител на касатора сочи, че въззивния съд неправилно е
интепретирал свидетелските показания, като е извел фактически обстоятелства,
които не се съдържат в тях.
На касационен контрол
подлежи развитата от въззивния съд процесуална дейност, свързана със
събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането
на вътрешното убеждение на инстанцията по същество. Касационната инстанция не
може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но
осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност
на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за спазването на
императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране.
Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни
доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг
фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и могат да
бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект - спазването
на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка в
контекста на спазването на правилата на житейската логика,опитните достижения,
връзката между фактите.Налице е процесуално нарушение от обсъжданата категория,
предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, ако фактическите
констатации не почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали,
съобразно тяхното действително съдържание.
Разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е
необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл
като форма на вината – чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11
от ЗАНН
За да ангажира отговорността
на водача въз основа на посочените правни норми АНО приел, че на 19.09.2019 г.
на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в извършване на
"дрифт". ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в
съдебната практика същото е било обект на анализ. В съответствие с чл.
46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДП следва да се
тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване
на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на
поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и
имуществото на гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира
техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на
волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други
подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно
на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в
същото време автомобилът странично се приплъзва.
Принципно рязко ускоряване
на движението с ускоряване на обротите, при навлизане в кръстовище и завой наляво,
съпътствано от рязко завиване на волан и латерално (странично) движение на
автомобила, косо на оста на пътя, ползвайки своята тежест и инерционен момент,
не може да бъде предизвикано само от обстоятелството, че даден автомобил е със
задно предаване или има/ няма ESP система за блокаж на диференцила, която не
позволява на автомобила да поднася, тъй като системата спира и отнема газта,
когато има поднасяне при навлизане в завой, като целта е загуба на сцепление,
именно за да се постигна поднасянето на автомобила.
Доказателства за това в хода
на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и
писмени доказателства не сочат,че касационния жалбоподател е предприел действия
по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила,борявейки с уредите за
управление или спирачната система. Дори полицейските служители, на чиито
показания въззивния съд е изградил изводи за съставомерност на нарушението, не
твърдят да са възприели умишлено форсиране на двигателя, преминаване
последователно от едната в другата лента за движение, косо движение на
автомобила,подаване на рязко повече газ,боравене със съединителя или спирачната
система.
Според предположението на
св. Теодор Иванов ESP системата е била
изключена и поради това управлявания от касатора л.а е поднесъл. Пред
актосъстовителя ,разпитан от РРС касатора е заявил че има повреда в
електронната стабилизираща система. Евентуалното й изключване умишлено от
водача би имало косвено значение за умисъла му, обаче за този факт е налице
само предположение, а вината не може да се установява и почива на предположения,
поради забраната в чл.303 НПК.
В случая обаче от
еднозначните гласни доказателства, включително и от изключените от РРС касатора е излязъл от път без предимство и без
да намали скоростта/ т.е не я е увеличил/ и занесъл първо надясно и после
наляво по посока на движението и продължил движението си без да намали скоростта:
„ стоповете му не светнаха”. При това положение касационната инстанция намира,
че не се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно
умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на
задните колела, което, разбира се, е по – лесно да бъде постигнато при изключена
ESP система за блокаж на диференцила. Така документираното в АУАН и НП движение
на автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на
точно определени действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното умишлено предприемане
и то в нужната последователност, т. е. първоначално ускоряване преди навлизането
в завой, последващото използване на спирачка в завоя, което води до промяна
разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на
задните гуми, движение летирално на платното за движение, следвано от ново
ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване контрола върху
автомобила и посоката на неговото движение, на практика не е налице. Налице е
неспазване на правила при преминаване през кръстовище, движение с несъобразена
скорост и неправилно шофиране, повреда в ESP системата, за което сочи и
актосъставителя, изготвил акта на база сведения и обяснения, но не и опасно
умишлено шофиране.
По тази причина касационната
инстанция не споделя извода на районния
съд, че в случая се касае до умишлено поведение, до търсен от касатора ефект,
за което свое поведение той е санкциониран и е потвърдено НП. Като е приел
противното районния съд е постановил решение при неправилно приложение на
материалния закон, което следва да бъде отменено и спорът решен по същество
като бъде отменено и обжалваното НП.
При този изход от спора,
основателно се явява и искането на касационния жалбоподател за присъждане на
направените разноски по делото съобразно уважената част от жалбата.
Разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на
органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на касатора в производството пред Районния съд в размер на 500 лв.
Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени
три заседания ,при което процесуалният представител на жалбоподателя е взел
активно участие.
В касационното производство разноски,
които са извършени са в размер на 320лв . Направеното възражение за прекомерност
от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба 1 от 09.07.2004г за
минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от 15.05.2020г. Последните
изменения обаче са от 31.07.2020г /изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./.
Възнаграждението съответства на чл.7 ал 2 т.1 вр.чл.18 ал.2 вр.чл.8 т.1 Наредба 1 от 09.07.2004г
за минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./
Органът издател на НП е от структурата на
ОД на МВР Русе, поради което именно това юридическо лице следва да заплати
разноските в полза на жалбоподателя. Присъждането на разноските следва да бъде
съобразено с уважената част от жалбата, в случая напълно.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 340 от 14.04.2020 г., постановено по АНД №
2459/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта , с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-002949 от 15.10.2019 г., издадено от Началника на
Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Русе, с което
на В.Л.В., за нарушение на чл.
104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 12 месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-002949 от 15.10.2019 г., издадено от Началника на
Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Русе, в частта, с което на В.Л.В., за нарушение на чл.
104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 12 месеца
ОСЪЖДА ОДМВР
–Русе да заплати на В.Л.В. ЕГН ********** *** сумата от
820лв. разноски за адвокатско възнаграждение на две инстанции
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: