Р
Е Ш Е
Н И Е № 129
гр.Кюстендил, 12.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета
Масларска и с участието на прокурора
Йордан Г., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 114 по описа за 2017год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по
искова молба на И.Г.В. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Кюстендил, за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 30,00лв., съставляващи заплатена
от ищеца такса в полза на община Кюстендил, ОП “Охрана“, за освобождаване на автомобила му, както и за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 700,00лв., изразяващи се в уплаха, емоционален шок, засягане на доброто
име в обществото. Ищецът сочи, че вредите са
претърпени вследствие принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. „б“ от ЗДвП - преместване на
паркирано ППС без знанието на неговия собственик /репатриране/, а именно на
автомобил „Форд ескорт“ с ДК
№ КН 3253 АМ, осъществено на 19.04.2012год. Иска се присъждане на законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на налагане на ПАМ до
окончателното погасяване на задълженията, както и на деловодни разноски по приложен списък.
Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът е релевирал доводи за незаконосъобразност на ПАМ,
неправилно квалифицирана като фактически действия на длъжностни лица на Община
Кюстендил. Във връзка с горното, с определение
от с.з. на 29.11.2017г., съдът е оставил без движение исковата молба с указания да се
представят доказателства за отмяна на ПАМ, респ. за оспорване на същата. В изпълнение на съдебното
определение е постъпила молба от 04.12.2017г. на пълномощника на ищеца, в която се
съдържат доводи за нищожност на ПАМ. Сочи се липса на компетентност на издателите на
ПАМ, както и отсъствие на
законовите предпоставки /фактическите основания/ за прилагането й по чл. 171, т.5, б. „б“ от
ЗДвП. Ищецът твърди, че не е нарушил правилата за паркирате
по ЗДвП, тъй като на процесната дата, на мястото за паркиране не е съществувала
ясна хоризонтална маркировка, че е предназначено за лица с трайни увреждания, а
при поставения пътен знак Д 21 е липсвало означение относно броя места за
паркиране, за които е приложим /вж. протокола от с.з. на 06.03.2018г./.
От изложеното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 204, ал.3 от АПК, т.е. с предявените
искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
се претендира
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от нищожен
административен акт, а именно процесната ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на горното, съдът е допуснал опущение при постановяване на определението си
от 07.02.2018г., приемайки, че е налице
съединяване на исковете за вреди с жалба срещу издадения административен акт.
Съобразно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, когато вредите са причинени от
нищожен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение, т.е. в исковото производство при
преценката по същество на предявените искове за наличие на елементите от фактическия състав на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се дължи
проверка за валидността на административния
акт, вследствие на който ищецът претендира, че е претърпял вреди. Или в случая
съдът е задължен да прецени дали
процесната ПАМ е валиден административен акт при произнасянето си по съществото
на спора по основателността на исковете.
Поради изложеното, с цитираното определение от
07.02.2018г. неправилно са конституирани като самостоятелни страни - ответници
по жалба срещу ПАМ, лицата Р.К.М., Р.Д.В.
и Ю.Е.Б.. Същите нямат соченото процесуално качество на ответници,
доколкото по делото не е предявена жалба срещу издадения от тях административен
акт, а законосъобразността му следва да се установи във връзка с предявените
искове в хипотезата на чл.204, ал.3 от АПК. Дължимо е прекратяване на производството
по делото по отношение на посочените лица. Надлежен ответник по исковете с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е Община Кюстендил, която е посочена от ищеца в исковата молба
и която е юридическото лице по чл.205 от АПК.
Ответникът
по предявените искове – община Кюстендил, чрез кмета на
общината, както и чрез процесуалните си представители юрисконсулт
Д. В. и юрисконсулт К.С., изразява становище за процесуална недопустимост на исковите претенции и
евентуално за неоснователност на същите. Сочи се ,че ПАМ е законосъобразна – наложена е
от надлежно оправомощени длъжностни лица
в хипотезата по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, при която
процесният автомобил е паркирал на място, предназначено за паркиране на ППС,
управлявани от хора с увреждания, което е било означено ясно с хоризонтална
маркировка и с пътен знак Д21. Счита се, че поради неоспорването на ПАМ в срока по чл.149, ал.1 от АПК, не
са налице предпостваките по чл.204, ал.1
от АПК и предявените искове са недопустими. Евентуално заявеното становище е, че поради законосъобразността на
наложената ПАМ, предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Допълнително в с.з. на
19.05.2020г., юк.С. прави възражение срещу размера на
исковата претенция за неимуществени вреди като
несъобразена с чл.52 от ЗЗД, както и за погасяване на задължението за
лихви върху исканите обезщетения по давност.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявените
искове, като счита оспорената ПАМ за законосъобразен административен акт.
Административният съд като постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите
и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за
установено следното:
Оспорената принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач”” е наложена на 19.04.2012год. по отношение на лек автомобил “Форд експорт” с ДК № ******** –
собственост на ищеца В., около 16,50 часа, видно от приложената на л.9 от делото Справка за репатрирани МПС от
специализиран автомобил „Паяк“, в която за охранители са се подписали Р. В. и
Ю.Б. и за полицай – Р.М.. Същите са
заемали длъжностите съответно: Ю.Е.Б. “охранител
– прикачвач” в Общинското предприятие “Охрана“ при Община Кюстендил; Р.Д.В. - “шофьор на автокран” в Общинското предприятие “Охрана“ при Община Кюстендил, а Р.К.М. -
„младши инспектор“ в група „Охрана на обществения
ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Кюстендил при ОД на МВР –
Кюстендил.
На посочената дата Р.В. и Ю.Б. като служители на ОП “Охрана” са
осъществявали контрол за движението по пътищата на територията на Община Кюстендил, придружавани от полицай Р. М., когато са констатирали, че процесният автомобил, е паркиран на улица “Райна
Цанева” на второто място до пътен знак Д21, с който се означава място за
паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания. Общинските служители В. и Б. след съгласуване с полицай
М. са приели, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата по ЗДвП на
място, предназначено за паркиране на ППС
на хора с увреждания, поради което
предприели действия по репатриране на
автомобила до наказателния паркинг на Община Кюстендил. Ищецът В.
е освободил МПС след като е заплатил
такса в размер на 30лв., видно от фискален бон от 19.04.2012г., издаден в 18,07 часа, а предаването
на автомобила на собственика му е обективирано с Протокол от същата дата, изд. от ОП “Охрана”-Кюстендил.
Във
връзка с описания случай, срещу И.В. е издадено наказателно постановление № 179/09.05.2012г.
от началника на РУ на МВР-Кюстендил за нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП,
като на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00лв. С решение на Районен съд – Кюстендил от 23.07.2012г.
по НАХД № 650/2012г., влязло в сила, НП е отменено. Видно от приложена
разпечатка от деловодната система на Районен съд – Кюстендил, НАХД № 650/2012г.
по описа на същия съд е унищожено на 14.04.2020г., предвид което прилагането му
по настоящото дело, вкл. на съдържащите се в него доказателства, е
невъзможно.
Ищецът В. е подал възражение до
кмета на Община Кюстендил с вх. № 24 от 20.04.2012г. срещу наложената ПАМ, в
което твърди, че мястото за паркиране не е било надлежно означено като такова,
предназначено за паркиране на МПС на хора с увреждания, тъй като е липсвала
положена хоризонтална маркировка със син цвят /имало е само няколко люспи синя боя/,
а под знака Д21 не е била поставена табела за броя места за
паркиране, за които същият е
приложим. Във възражението се сочи, че общинските служители са отказали
да направят снимки на процесния автомобил и на мястото за паркиране. След отмяната на НП, ищецът е подал искане до
кмета на Община Кюстендил с вх. № 94-И-263801.10.2012г. за възстановяване на
сумата от 30,00лв., платена за освобождаването на автомобила от наказателния
паркинг. Не е спорно по делото, че отговор по депозираните възражения не е
последвал и че процесната сума не е върната на В..
За установяване правомощията на общинските
служители във връзка с прилагането на
процесната ПАМ, необходими за преценката за законосъобразност на мярката, са приети писмени доказателствени средства, а
именно: заповед № РД-00-1562/01.12.2011год. на кмета на Община Кюстендил, с
която на основание чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, чл.167, ал.2 и чл.168,
ал.1 от ЗДвП във връзка с Наредба за организацията и безопасността на
автомобилното движение на територията на Община Кюстендил, е определено
Общинско предприятие “Охрана” - Кюстендил като “Служба по контрол” на
територията на Община Кюстендил по см. на чл.167, ал.2 от ЗДвП, което чрез
длъжностни лица, сред които Р.Д.В. - шофьор на автокран и Ю.Е.Б. –
охранител-прикачвач, да упражняват правомощията по чл.168, ал.1, чл.171 и
следващите от ЗДвП, чл.37, ал.3 от Наредбата за организацията и безопасността
на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил; заповед №
1092/08.10.2008г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено принудително
преместените МПС да се транспортират до паркинга, находящ се в гр. Кюстендил,
ул. „Дондуков“ № 64 при спазване изискванията на ЗДвП; длъжностна
характеристика на длъжността
“невъоръжена охрана – сапанджия /прикачвач/”, в която са предвидени
задължения за служителя за поставяне на сапани на автомобилите, подлежащи на
репатриране; придържане на товара по време на окачване и сваляне; охраняване и гарантиране сигурността на
специализирания репатриращ автомобил; длъжностна характеристика на длъжността “шофьор на
автокран”, в която липсват задължения и функции
във връзка с репатрирането на автомобили по чл.171, т.5 от ЗДвП, а са
възложени такива за управлението на автокрана, товарене и
разтоварване на цистерни, посредством МПС; извършването на товаро-разтоварна
дейност с помощта на стрелата на автокрана; следене за спазването на
капацитета, който автокранът може да премества; извършването на технически
преглед на автокрана и преценка на изправността му; проверка състоянието и
правилното закрепване на стрелата; снабдяване с пътен лист и разписание;
описване в пътния лист на правилата за движение; проверка състоянието на
стрелата при продължително пътуване; зареждане на МПС-то с гориво, почистване и
измиване на МПС-то.
Като
доказателства по делото са представени: Инструкция
относно регламент за принудително преместване
на неправилно паркирани ППС от 2010г., утвърдена от кмета на Община Кюстендил,
уреждаща дейността на специализирания автомобил “Паяк”, съобразно която
контролът по спазване на правилата за паркиране, както и дейността по
принудително преместване на неправилно паркирани ППС се осъществява от
служителите от ОП “Охрана” визирани в чл.37 ал.3 от Наредбата за организацията и
безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил,
съвместно със служител на МВР; Наредба за организацията и безопасността на
автомобилното движение на територията на Община Кюстендил, приета с решение №
238/26.09.2008г. на ОбС – Кюстендил, която в глава единадесета „Принудително
преместване на неправилно паркирани ППС“, предвижда, че принудително преместените
МПС се транспортират до специално определен паркинг и се освобождават от там след заплащане на
разноските по отстраняването, транспортирането и паркирането /чл.37, ал.2/, а
контролът по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по принудително
преместване на неправилно паркирани ППС, се осъществява от ОП „Охрана“ и от служители на общинската администрация,
определени с нарочна заповед и инструкция на кмета на общината /чл.37, ал.3/.
По
делото са налични и доказателства относно правомощията на полицейските
служители във връзка с налагането на ПАМ по ЗДвП, а именно заповед рег.№
Із-275/24.02.2006г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене
на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик
или водач, длъжностните лица – офицери и сержанти от структурните звена „Пътна
полиция“ и „Пътен контрол“ в регионалните дирекции на МВР и Столична дирекция
на МВР. За процесната дата е
приложен график за работа на патрулите и
постовите при група ООР – РУП Кюстендил
за м. април 2012г, изготвен от началника на група ООР, съобразно който Р.М. е
бил на работа на 19.04.2012г.
В съдебното производство, са депозирани
обяснения от Р.В., Ю.Б. и Р.М. в
качеството им на ответници по жалбата срещу ПАМ. С оглед констатацията за отсъствие на процесуални
предпоставки за участието на тези лица като страни по делото, съдът счита, че обясненията
им могат да се ценят като свидетелски показания. Първите
двама заявяват, че не си спомнят
подробности за конкретния случай, но твърдят, че ПАМ е приложена
законосъобразно в изпълнение на възложените им със заповед на кмета на общината
функции като сочат, че преместването на
процесния автомобил е осъществено от тях и след съгласуване с полицейския служител, който е следвало да прецени
дали е налице нарушение на правилата за паркиране. Р.М. сочи, че е работил съвместно с В. и Б., но не
помни подробности относно случая, като заявява, че няма правомощия във връзка с принудителното
преместване на МПС, тъй като е служител в група „Охрана на обществения ред“ към
РПУ - Кюстендил, а не в сектор „Пътна полиция“, като твърди, че дейността му
при ПАМ се е ограничавала само до придружаване на длъжностните лица от общината
с цел охрана на обществения ред и
предотвратяване на конфликти със собствениците на репатрирани МПС.
По делото е разпитан и свидетел
- Б.О., заемащ длъжността „началник група „Охрана на обществения ред“ към РУ на
МВР – Кюстендил, чийто показания са неотносими към спора и не следва да се обсъждат.
Съдът, като взе предвид установените факти
и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. С разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ се
очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Искът
за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на
вреди от нищожен административен акт, незаконосъобразността на акта се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение /чл.204, ал.3
АПК./. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите
съгласно чл. 205 АПК. Съгласно чл. 128, ал.1, т.5 АПК, исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразен /нищожен/
административен акт, какъвто характер има оспорената принудителна
административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП, са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища, а Административен съд – Кюстендил е съдът по мястото на увреждането в
съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
С
оглед на
горното, съдът счита предявените искове за процесуално допустими, а
възраженията на ответника за недопустимост са неоснователни. Ищецът като физическо лице е активно легитимиран да ги предяви, а доколкото
претендира вреди от нищожен административен акт по арг.
от чл.204, ал.3 от АПК, не е необходимо
да е провел предварително съдебно производството по отмяна на
акта. Ответникът Община Кюстендил като юридическо лице, е пасивно
легитимирана да отговаря за вредите,
които ищецът е претърпял от нищожния административен
акт - ПАМ по чл.171,
ал.1, т.5, б.“б“
от ЗДвП, приложена от Р.Д.В. и Ю.Е.Б. – служители в Общинско предприятие „Охрана“, което е определено за служба по контрол на територията на Община Кюстендил.
По съществото на предявените исковите претенции, изводите на съда са за основателност на иска за имуществени вреди и за неоснователност на иска за неимуществени вреди, поради следното:
Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1. незаконен административен акт; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
Във връзка с първата
материалноправна предпоставка от състава
на отговорността, е безспорно, че в разглеждания случай вредите се претендират като причинени от принудителна административна
мярка
по
чл.
171, т. 5, б. “б” от ЗДвП /редакция
ДВ бр. 43/2008г./ - преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение. Процесната ПАМ по естеството си представлява индивидуален
административен акт,
изразяващ се в устно
разпореждане на административен орган за налагане на мярката. Съдебната преценка, с оглед приложимата хипотеза
на чл.204, ал.3 от АПК и релевираните
възражения от ищеца, е относно валидността
на оспорената ПАМ,
т.е. само досежно пороци, които
могат да обосноват нищожност на същата.
Предвид горното, съдът счита за необходимо да посочи
кога един административен акт е нищожен, а именно когато страда от съществен, основен порок, който
го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може
да произведе и целените правни последици. Съобразно утвърденото в правната
теория и съдебна практика становище, нищожността на административния акт
изисква наличието на допуснати при издаването му нарушения на правилата за
компетентност на издаващия го административен орган или на правилата за формата
на акта, в резултат на които фактически липсва властническо волеизявление или при такива особено
съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими дори
временно /до отмяната на акта като унищожаем/ от съществуващия правен ред. При горната последователност на критериите,
следва, че всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта.
В контекста на изложеното и след преценка
на фактическите обстоятелства, установени от събраните доказателствени средства, съдът счита, че процесната ПАМ е нищожна поради липса на материална
компетентност на издателите на същата, т.е. че е осъществена първата
материалноправна предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Относимата към спора разпоредба на чл.168, ал.1 от ЗДвП предвижда, че
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Следва, че правомощието за
преместване на паркирано превозно средство принадлежи на две категории лица –
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя.
В случая от анализа на събраните
доказателства е видно, че издатели на ПАМ са общинските служители В. и Б.. Този
факт не е спорен по делото и се установява по несъмнен и категоричен
начин при извършената по горе оценка на доказателствените средства. Автори на
волеизявлението за репатриране на процесния автомобил, са визираните общински служители. Горният извод
следва от обясненията на В. и Б.,
които съдът цени като свидетелски показания, за това, че преместването
на неправилно паркирани
ППС осъществяват съвместно и след съгласуване с придружаващия ги полицейски служител. В този
смисъл са и разпоредбите на Инструкцията относно регламент за принудително преместване
на неправилно паркирани ППС от 2010г.,
утвърдена от кмета на Община Кюстендил. Видно от същата, контролът по
спазване на правилата за паркиране, както и дейността по принудително
преместване на неправилно паркирани ППС се осъществява от служителите от ОП
“Охрана”.
От друга
страна, за да е законосъобразна
ПАМ, нормативното изискване е за
изрично оправомощаване на
длъжностните лица за издаване на мярката. Както се посочи, нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. Безспорно е, че преди репатрирането
процесното МПС е било паркирано на общински
път, поради което кметът на община
Кюстендил разполага с правомощие да определи
длъжностни лица, които да прилагат процесната ПАМ. Визираното
правомощие е упражнено със заповед № РД-00-1562/01.12.2011год. на кмета на Община Кюстендил, с която на
основание чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, чл.167, ал.2 и чл.168, ал.1 от ЗДвП във връзка с Наредба за организацията и безопасността на автомобилното
движение на територията на Община Кюстендил, е определено Общинско предприятие
“Охрана” - Кюстендил като “Служба по контрол” на територията на Община
Кюстендил по см. на чл.167, ал.2 от ЗДвП, което чрез длъжностни лица, сред
които Р.Д.В. - шофьор на автокран и Ю.Е.Б. –
охранител-прикачвач, да упражняват
правомощията по чл.168, ал.1, чл.171 и следващите от ЗДвП, чл.37, ал.3 от
Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на
територията на Община Кюстендил. В случая,
въпреки така издадената заповед, не може да се приеме, че е налице валидно оправомощаване
на приложилите ПАМ лица -
В. и Б., тъй като от приетите по делото доказателства е видно, че те
нямат качеството "длъжностно лице", каквото е предвиденото в чл.168, ал. 1 от ЗДвП изискване.
От
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
"охранител-прикарвач", заемана от
Ю.Е.Б., се установява, че основните задължения на
заемащите длъжността лица са: поставянето на сапани на автомобилите, подлежащи
на репатриране; товаренето и транспортирането на автомобилите за репатриране до
наказателен паркинг; охраняване и гарантиране сигурността на специализирания
репатриращ автомобил. От представената по делото длъжностна характеристика
за
длъжността
"шофьор на автокран", заемана от Р.Д.В.,
се установява, че основни задължения на заемащите длъжността лица са:
управлението на автокрана, товарене и разтоварване на цистерни, посредством
МПС; извършването на товаро-разтоварна дейност с помощта на стрелата на
автокрана; следене за спазването на капацитета, който автокранът може да
премества; извършването на технически преглед на автокрана и преценка на
изправността му; проверка състоянието и правилното закрепване на стрелата; снабдяване
с пътен лист и разписание; описване в пътния лист на правилата за движение;
проверка състоянието на стрелата при продължително пътуване; зареждане на
МПС-то с гориво, почистване и измиване на МПС-то.
Предвид задълженията възложени на
приложилите ПАМ служители на общинското предприятие, не може да се направи
извод, че те отговарят на легалната дефиниция за
"длъжностно лице", посочена в чл.93, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс, както и на тази в
§1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда. Задълженията
на посочените служители са свързани с товарна, транспортна и охранителна
дейност, а не с ръководна, специализирана или
административна дейност, включително такава по вземане на решение за
прилагане на ПАМ, след преценка за извършено нарушение на ЗДвП, в хипотезите,
изчерпателно посочени в чл. 171, ал. 1, т. 5,
б. "б" от същия закон /вж. в този см. решение № 9011 от 24.07.2015г. на ВАС по
адм. д. № 15347/2014г., VІІ о./. Предвид изложеното репатриралите автомобила
служители не могат валидно да бъдат натоварени с административни правомощия за осъществяване
на
контрол
за спазване на правилата за движение по ЗДвП, т.е.
процесната ПАМ е приложена от некомпетентен орган. От изложеното следва изводът за нищожност
на административния акт, вследствие на който е причинено увреждането.
Осъществен е първият елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
ангажиране на
имуществената отговорност на ответника за вреди.
На второ място, предмет на предявените искове са обезщетения за имуществени вреди в размер на 30,00лв., колкото е таксата, която ищецът твърди, че е платил на Общинско предприятие „Охрана“ - Кюстендил за да бъде освободен репатрирания му автомобил от общинския паркинг, както и за неимуществените вреди в размер на 700,00лв., на колкото е оценена от ищеца стойността на обезвредата за душевните болки и страдания, причинени от репатрирането на автомобила от служителите на Община Кюстендил. Следва да се посочи, че ищецът е страната, която трябва да установи по пътя на пълното главно доказване релевантния факт – настъпилите вреди. В този смисъл са изричните указания на съда в определението от 08.08.2017г.
В контекста на правилата за разпределение
на доказателствената тежест в настоящото исково производство и след проверка на
събраните доказателствени средства, съдът счита предявения иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за доказан. Обезщетението в
размер
на 30,00лв., съставлява заплатената от
ищеца сума в полза на Община
Кюстендил, ОП “Охрана“, за освобождаване
на автомобила му, покриваща цената на
услугата по отговорно
пазене на репатрирано МПС, събирана от ОП съгласно чл.37 от Наредбата за
организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на
Община Кюстендил. Ищецът е представил фискален бон от
19.04.2012г., издаден в 18,07 часа за заплащане на
сумата от 30,00лв. Причинената имуществена щета за собственика на репатрираното МПС е в пряка причинна връзка с
нищожната ПАМ и е надлежно доказана, а предявеният иск е основателен и съдът го уважава.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху размера на присъдената сума по иска се дължи законна лихва, която ищецът претендира от датата на налагане на ПАМ. Съгласно задължителните указания в т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. лихвата при обезщетения за вреди от нищожен акт се дължи от момента на неговото издаване. В конкретния случай това е датата 19.04.2012г. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претенцията за лихви по давност. Обратно на поддържаната теза, краткият давностен срок по чл. 111, б. "в", предл. второ ЗЗД е неприложим. По делото се присъжда обезщетение за вреди на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което лихвите са компенсаторни, а не мораторни. Приложимата давност за вземането за лихви е същата, както по отношение на вземането за обезщетение, или пет години, считано от увреждането.
По отношение на предявената претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, изводите
са за неоснователност на същата поради недоказаност на вредите. Ищецът е следвало да докаже чрез пълно
главно доказване, по несъмнен и категоричен начин, визирания елемент от състава на търсената отговорност по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въпреки
указанията на съда, ищецът не
е посочил доказателства за установяване на претърпените от него неимуществени
вреди, описани като душевни болки и
страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок, чувство на безпомощност,
унижение и безсилие. Същият се е отказал от разпита на
първоначално посочените свидетели / вж. с.з. от 19.05.2020г./. Видно от представените писмени бележки,
отказът си от събиране на гласни доказателства, ищецът мотивира със съдебна
практика на ВКС и ЕСПЧ по конкретни дела.
Цитираната съдебна практика касае
съществено различни релевантни
факти, поради което не би могла да се възприеме в разглеждания случай. За разлика от вредите по
цитираните дела и решения, описаните от ищеца
като претърпени неимуществени вреди, не следват задължително и безусловно от факта на прилагането на
нищожната ПАМ. Претендираните вреди подлежат на
доказване както по вид, така и по интензитет. Нищожният
административен акт може да причини различни по степен и вид неимуществени
вреди в зависимост от личността на пострадалия. Точно това е следвало да
установи ищеца. Същият обаче е отказал да
ангажира необходимите и относими доказателствени средства. Такива липсват и за
доказване на пряката причинната връзка между твърдените вреди и незаконосъобразната ПАМ. Поради
непровеждане на това доказване от страната, носеща тежестта за
същото, следва да се приеме, че недоказаните вреди не са се осъществили. Следва
отхвърляне на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и
акцесорния спрямо него иск за лихва за забава в размер на законната лихва.
Дължимостта на разноските се определя по специалните правила на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ - ответникът дължи пълния размер на заплатените от ищеца деловодни разноски, както и частично сума за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите са посочени в размер на 10,00 лв. - държавна такса, а адвокатското възнаграждение няма размер, доколкото защитата на ищеца е осъществена безплатно при усл. на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на горното, адвокатското възнаграждение следва да се определи по правилото на чл.38, ал.2 от ЗА в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Относимата за случая хипотеза е тази на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доколкото исковете са оценяеми с интерес до 1000лв., то минималното адвокатско възнаграждение е 100лв. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати възнаграждение в размер на 4,00лв. на адвокат Г.Д. и деловодни разноски на ищеца 10,00лв. за внесената държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 203, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Община Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 да
заплати на И.Г.В. ***, махала „Везенска“ № 23, ЕГН ********** обезщетение
за имуществени вреди в размер на 30,00лв., причинени от нищожна принудителна административна мярка
по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно
средства без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, приложена на 19.04.2012год. от
служители на Общинско предприятие „Охрана“ – Кюстендил, с преместване на лек
автомобил “Форд експорт” с ДК № ********
- собственост на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Г.В. ***, махала „Везенска“ № 23, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Кюстендил за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700,00 лева, причинени от нищожна принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно средства без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 19.04.2012год. от служители на Общинско предприятие „Охрана“ – Кюстендил, с преместване на лек автомобил “Форд експорт” с ДК № ******** - собственост на ищеца, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок, чувство на безпомощност, унижение и безсилие, ведно с лихвата за забава, считано от 19.04.2012г. до окончателното погасяване на задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Р.К.М. с адрес *** при ОД на МВР – Кюстендил, Р.Д. *** и Ю.Е.Б. ***, пл. „Велбъжд“ №1 да заплати на И.Г.В. ***, махала „Везенска“ № 23, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 10,00лв. за внесената държавна такса.
ОСЪЖДА Община Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 да заплати на адвокат Г.Д. ***, възнаграждение в размер на 4,00лв. на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: