№ 6231
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110113113 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Ищецът В. А. И. с ЕГН **********, съдебен адрес ., действуващ чрез упълномощения
процесуален представител адвокат В. С., е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за това, че не дължи сумата 568 лева и 16 стотинки,
представляваща половината от претендираната от наследодателя му сума по издадени от
ответника фактури за предоставяни водоснабдителни и канализационни услуги. Излага
подробни доводи, че между наследодателя му и ответника не е било налице облигационно
отношение по доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги, тъй като
наследодателят му не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на съответния
водоснабден и канализиран недвижим имот. Излага евентуални доводи, че съответните
парични задължения, ако съществуват, са се погасили с изтичането на специалната
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите.
Иска от съда да установи, че ищецът не дължи на ответника сумата 568 лева и 16 стотинки,
представляваща половината от претендираната от ответника и начислена стойност на
водоснабдителни и канализационни услуги по фактури, издадени от 01. 03. 2012 г. – 31. 03.
2014 г. за имот, находящ се в ., ., абонатен номер .. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“
АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт А.К.М.З., че признава предявения иск. Моли съда да постанови
решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК и да възложи разноските на
ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните, осъществените от тях
процесуални действия и събраните по делото доказателства, съдът направи следните
фактически и правни изводи.
Исковата молба е предявена от заинтересовано лице, действуващо чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна
такса в необходимия размер. Тя отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128
1
ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен
установителен иск – процесуално допустим.
В тежест на ищеца по отрицателния установителен иск е да докаже правния си
интерес от воденето на иска, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване всички елементи на правопораждащия спорното материално право
фактически състав. В настоящия случай последното включва да се докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между ответника
и И.А.Н. (наследодател на ищеца), по силата на което през периода 01. 02. 2012 г. – 28. 02.
2014 г. реално му е доставил водоснабдителни и канализационни услуги на стойност общо
1 136 лева и 33 стотинки спрямо недвижимия имот с абонатен номер ..
Настоящият съдебен състав споделя преобладаващата съдебна практика, според която
издаването на фактури относно парични задължения, които се изпращат на предполагаемия
длъжник по уговорения в съответните общи условия начин или/и се публикуват в интернет
съставляват своеобразна покана за плащане и следователно обуславят наличието на правен
интерес да бъде воден отрицателен установителен иск. В дадения случай страните не спорят,
че ответникът е издал фактури за съответните отричани парични задължения. Ответникът
също така не оспорва наличието на правен интерес на ищеца да предяви отрицателния
установителен иск. Поради тези съображения съдът приема, че ищецът е доказал наличието
на правен интерес за воденето на отрицателния установителен иск.
Що се отнася до обстоятелствата, чиято тежест на доказване е на ответника, съдът
приема следното. Макар и ответникът своевременно да направи цялостно признание на
отрицателния установителен иск още с отговора на исковата молба, ищецът не поиска да
бъде постановено решение при признание на иска. Вместо това с пространно електронно
изявление, наименувано „молба-становище“, той изтъкна, че процесуалният представител
на ответника няма мандат да признае иска. Тези аргументи на ищеца са неоснователни.
Според текста на пълномощното в полза на юрисконсулт А.К.М., приложено към отговора
на исковата молба, тя е упълномощена да „извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключение на отказ от иск“. При това положение съдът тълкува на основание чл. 20 във
връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите пълномощното в смисъл, че
ответникът е упълномощил процесуалния си представител да извършва всякакви действия,
съставляващи разпореждане с предмета на делото, в това число и признание на иска, с
изключение на отказ от иска по делата, по които „.“ АД е ищец.
Така или иначе поради липса на воля от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска съдът не можа да прекрати съдебното дирене и да постанови
конфесионално решение. Законът предвижда изрично, че решение при признание на иска се
постановява „по искане на ищеца“ – чл. 237, ал. 1 ГПК. При това положение, съдът приема,
че ответникът не е представил каквито и да било доказателства в подкрепа на
съществуването на валидно облигационно отношение, по силата на което е предоставял
съответните водоснабдителни и канализационни услуги в полза на наследодателя на ищеца.
Ето защо спрямо него следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта
на доказването. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Разноски. Най-същественият за страните по настоящото дело въпрос е в чия полза да
бъдат присъдени деловодните разноски.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е дал повод за завеждането на
делото и е признал иска, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото
разноски трябва да останат за сметка на ищеца. Признанието на иска е направено с първото
процесуално действие на ответника по настоящото производство. Ищецът има правен
интерес от воденето на отрицателния установителен иск, но този негов правен интерес беше
своевременно удовлетворен с отговора на исковата молба. Единствено поради
процесуалното бездействие на ищеца съдът не постанови решение при признание на иска.
2
Независимо от това, процесуалното бездействие на ищеца да формулира съответно искане
не може да предотврати приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките на този текст на
закона са налице. В сходен смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която настоящият
съдебен състав споделя (определение № 468 от 18. 12. 2018 г. на ВКС по ч. гр. дело №
4586/2018 г., III г. о., и цитираните в него съдебни актове).
Това, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото, не означава, че нему
следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Правото да бъдат
присъдени разноски в полза на ответника възниква при отхвърлянето на иска или при
прекратяването на производството по него, каквато хипотеза не е налице. В обобщение,
съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани на нито една от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, че Ищецът В. А. И. с ЕГН **********, съдебен адрес .,, не дължи на
ответника ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., . „. III“ ., . ., ., сумата
568 лева и 16 стотинки, представляваща половината от претендираната от ответника и
начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги по фактури, издадени от
01. 03. 2012 г. – 31. 03. 2014 г. за имот, находящ се в ., ., абонатен номер ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3