Р Е Ш Е Н И Е
18.03.2016 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд трети състав
На 18 (осемнадесети) февруари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 163 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искания с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а,
ал. 2 от СК.
В
исковата си молба (уточнена и изменена след постановеното съединяване на производствата
по гр.д. № 163/2015 г. и гр.д. № 298/2015 г. по описа на ВПРС) ищцата Й.А.С.
твърди, че с ответника Х.А.Х. са родители на децата А., роден на *** г., Д.,
роден на *** г. и М. роден на *** година. Страните съжителствали до
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Същият оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Сочи, че ищцата самоволно напуснала семейството, като заживяла с друг мъж. Освен това, желанието на последната било да изведе децата извън пределите на страната, а жилищните условия в дома на баща й били лоши. Отправя, искане местоживеенето на децата да бъде определено при него, като му бъдат предоставени родителските права, да бъде определен режим на лични отношения на ищцата с тях и последната да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата си в размер на по 90,00 лв. месечно.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно
от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на
актове за раждане №№ 1221/24.10.2005 г., 1196/11.09.2009 г., съставени от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен и № 1/15.01.2013 г.,
съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Смядово е, че Й.А.С.
и Х.А.Х. са родители на децата А. Х.А., род. на *** г., на Д. Х.А., род. на ***
г. и на М. род. на *** година. Съдът констатира от служебна бележка изх. №
115/13.05.2015 г., изд. от ОДЗ „Маргаритка“ гр. Смядово, че през учебната
2014/2015 г. децата Д. и М. са посещавали детското заведение. В приложените
служебни бележки изх. № 30/16.02.2016 г., изд. от ОДЗ „Чучулига“ гр. Шумен и
изх. № 55/15.02.2016 г., изд. от ОДЗ „Маргаритка“ гр. Смядово се сочи, че
децата Д. и М. посещават съответно детско заведение в гр. Шумен и в гр. Смядово
през учебната 2015/2016 година. По делото е представено удостоверение изх. №
534/02.06.2015 г., изд. от СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Смядово, в което е
отразено, че детето А. е записан като ученик в V-ти клас през учебната 2015/2016 г. По
делото са приложени психолого-педагогически характеристики на децата, изготвени
от учебното заведение за детето А.. Видно от трудов договор № 3542/04.06.2015
г. е, че Х.Х. полагал труд в „Тракия глас България“ ЕАД гр. Търговище, на
длъжност „Зареждач, промишлено производство“ с уговорено трудово възнаграждение
в размер на 464,00 лева. От представените 3 бр. формуляри за получаване на
парични суми, изд. от „Мъниграм“, 2 бр. формуляри за получаване на парични
суми, изд. от „Уестърн юнион“ и 8 бр. операционни бележки, изд. от „Банка ДСК“
ЕАД, се установява, че през
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на трите деца на страните се полагат от ответника и неговите родители. Семейството обитавало къща, находяща се в гр. Смядово при много добри битови условия. Децата били с нормално физическо и личностно развитие за възрастта си. Х. не препятствал срещите на майката с децата, но последната само веднъж посетила гр. Смядово и само веднъж превела сумата от 120,00 лв. за издръжка.
По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен, в който се сочи, че след раздялата на страните, С. се установила временно в дома на баща си, находящ се в гр. Шумен, кв. Дивдядово, но след това заминала за Германия и се установила за постоянно там. Битовите условия в жилището на роднините й били добри.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата заявява, че понастоящем живее в гр. Хесдорф, обл. Нюрнберг, ФРГ. Същата съжителствала на съпружески начала с лицето Х.Й., като при връщането си в страната възнамерявала да обитава закупения през 2016 г. от нея апартамент в гр. Смядово. Желанието й било децата Д. и М. да живеят с нея във Федерална република Германия.
Разпитаната в съдебно заседание Й. А. (баба на ищцата) сочи, че страните съжителствали съвместно, като през последните години пребивавали във ФРГ, като с тях били двете деца Д. и М. а детето А. било отглеждано от неговата баба по бащина линия в България. По време на престоя им в посочената държава, С. не полагала труд, тъй като отглеждала децата. Ищцата и ответникът се разделили, тъй като С. купила апартамент в гр. Смядово чрез спестени от нея пари от пребиваването й в чужбина, поради което възникнал скандал, в хода на който Х. я изгонил от семейното жилище. Ищцата се установила временно в дома на свидетелката, като няколко пъти посетила гр. Смядово, но ответникът я гонил. Няколко дни по-късно, С. заминала за Германия, намерила си работа, а по-късно заживяла на съпружески начала с работодателя си и собственик на хотела, в който работела. След раздялата ищцата всеки месец се завръщала в България и посещавала децата си. Свидетелката излага, че не е имало случай ответникът да е молил С. да се завърне при него и децата. Битовите условия в дома на Х. били много добри, но последният участвал в хазартни игри, а баща му употребявал целодневно алкохол. Децата били привързани към майка си, а със съжителя й се разбирали добре, независимо, че не владеели турски език.
Свидетелите В.Х. и И.М. излагат, че страните съжителствали в разбирателство около десет години, като през последните години пребивавали в Германия. По време на последния им съвместен престой в гр. Смядово, купили апартамент в града, но няколко дни по-късно между тях възникнал скандал по дребен повод. В резултат на същия, ищцата напуснала семейното жилище и отишла в дома на баба си в гр. Шумен, кв. Дивдядово. Тъй като в продължение на три дни ответникът не я потърсил, С. заминала сама за ФРГ. След около две седмици, Х. и свидетелите разбрали, че ищцата заживяла с друг мъж в Германия. В присъствието на свидХ., ответникът телефонирал на С. и плачейки, я молил да се върне при него и децата. Същата, обаче, отказала. Впоследствие, двамата отново разговаряли без да променят позициите си. Свидетелите сочат, че по време на престоите на страните в гр. Смядово, ищцата не полагала никакви домакински грижи или грижи за децата. Понастоящем, Х. полагал труд в гр. Каспичан и тъй като заживял на съпружески начала с друга жена, пребивавал и в гр. Шумен, и в гр. Смядово. Детето М. посещавало детска градина в гр. Шумен, а другите две деца били в гр. Смядово. И трите деца били много привързани към баща си, баба си и дядо си. Последният помагал в домакинството и употребявал алкохол в рамките на обичайното. За децата били полагани много добри грижи, били облечени добре и чисти.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Досежно предявените
насрещни искания с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живеят за в бъдеще две от трите деца на страните и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата Д. и М. и за упражняването на родителските права спрямо тях са предявени и от двете страни. Тъй като между страните не е налице спор относно местоживеенето на детето А., същото не е предмет на настоящото производство.
Установи
се по делото, че родителите на децата не
са сключвали граждански брак и са разделени отпреди повече от една година. През
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на всяко от децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на децата Д. и М. притежава в пълнота родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Действително, същият отсъства краткотрайно от населеното място, където е домът на трите деца, но физическата му липса не е довела до влошаване на положението на децата. Съдът приема, че ищцата не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод на първо място е установеното поведение на същата – фактическото разделяне с трите малолетни деца по нейна инициатива (като в тази насока не кредитира заявеното от свид. А. досежно обстоятелството, че С. била изгонена от ответника и въпреки желанието й да заздравят семейството, това не се случило поради поведението на Х.). Освен че посочената свидетелка, поради близката роднинска връзка с ищцата е заинтересована от изхода на делото, заявеното от нея се опровергава от останалите гласни доказателства по делото, събрани чрез разпит на незаинтересовани свидетели и допуснатото от нея без сериозна причина (преценено на плоскостта на естествената връзка майка – малолетни деца) дистанциране спрямо отглеждането и възпитанието на децата, обстоятелство, сочещо на фактическо отчуждение. За такова отчуждение способства постоянното й отсъствие от страната, съчетано с непосредствено след раздялата заживяване на съпружески начала с друг мъж. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава децата Д. и М.. В същото време, ищцата демонстрира косвено приемането от нея с мотив „в интерес на детето” да не полага грижи за третото дете на страните – А. – факт, опровергаващ заявената от С. сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; полът и възрастта на децата – децата Д. и М. са момчета, съответно на 6 и на на 3 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима при установената в конкретния случай подкрепа от роднинския кръг на ответника; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят децата е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на децата Д. и М. е социалната среда в дома на ответника и родителите му – при техните близки и роднини, с чието присъствие децата са свикнали. От друга страна, по време на престоя на децата, същите са живели в гр. Ш., заедно с двамата си родители, а понастоящем ищцата съжителства с друг мъж, в друго населено място – гр. Хесдорф, при различна социална среда. При обсъждане на бъдещото социално обкръжение на двете деца следва да бъде съобразено обстоятелството, че понастоящем и трите деца на страните са отглеждани в едно домакинство, като евентуалното разделяне на децата безспорно би се отразило крайно негативно върху развитието им. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на родителите на ответника са осигурени много добри битови условия, докато за жилището, обитавано от ищцата не са налице доказателства в тази насока.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съобразявайки и становището на социалните работници, изготвили социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено децата Д. и М. да живеят при своя баща – Х.Х., който ще упражнява родителските права по отношение на същите. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живеят децата, предвид сравнително ниската им възраст, наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за тяхното нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че децата следва да живеят в жилището на своя баща, по регистрирания от последния постоянен адрес ***.
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо децата, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения с децата Д. и М. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на всяко от децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата Д. и М. били отглеждани, възпитавани и издържани от баща си, активно подпомаган от своите родители. При определяне на размера на необходимата за децата издръжка, настоящият състав съобрази възрастта им, нуждите им и материалните възможности на родителите им. Ответникът претендира месечни издръжки за двете деца в размер по 90,00 лева. Този размер, обаче, не отговаря на нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, предвиждаща, че понастоящем минималния размер на дължимата от родител издръжка на ненавършилото пълнолетие дете възлиза на 105,00 лв. След извършване на тези преценки, съдът определя обща месечна издръжка за всяко от децата Д. и М. в размер на по 190,00 лв., от които майката следва да заплаща по 105,00 лв. месечно за всяко дете, а останалите 85 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК:
Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители, за издаване на разрешение за пътуване на децата на страните Д. и М. в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.
Ищцата моли за съдебно разрешение малолетните деца Д. и М. да пътуват извън пределите на страната единствено със съгласието на своята майка – до страните-членки на Европейския съюз.
Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС, съдът не може да разреши неограниченото пътуване на дете в чужбина. Независимо, че в случая в искането се сочат пътувания единствено от Република България до страните-членки на ЕС, не се сочат нито конкретни пътувания, нито конкретен период за осъществяването им. Освен съобразяването със задължителността на посоченото тълкуване, съдът приема в конкретния случай, че с оглед решението по въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права спрямо тях и режима на лични отношения с майката, не е в интерес на всяко от двете деца неограниченото му пребиваване на място, където фактически би се стигнало до невъзможност за изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му, уреждаща местоживеенето на децата. Ето защо, така предявено, всяко от исканията в тази им част, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.
По събирането на
държавната такса по исковата молба, в частта Ј относно присъдените издръжки:
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер 302,40 лева.
По разпределението на
разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като предоставя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 620,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Д. Х.А. с ЕГН ********** да живее при родителя си Х.А.Х. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Х.А. с ЕГН ********** на бащата Х.А.Х. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Й.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** с детето Д. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Д. Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
ПОСТАНОВЯВА детето М. Х.А. с ЕГН **********
да живее при родителя си Х.А.Х. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето М. Х.А. с ЕГН ********** на бащата Х.А.Х. с ЕГН **********,
като определя режим на лични отношения на майката Й.А.С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** с детето М. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00
часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето М. Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, на Й.А.С. с ЕГН **********за разрешаване на малолетния Д. Х.А. с ЕГН ********** да пътува без ограничения по брой и време на пътуванията извън границите на Република България – до страните-членки на ЕС, заедно с родителя си Й.С., без съгласието на другия родител – Х.Х..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, на Й.А.С. с ЕГН ********** за разрешаване на малолетния М. Х.А. с ЕГН ********** да пътува без ограничения по брой и време на пътуванията извън границите на Република България – до страните-членки на ЕС, заедно с родителя си Й.С., без съгласието на другия родител – Х.Х..
ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдените издръжки, в общ размер 302,40 лв. (триста и два лева и 40 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати на Х.А.Х. направените разноски по делото в размер на 620,00 лева (шестстотин и двадесет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: