№ 2142
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Розалина Г. Ботева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20110457 от 07.05.2021 г. СРС, 56 с-в, по гр.д.№
2597/2020 г. е отхвърлил предявените от ИВ. Д. Д. срещу „К.**“ ЕООД иск с
правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 7 547,75 лв.-
обезщетение за причинени имуществени вреди поради незаконно задържане
на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото му правоотношение
за периода 06.12.2018 г.-03.10.2019 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 350,58 лв., считано от
06.12.2018 г. до 03.10.2019 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- ИВ. Д. Д. с
оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е
необосновано.Жалбоподателят твърди, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска по чл.226, ал.2 КТ, но
първоинстанционният съд е приел различна фактическа обстановка, което е
довело до неправилно приложение на материалния закон.Излага твърдения за
1
допуснати нарушения на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.Твърди, че в тежест на
работодателя е да установи, че е върнал трудовата му книжка след
първоначалното й попълване при постъпване на работа, което той не е
направил, и че съдът неправилно е приел, че документът не е бил при
работодателя, а се е съхранявал от работника.Необоснован е и направения
извод, че работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си по чл.6,
ал.3 НТКТС, и че задържането на трудовата книжка не е незаконно.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените
искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „К.**“ ЕООД оспорва същата.Моли
съда да потвърди обжалваното решение като правилно и съобразено със
събраните по делото доказателства.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.226, ал.2
КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ИВ. Д. Д. твърди, че с ответника е бил в
трудово правоотношение за длъжността „главен технически сътрудник-член
на комисия на пункт за ГТП“, прекратено със заповед № 031/06.12.2018
г.Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да оформи
трудовата му книжка и да му я върне в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, и че е сторил това едва на 04.10.2019 г. чрез куриерска
фирма „Еконт“.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„К.**“ ЕООД да му заплати обезщетение за причинени вреди от незаконно
задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото му
правоотношение за периода 06.12.2018 г.-03.10.2019 г. в размер на 7 547,75
лв. със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 350,58 лв.-мораторна лихва за
периода 06.12.2018 г.-03.10.2019 г.
Видно от трудов договор № 016/09.10.2017 г. страните по делото са
били в трудово правоотношение за длъжността „главен технически
сътрудник-член на комисия на пункт за ГТП“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 640,00 лв. и с допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60%.
Със заповед № 031/06.12.2018 г. трудовият договор е прекратен на
2
основание чл.326, ал.1, т.1 КТ, считано от 06.12.2018 г.
Видно от разписка № 1050245223206 на „Еконт“ пратката с трудовата
книжка, изпратена от Д.Н.Г. до И.Д. е изпратена на 03.10.2019 г.Ищецът
признава, че е получил пратката на 04.10.2019 г.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че размерът на възнаграждението на ищеца към
момента на прекратяван на трудовото правоотношение е 764,75 лв.Това
обстоятелство се установява и от представеното удостоверение от 09.10.2020
г., изходящо от ответника.
Разпитаният по делото свидетел К. Д.-брат на ищеца твърди, че
трудовата книжка му е била върната през 2019 г. по куриер.Твърди, че е ходил
два пъти с него да си търси книжката.Първият път са отишли около
коледните празници през м.12.2018 г., но не са намерили работодателя,
вторият път-през м.03.2019 г., като ищецът е имал предварителна уговорка с
работодателя, но отново не са го намерили.Ищецът е имал уговорка да
започне работа в гр.Ботевград, но поради липса на трудова книжка не е успял
да започне работа.
Свидетелката Д.Г. твърди, че е счетоводител в „К.**“ ООД.Заявява, че
през м.09.2019 г.-м.10.2019 г. М.В. /управител на ответното дружество/ й се е
обадил по телефона и й е казал, да се обади на И.Д., който е носил трудовата
си книжка да му се впише трудовия стаж.Твърди, че ищецът първоначално е
искал да му се впише стаж, какъвто не е имал във фирмата.Той си е оставил
книжката при М.В. за нанасяне на стажа към датата на прекратяване на
трудовия договор, след което тя я е оформила и я е изпратила с куриер на
посочения адрес.Твърди, че във фирмата не са съхранявани трудови книжки,
като същите се представят при постъпване на работа и при прекратяване на
договора за нанасяне на трудовия стаж.Свидетелката не попълва и не води
дневник на трудовите книжки.Твърди, че ищецът е подал молба за напускане
и след прекратяване на договора е представил болнични листове и поради
възникнал спор се е наложило провеждане на консултация с Инспекцията по
труда и нулиране на първоначалната дата на прекратяване и договорът е бил
прекратен на 06.12.2018 г.Свидетелката е потвърдила подписа си на стр.7 от
продължението на трудовата книжка на ищеца, както и поправките на
осигурителния стаж.Твърди, че трудовата книжка е попълнена през м.09. или
м.10.2019 г. на следващия ден след разговора с ищеца, като корекцията е
3
извършена в един ден.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. като дадени от
незаинтересовано от изхода на спора лице и съответстват на представените
писмени доказателства по делото, докато показанията на свидетеля Д. в
частта, в която твърди, че ищецът е ходил на място при работодателя да си
получи трудовата книжка, не се подкрепят от други доказателства.
Първоинстанционният съд е констатирал от оригинала на
продължението на трудовата книжка на ищеца /стр.6 и 7/, от която е видно, че
е налице поправка на датата на прекратяване на трудовото правоотношение на
ред 3, стр.7, след което с коректор е написана датата 06.12.2019 г., както и в
основанието-чл.326, ал.1 КТ.
На основание чл.190 ГПК първоинстанционният съд е задължил
ответника да представи заверено копие от трудовото досие на ищеца и от
дневника за трудовите книжки за процесния период.Ответникът е представил
дневник за издаване на трудови книжки, започнат на 01.02.2011 г., в който не
фигурират данни за ищеца.Въззивният съд е задължил повторно ответника да
представи оригинала на трудовото досие на ищеца за констатация в съдебно
заседание, но същият е заявил, че оригиналите се съхраняват при трето лице,
и че пред първата инстанция е представил копията, с които е разполагал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
следното:
Първоинстанционният съд е приел, че трудовата книжка не се е
съхранявала от работодателя, а му е била предадена от ищеца за нанасяне на
данните, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение през
м.09.-м.10.2019 г., като след вписване на данните същата му е била изпратена
чрез куриер на посочения от него адрес.Съдът е приел, че работодателят се е
освободил от забавата, като веднага след изпълнение на задълженията си по
чл.350 КТ е изпратил трудовата книжка на ищеца, и че не е налице незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца, което да е в причинна връзка с
претърпените от ищеца имуществени вреди и е отхвърлил предявените искове
като неоснователни.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при
постановяването му да е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
4
Предпоставките за уважаване на иска по чл.226, ал.2 КТ са: прекратено
трудово правоотношение; незаконно задържане на трудовата книжка на
работника или служителя; наличие на вреди; причинна връзка между
незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Размерът
на вредите е предвиден в чл.226, ал.3, изр.второ от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.350 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника
или служителя.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/02.12.2019 г. по т.д.№ 1/2019 г.
на ОСГК на ВКС, когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ става изискуемо
от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се
освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата
по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/,
като съобщи на работника с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка.За работодателя възниква задължение да заплати
обезщетение по чл.226, ал.2 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка
за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или
служителя.Обезщетението се дължи до получаване на поканата от работника
или служителя, удостоверена върху обратната разписка.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е предоставил
трудовата си книжка за оформяне от работодателя едва след прекратяване на
трудовото правоотношение, и че същата му е била върната веднага след
оформянето й.При това положение не е налице незаконно задържане на
документа, което да е в причинна връзка с твърдените вреди и работодателят
не дължи обезщетение по чл.226, ал.2 КТ, тъй като се е освободил от
последиците на забавата си, а ищецът не е доказал твърдението си, че
трудовата книжка е била съхранявана от работодателя.Съдът намира, че не са
налице предпоставките за приложение на последиците по чл. 161 ГПК, тъй
като документите, които работодателят е бил задължен да представи, не се
съхраняват от него, което обстоятелство се установява и от разпитаната по
делото свидетелка Д.Г..Несъстоятелни са оплакванията на въззивника, че
свидетелката Г. не е присъствала на евентуалното връщане на трудовата
книжка след първоначалното й попълване, нито на евентуалното й
5
представяне през м.09.-м.10.2019 г., тъй като в негова тежест е било да
установи твърдението, че е оставил трудовата си книжка за съхранение при
работодателя, което не е сторено по делото.От свидетелските показания се
установи също, че корекцията е извършена в един ден, като е изяснила и
причините за корекцията.
Ирелевантно за преценката дали е налице забава на работодателя е
обстоятелството, че не е било налице писмено съгласие на ищеца за
изпращане на трудовата му книжка по пощата.От значение за изхода на спора
е обстоятелството, че трудовата книжка е била съхранявана от ищеца, и че
веднага след представянето й работодателят е нанесъл в нея необходимите
данни и е я върнал на ищеца.Неоснователно е оплакването на въззивника за
допуснато нарушение на чл.164, т.3 ГПК, тъй като свидетелката не излага
твърдения за наличие на писмено съгласие на ищеца за изпращане на
трудовата книжка по пощата, а само за факта на изпращането на документа и
начина, по който е станало това /чрез куриер/, което обстоятелство не е
спорно между страните.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са изложени, тъй
като в нея се съдържа предимно възпроизвеждане на установената фактическа
обстановка по делото, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради изложените съображения искът по чл.226, ал.2 КТ следва да се
отхвърли.С оглед липсата на вземане за главница неоснователен е и
акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Въззиваемият не претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20110457 от 07.05.2021 г. на СРС, 56 с-в,
по гр.д.№ 2597/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
6
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7