ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.07.2019 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на девети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1370 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез клона си в България,
представляван от юрисконсулт С., моли да бъде установено със сила на пресъдено
нещо в отношенията му с ответника З.П. Йорданова, че ответникът дължи главница в
размер на 600 лв. по Договор за потребителски заем № САSН-10781079 от 11.06.2014 г., който
е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на четири или повече
погасителни вноски, възнаградителна лихва в размер на 752 лв. за периода от
20.06.2014 г. до 12.06.2015 г. и мораторна лихва в размер на 33,06 лв. за
периода от 11.07.2014 г. до 11.01.2015 г., ведно със законната лихва от
26.01.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.
При условие, че установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца същите суми на основание договора
за потребителски заем, чиято предсрочна изискуемост е настъпила с връчване на
препис от исковата молба.
Съдът
като прецени служебно процесуалните предпоставки за допустимост на иска, намира
предявените под евентуалност осъдителни искове за недопустими поради липса на
правен интерес за ищеца от предявяването им.
Ищецът
твърди, а и се установява от приложеното по делото ч.гр.д. № 198/2015 г. на
Районен съд – Пазарджик, че за вземанията по процесния договор за кредит се е
снабдил със заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 415,
ал. 1 ГПК когато против заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят може да
предяви иск за вземането си, който съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК е установителен.
При издадена в полза на заявителя заповед за
изпълнение, която не е обезсилена, заявителят няма правен интерес от
предявяване на осъдителен иск за вземането си, а може да реализира правата си
по реда на чл. 422 ГПК.
Допустимо е в
производството по чл. 422 ГПК заявителят да предяви и осъдителен иск за същото
вземане, но само ако се позовава на друго основание за дължимостта му.
Едновременното предявяване, макар и под евентуалност, по реда на чл. 422 ГПК на
установителен и осъдителен иск за едно и също вземане на едно и също основание
е недопустимо.
Съгласно мотивите на т. 1
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти,
от които произтича претендираното от него субективно материално право.
Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в
двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който
произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но
се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера,
чиято изискуемост е настъпила.
Доколкото в случая се претендират
вземания по договор за кредит, следва да се приеме, че основанието на иска е
именно договорът за кредит. Твърдението за настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост, на
което се позовава ищецът по установителните искове, не е определящо за
основанието на иска, а единствено за размера, в който ще бъде евентуално уважен.
Недопустимо е в този случай съединяването на иска под евентуалност с осъдителен
иск за същото вземане, произтичащо от същото основание, тъй като този иск е
лишен от правен интерес – дори и да не се установи по делото настъпила
предсрочна изискуемост, в полза на ищеца следва да се признаят падежиралите до
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция вноски – по аргумент
от мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по
тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените под евентуалност осъдителни искове против ответника са
недопустими поради липса на правен интерес.
При този извод исковата молба по
отношение на тези искове следва да се върне, а производството по делото – да се
прекрати в тази част.
Воден от
горното и на основание чл. 130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 7747/10.04.2018 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. Париж, Франция чрез клона си в България против З.П. Йорданова, в частта, с
който са заявени под евентуалност осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца главница в размер на 600 лв. по Договор за потребителски заем
№ САSН-10781079 от 11.06.2014 г.,
възнаградителна лихва в размер на 752 лв. за периода от 20.06.2014 г. до
12.06.2015 г. и мораторна лихва в размер на 33,06 лв. за периода от 11.07.2014
г. до 11.01.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Определението
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок
от съобщаването.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
След
влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: