Определение по дело №260/2020 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.01.2021 г.

Град

Кърджали

Кърджалийски административен

съд

състав

На

05.01.

Година

2021 г.

В

закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

260

по описа за

2020

година.

        

 Производството е по с чл. 248 от ГПК във вр. с  с чл. 144 от АПК.

Депозирана е молба от адв.Е.Ф., действаща в качеството си на пълномощник на Ф.А.И. от ***, в която се твърди, че с Решение № 237/25.11.2020 г. по а.д. № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, съдът е присъдил на жалбоподателя разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, при което е приел, че заплатеният от И. адвокатски хонорар в размер на 825 лв. се явявал прекомерно завишен.

Счита, че съдът неправилно е преценил, че оспорването е без определен материален интерес и е приложил автоматично нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е намерил за неоснователно искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в поискания размер от 825 лв.

Излага съображения, че в конкретния случай се касаело за защита по дело с определяем материален интерес и следвало да намери приложение чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. В подкрепа на това твърди, че както отпусната по реда на 68, ал. 3 от КСО пенсия, така и добавката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, представлявали периодични парични плащания и като такива имали паричен израз, който определял материалния интерес. Следвало в случая да намери приложение по аналогия нормата на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК. Сочи минималните размери на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпуснати по чл. 68, ал. 3 от КСО за релевантните периоди. Излага доводи, че материалният интерес по делото, определяем по посочения начин възлизал на сумата в размер на *** лв. При такъв материален интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. възлизал на *** лв. Претендираният по делото размер на заплатено възнаграждение от 825 лв. се явявал под минималния по наредбата, поради което изводите на съда за прекомерност на възнаграждението били неправилни.

Предвид това, моли съда да по измени Решение № 237/25.11.2020 г. по а.д. № 260/2020 г. в частта му за разноските, като присъди на жалбоподателя разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 825 лв.

Ответникът по депозираната молба – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в предоставения му срок съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,  депозира отговор/вх. № 2582 от 30.12.2020 г./ по молбата, в който изразява становище за неоснователност на същата.

На първо място сочи, че в Решение № 237/25.11.2020 г. съдът не се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г., като в мотивите на съдебния акт било прието, че на жалбоподателят са дължими разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В този смисъл пределно ясно било, че е приложена нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г.

На следващо място оспорва изцяло като неоснователни твърденията, че в случая се касаело за защита по дело с материален интерес. В тази връзка излага съображения, че предмет на делото било решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали/Решение № Ц2153-08-40 от 07.07.2020 г./, с което било потвърдено разпореждане за отказ за отпускане на пенсия, а не самото разпореждане за отказ.

Счита, че дори и да се приеме тезата за наличие на материален интерес, то присъждането на разноските следвало да бъде извършено съобразно с уважената и отхвърлената част на жалбата, при което на жалбоподателя следвало да бъдат присъдени разноски в по-нисък размер от 500 лв.

В заключение, моли съда да отхвърли молбата за изменение на Решение № 237/25.11.2020 г. по а.д. № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 237/25.11.2020 г. по а.д. № 260/2020 г., Административен съд – Кърджали е отменил Решение № Ц2153-08-40/07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2140-08-173/09.04.2020 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на Ф.А.И. от *** за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, като е върнал преписката на административния орган за нова произнасяне. С решението е осъдено ТП на НОИ – Кърджали, да заплати на Ф.А.И. от ***, деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Във връзка с присъдените разноски са изложени мотиви, че по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 825 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, то съдът, след като е преценил обстоятелството, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без участието на пълномощника на ищеца, при липса на значителна фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е намерил, че възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е основателно. Предвид това е приел, че заплатеното възнаграждение в размер на 825 лв. се явява прекомерно, поради което на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските, депозирано от пълномощника на Ф.А.И. от *** е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, поради което се явява допустимо. В тази връзка съобщението за изготвения съдебен акт е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 17.12.2020 г., а молбата за изменение е подадена до съда по пощата на 17.12.2020 г.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Видно от материалите по делото/л. 57/ жалбоподателят е представил списък на разноските по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ГПК до приключване на устните състезания.

В конкретния случай, съдът е уважил оспорването като е отменил Решение № Ц2153-08-40/07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2140-08-173/09.04.2020 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на Ф.А.И. от *** за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, като е върнал преписката на административния орган за нова произнасяне. Видно от Фактура № *** /*** г./л. 58/ и извлечение от банкова сметка /л. 60/, жалбоподателят Ф.И. е заплатил на 05.08.2020 г. по банкова сметка на пълномощника си адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на  825 лв., от които данъчна основа в размер на 825.00 лв. и ДДС 0.00 лв.

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, въведени в молбата за изменение на решението, че в конкретния случай се касае за административно производство с определяем материален интерес. Административно дело № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на Ф.А.И. от ***, против решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане за отказ на отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.  Безспорно, както пенсията, така и добавката към нея, в случай че са надлежно определени по размер и основание, се дължат на лицето на което са отпуснати за съответния период, но в конкретния случай, с оглед липсата на разпореждане, с което да е признато правото на пенсия на лицето в даден размер и период, липсва каквото и да е произнасяне от административния орган относно какъвто и да е размер на пенсията и/или добавката към нея. В тази смисъл твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че следвало съдът да приеме, че материалният интерес е определяем, изчислен въз основа на официалните данни, публикувани на интернет страницата на НОИ, са неоснователни. Производството по делото се е движело по реда на чл. 118, ал. 1 от КДСО във вр. с АПК, респ.  спорът е за пенсионно осигуряване и засяга квалификацията на осигурителния стаж на Ф.А.И., който е от значение за определяне на размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст.

При определяне на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение при надлежно въведено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване без определен материален интерес, каквото е и Административно дело № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали настоящето дело, приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която норма е предвиден минимален размер от 350 лв. Изрично в мотивите на Решение № 237/25.11.2020 г. съдът е посочил, че при определяне на разноски е взел предвид чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а не чл. 8, ал. 3 от Наредбата, както се твърди в молбата за изменение. В съдебния акт са изложени мотиви, с които е прието за основателно възражението за прекомерност, като от заплатеното възнаграждение в размер на 825 лв. в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 500 лв., което е над минималния размер, посочен в по –горе обсъдената норма. Мотивите на съда в тази връзка са достатъчно подробни, ясни и непротиворечиви, поради което не следва да бъдат преповтаряни в настоящето определение.

В заключение следва да се отбележи, че съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че делата по КСО са такива без материален интерес – напр.: Определение № 11275/22.07..2019 г. на ВАС по а.д. № 4152/2018 г., VI о.; Определение № 1007/24.01.2019 г. на ВАС по а.д. № 5198/2018 г., VI о.;  Определение № 3763/28.03.2017 г. на ВАС по а.д. № 2686/2017 г., VI о. и др.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът   

 

                                  О П Р Е Д Е Л И    :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.Е.Ф., действаща в качеството си на пълномощник на Ф.А.И. от ***, за изменение на Решение № 237/25.11.2020 г. по а.д. № 260/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                        

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: