РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Брезник 18.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Брезник в публичното заседание на двадесет и първи декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при участието на
секретаря М. Г., като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 152 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са два обективно съединени иска от „АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“, № 4, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Г.Б.П.ЕГН: **********, чрез
пълномощника си Р.М. – Юрисконсулт в дружеството срещу И.И.К.,
ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, с правно основание
чл. 79, вр. чл.
280 ЗЗД, вр. чл.
286 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като моли да бъде признато за установено със сила
на пресъдено нещо по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото
дружество, сумата от 1845.16
евро (хиляда осемстотин четиридесет и пет евро и шестнадесет евро цента), от
които 1677.42
евро (хиляда шестстотин седемдесет и седем евро и четиридесет и два евро цента)
с ДДС част от дължимото
възнаграждение по договор за посредничество и 167.74 евро (сто шестдесет и
седем евро и седемдесет и четири евро цента) неустойка, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до пълното изплащане на вземането, както и да заплати направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
Ответникът в рамките
на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете и счита същите за неоснователни. Оспорва правото на
възнаграждение на ищеца поради пълно неизпълнение на Договора
за посредничество с Купувач и Договора за гаранция и недължимост на
посредническото възнаграждение като насрещна престация поради това неизпълнение. Твърди, че
посредническото възнаграждение е възнаграждение за изпълнение на всички клаузи
от двата договора и то в срок.
Ответникът претендира ищцовото дружество
да му върне платената сума от 1022
евро, заедно със законната лихва върху нея, от датата на Отговора, поради нарушение от страна на ищцовото дружество на
чл. 7 от Договора за гаранция с
оглед неспазване на срока. Алтернативно ако съдът приеме, че „Адрес Недвижими
имоти“ АД е изпълнил договора, прави искане за прихващане с тази сума.
Претендира законова лихва в размер на 310 евро, пропусната полза от
платените на 12.01.2016 г. като капаро по сделката 17602.17 лв. представляващи
левовата равностойност на 9000 евро и липсата на възможността да оперира с тези
пари. Алтернативно, прави искане за прихващане с тази сума.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
На 14.12.2015 г. между „Адрес Недвижими имоти” АД и ответника И.И.К., е сключен договор за посредничество за закупуване
на недвижим имот. Още същия ден, видно от приетия като доказателство препис от
Регистър на предложените имоти ищцовото дружество представя на ответника следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се
в гр. /*****, съставляващ УПИ *****) от кв. 67
(шестдесет и седем) по плана на гр. *****”,
целият е площ по скица от 480 (четиристотин и осемдесет) кв. м., а по документ
за собственост от 600 (шестстотин) кв.м., с кадастрален идентификатор 68134. 1942.1346
заедно с построената в него вилна сграда със застроена
площ от 53 (петдесет и три) кв.м. с продажна цена в размер на 98000 евро
(деветдесет и осем хиляди евро). За удостоверяване на
представянето на имота от Адрес на 14.12.2015 г. ответникът подписал посочения
по-горе Регистър на предложените имоти, който е неразделна част от договора за
посредничество. На 17.12.2015 г. между ответника
и ищцовото дружество е сключен и договор за гаранция с купувач, по силата на който ответникът
предава на „Адрес Недвижими имоти“ АД сумата от 2000 лв. (две хиляди лева) или
равностойността им в евро съгласно фиксирания курс на БНБ за деня, а именно 1022.58 евро
(хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем
евро цента), като гаранция за закупуването на избрания имот. С цитирания договор за гаранция страните са се
съгласили, че в случай, че ответникът сключи предварителен договор за покупко-продажба
за имота, описан по-горе платената сума остава в ищцовото дружество като част от
дължимото възнаграждение по договора за посредничество. На 29.12.2015 г., ответникът със съдействието
на ищцовото дружество сключва предварителен договор със собствениците на имота описан
по-горе за покупко-продажба, с продажна цена от 90000
евро (деветдесет хиляди евро), като е посочен и срок за изповядване на сделката пред
Нотариус – 18.02.2016 г. Поради смъртта на един от съсобствениците – продавачи
на имота на 20.01.2016 г. на посочената в предварителния договор дата,
изповядване на сделка пред Нотариус не е имало. В последствие на 25.08.2016
г. е сключен и окончателен договор материализиран
в нотариален акт за покупко-продажба на имот, предмет
на предварителния договор, вписан в Службата по
вписванията с Нотариален акт № 35, том 123, вх. pег. № 52785, дв. вх. pег. № 52212 от 25.08.2016 г., с който И.И.К.
и К. В. К. придобиват
правото на собственост върху описания по-горе имот. Служители на „Адрес
Недвижими имоти“ АД изготвят горепосочения
предварителен договор за покупко-продажба и организират подписването му. Ищцовото
дружество твърди, че съгласно т. 4.3 от договора за посредничество ответникът
се задължил да заплати възнаграждение на дружеството при придобиване на имот
представен от „Адрес Недвижими имоти“ АД,
което било дължимо в деня на сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на имота, представен от дружеството. Възнаграждението в размер
на 2700 евро (две хиляди и седемстотин евро) с ДДС, е станало изискуемо на
29.12.2015 г. – в деня на сключване на цитирания по-горе предварителен договор
за покупко-продажба. Предадената от И.К. сума в размер на 1022.58 евро (хиляда
двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) като гаранция за закупуването
на гореописания имот, останала в ищцовото дружество като част от
дължимото възнаграждение по договора за посредничество. Към момента на подаване
на исковата молба ответникът не е заплатил на „Адрес Недвижими имоти“ АД остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 1677.42 евро (хиляда
шестстотин седемдесет и седем евро и четиридесет и два евроцента) с ДДС. Върху същата сума на основание т. 9.1 от договора за посредничество се твърди,
че ответникът дължи неустойка за забава в размер на 1 % (един процент) на ден,
но не повече от 10 % (десет процента) или сума в размер на 167.74 евро (сто
шестдесет и седем евро и седемдесет и четири евроцента).
Поради незаплащане на посочените суми на 09.03.2017 г. „Адрес Недвижими имоти“ АД, депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, срещу И.И.К., ЕГН: ********** в резултат, на което е образувано Ч.гр.д.
№ 57 по описа на Районен съд Брезник за 2017
г. и е издадена Заповед за изпълнение с № 48 от 13.03.2017 г., за сумите
посочени в Заявлението. Ответникът И.И.К., в
срок подава възражение
срещу издадената заповед за изпълнение поради което „Адрес Недвижими имоти“ АД, подава настоящия иск.
Не е спорно между страните, че помежду им е бил сключен
договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 13.01.2014 г., въз
основа на който ответникът И.К., в качеството й на възложител, е възложила на
ищеца „Адрес Недвижими имоти“ АД, в качеството му на изпълнител, срещу
заплащане на възнаграждение да проучи пазара на недвижими имоти, да предостави
на възложителя съответната информация и да организира закупуването на избран от
възложителя недвижим имот. В чл. 4.3 от представения договор за посредничество
е уговорено възнаграждение в размер на 3 % без ДДС от постигнатата покупна
цена, но не по-малко от 600 евро, дължимо в деня на сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на съответния имот, а ако такъв не се сключи в деня
на придобиване на имот предложен от ищцовото дружество. В чл. 9.1 от договора
за посредничество е предвидено, че ако възложителят не изпълни задължението си
по чл. 4.3 се дължи неустойка за забава в размер на 1 % (един процент) на ден,
но не повече от 10 % (десет процента).
Видно от приетия
като доказателство протокол за извършени огледи на недвижими имоти, на
14.12.2015 г. ответникът заедно с брокер от ищцовото дружество е огледал
процесният имот, в кв. „Бояна“, в гр. София.
В последствие на 25.08.2016 г.
е сключен договор за покупко-продажба на имот, предмет на огледа, между К.
С. В., Д. М. С., Д. С. Д., Г. С. Д. и С. В. Д., като продавачи, и ответника И.И.К.
и К. В. К., като купувач, за процесния имот, представляващ Урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. ****, съставляващ УПИ *****) от кв. 67 (шестдесет и седем) по плана на гр. *****,
целият е площ по скица от 480 (четиристотин и осемдесет) кв. м., а по
нотариален акт за собственост от 600 (шестстотин) кв.м., с кадастрален
идентификатор 68134.1942.1346 заедно с построената в него
вилна сграда със застроена площ от 53 (петдесет и три) кв.м., закупен за сумата в размер на 90 000 евро. Това се потвърждава от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том 123, вх. pег. № 52785, дв. вх. pег. № 52212 от 25.08.2016 г. на Нотариус И.И. с рег. № 384 на НК.
Приложено е и
ч.гр.д. № 57 по описа на РС Брезник за 2017 г., образувано въз основа на
заявление подадено от „Адрес Недвижими имоти“ АД по чл. 410 от ГПК, по което
има издадена Заповед за изпълнение № 48 от 13.03.2017 г. за сумата в размер на 1845.16 евро (хиляда осемстотин четиридесет и пет евро и шестнадесет евро
цента), от които 1677.42 евро (хиляда шестстотин седемдесет и седем евро и четиридесет и
два евро цента) с ДДС част от дължимото
възнаграждение по договор за посредничество и 167.74 евро (сто шестдесет и
седем евро и седемдесет и четири евро цента) неустойка, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на вземането. Срещу заповедта
за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено в срок възражение от
длъжника И.И.К., за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено
на 27.04.2017 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.05.2017 г.
За по пълното изясняване на делото от фактическа страна по делото са дали
показания като свидетели И. К. К. и Б. Р. А.. От показанията на И. К. се
установява, че като представител на строителна фирма заедно с ответника са
ходили да гледат процесния имот в началото на
Свидетелката Б. А., която работи като брокер в ищцовото
дружество завява, че по повод на сключен договор за посредничество между „Адрес
Недвижими имоти“ АД и И.И.К., завела през месец декември 2015 г. ответника на
оглед на недвижим имот с цел закупуване на жилище. Предложения имот бил харесан от К. и изявил
желание да го закупи. Вследствие на осъществени от свидетелката Ангелова преговори,
била договорена значителна отстъпка в продажната цена на този имот. Съгласно
свидетелските показания е подписан предварителен договор малко след Коледа на
2015 година между Коледа и Нова година на 2015 година. Спомням си, че в
договора е уговорен срок от 2-3 месеца за сключване на окончателен договор,
защото И.К. искал да ползва банков кредит и времето трябвало да бъде малко
по-голямо. Свидетелката уточнява, че в конкретния случай е имало и други
утежняващи обстоятелства, а именно, починал е един от съсобствениците
продавачи, което е довело до увеличаване на наследниците при продавачите.
Ангелова заявява, че ответникът е закупил имота през август месец 2016 г., 7-8
месеца след подписване на предварителния договор. Според показанията на свидетелката
във връзка с това закъснение са подписвани анекси между ищцовото дружество и
ответника, като всички анекси са подписани, по взаимно съгласие.
Съдът кредитира тези гласни доказателства с доверие като
логични, последователни, вътрешно убедителни и непротиворечащи помежду си и с
останалия доказателствен материал по делото. Същите бяха преценени с оглед
всички събрани данни и отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката А.
от изхода на делото съгл. чл. 172 от ГПК, като по-горните съображения съдът
счита, че свидетелските показания отразяват действителното фактическо положение
по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 286 от ЗЗД чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване на парично
вземане са допустими като е налице правен интерес от предявяването им.
Разгледан по същество съдът намира иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 от ЗЗД за основателен.
В хода на
производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже
възникването на задължението на ответника, изискуемостта и размера на същото,
основанието за пораждането му и точното изпълнение на своите задължения по
договора за посредничество при покупка на недвижим имот. Предвид направените от
страна на ответника възражения за неизпълнение на договора, в негова тежест е
да докаже твърдяното основание за това неизпълнение.
От събраните по
делото доказателства (договор за посредничество при покупка на недвижим имот от
14.12.2015 г.) се установява, че страните са били обвързани по силата на
облигационни правоотношения, възникнали на основание сключения между тях
договор за посредничество. Страните не спорят по този факт, макар по делото да
не са представени доказателства за представителната власт на сключилата
договора от името на ищцовото дружество В. М.. Извършените от последната
действия от името на дружеството – изпълнител, дори да се приеме, че са
извършени без надлежна представителна власт, са породили валидни правни
последици за изпълнителя, тъй като не е доказано в процеса дружеството чрез
своите управители да се е противопоставило незабавно на тези действия – правно
и фактически след узнаването им. Затова е приложима и презумпцията на чл. 301 ТЗ, предвиждаща приемането на тези действия за потвърдени.
Този договор за посредничество по естеството
си представлява договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, при който довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложени от последния действия,
като възнаграждение се дължи, в случай че е уговорено такова съгл. чл. 286 от ЗЗД. Такова възнаграждение е договорено между страните в чл. 4.3 от договора,
възлизащо на 3 % без ДДС от постигнатата покупна цена, но не по-малко от 600
евро. Спорно в случая е налице ли е точно изпълнение на договорните задължения
на ищеца „Адрес Недвижими имоти“ АД и дължимостта на уговореното
възнаграждение, предвид оспорванията на ответникът И.К. в тази насока.
Търговският
посредник е търговец, който по занятие и без да бъде натоварван за постоянно от
никой от клиентите си се занимава с посредничество за сключване на търговски
сделки. Единствената задача на посредника е да приближи волите на други лица до
пълното им съгласуване. Търговският посредник не е представител на никого от
лицата, които свързва, нито сам сключва сделки. Неговата задача е да намери и
постави един срещу друг бъдещи контрагенти, да приеме и занесе предложенията им
и по този начин да подпомогне за постигането на съгласие за сключване на
договор. Посредническият договор задължава посредника да намери контрагент, но
не и да убеждава страните непременно да сключат сделка.
От
събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че е
налице точно изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор за
посредничество, които съгласно представения договор за посредничество и
съдържанието на чл. 2 от същия са: да представи посочен в регистъра имот на
възложителя, при избор на същия и преди сключването на предварителен или
окончателен договор да извърши проверка на избрания имот, да подготви
предварителен договор за покупко-продажба по представени от продавача документи
и да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на
окончателен договор. Именно в изпълнение на тези си задължения ищцовото
дружество чрез служителя си свидетелката Ангелова е организирало оглед на имота
на 14.12.2015 г., което се доказва и от съставения и подписан от ответника
протокол за извършен оглед на недвижим имот от същата дата. Това е бил и
избраният от възложителя К. имот, който последният е изявил желание да закупи
на предоговорената чрез усилията на свидетелката А. покупна цена, която е била
значително намалена в сравнение с първоначално предложената, съгласно
неоспорените свидетелските показания. Именно чрез тези си действия съдът счита,
че изпълнителят „Адрес Недвижими имоти“ АД е изпълнил надлежно своите
задължения по договора за посредничество, като е предоставил наличната си
информация за продаваните имоти, отговарящи на критериите на
ответника-възложител, организирал е оглед на един от тях, преговарял е за
намаляване на покупната цена на избрания от страна на ответника имот, свързал е страните, подготвил е предварителен договор,
както и е оказал последващо съдействие за финализиране на сделката.
С оглед на така събраните доказателства и по
изложените съображения съдът намери за доказано обстоятелството, че ищецът
„Адрес Недвижими имоти“ АД е изправна страна по сключения договор за
посредничество. При наличие на валидно и непрекратено договорно отношение и при
сбъдване на предвиденото условие за заплащане на цената – сключване на договор
с осигурен със съдействието на ищеца продавач, предявеният иск за реално
изпълнение се явява основателен. Съгласно чл. 4.5 от договора възнаграждението
се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката, поради
което и на основание чл. 286, вр. чл. 280 от ЗЗД ищцовото дружество има право
да получи следващото му се възнаграждение, което съгласно чл. 4.3 от договора
за посредничество е уговорено в размер на 3 % без ДДС от постигнатата покупна
цена, но не по-малко от 600 евро. Що се отнася до изискуемостта на това
възнаграждение в договора е предвидено, че същото се дължи в деня на сключване
на предварителен договор за покупко-продажба на предложения недвижим имот,
поради което съдът намира, че вземането на ищеца е изискуемо и дължимо, като в
този случай и предвид горните съображения изискуемостта на задължението на
ответникът следва да се постави в зависимост от сключването на предварителния
договор за продажба, т.е. същото е дължимо считано от 29.12.2015 г. в така
уговорения размер от 3 % от постигната покупна цена, която съгласно
представения нотариален акт за покупко-продажба е в размер на 90000 евро. При
определяне на дължимата сума следва да се вземе предвид, че възнаграждението е променено със сключен на 17.12.2015
г. анекс към договора за посредничество и е във
фиксиран размер на 2700 евро (две хиляди и седемстотин евро) с ДДС.
Настоящият състав на съда счита, за неоснователна претенцията на
ответника К., че ищцовото дружество му дължи 1022 евро за неспазен срок на
договора за гаранция за неоснователни, тъй като въпреки, че Предварителния
договор е сключен на 29.12.2015 г., а не на 23.12.2015 г., в Договора за гаранция в т. 4 е записано, че възнаграждение се дължи дори
и да не е са договорени условията или извън посочения срок, ако купувачът
(ответника К.) закупи имота, а безспорно И.К. е закупил именно имота представен
му от „Адрес Недвижими имоти“ АД,
който е бил предмет на огледа и предварителния договор.
Неоснователна
е и претенцията на ответника, за
законова лихва в размер на 310 евро, пропусната полза от платените на
12.01.2016 г. като капаро по сделката 17602.17 лв. представляващи левовата
равностойност на 9000 евро и липсата на възможността да оперира с тези пари. Причината за забавата на сключване на окончателен договор,
както се установи от представените доказателства по делото, е в следствие на
смъртта на един от съсобствениците на имота на 20.01.2016 г., преди датата предвидена за сключването на окончателен
договор на 19.02.2016 г. Този факт е довел до
необходимостта от набавяне на нови документи, като удостоверения за наследници,
предеклариране на имота, нови данъчни оценки и кадастрални скици за имота и
др., както и ново разглеждане на документите от Банката – кредитор на
ответника. Всички документи, които е трябва
да се набавят са в задължение на Продавачите, а не на ищцовото дружество, което видно
от приложения договор за посредничество няма задължение да набавя необходимите
за сделката документи.
Така изчислено възнаграждението на „Адрес Недвижими
имоти“ АД възлиза на сумата от 1677.42 евро (хиляда шестстотин седемдесет и седем
евро и четиридесет и два евро цента) с ДДС, която
следва да бъде заплатена от ответника И.К. на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
286 от ЗЗД.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от 1677.42 евро (хиляда шестстотин
седемдесет и седем евро и четиридесет и два евро цента) с ДДС, считано от подаване на заявлението на 09.03.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, в какъвто смисъл е и искането на ищеца и на която има
право съгласно чл. 86 ЗЗД и чл. 422 от ГПК, предвид подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК на тази дата.
Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. като договорно
съглашение между страните, неустойката
има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се проявяват
едновременно. Обезпечителната функция на неустойката
е предназначена да стимулира длъжника към точно изпълнение на поетото
задължение под страх, че ще дължи плащането й. В същото време с уговарянето на неустойка страните предварително решават, че
при осуетяване на целта, към която е насочен договора, ще произлязат вреди за
кредитора и той ще има право да получи неустойката,
без да доказва, че такива са настъпили и какъв е техният размер. В случая с чл.9.1
от договора страните са уговорили компенсаторна неустойка
в полза на „Адрес Недвижими имоти“ АД при забава на плащане на
възнаграждението в размер на 1 %
(един процент) на ден, но не повече от 10 % (десет процента).
С оглед изложеното съдът намира,
че в случая са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, чрез заплащане на договорена неустойка
от 167.74 евро
(сто шестдесет и седем евро и седемдесет и четири евро цента), респективно че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство,
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва разноски в
исковото производство общо в размер на 522.18 лв., от които 72.18 лв. за държавна
такса и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Направените от ищеца разноски в
заповедното производство в размер общо на лв. 122.18 лв., от които 72.18 лв.
държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение.
В чл. 25,
ал. от Наредбата за заплащането на правната помощ е посочено, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В ал. 2 е посочено, че за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.
1. Настоящият състав на съда намира, че юрисконсултското възнаграждение е
неоснователно завишено, тъй като по делото са проведени две редовни заседания и
следва да присъди на „Адрес Недвижими имоти“ АД юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство в размер на 150 лв. Ето защо, дължимата в полза на
ищцовото дружество сума за разноски по делото се равнява на 344.36 лв.,
представляваща направени разноски по заповедното и исково производство.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“, № 4, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Г.Б.П.ЕГН: **********, чрез
пълномощника си Р.М. – Юрисконсулт в дружеството, че И.И.К.,
ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, дължи на ищцовото
дружество, сумата от 1845.16
евро (хиляда осемстотин четиридесет и пет евро и шестнадесет евро цента), от
които 1677.42
евро (хиляда шестстотин седемдесет и седем евро и четиридесет и два евро цента)
с ДДС част от дължимото
възнаграждение по договор за посредничество и 167.74 евро (сто шестдесет и
седем евро и седемдесет и четири евро цента) неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА И.И.К. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати на „Адрес Недвижими имоти“ АД с
посочени по-горе адрес и управител, сумата от 344.36 лв. (триста четиридесет
и четири лева и тридесет и шест стотинки), както следва: 222.18 лв. (двеста двадесет
и два лева и осемнадесет стотинки), от които 72.18 лв. (седемдесет и два лева и
осемнадесет стотинки) за държавна такса и 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение, направени разноски по настоящото дело, както и 122.18 лв. (сто
двадесет и два лева и осемнадесет стотинки), от които 72.18 лв. (седемдесет и
два лева и осемнадесет стотинки) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение направени разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Окръжен съд Перник в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.