РЕШЕНИЕ

Номер 385                                 04.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На дванадесети декември             двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер    6515 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 18-0273-897/22.03.2019г. на ** РУП - Хисар, с което на С.И.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева  за нарушение по чл.150а, ал.1, вр с чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП.

 

          Жалбоподателят К. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

 

          Въззиваемата страна – ** РУ Полиция - Хисар, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

 

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 05.12.2018г. около 17.20ч жалбоподателя К. управлявал на път № 642 между с.Черничево и гр.Хисаря лек автомобил Тойота без регистрационни табели. При км.13+500метра бил спрян от свид.И.С. –**, който установил, че автомобила въобще не бил регистриран за движение, а СУМПС на жалбоподателя било отнето. За същото съставил АУАН срещу жалбоподателя, а въз основа на него било издадено и атакуваното НП, с което е наложено наказание само досежно управлението на МПС без СУМПС.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля И.Й.С.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН и заповеди, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Нещо повече освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, същото не се обори от самия жалбоподател, нито се ангажираха доказателства в такава насока.

          При така установените факти съдът намира, че не правилно е приложена санкционната норма на чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП, която се отнася само в случай, че  водач управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В настоящия казус е нарушена нормата на чл.150а, ал.1 от закона и това правилно е отразено в акта и НП, а за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Но СУМПС на жалбоподателя е било валидно до 29.04.2014г. След тази дата ново свидетелство не е било издавано. При това положение жалбоподателя се явява лице, което не притежава валидно СУМПС поради изтичането на срока му. Тогава е следвало да се ангажира отговорността му по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. В случая като е приложен неправилно материалния закон е допуснато нарушение налагащо отмяна на процесното НП.

          За пълнота следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя досежно двойното му санкциониране по НК и ЗДвП е неоснователно. Ясно в процесното НП е посочено, че се води наказателно производство само досежно управлението на нерегситринано МПС, а не и по второто обвинение за управление без СУМПС. Ето защо това се явява отделно деяние, което е санкционирано само по администативен ред. Не е налице и нарушение правилата на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. Жалбоподателят е лице с множество наказания по ЗДвП и определено случая не е с по-ниска степен на обществена опасност от други от този вид. Наказващия орган след като е издал НП, ясно е посочил това обстоятелство като не е нужно изрично да сочи, че не намира случая за маловажен, защото закона ясно е посочил какво трябва да съдържа едно НП и това обстоятелство не е сред тях.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0273-897/22.03.2019г. на ** РУП - Хисар, с което на С.И.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева  за нарушение по чл.150а, ал.1, вр с чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.