№ 5332
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100500697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11065/12.10.2022 г., постановено по гр.д. № 26189/2022 г. на СРС,
ГО, 125 състав, е признато за установено на основание на основание чл. 422,ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, че С. В. М., ЕГН **********, дължи на
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, сумата от 2854,14 лева, представляваща
главница за потребена вода за имот с адрес град София, ж.к.****, клиентски номер
**********, за който е създадена договорна /съдебна/ сметка ********** за период от
22.03.2016 г. до 23.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 563,90 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 22.04.2016 г. до 23.10.2021 г., за които суми по ч.гр.д.№6380/2022 г. от СРС,
125 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Със същото решение
предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, против С. В. М., ЕГН
**********, исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер от 2854,14 лева
до пълния предявен размер от 3321,47 лева и за лихва за разликата над уважения
размер от 563,90 лева до пълния предявен размер от 817,82 лева.
Срещу решението в частта, с която установителните искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника С. В. М.. Въззивникът твърди, че от години
ищцовото дружество действа некоректно, като подправят подписи и отчитат невярно
потребената вода. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционнното
производство.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява
в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства.
Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот - находящ се в град София, ж.к.****.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, като
възраженията на въззивника за липса на сключен индивидуален писмен договор са
неоснователни предвид наличието на специална законова уредба, която уреждаща
обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид
услуги. Общите условия се прилагат в отношенията с всички потребители на ВиК
услуги при съблюдаване на приложимите разпоредби, уреждащи обществените
отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид услуги, които
са предмет на засилено държавно регулиране, което гарантира именно правата на
потребителите. Поради това и правната уредба на отношенията между потребителите
и ВиК операторът, който извършва дейност в съответната обособена територия
съгласно чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, е специална и подробна, осигуряваща защита
правата на икономически по-слабата страна. С уреждане приложимост на общите
условия без изричното им приемане се цели именно защита на потребителя с оглед
внасяне на сигурност в облигационната връзка, като одобряването на ОУ от
регулаторния орган създава необходимите гаранции за законосъобразност на
съдържанието им.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
2
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период
приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила
на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът са упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г.,
респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост
се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и
вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя
или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016
г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г.,
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация
е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва
съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери
или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя,
както следва – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ОУ от 2006 г.,
респ. чл. 25, ал. 4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.). Изготвената СТЕ е установила, че
3
водомерите в периода 20.02.2016 г.-01.10.2016 имота не са били сертифициарни,
поради което и правилно въз основана посочените клаузи от ОУ ищецът е начислил
изразходвано количество питейна вода на база брой живущи.
С оглед изложеното съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение с предмет продажба на водоснабдителни
и канализационни услуги за питейно-битови нужди, като ищецът е извършвал доставка
на питейна вода на стойност, установено в изготвената експертиза – 2854,14 лева.
По отношение предявения иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:
основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на
главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до които съдът
достигна по отношение на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на
лихва за забава, доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в
приложимите към договора общи условия – чл. 31, ал. 2 – падежът на съответното
месечно вземане настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на
всяка фактура. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че вземането за лихва е
основателно до сумата от 563,9 лв., както е приел в решението си и първостепенният
съд.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото
производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на
въззиваемото дружество не е заявена, с оглед което такива не се дължат и на тази
страна за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11065/12.10.2022 г., постановено по гр.д. №
26189/2022 г. на СРС, ГО, 125 състав, в частта, в която е признато за установено на
основание на основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, че С. В.
М., ЕГН **********, дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, сумата от
2854,14 лева, представляваща главница за потребена вода за имот с адрес град София,
ж.к.****, клиентски номер **********, за който е създадена договорна /съдебна/
сметка ********** за период от 22.03.2016 г. до 23.10.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 563,90 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 22.04.2016 г. до 23.10.2021 г., за които
суми по ч.гр.д.№6380/2022г от СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5