Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр.Русе, 12.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря Мария Станева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 335 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на ПП при ОДМВР Русе против решение № 193/20.05.2021 г.,поправено с
решение №509/27.10.2021г. постановено по АНД № 183/2021 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № № 20-1085-003871 / 17.12.2020 год.
на началника на Сектор “ПП” към ОДМВР -
гр.Русе, с което на В.В.Ц. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, а на основание чл.183, ал.7 от с.з за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и неправилно
приложение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни доводи в
подкрепа на становището за неправилност на обжалваното решение. Иска се
неговата отмяна и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на разноските
за ответната страна
Ответникът по касационната жалба – В.В.Ц.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за нейната неоснователност. Отговорът се поддържа и в с.з. Моли съда
да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното въззивно решение.
Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност
на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото доказателства, се установява
неоспорената фактическа обстановка, а именно : на 30.11.2020 г. ответникът управлявал лек
автомобил „Порше Кайен“ с рег. № Р 37-78 КВ по пътя с.Юпер – с.Черешово,
обл.Русе, в условията на снеговалеж, заснежено и непочистено от сняг платно за движение,
с дебелина на снежната покривка около 5 см.и извършвайки десен завой загубил
контрол над автомобила и се блъснал с товарен автомобил – снегорин, с рег.№ Р
32-93 ВР и причинил ПТП с материални щети. За случая били уведомени органите на
МВР. Полицейският служител посетил ПТП
установил, че на пътя имало създадена ВОД сигнализирана с пътни знаци А-23, В-2
и бариера, изразяваща се в забрана за движение на МПС / в НП е посочена заповед
№ РД 11-73 / 18.10.2019 г./.
За да отмени изцяло наказателното постановление
районният съд е приел, че при описание на нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП, АНО е
допуснал съществено процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, същото е
необосновано поради неизследване на скоростта на движение, а по отношение на
нарушението по чл.183 ал.7 вр.чл.6 ал.1 ЗДвП е приел нарушението за несъставомерно, тъй
като визираната заповед касае въведена ВОД за периода от 21.10.2019 г.
до 30.11.2019 г. по пътя «Сливо поле-Борисово-Черешово», а село с.Юпер е извън
този участък, поради и което цитираните пътни знаци и бариера не са във връзка
с ВОД.
Правилни са изводите на контролираната инстанция по
приложението на чл.183 ал.7 ЗДвП предвиждаща санкция по отношение на водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение, след като касатора се е позовал на
заповед с ограничено във времето действие. Принципно правилно е и виждането на
касатора, че при установено нарушаване на пътен знак В 2 „ Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки“ и бариера съдът е имал възможност да преквалифицира
нарушението като такова по чл.183 ал.3 т.5 ЗДвП предвиждащ по-лека санкция, но
съгласно ТР 8 / 2021г. по т.д. 1/ 20г на ВАС, това правомощие не е предоставено
на касационната инстанция, тъй като съгласно т.2 административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба. В този смисъл оспореното решение в частта, в
което е отменено НП за нарушение по чл.183 ал.7 ЗДвП е правилно и следва да
бъде оставено в сила
Не стои така въпроса относно отменената част
от НП, по която ответника по жалбата е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП с
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Доводите на въззивната инстанция при установената фактическа
обстановка и съдържанието на НП са неправилни. Соченото процесуално нарушение
на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, касаеща описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено и извода за необоснованост, не само не са допуснати, но тези съображения на въззивната
инстанция не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на оспореното пред
нея наказателно постановление, по което и санкцията и нарушението, за което е
наложена тя, са регламентирани в нормативен акт.
Според разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП
"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат, намалят скоростта пред всяко предвидимо препятствие“.
Подходът на касатора при описание на
нарушението като обстоятелства сочи на всички относими към нормата такива:
относно атмосферните условия- снеговалеж, състоянието на пътя- заснежена и
необработена пътна настилка с дебелина на снежната покревка 5 см.,ширината на
пътното платно, като деянието е описано ,че управлението е свързано със
несъобразена с ширината на платното за движение и състоянието на пътната
настилка скорост, при която е посочен и резултата- поднасяне с лявата страна
странично ,навлизане в съседна пътна лента и настъпване на ПТП. Т.е напълно съответно
на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН оспореното НП съдържа всички относими
към посочената за нарушена правна норма, противно на извода на РРС за
нарушаване на право на защита, поради съществено процесуално нарушение.
Касационната инстанция намира за нужно да посочи, че кога
едно процесуално нарушение е съществено, е изяснено в чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
За да бъде квалифицирано нарушението като такова е необходимо да са налице
следните две кумулативни условия: то да е довело до ограничаване на
процесуалните права на страната и да не е било отстранено. В този смисъл е и
константната практика на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКПЧ, според която, при решаване на
въпроса дали на наказаното лице е било осигурено правото на справедлив процес,
следва да се изхожда от това как твърдяното процесуално нарушение се е отразило
на справедливостта на наказателното производство като цяло (вж. напр. решението
по делото Ibrahim and Others v. the
United Kingdom №. 50541/08 , 13 септември 2016, § 250). ЕСПЧ / решение по
дело № 29476/06, 24 юли 2012/ сочи, че в съдебната си практика отдава важно
значение на информирането на жалбоподателя за фактическата обстановка на
обвинението, и за правната квалификация, която се дава на деянията, което е и
сторено в случая.
Нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП соча с какви
обстоятелства – предвидима опасност, водачът следва да съобрази скоростта си на
движение, за да може да я намали или да спре и за разлика от чл.21 тази скорост
следва да е съобразена именно с тази опасност , а не дали е била неразрешена.
За съставомерността на чл.20 ал.2 ЗДвП не е от значение точната величина на
скоростта,респ.посочването й, противно на доводите на въззивната инстанция
Все пак от описанието на атмосферните
условия, състоянието, релефа на пътя това е една логична, напълно предвидима
пътна ситуация при снеговалеж и дори поставени забранителни пътни знаци и потенциална опасност, която произтича именно
от факта, че платното за движение е заснежено с дебилина на снежната
покривка и не е почистено. Ката
наказаното лице и бил длъжен да съобрази
отрицателното влияние на тези фактори и да намали скоростта си до безопасна, а
не да се движи със скорост, която би избрал в случаите, когато при завоя
надясно има безупречна видимост към целия път и той е почистен и ако я беше
съобразил, нямаше да поднесе. Другият аспект на този въпрос е, че
несъобразената скорост сама по себе си препятства възможността на водача
своевременно да забележи опасността за движението и да контролира движението на
МПС. В такъв случай обаче деецът не може да се позовава на чл. 15 НК, защото
невъзприемането на опасността е последица от неправилно избраната скорост – той
сам със своето поведение се е поставил в невъзможност да забележи своевременно
опасността или препятствието, да прецени правилно пътната обстановка и да
реагира адекватно.
Касационният
ответник е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2,
изр. първо от ЗДвП,
тъй като не се е движел със съобразена с явните пътни предпоставки скорост,
допускайки управляваният от него лек автомобил да навлезе значително в
насрещната пътна лента и да реализира удар с почистващата машина и причини ПТП
с материални щети, поради и което е правилно санкциониран по чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП. Като е достигнал до противоположни правни изводи районният съд е
постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото
решено по същество като наказателното постановление в тази част бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.63, ал.3 и от ЗАНН, в полза на касационния
жалбоподател касатора следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от касационната жалба в размер на 150лв., като възражение
за прекомерност не е основателно, тъй като заплатеното възнаграждение в пълен
размер от 300лв. е съобразено с Наредбата за адв.възнаграждения
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2
и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 193/20.05.2021 г.,поправено с решение
№509/27.10.2021г. постановено по АНД № 183/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, в частта, с което е отменено наказателно постановление № № 20-1085-003871 / 17.12.2020 год.
на началника на Сектор “ПП” към ОДМВР -
гр.Русе, с което на В.В.Ц. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1085-003871/
17.12.2020 год. на началника на Сектор “ПП” към
ОДМВР - гр.Русе, с което на В.В.Ц. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193/20.05.2021 г.,поправено с решение
№509/27.10.2021г. постановено по АНД № 183/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе в
останалата му част
ОСЪЖДА ОД на МВР - Русе, да заплати на В.В.Ц. ЕГН ********** *** сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: