РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пазарджик, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря В С. Б
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900157 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от А. Б. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес, чрез адв. Я. Д. (САК), против „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1463, район „Триадица“, ул. „Витоша“ № 89Б,
главният от които е по реда на чл.432 КЗ, а именно за сумата от 30 000 лв.
(частичен иск от 75 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до
окончателното й изплащане; както и за сумата от 177,35 лв. - обезщетение за
имуществени вреди във връзка с лечение и възстановяване и акцесорен – за
заплащане на обезщетение за забавено плащане, представляващо законната
лихва от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните
твърдения:
На на вътрешноведомствен път, представляващ масив каменноземна
настилка, разположен южно от между две и три в района на западно
насипище „, било реализирано ПТП с участието на самокатастрофирал
товарен автомобил „“ с рег. № . Инцидентът настъпил изцяло по вина на
водача на посочения автомобила, който поради движение с несъобразена
1
скорост, изгубил контрол над управляваното от него МПС, в резултат на
което се блъснал в съоръжението на транспортната лента.
Вследствие на ПТП пострадал ищецът, който се е возил като пътник в
автомобила и получил следните травматични увреждания:
Непосредствено след инцидента пострадалият бил приет по спешност в
Отделението по обща хирургия към МБАЛ „“ с оплаквания от силно
главоболие, световъртеж и гадене, както и залитане в неопределена посока,
трудно пазене на равновесие и дразнене от светлина. Направени му били
комплексни изследвания и назначена медикаментозна терапия по
терапевтична схема. Бил изписан на . със симптоматичен статус за
продължаване на лечението в домашни условия.
Последвали медицински прегледи на 13.08.2019 г. около месец по-
късно-на 10.09.2019 г., предвид продължаващите комплексни оплаквания,
включващи главоболие, замаяност, световъртеж, нарушение на паметта и
концентрацията, нарушения на зрението, както и още един на 12.09.2019 г.
Назначена била медикаментозна терапия и преглед с ЯМР.
На била извършената магнитно-резонансна томография, която
установила МРТ данни за микроваскуларна енцефалопатия; пансинуит;
етмоидит; вертебро-базиларна ектазия; съдово-нервни конфликти вляво;
васкуларна компресия върху мозъчния ствол и цервикална спондилоза.
Впоследствие извършените изследвания се констатирало, че в случая се
касае за комбиниран посттравматичен отоневрологичен синдром с нарушени
вестибуло-очедвигателен, постурален и локомоторен рефлекси. Дадени били
препоръки за медикаментозно лечение и вестибуларна рехабилитация.
Последвали още прегледи - на 07.10.2019 г., на 21.10.2021 г. и на
13.11.2019 г., при които се установили персистиращи оплаквания, включващи
и прояви на сомнамбулизъм. Предвид значително влошеното
посттравматично психологическо състояние, изразяващо се в потиснатост,
нарушения на съня, тревожност, загуба на тонус и енергия, понижена
концентрация и памет, на 27.11.2019 г. ищецът бил прегледан и от психиатър,
при което е констатиран тежък депресивен епизод. При консултация със
специалист-професор била установена и тежка посттравматична
церебрастения, съчетана с посттравматичен сомнамбулизъм. Назначена му
била медикаментозна терапия. Описано е, че поради нестихващите
2
посттравматични неврологични оплаквания били проведени още прегледи –
на 02.12.2019 г., 19.12.2019 г., 07.01.2020 г., 09.01.2020 г. и 06.03.2020 г.
При извършен преглед на пострадалия на 17.06.2020 г. били
констатирани продължаващи оплаквания от главоболие, световъртеж,
залитане, безсъние и сомнамбулизъм, както и нарушение на слуха вляво и
замъглено периферно зрение. Поставена му била иагноза увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
На 21.10.2020 г. се наложило ищецът да бъде приет в НО към „“ по
повод на проявило се главоболие и неповлияващ се и датиращ от няколко дни
световъртеж. Направените комплексни изследвания констатирали наличието
на хоризонтален нистагъм при поглед встрани. Назначена била комплексна
медикаментозна терапия, като пациентът бил изписан на
Твърди се, че на предвид продължаващите невро-психологически
оплаквания, включващи рецидивираща тревожна депресия, загуба на енергия
и желание за всичко, лоша концентрация, загуба на тегло, повишено кръвно
налягане, на ищецът отново бил извършен преглед от психиатър, който
констатирал психомоторна вътрешна напрегнатост и тревожност, лабилен
афект, фиксация към безперспективност, вина, мисли за самоубийство,
хипобуличност, хипопросексия, за което му била назначена медикаментозна
терапия.
На 14.12.2020 г. последвал друг преглед на ищеца от психиатър, при
който било констатирано, че пациентът е емоционално дистимен и много
тревожен, хупобуличен, с идеи за болестност и безперспективност в
депресивен стил и памет и интелект болестно ангажирани. Горните
комплексни оплаквания били констатирани и при прегледите, извършени на
12.01.2021г. и 13.01.2021 г.
На 22.02.2021 г. отново били извършени прегледи, при които се
установили продължаващи (около година и половина след инцидента)
оплаквания от замаяност, нестабилност при ходене, главоболие, болка и
ограничение на движенията в шийната и раменната област, напрегнатост,
тревожност, при които било продължено медикаментозното лечение.
Изложени са твърдения, че с оглед на увреденото обективно състояние
на пострадалия се наложило същият да ползва отпуск поради временна
неработоспособност с общ период от 489 календарни дни, а поради трайно
3
влошеното посттравматично състояние, бил трудоустроен от длъжността
„работник, обсл. спом. съоръж./добив и обогат. на суровини" в длъжността
„сметосъбирач, той и работник по почистването ирекултиважионните
дейности“.
Обобщено е, че вследствие на преживяното ПТП ищецът изпитал
интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес,
както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение,
изпитвал интензивни болки в засегнатата област, обективно и закономерно
придружени със световъртеж, замайване, гадене и залитане. Бил подложен на
преобладаващ постелен режим, нуждаел се от чужда помощ за задоволяване
на хигиенно битовите си нужди, лесно се уморявал, бил сънлив и
отпаднал.Поради перманентния световъртеж със залитане изпитвал сериозни
затруднения в придвижването, не можел да извършва каквато и да е
физическа дейност и активност, което се оказало крайно негативно върху
цялостния му жизнен статус. В своята съвкупност всичко това се отразило
крайно негативно върху качеството и начина му на живот, върху неговата
работоспособност, жизненост, ментална кондиция и когнитивни функции,
както и върху цялостното му ежедневие, самочувствие, себеоценка и
социални контакти. Процесният инцидент въздействал драстично
отрицателно върху психиката на ищеца и породил посттравматично
притеснение у него при последващо возене в МПС. Проявили се множество
психиатрични оплаквания и депресивни състояния на безпокойство,
напрежение, тревожност и потиснатост, нарушени памет и концентрация, вкл.
и суисидни мисли.
Наред с описаните неимуществени последици, ищецът претърпял и
имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и
възстановяване, а именно за закупуването на лекарствени средства и за
заплащане на потребителски такси, на обща стойност 177.35 лв. Същите били
обективирани в следните документи : Фактура № **********/12.08.2019 г.,
ведно с Фискален бон; Фактура № **********/12.08.2019 г, ведно с Фискален
бон; Фактура № **********/13.08.2019 г., ведно с Фискален бон; Фактура №
**********/11.09.2019г., ведно с Фискален бон; Фактура №
**********/02.12.2019 г., ведно с Фискален бон.
По повод процесното ПТП било образувано ДП № 169/2019 г. по описа
4
на РУП-П, пр.пр. № 556/2019 на РП-П. С постановление от 08.11.2019 г.
наказателното производство било прекратено, поради направено искане от
страна на пострадалото лице.
Твърди се, че отговорността на водача на въпросния т.а.„ с peг. № към
датата на инцидента се покривала от застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, по
застрахователна полица BG/06/118002179765 с период на застрахователното
покритие от 14.08.2018 г. до 13.08.2019 г.
На 03.06.2020 г. ищецът предявил претенция за заплащане на
обезщетение по реда на чл.380 КЗ, по която с писмо изх. № 0-92-
8561/06.07.2020 г. застрахователят се е произнесъл окончателно, като
определил и изплатил по банков път за претърпените от ищеца
неимуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв.
Липсвало обаче произнасяне по отношение на имуществените претенции.
Твърди се, че така извършеното плащане съставлявало извънсъдебно
признание на основателността на иска, но определеният размер на
обезщетението се явявал несправедлив, неоснователно и значително занижен,
за да поправи изцяло и в пълен обем претърпените от ищеца неимуществени
вреди, което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящата
претенция.
Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата на което
да осъди ответника да заплати следните суми : 30 000 лева /частичен иск от
75 000.00 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 06.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на окончателно
произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 07.07.2020 г.
до окончателното й изплащане; 177.35 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и
възстановяване и настъпили в резултат на ПТП от 06.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от изтичане на законоустановения 3-месечен
срок за окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно
дружество - 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане; които да бъдат
заплатени по следната банкова сметка в „“; IBAN: BIC: , с титуляр А. Б. И..
Претендират се и разноските по делото, в т.ч. адв. възнаграждение.
5
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, в който се оспорва основателността на претенциите.
Не се спори, че към датата на процесното ПТП по отношение на
въпросния т.а. „“, модел „“, с peг. № е съществувало валидно застрахователно
правоотношение с ответника.
Оспорват се обаче елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, в т.ч. отговорността и вината на водача К А. А. за настъпване на
ПТП. Твърди се, че водачът не е реализирал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което да е настъпил процесния инцидент с описания
вредоносен резултат. Развира се тезата, че в разглеждания случай това е
случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди се, че водачът на
застрахования лек автомобил, не е имал техническата и професионална
възможност да предотврати настъпването на ПТП, както и че скоростта на
движение на автомобила не е причина за загуба на управление от страна на
водача.
Отделно от изложеното се поддържа, че предвид изплащането на сумата
от 10 000 лв. на пострадалия, претендираните в настоящото производство
неимуществени вреди, вече са били обезщетени в пълен размер, поради което
и претенцията се явява неоснователна.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че същият
в нарушение на чл.137а от ЗДвП, е бил без поставен обезопасителен колан.
Сочи се, че при наличието на правилно поставен обезопасителен колан в
случая, получените травматични увреждания не биха настъпили, поради
което дължимото обезщетение следва да се намали при условията на чл.51,
ал.2 ЗЗД.
Оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
с настъпилите увреждания на ищеца. Сочи се, че единственият документ,
представен по делото във връзка с настъпилото ПТП е констативния
протокол, от който не можело да се установи, че водачът е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Твърди се, че описаното в ИМ влошено посттравматично
психологическо състояние на ищеца, изразяващо се в потиснатост, нарушения
6
на съня, тревожност, загуба на тонус и енергия, понижена концентрация и
памет и др., не се намира в пряка причинно-следствена връзка с пътния
инцидент, а е следствие от установената на 18.09.2019 г. посредством
магнитно-резонансна томография микроваскуларна енцефалопатия.
По отношение на оплакванията от главоболие, световъртеж, залитане,
безсъние и сомнамбулизъм, както и нарушения на слуха в ляво и замъглено
периферно зрение ищецът сам бил посочил, че му е поставена диагноза
„увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“,
като същата по никакъв начин не можела да се постави в причинна връзка с
претърпяното ПТП. Още повече, че посоченото увреждане не било описано
при първоначалния преглед и направените изследвания на ищеца при
приемането му в МБАЛ
Поддържа се, че единствените увреждания, получени от ищеца и
установени при болничния му престой след ПТП, са били главоболие,
световъртеж и гадене, както и трудното пазене на равновесие и дразнене от
светлина, които са типични и са следствие от получената лека черепно-
мозъчна травма в резултат на ПТП, но същите били репарирани посредством
вече изплатеното застрахователно обезщетение. Всички останали оплаквания
от нервно-психологично и психиатрично естество, описани в исковата молба,
не се намирали в причинно-следствена връзка с ПТП, а били резултат на
други болестни състояния, от които ищецът страдал преди настъпване на
ПТП, като неполагането на своевременни грижи за собственото му здраве
довело до описаното влошаване в качеството на живот.
Оспорва се също и размера на претенцията за неимуществени вреди,
който бил прекомерно и неоснователно завишен, а освен това не съответствал
на трайната съдебна практика по аналогични дела, на социално-икономически
условия на живот в страната, както и на принципа за справедливост,
установен с нормата на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се акцесорния иск за лихва, по аргумент за неоснователност на
главния иск. Иска се отхвърляне на претенциите.
В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна ИМ от ищеца
поради което и съдът не е пристъпил към продължаване размяната на книжа
по реда на чл. 373 ГПК.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на
7
твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Безспорно установен е правопораждащият факт, от който ищецът черпи
правата си, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение
на основание застраховка „Гражданска отговорност“, за т.а. „“ с peг. № към
датата на инцидента, сключена с ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, по застрахователна полица , с период на застрахователното покритие от
14.08.2018 г. до 13.08.2019 г., както и заплащането на обезщетение от
ответното застрахователно дружество на ищеца в размер на 10 000 лева.
Относно установяване механизма за настъпване на процесното ПТП по
настоящото дело е приета съдебна автотехническа експертиза, заключението
на която съдът изцяло кредитира, тъй като същата не е оспорена от страните и
кореспондира изцяло с доказателствения материал по делото, а именно
административно-наказателна преписка, образувана по повод на процесното
ПТП, и в частност влязлото в законна сила Наказателно постановление № 19-
0310-000719/12.08.2019 г. по описа на ОДМВР - , РУ -
Установява се от заключението на същата, както и от обясненията на
вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на 26.09.2022 г., че на 06.08.2019 г. водачът
на процесното МПС К А. го е управлявал по платното за движение на
вътрешноведомствен път при благоприятни пътно-климатични условия (сухо
и ясно време през светлата част на денонощието) със скорост около 87-88
км/ч. В един момент автомобилът, в който се е возил ищецът А. И., се
отклонил наляво спрямо праволинейната си посока на движение, като това е
станало на около 76 метра преди мястото на удара. Водачът се опитал да го
овладее чрез задействане на спирачната система, но безрезултатно. В режим
на странично занасяне автомобилът изминал път от около 36 м., оставяйки 3
бр. успоредни следи, водещи наляво извън пътя и към крепежен елемент -
транспортьор на скална маса, като последвал челен удар в този елемент.
Според вещото лице причината за отклонението на автомобила от пра‐
волинейната си посока на движение, респ. за настъпване на процесното ПТП е
високата скорост на движение и на действията на водача с волана и задаване
8
на посока на движение. Освен това експертът заключава, че процесното ПТП
е било предотвратимо от страна на водача при условие, че е управлявал
автомобила с максимална скорост от около 48 км/ч., съчетано с умереност и
плавност в действията при управлението му.
За установяване на характера и степента на получените увреждания от
ищеца, както и извършените от него разходи за лечение, е приета съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като
неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения
материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че в
резултат на ПТП-то ищецът е получил: Контузия на главата с мозъчно
сътресение, в резултат на която са се проявили посттравматична
церебрастения и посттравматичен отоневрологичен синдром с нарушени
вестибуло-очедвигателен, постурален и локомоторен рефлекси. Преди
травмата е установено, че същият е страдал от цервикална спондилоза и
хипертония. Относно периода на възстановяване на пострадалия при
получено мозъчно сътресение, което е най-леката по степен ЧМТ, вещото
лице сочи, че при липса на придружаващи заболявания последиците
отшумяват напълно за период от 3 седмици. Характерно за него е наличието
само на функционални нарушения, без морфологични и трайни мозъчни
изменения. Относно доказаната при ищеца посттравматична церебрастения
вещото лице разяснява, че заболяването клинично се изразява в астения в
съчетание с главоболие, главозамайване, отслабване на паметта, явления на
изтощение на интелектуално-мнестичната дейност, вегетативни разстрой‐
ства и може да се развие при леки форми на мозъчно сътресение. В случая
церебрастенията се е проявила след нараняването на ищеца при процесното
ПТП, била е тежка и възстановителния й период е продължил по - дълго –
около 6 месеца. Относно проявеният отоневрологичен синдром в.л.д-р М.
установява, че при ищеца проявата на заболяването е вестибуларен дефицит.
Според характера на посочените травми и заболявания лечението е било
консервативно – покой на легло в първите дни от травмата, въздържане от
активна умствена дейност и четене, избягване на силни външни дразнители
(шум, музика, гледане на телевизия), като не се е налагало, както в
болничното заведение, така и при домашното лечение, придружител. При
нужда са давани аналгетици и антиеметици.
9
В заключението си вещото лице описва с какво се характеризират
констатираните при ищеца след процесното ПТП цервикална спондилоза и
цервикална радикулопатия на гръбначния стълб, хоризонтален нистагъм
при поглед встрани. Заключава, че част от тези заболявания имат
дегенеративен характери и въобще, че установените отклонения от нормалния
статус при ищеца не могат категорично да бъдат свързани с процесното ПТП.
За изясняване на тяхната етимология, характер и клинична форма са
необходими хоспитализация и целенасочени високоспециализирани
изследвания поради спецификата на случая.
Анализирайки механизма на ПТП – фронтален удар, както и травмите
на ищеца, вещите лица инж.Ф. и д-р М. заключават, че И. е бил без поставен
предпазен колан като пътник на предната седалка.
Видно от заключението по приетата по делото СПЕ има обективни и
клинични данни за промяна в психичното състояние на ищеца след
процесното ПТП. Събитието е обусловило наличие на личностови промени,
които се изразяват в хистрионност, резоньорство на моменти, като според в.л.
д-р П. може да се заключи, че събитието е повод, но не и причина. Не е
причина предвид изводите от клиничното интервю при което са установени
интереси към екстремни преживявания, непостоянство, декларативност,
които са също личностнови особености наблюдавани при ищеца още от
юношеството му. Събитието обаче е обусловило необходимостта от промяна
на навиците и обичайното живеене на И., което във взаимодествие с
личностовите особености е и вероятната причина за афективните изменения.
Експертът заключава, че няма данни за претърпяна ПТСР, реакция на остър
стрес или клинични оплаквания, които пряко и с висока степен на
доказателственост да свързват инцидента с оплакванията след него. В тази
връзка д-р П. сочи, че травмата е описана като контузия и липсват данни за
обективни мозъчни промени, черепни фрактури или дори разкъсна рана, а
само подутина в областта на удара. Подобен тип травми не са тежки и в
клиничната практика обикновено не водят до значими нарушения във
функционирането. При ищеца оплакванията имат тревожно - афективно -
астеннен характер с депресивна оцветка, като еднократно са регистрирани
суицидни мисли. Предписано е медикаментозно лечение под лекарско
наблюдение, но дали такова е провеждано експертът не може да установи по
категоричен начин. При изслушване на заключението в съдебно заседание,
10
проведено на 31.10.2022 г. вещото лице д-р П. пояснява, че по делото няма
каквито и да било обективни медицински данни ищецът да страда от
епилепсия и сомнамбулизъм, тъй като не са провеждани съответните
специализирани изследвания за това. Приетото по делото като писмено
доказателство извършено специализирано неврологично изследване -
енцефалография, установява единствено, че при ищеца са налице огнищни
иритативни промени вляво, които обаче не могат категорично да се свържат с
претърпяната травма и да са основание за диагностициране на епилепсия.
Относно претърпените от ищеца имуществени вреди, д-р М. заключава,
че направените от него разходи за лечение и възстановяване са необходими и
относими.
По делото относно установяване твърдените болки и страдания,
изпитани от ищеца, са събрани гласни доказателства – показанията на св. Р И,
и И И. – Предвид, че показанията на посочените свидетели кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото, не са противоречиви помежду
си, а и са в резултат на лични непостредствени впечатления, съдът ги
кредитира. От разпита на водените от ищцовата страна свидетели, се
установява, че И. непосредствено след инцидента е търпял значителни болки,
страдания и неудобства. Св. И.а споделя, че съпругът й е бил неадекватен -
не я е познал и говорил несвързани неща, бил обездвижен с медицинска яка
на врата, когато го е посетила в спешното отделение след катастрофата. След
изписването му от болницата се налагало да му помага при ежедневните му
хигиенни грижи, хранене, обличане. Твърди още, че ищецът предвид
посттравматичното му състояние не е успял да завърши висшето си
образование по „минна“ специалност и следвало да бъде трудоустроен на по-
ниско квалифицирана и заплатена длъжност по почистване, тъй като не можел
да изпълнява предишните си служебни задължения, като това се отразило и
на семейния бюджет. Свидетелката споделя, че ищецът преди инцидента не е
имал оплаквания, бил е здрав и психически устойчив човек. След
катастрофата той приемал себе си като нереализиран човек, чувствал се
непълноценен, като по-голямата част от оплакванията са налице и към
момента (почти три години след инцидента) с моментни затишия и изисквали
постоянен прием на множество медикаменти. Наблюдавали непрекъсната
промяна на настроенията му, вкл. и проява на агресия към близките.
11
Изложеното до тук се потвърждава и от показанията на другия свидетел Иван
И..
И двата свидетели твърдят, че ищецът страда от сомнамбулизъм, но
съдът съобразявайки, че в тази им част показанията им противоречат на
установеното от СПЕ приема, че не следва да се кредитират.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск против „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е процесуално
допустим като предявен от надлежни страни, при наличие на правен интерес
за същите.
Искът е основателен предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя
при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно
дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид отправената
към застрахователя писмена застрахователна претенция от ищеца, по която
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение в претендирания от него размер, като е
заплатило само 10 000 лева, колкото счита за дължимо в случая.
Безспорно и по несъмнен начин се доказа в процеса извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството
на К А. и неговата вина за настъпване на процесното ПТП, както и нанесените
на ищеца И. телесни увреждания. В този смисъл безспорно се установи в
процеса, че на водачът на процесното МПС К А. го е управлявал по платното
за движение на вътрешноведомствен път при благоприятни пътно-
климатични условия (сухо и ясно време през светлата част на денонощието)
със скорост около 87-88 км/ч. В един момент автомобилът, в който се е
возил ищецът А. И., се отклонил наляво спрямо праволинейната си посока
на движение, като това е станало на около 76 метра преди мястото на удара.
Водачът се опитал да го овладее чрез задействане на спирачната система, но
безрезултатно. В режим на странично занасяне автомобилът изминал път от
12
около 36 м., оставяйки 3 бр. успоредни следи, водещи наляво извън пътя и
към крепежен елемент - транспортьор на скална маса, като последвал челен
удар в този елемент. Установи се, че причината за отклонението на
автомобила от праволинейната си посока на движение, респ. за настъпване
на процесното ПТП е високата скорост на движение и на действията на
водача с волана и задаване на посока на движение. Процесното ПТП е било
предотвратимо от страна на водача при условие, че е управлявал автомобила с
максимална скорост от около 48 км/ч., съчетано с умереност и плавност в
действията при управлението му. При така установените в процеса факти, се
налага извод, че виновният водач А е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП и в резултат на тези му действия е причинил
по непрадпазливост на ищеца А. И. телесна повреда изразяваща се в контузия
на главата в лявата слепоочна и лицева област, мозъчно сътресение. Ето защо
съдът приема за доказани по несъмнен начин сочените по – горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
При мотивиране на този извод следва да се отбележи, че съдът не е
обвързан с постановлението за прекратяване на наказателното производство
за това, че не е извършено престъпление от водача на лекия автомобил
Костадин А.ов поради липса на негово виновно поведение, като се отчита
принципната разлика между престъпление по смисъла на НК и деликт, или
правонарушение, при който противоправността се изразява в нарушение на
общото правило да не се вреди другиму.
От установеното по делото от фактическа страна се установява
наличието и на останалите предпоставки ангажиращи деликтната отговорност
на ответното застрахователно дружество - настъпилите за пострадалия ищец
болки и страдания от причинените му вреди, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Поради изложеното и с оглед валидно сключения застрахователен
договор „Гражданска отговорност” с ответната ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
13
търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същия предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от
ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В този смисъл от приетото за установено от фактическа страна
получените от ищеца при процесното ПТП травматични увреждания имат
характер на лека телесна повреда по см.на чл.130 от НК, изразяваща се в
контузия на главата в лявата слепоочна и лицева област, мозъчно сътресение.
Предвид леката степен на ЧМТ и при липса на придружаващи заболявания
последиците е следвало да отшумят напълно за период от 3 седмици. В
резултат на тази травма обаче при ищеца са се проявили посттравматична
церебрастения и посттравматичен отоневрологичен синдром с нарушени
вестибуло-очедвигателен, постурален и локомоторен рефлекси –
вестибуларен дефицит. Посттравматичната церебрастения е била тежка и
затова и възстановителния й период е продължил по - дълго – около 6 месеца.
Вестибуларния дефицит се лекува медикаментозно и такова лечение е
проведено успешно. Към момента е установено, че при ищеца са установени
отклонения от нормалния му статус - цервикална спондилоза и цервикална
радикулопатия на гръбначния стълб, хоризонтален нистагъм при поглед
встрани и др., които обаче не могат категорично да бъдат свързани с
процесния инцидент. За изясняване на тяхната етиология, характер и
клинична форма са необходими хоспитализация и целенасочени
високоспециализирани изследвания поради спецификата на случая.
Установено е и още, че при ищеца са налични оплаквания, които имат
14
тревожно - афективно - астеннен характер с депресивна оцветка, като
еднократно са регистрирани суицидни мисли. Предписано е медикаментозно
лечение, но доколкото такова е проведено няма категорични данни по делото,
като депресивния период продължава и към момента в по-лека форма. Не се
установи ищецът да страда от епилепсия и сомнамбулизъм.
Така, съобразно изложеното до тук, а именно, че през целият период на
оздравителния процес А. И. е търпял не толкова силни като интензитет, но
продължителен физически дискомфорт, което обстоятелство ангажирало
грижата и на неговите близки. Наред с това страданието му е дало отражение
и върху психичното му здраве. Обобщено според експерта д-р П., процесното
ПТП е обусловило необходимостта от промяна на навиците и обичайното
живеене на И., което във взаимодествие с личностовите особености е и
вероятната причина за афективните изменения.
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените
болки при получената травма, мотивира съда да приеме, че справедливият
размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди е 30 000
лева, което е адекватно на причиненото увреждане обезщетение. Предвид, че
е безспорно в процеса, че ищецът вече е обезщетен от застрахователя със
сума в размер на 10 000 лева, то от така определеното обезщетение същата ще
трябва да се приспадне или окончателното дължимо му се обезщетение е в
размер на 20 000 лева. Освен това обезщетение, застрахователят дължи на
ищеца и сумата 177,35 лева, представляваща сторени от последния разходи за
лечение, които безспорно се доказаха в процеса.
Наред с изложените до тук съображения и предвид направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, съдът
съобразявайки приетите относими доказателства счита, че същото е
основателно поради доказаното съществено нарушение на разпоредбите
чл.137а от ЗДвП – пътувал е в МПС без предпазен колан. И това
обстоятелство е особено съществено с оглед заключението на СМЕ
(допълнителното такова), от което се установява, че при условие, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, не би настъпила ЧМТ,
респективно заболяванията обусловени от нея. Ето защо съдът приема, че са
налице условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД като е налице съпричиняване от страна
на пострадалия, което определя да е в размер на 20%.
15
Поради всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание
чл.498 ал.3 от КЗ във вр.с чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се
уважи за сумата 14 141,88 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени и имуществени вреди при съобразяване установеното
съпричиняване в размер на 20% и извършеното доброволно плащане от
застрахователя на обезщетение в размер на 10 000 лв. - за претърпените от
него неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава при спазване
разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, която е приложима в случая. Съгласно така
цитираната законова норма законната лихва върху обезщетението се дължи
от по - ранната дата измежду двете - изтичането на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или изтичане на
срока по чл.496 ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106
ал.3 от КЗ. В случаят ищецът И. е поискал от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
на 02.06.2020 г. С писмо от 06.07.2020 г. и в срока по чл.496 ал.1 от КЗ,
застрахователят е дал мотивиран отговор по чл.496 ал.2 т.1 от КЗ, като е
определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия в
размер на 10 000 лева, като липсва произнасяне за имуществените такива.
Следователно началният момент на дължимата лихва трябва да се определи
както следва: от 07.07.2020 г. върху главницата от 14 000 лева,
представляваща размера на неимуществените вреди така, както е поискана от
ищеца и от 03.09.2020 г. върху главницата от 141,88 лева, представляваща
имуществените вреди. Над този размер – 14 000 лева до предявеният такъв от
30 000 лева частичен от 75 000 лева, представляващ обезщетение за
неимуществени вреди и над 141,88 лева до 177, 35 лева, представляващ
обезщетение за имуществени вреди, искът като неоснователен ще следва да
се отхвърли.
По разноските:
С оглед резултата по делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сторените от него съдебно деловодни разноски и
такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител
съразмерно с уважената част от претенцията. Относно адвокатското
възнаграждение се претендира заплащането му в размер на 1 900 лева,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и
16
разписка от 27.10.2022 г. и от които е видно, че е платено в брой. Доколкото
ответната страна е релевирала в срок възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, съдът съобразявайки, че делото е с
фактическа и правна сложност, а и същото е под предвидения размер по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения то това възражение се явява неоснователно. Така с оглед
уважената част от иска на ищеца се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 890,39 лева. Дължат му се и сторените от него
съдебно деловодни разноски - платена ДТ – 1250 лева и възнаграждение на
вещо лице –1003,80 лева, които изчислени по компенсация съобразно
уважената част от иска са в размер на 1 056,19 лева.
В полза на ответника и при условията на чл.78 ал.8 от ГПК ще следва
да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540
лева, който размер е съобразен с разпореденото в чл.25 ал.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ, както и 600 лева – платени възнаграждения за
вещи лица. Така и на основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената
част от иска, на ответника се следват 605,77 лева.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район
„Триадица“, ул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от
14 141,88 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП станало на ,
около на вътрешноведомствен път, представляващ масив каменноземна
настилка, разположен южно от ЦПТ1 между две и три в района на
западно насипище „ с участието на самокатастрофирал товарен
автомобил „“ с рег. № с водач К А и при съобразяване установеното
съпричиняване в размер на 20% и извършеното доброволно плащане от
застрахователя на обезщетение в размер на 10 000 лв. - за претърпените
от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава както
17
следва: върху главницата от 14 000 лева, представляваща размера на
неимуществените вреди от 07.07.2020 г. и върху главницата от 141,88
лева, представляваща имуществените вреди от 03.09.2020 г. до пълното
изплащане на сумите, КАТО за разликата над 14 000 лева до
предявеният такъв от 30 000 лева частичен от 75 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди и над 141,88 лева
до 177,35 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район
„Триадица“, ул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес ,сторени от последния съдебно деловодни
разноски в размер на 1946,58 лева, изчислени по компенсация и
представляващи платена ДТ, възнаграждение за вещи лица и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес , ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район „Триадица“,
ул. „Витоша“ № 89Б сторени от последното съдебно деловодни разноски
в размер на 605,77 лева, изчислени по компенсация съобразно
отхвърлената част от иска и представляващи платено възнаграждение за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски
апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
18