Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
гр.
Кюстендил, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, търговска колегия, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. С. като разгледа докладваното от
съдия Костадинова т. д. №39 по описа за
2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.***, район „****", пл. „***" №
*** чрез адв. Г.С., съдебен адрес:*** е предявила против П.Д.С., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, по реда на чл.422 от ГПК искове за
признаване за установено, че ищцовата банка има срещу ответника валидни и
изискуеми вземания, както следва: в размер на 32 949,22 лева - главница за периода от 25.08.2016 г. до
13.09.2017г.; лихва общо в размер на 2405,56 лева за периода от 25.08.2016 г. до 13.09.2017 г.,
от които договорна лихва в размер на 84,66 лева и обезщетение за забава за
просрочени плащания в размер на 2320,90 лева; разходи за застраховка- 37,42
лева за периода от 21.07.2017г. до 13.09.2017г.; законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 417 ГПК до изплащане на вземането. Претендира и съдебни разноски в заповедното
и исковото производства.
Особеният представител на ответника П.Д.С. е
изразил становище за неоснователност
на исковете.
КнОС след преценка на
доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема
за установено следното:
По
силата на сключен договор за
ипотечен кредит на физическо лице № 512/0976/34993483
от 28.05.2015 г. “Уникредит Булбанк”АД качеството на кредитор е предоставила на
П.Д.С. в качеството на кредитополучател и на Лилия Ивова Светиева качеството на
солидарен длъжник сумата 33 500 лева за закупуване на недвижим имот и за
строително- довършителни работи. В договора е уговорено, че кредитът се
предоставя за срок до 28.05.2045 г. и че ще се погасява разсрочено чрез
ежемесечни анюитетни вноски с падеж 25-то число на месеца, като всяка вноска ще
включва изискуемата към падежа главница и възнаградителна лихва /т. 7/; Ответникът
се е задължил да заплаща на ищцовата
банка годишен лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в
размер на 5.90 % и бил образуван от тримесечния Софибор и фиксирана надбавка
към пазарния лихвен индекс– 5.331% /чл. 4. 1/. Страните се съгласили при
забава, за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита
(анюитетна вноски или вноска за главница и/или възнаградителна лихва), да се
начислява обезщетение за забава (неустойка) в размер на действащата законна
лихва, в конкретния случай – 10.01%. (чл. 5.8). Кредитополучателят се е
задължил да заплаща на банката такси, комисиони и разходи във връзка с
обезпеченията, съгласно приложимата Тарифа за физически лица като годишният
процент на разходите при сключване на договора бил установен в размер на 6.7540
% (чл. 5). В полза на ищцовата банка и за обезпечаване на вземанията й по
договора, кредитополучателят е учредил ипотека по отношение на имота, посочен в
чл. 8. 1.
По
делото са приложени Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“АД предоставя на
физически лица кредити обезпечени с права върху недвижими вещи- ипотечни
кредити.
Приложено
е нотариално заверено пълномощно, с което ответникът П.С. е упълномощил Боян
Георгиев Стаменов да го представлява пред
„УниКредит Булбанк“АД.
С
нотариална покана ответникът С. е уведомен, че е допуснал просрочие по договора
за ипотечен кредит, поради което кредитът е обявен от банката за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 24.02.2017 г. Видно от отбелязването върху
същата, както и от съдържащата се по делото разписка поканата е получена от
пълномощника Б. С., който се е задължил
да я предаде на ответника.
От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице Е.Т. се установява, че кредитът е усвоен
на два транша- на 04.06.2015 г.- 17 000 лв. за покупка на недвижим имот и
16 500 за ремонт на същия имот. След направените от вещото лице
преизчисления е установило, че към 04.07.2017 г. задълженията
на кредитополучателя към банката са: дължима главница- 32 752.71 лв., в
т.ч. дължима непадежирана главница 32 589.07 лв. и дължима падежирана
главница 163.64 лв., дължими лихви- 463.58 лв., в т.ч. договорена лихва- 456.26
лв. и неустойка за просрочени главница и лихва- 7.33 лв. Към 13.09.2017 г.
задълженията на кредитополучателя към банката са: дължима главница-
32 752.71 лв., в т.ч. дължима непадежирана главница 32 507.51 лв. и
дължима падежирана главница 245.20 лв., дължими лихви- 783.19., в т.ч.
договорена лихва- 760.73 лв. и неустойка за просрочени главница и лихва- 22.46
лв. Вещото лице сочи също така, че на 16.08.2019 г. банката е намалила
главницата по кредита с вальор 14.08.2019 г. с 20 348.67 лв. с текст
„погасяване главница“, на 27.07.2020 г. банката е намалила главницата по
кредита с вальор от 24.07.2020 г. с 4 532.40 лв. с текст „погасяване на
главница“ или общо 24 881.07 лв. Сумите, които са постъпили като
погасяване на кредита са от публична продан на ипотекирания имот, извършена от
ЧСИ Е. Х. на 01.07.2019 г. Общата сума, с която е погасена главницата по
кредита е 24 881.07 лв.
От
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422 от ГПК, които имат за цел в рамките
на исковото производство има със сила на пресъдено нещо, да се установи
съществуването на вземания, за които в заповедното производство е била издадена
заповед за незабавно изпълнение, поради което
предметът и страните в двете производство са идентични.
Безспорно е, че между ищцовата банка от
една страна и П. Д. С. в качеството на
кредитополучател и Л. И. С. като солидарен длъжник е сключен договор за ипотечен кредит по силата на който банката е отпуснала кредит
в размер на 33 500 лева. Твърдението в исковата молба е, че поради преустановяване
на плащанията на 6 месечни вноски за договорни главница и лихва и на
застраховка по договора ответникът е изпаднал в забава, поради което на
основание чл.17 от Договора от 28.05.2015 г. банката е обявила кредитът за
предсрочно изискуем. С чл. 17 от посочения договор страните по делото са се съгласили, че при
неизпълнение на което и да е от
задълженията на кредитополучателя и на солидарния длъжник по договора или по ОУ
и/или при пълно или частично неплащане на всяка една, която и да е вноска за
главница и/или възнаградителна лихва, правото на ползване на неусвоените суми
по кредита се погасява, като цялата непогасена част от кредита, заедно с
възнаградителните лихви по преценка на банката може да бъдат обявени за
автоматично предсрочно и незабавно изискуеми, дължими и платими. Според чл. 60,
ал.2 от ЗКИ, препращаща към чл. 418 от ГПК обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми.
Безспорно по
делото се установи, че банката е упражнила по надлежния ред правото да
трансформира кредита в предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице се
установява, че плащанията по договора са преустановени, считано след 25.08.2016
г., което само по себе си доказва допуснато от ответника неизпълнение на
договора, обуславящо правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д. № 4 / 2013 г., ОСТГК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Фактът на обявяване на предсрочната изискуемост в разглеждания
случай се установява от приетата по делото нотариална покана, установяваща, че
на 04.09.2017 г. длъжникът- кредитополучател е уведомен по надлежния за това
ред, Следователно с тези доказателства се установява, че банката е уведомила ответника, че обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, като ги
е поканила в седмодневен срок да погасят задълженията си. По тези съображения е
неоснователно възражението на особения представител на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита.
В тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установят пълно и главно, че са изпълнили задължението си
за заплащане на остатъка от дължимите вноски по договора за банков кредит в
уговорените срокове, като доказателства в тази насока не са представени. Видно
от заключението на съдебно- икономическата експертиза е, че задълженията по
кредита не са изпълнени. Следователно
претенциите са основателни.
Относно
възражението на особения представител на ответника за наличието на
неравноправни, респ. нищожни клаузи в процесния договор за кредит, съдът приема
следното:
Неравноправните
клаузи в потребителски договори са уредени в гл. VІ от
Закона за защита на потребителите. В чл. 143 от закона е дадена
дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при които една клауза
в договор следва да се счита за такава. Съгласно тази разпоредба неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Изброяването на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява
неравноправна, не е изчерпателно, поради което във всеки един случай следва да
се прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП,
дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на т. 1
до т. 17 от цитираната норма. Преди да се обсъждат предпоставките по чл. 143 ЗЗП
обаче следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са
индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.Според ал.2 на чл.146 от ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
В
конкретния случай се твърди, че
неравноправни клаузи са т.4, т.11.1.2, т.11.3 и т.11.4 от договора за кредит. Всичките те касаят възнаградителната лихва. Съдът
намира, че страните индивидуално са
определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвата. Следователно тези
клаузи са индивидуално уговорени, а не предварително изготвени като част от
универсални общи условия, поради което ответникът не може да се позове на
евентуална тяхна неравноправност, респ. нищожност. Дори да се приеме, че неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП
е клауза, в която е предвидена възможност за кредитора да променя лихвения
процент едностранно в случаите, когато липсва яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва или когато изменението само формално е обвързано от посочен в договора
индекс (EUROBOR, SOFIBOR и пр.) и липсва обвързаност на конкретния размер на
повишението на лихвата с размера на покачване на индекса, то в случая не е така.
В процесния договор лихвата е обвързана от конкретни критерии /SOFIBOR, пазарен
лихвен индекс/, свързани с обективния банков и финансов пазар. Изменението в
условията по кредита са обвързани от ясни и независещи от волята на кредитора
критерии, свързани с колебания на индекс или с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца на финансовата услуга.
Поради това не са налице основания да се приеме, че клаузите, даващи право на
едностранно изменение на БЛП са неравноправни, доколкото същите не са довели до
своеволна промяна на договорните отношения, почиваща единствено на субективната
воля на банката. При този начин на договаряне на акцесорните вземания на
банката няма основание да се приеме, че те са във вреда на кредитополучателя,
че не отговарят на изискването за добросъвестност или че водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, т. е. клаузите не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
съответно нищожни и надлежно пораждат правното си действие в отношенията между
страните.
С оглед на изложеното искът е
основателен за сумите както следва: 32 752.71 лв. – дължима главница за
периода от 25.08.2016 г. до 13.09.2017 г.; 84.66 лв. договорна лихва; 22.46 лв.
обезщетение за забава. Исковете за главница и лихва за забава до пълния размер,
както и за сумата 37.42 лв. – разходи за застраховка като неоснователни следва да се отхвърлят.
С
оглед резултата от спора, на ищцовата банка се дължат деловодни разноски, които
с оглед представените по делото доказателства са в размер на 1839.28 лв. за
заповедното производство и 3 539.28 лв. за исковото производство, като
разноските са определени по компесация.
Водим
от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.С., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***,
в качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен
кредит на физическо лице № 512/0976/34993483 от 28.05.2015 г. дължи на
"Уникредит Булбанк" АД, ЕИК ***, гр. *** пл. "***" № ***,
следните суми, за които е издадена Заповед № 1059/15.09.2017 по ч. гр. д. №
1944/2017 г. на КнРС за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист:
1.)
сумата от 32 752.71 лв. –
дължима главница за периода от 25.08.2016 г. до 13.09.2017 г., представляваща неизплатена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
- 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до целия
претендиран размер от 32 949.22 лева.
2.)
сумата от 84.66 лв, съставляваща
договорна лихва за периода от 25.08.2016
г. до 13.09.2017 г.;
3.)
сумата от 22.46 лв. , съставляваща обезщетение
за забава за периода от 25.08.2016 г. до 13.09.2017 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения размер до целия претендиран размер от 2 320.90 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Уникредит Булбанк" АД, ЕИК ****,
гр. *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че П.Д.С.,
ЕГН ********** дължи на банката сумата
37.42 лв., представляваща разходи за застраховка за периода 21.07.2017 г. до
13.09.2017 г.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** да заплати на "Уникредит Булбанк"
АД, ЕИК ****, гр. ***, пл. "***" № *** сумата от 3 539.28 лв. , представляваща сторените деловодни разноски в
исковото производство, както и сумата 1839.28 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1944/2017 г. по описа на КнРС.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: