№ 3478
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110207864 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. Р. М., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 23-4332-007991 от 12.05.2023 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер
на 250 лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото НП и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че веднага след установяване на нарушението жалбоподателят е сключил
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което се касаело за маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирал е молба, че поддържа жалбата и иска деянието му да бъде
прието за маловажен случай.
Представителят на АНО оспорва жалбата и иска наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било
безспорно доказано и не представлявало маловажен случай. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2023 г., около 21:20 часа, в град София по бул. „***“ в посока от бул.
****** към ул. „****“, жалбоподателят М. Р. М. управлявал собствения си лек
автомобил марка „***“, *** с рег. № ***, когато бил спрян за рутинна проверка от
полицейски служители до номер 182 на бул. „***“. При извършената проверка М. не
представил валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за управлявания от него лек автомобил, който бил
регистриран на територията на Република България и не бил спрян от движение. След
направена проверка в Гаранционния фонд се установило, че действително нямало
валидна застраховка за превозното средство. Веднага след проверката жалбоподателят
М. сключил нова застраховка на 05.04.2023 г., която влизала в сила в 23:06 часа на
същата дата.
За така установеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №
814469 от 05.04.2023 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ. На същата дата актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел
присъствал при установяване на нарушението.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 23-4332-007991 от 12.05.2023 г., с което за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена
„глоба” в размер на 250 лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Н. К. и С. С., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като те се
припокриват напълно с писмения доказателствен материал. Те подробно разказаха за
извършената проверка на жалбоподателя и установената липса на полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
към датата и часа на проверката. Показанията им изцяло се подкрепят от справката в
Гаранционния фонд за сключени застраховки за автомобила към процесната дата.
Видно е, че към момента на проверката за автомобила не е имало валидно сключена
застраховка, като водачът е сключил такава веднага след проверката на 05.04.2023 г.,
която е влязла в сила в 23:06 часа на същата дата.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
2
защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са императивните
изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението.
Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било
извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са
правилно и нарушените законови разпоредби. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП.
Разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ предвижда задължителен характер на
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а според чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
В чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е предвидена санкция за неизпълнението на посоченото
задължение, а именно административно наказание глоба в размер на 250 лева за
нарушителите физически лица, които не са изпълнили задължението за сключване на
задължителна застраховка по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Категорично се установи от показанията на свидетелите К. и С., както и от
справка в Гаранционния фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, че
към 21:20 часа на процесната дата 05.04.2023 г., нарушителят не е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното и управлявано от
него моторно превозно средство. Жалбоподателят, като собственик на моторно
превозно средство, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение. Дори същото да е било извършено при форма на вината
непредпазливост, ако той не е знаел, че липсва валидна застраховка, то това не води до
отпадане на административнонаказателната му отговорност, тъй като в чл.7, ал.2 от
ЗАНН е посочено, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а този случай не е такъв. Жалбоподателят е бил длъжен да има
валидна застраховка за автомобила и е могъл да провери дали е налице такава, но не го
е сторил.
Видно от представената по делото застрахователна полица, валидна застраховка
е била сключена в 23:06 часа на 05.04.2023 г., тоест около час и четиридесет и пет
минути след установяване на нарушението, което говори, че именно извършената
3
проверка и констатираното нарушение са накарали жалбоподателя да сключи нова
застраховка, като не се знае дали щеше да стори това, ако не се беше стигнало до
проверката.
За извършеното нарушение чл.638, ал.1, т.1 от КЗ предвижда наказание глоба в
размер на 250 лева за физическо лице, което не изпълни задължението си по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за притежаваното от него МПС, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. Наложеното наказание е във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Макар съставът на извършеното нарушение да не предвижда настъпването на
вредни последици и самото нарушение да е формално, то същото не може да се счете за
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, понеже при евентуално настъпване на ПТП
по вина на жалбоподателя, липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ би
препятствала възможността на увредения, спрямо който водачът на МПС е отговорен,
да получи обезщетение за причинените му вреди от застрахователя, тоест затруднява
се в значителна степен репарирането на вреди в резултат на ПТП. От друга страна
нарушението се явява типично, обичайно, тоест не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Безспорно, след
установяване на нарушението, за автомобила е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, но сам по себе този факт (ако не е съчетан с други обстоятелства,
относими към хипотезата на чл.28 от ЗАНН) не може да обоснове наличието на
маловажен случай. Обратното би довело правната логика до неприемливото
положение, че всеки нарушител би могъл да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в деня на съставянето на акта за
установяване на административно нарушение сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. За да е налице „маловажен случай“ на административно
нарушение, то следва извършеното, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. В случая не са налице обстоятелства, водещи до извода
за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи. Процесното нарушение е формално, поради което за
осъществяването му не е необходимо настъпването на вредни последици, респ.
единствено липсата на такива не обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Фактът,
че застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена веднага след установяване на
нарушението е в изпълнение на императивното законово задължение, но също не води
на извод за маловажност. Казано по друг начин, макар още в деня на образуване на
административнонаказателното производство със съставяне на АУАН жалбоподателят
да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, същото само по
4
себе си не може да се счете за достатъчно условие за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Той
е сключил застраховка едва след като е бил спрян и му е съставен акт за допуснатото
нарушение. Ако не е бил спрян, изобщо не е ясно кога и дали е щял да сключи нова
застраховка, която е от съществено значение за обезпечаването на всички участници в
движението. Посоченото единствено би могло да бъде предпоставка за налагане на
наказание в размер на предвидения от закона минимум, но в случая предвиденият
размер не е относително определен, а е посочен конкретно - глоба в размер на 250 лева,
с което административнонаказващият орган се е съобразил изцяло. В този смисъл е и
практиката на касационните инстанции, а именно: Решение № 133 от 11.02.2021 г.,
постановено по КАНД № 1125/2020 г. по описа на Административен съд – София
област; Решение № 486 от 16.05.2022 г., постановено по КАНД № 167/2022 г. по описа
на Административен съд – София област и др.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като беше проведено само едно открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-007991 от 12.05.2023
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на М. Р. М., ЕГН
********** е наложена „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. Р. М., ЕГН ********** да заплати на Столична
5
дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6