№ 2236
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.ова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. А.ова Въззивно гражданско дело №
20231100501622 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7033/23.06.2022 г. по гр.д. № 32616/2021 г. на СРС, 53 състав,
съдът е признал за установено, че Е. Т. П. дължи на „Хара Ауто България“ ЕООД, с
предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-
Адриа-Аутолизинг“ ООД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ сумата от
7273,21евро, представляващи вземане по три броя записи на заповед, издадени от
ответницата в полза на ищеца, както следва:
- от 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2009 г., за сумата от 2465,28 евро, предявен в
цялост;
- от 04.12.2008 г., с падеж от 01.01.2010 г., за сумата от 2465,28 евро, предявен в
цялост;
- от 04.12.2008 г., с падеж от 01.01.2011 г., предявен частично за сумата от
2342,65 евро от общо 2465,28 евро,
ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 23505/2011 г.
на СРС, 53 състав.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил ответницата Е. Т. П. да
заплати на ищеца „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, сумата от
669,00 лева, представляващи разноски за заповедното и първоинстанционното исково
производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Е. Т. П..
1
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че при недоказване на факта, че лизинговата вещ е предадена за ползване на
лизингополучателя, следва да се приеме, че не е възникнало задължение за плащане на
лизинговите вноски. Твърди се, че в отговора на исковата молба няма признание на
изгодния юридически факт, че лизинговата вещ е била предадена. Сочи се, че в
доклада по делото не е посочено, че ответницата признава предаването на лизинговата
вещ. Твърди се, че експертизата по делото не дава заключение за това дали
търговските книги на ищеца са водени редовно и поради това не е допустимо съдът да
се позовава на тези счетоводни записи. Твърди се, че не са представени документи,
оправдаващи извършените вписвания. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемият – ищецът „Хара Ауто България“ ЕООД, оспорва жалбата.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че възражения за
каузалното правоотношение са направени след изтичане на законоустановените
срокове за това. Поддържа, че възражението, че договорът за финансов лизинг не е
породил действие, е преклудирано, а дори и да е редовно направено, то още в отговора
на исковата молба е посочено, че МПС е предоставено за ползване. Твърди, че
изявлението не е с неясна формулировка. Сочи, че в първото съдебно заседание пред
СРС въззивникът изрично е заявил, че няма възражения по доклада на делото и моли
същият да бъде обявен за окончателен. Поддържа, че са преклудирани възраженията
срещу изготвената пред СРС експертиза, срещу която не е възразявано от страните.
Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с три обективно кумулативно съединени
установителни иска с правно основание чл. 42 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 535 ТЗ.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност съдът приема следното:
С исковата молба ищецът „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни
наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-
Аутолизинг“ ООД, е твърдял, че в негова полза са издадени на 04.12.2008 г. от Е. Т. П.
три записа на заповед с падежи съответно на 01.01.2009 г., 01.01.2010 г. и 01.01.2011 г.
Във връзка с това е поискано от съда да признае съществуването на следните
вземания: вземане от 2465,28 евро по Запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж на
01.01.2009 г.; вземане от 2465,28 евро по Запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж на
2
01.01.2010 г.; вземане от 2342,65 евро по Запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж на
01.01.2011 г., ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане.
В подадения отговор на искова молба се възразява, че заповедите на заповед са
издадени в полза на различно дружество от ищеца. Посочва се, че ответницата е била
длъжник по Договор за лизинг на МПС, сключен през м. 12.2008 г., по силата на който
„Хипо Алпе-Адриа Аутолизинг“ ЕООД е предоставило за временно и възмездно
ползване МПС. Посочва се, че представените записи на заповед са обезпечавали
изпълнението на поетите от ответницата задължения по договора за лизинг. Поддържа
се, че отношенията по този договор за лизинг са уредени без претенции от страните.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Във връзка с това е поискано
да се отхвърлят претенциите.
За уважаване на предявените по делото искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валидно издадени от ответната
страна записи на заповед, по които ищецът се легитимира като поемател; 2/ настъпила
изискуемост на вземанията по записите на заповед; 3/ наличието на валидно сключен
договор за лизинг, обезпечен чрез издадените записи на заповед; 4/ че е изпълнил
задължението си да предаде лизинговото имущество, поради което за ответника е
възникнало задължение да заплати уговорените лизингови вноски.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията или че е върнал лизинговата вещ.
По делото е представен Запис на заповед от 04.12.2008 г., издаден от Е. Т. П. в
полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за сумата от 2465,28 евро. В записа е
посочена дата на плащане на 01.01.2009 г. На същата дата записът на заповед е бил
предявен на издателя.
По делото е представен Запис на заповед от 04.12.2008 г., издаден от Е. Т. П. в
полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за сумата от 2465,28 евро. В записа е
посочена дата на плащане на 01.01.2010 г. На същата дата записът на заповед е бил
предявен на издателя.
По делото е представен Запис на заповед от 04.12.2008 г., издаден от Е. Т. П. в
полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за сумата от 2465,28 евро. В записа е
посочена дата на плащане на 01.01.2011 г. На същата дата записът на заповед е бил
предявен на издателя.
Подписите на издателя в трите записа на заповед не са оспорвани.
По делото е представен Договор за финансов лизинг № *********, по силата на
който „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД е поело задължение да предостави за
временно и възмездно ползване на Е. Т. П. лек автомобил, представляващ „Тойота“,
модел „Ярис 1.3.“, рама № VKKL96350А363630, двигател № 2SZ0930038. В
приложение № 2 от договора е посочено, че задълженията се обезпечават със записи
на заповед. Договорът е сключен за срок от 60 месеца. Лизингополучателят се е
задължил да заплати първоначална вноска от 1755,59 евро и месечни вноски от 205,44
евро, като според договора в тези суми не е включен дължимият ДДС. В договора за
лизинг е посочено, че същият е сключен при лихвен процент от 9,1 %. Посочено е
също, че общата стойност по договора без ДДС възлиза на 14 081,99 евро (60 х 205,44
+ 1 755,59 = 14 081,99).
В процесния договор за лизинг е посочено, че при изтичане на срока
лизингополучателят може да придобие собствеността върху лизинговия автомобил
чрез едностранно писмено изявление, отправено до лизингодателя в срок от 30 дена от
датата на изтичане на договора. В този случай лизингодателят прехвърля
собствеността чрез сделка във форма според приложимия закон.
3
Подписите върху представения договор за лизинг не са оспорвани.
Представен е и двустранно подписан погасителен план, в който е изчислено, че
дължимите по договора суми, без първоначалната вноска, възлизат на 14 316,10 евро с
вкл. ДДС.
В първото съдебно заседание пред СРС е отделено като безспорно
обстоятелството, че трите записа на заповед са издадени във връзка с Договор за
финансов лизинг № *********.
По делото е представен Протокол от 22.01.2015 г. от проведено общо събрание
на съдружниците на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, от който се установява, че
е взето решение фирмата на дружеството да се промени на „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ООД.
Представен е и Протокол от 11.05.2021 г. от взети решения от едноличния
собственик на капитала на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, от който е
видно, че фирмата на дружеството е променена на „Хара Ауто България“ ЕООД.
В хода на производството пред СРС е изготвена съдебносчетоводна експертиза,
от която се установява, че по счетоводни данни на ищеца ответницата е заплатила на
ищеца общо сумата от 5723,34 лева. С посочената сума са погасени първоначална
вноска от 4120,37 лева с вкл. ДДС, такса регистрация от 335,99 лева, такса управление
от 412,03 лева с вкл. ДДС, междинна лихва от 118,03 лева, първа лизингова вноска от
453,26 лева, частично втора лизингова вноска от 283,65 лева.
В заключението е посочено, че непогасените месечни вноски по партидата на Е.
Т. П. по Договор за финансов лизинг № ********* от 04.12.2008 г. са 7955,71 евро.
Видно от таблица в заключението първоначалната вноска по договора за лизинг,
както и таксите за регистрация и управление, са заплатени на 08.12.2008 г.
Първата и част от втората лизингова вноска са заплатени едва на 04.11.2009 г.
От таблицата на вещото лице е видно също така, че дължимите непогасени месечни
вноски са начислени до 18.01.2012 г.
Заключението е прието без възражения от страните.
Във въззивното производство ищецът е бил задължен по реда на чл. 190 ГПК да
представи Приемно-предавателен протокол за предаване на лизинговата вещ, респ. за
нейното връщане. Указанията на съда са изпълнени с молба от 02.06.2023 г., като е
представен Приемно-предавателен протокол, от който се установява, че
лизингополучателят Е. Т. П. е потвърдила приемането от лизингодателя „Хипо Алпе-
Адриа-Аутолизинг“ ЕООД на лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис 1.3“, рама №
VKKL96350D3630, двигател № 2ЯЮ0930038. В приемно-предавателния протокол не е
посочена дата на неговото подписване. Протоколът е подписан от лизингодателя,
лизингополучателя и доставчика на МПС – „ТМ Ауто“ ЕООД.
Към горепосочената молба е представен и Протокол за доброволно предаване на
лизингов обект от 18.01.2012 г., от който се установява, че Е. Т. П. е върнала на
лизингодателя лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис 1.3“, рама №
VNKKL96350A363630, рег. № СА****НН. Представен е и голям талон, в който като
ползвател на лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис 1.3“, рама №
VNKKL96350A363630, рег. № СА****НН, е посочена Е. Т. П..
Във въззивното производство е изготвена графическа експертиза от вещото лице
С. Х.. В експертизата вещото лице е посочило, че му е предоставен от юрк. О.
оригинал на Приемно-предавателен протокол, подписан от лизингодателя „Хипо-
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД, доставчика „ТМ Ауто“ ЕООД и лизингодателя Е. Т.
П.. Това се установява и от представен по делото приемно-предавателен протокол от
4
11.04.2024 г., подписан от юрк. О. и вещото лице Х..
За изготвяне на графическата експертиза вещото лице Х. е извършило оглед и
недеструктивно техническо изследване, от което е установило, че изследваният върху
приемно-предавателния протокол подпис за лизингополучателя е положен с
химикална паста. Вещото лице не е открило следи от моливни, релефни или щрихи от
механични и/или химични заличавания. Експертът изрично е посочил, че не се
откриват признаци за предварителна подготовка при полагане на подписа или за
пренасянето му по технически начин. Посочено е, че вещото лице е констатирало
съвпадение както в общите, така и в частните графически признаци на изследвания
подпис с подписи, полагани от Е. Т. П. в сравнителния материал. Във връзка с това
вещото лице е заключило, че изследваният подпис за лизингополучателя е положен
именно от лицето Е. Т. П.. За изготвяне на експертизата вещото лице е използвало
сравнителен материал от периода 2008 г. – 2023 г.
В съдебното заседание вещото лице Х. изрично е потвърдило, че е работило по
оригинала на изследвания приемно-предавателен протокол. Посочило е също така, че
за целите на експертизата е работило с микроскоп с 800 увеличение, което позволява
да се установи дали има пренасяне на изследвания подпис.
Експертът е изяснил, че за целите на заключението първо се изследва дали
подписът е положен с химикална паста в документа. Изяснил е също така, че при
установяване, че подписът е положен с химикална паста, той не може да е пренесен по
друг начин върху документа. Вещото лице е посочило също така, че дори и с лупа
може да се установи дали документът е подписан с химикална паста. Разяснило е и че
химически анализ може да се извърши, но не за да се установи дали документ е
подписан с химикална паста, а за да се установи какъв е видът на химикалната паста,
респ. да се установи дали тази химикална паста е сходна на друга химикална паста.
Вещото лице е посочило и че химическото изследване за установяване на състава на
химикалната паста е деструктивно такова, тъй като е свързано с отрязване на частици
от изследвания документ.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
По делото се установява, че ответницата (настояща въззивница) Е. Т. П. е издала
в полза на Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, три броя
записи на заповед на 04.12.2008 г. Въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че и трите записа на заповед са редовни от външни страна,
като отговарят на задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ – наименованието „запис на
заповед” е посочено в текста на ценните книги, поето е безусловно обещание за
плащане на конкретна сума, определен е еднозначно падежът на сумите по ценните
книги, посочени са наименованието и адресът на поемателя, дата и място на издаване
на записите на заповед.
И трите записа на заповед носят подписите на издателя Е. Т. П., като тези
подписи не са били оспорвани в срока по чл. 131 ГПК, респ. не е откривано
производство за оспорване на автентичността им по реда на чл. 193 ГПК.
Не е спорно между страните, че и трите записа на заповед са издадени за
обезпечаване на вземанията на „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни
наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-
Аутолизинг“ ООД, по договор за финансов лизинг. Тоест в случая е разкрита каузата,
поради която са издадени трите записа на заповед, и същата подлежи на изследване от
съда.
5
Несъмнено по делото се установява от представените доказателства, а и не се
спори между страните, че същите действително са сключили договор за финансов
лизинг. Макар представеният по делото Договор за финансов лизинг № ********* да
няма дата, следва да се приеме, че същият е сключен през м. 12.2008 г. Признания в
този смисъл са наведени от ответницата (настояща въззивница) в отговора на исковата
молба. Следва да се посочи обаче, че това обстоятелство се установява и от приетата
по делото съдебносчетоводна експертиза, от която е видно, че на 08.12.2008 г. Е. Т. П.
е заплатила на „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД,
първоначална вноска от 1755,59 евро без ДДС, с левова равностойност от 4120,37 лева
с вкл. ДДС. А според т. 3.2 от представените двустранно подписани и неоспорени от
ответницата (настояща въззивница) общи условия заплащането на първоначалната
вноска е условие за влизане в сила на задълженията на лизингодателя по договора.
Тоест може да се приеме, че плащането на първоначалната вноска е извършено в деня
на подписване на договора за финансов лизинг или в кратък срок след това, доколкото
според т. 3.2 от общите условия плащането на първоначалната вноска трябва да се
извърши в срок до 30 дена от подписване на договора.
Тоест въззивният съд приема, че процесният договор за финансов лизинг е
сключен през 2008 г., при действието на Закон за потребителския кредит от 2006 г.
(отм.).
Според чл. 4 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По арг. от чл. 5, ал. 2 ЗПК (отм.) потребител е всяко физическо лице, което е
страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съобразно с горепосоченото въззивният съд приема, че процесният договор за
финансов лизинг попада в обхвата на ЗПК (отм.), доколкото е сключен с физическо
лице лизингополучател, за което няма никакви данни в договора за финансов лизинг,
че е действало във връзка с професионалната или търговската си дейност.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
договори, сключени с потребители.
На основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, т. 6 ЗПК (отм.) договорите за лизинг,
попадащи в обхвата на закона, трябва да се изготвят на ясен и разбираем език и да
съдържат годишен процент на разходите (ГПР), които потребителят трябва да понесе.
Целта на посочването на ГПР в договора е да гарантира, че длъжникът
потребител ще е предварително информиран за това какво ще трябва да заплати на
кредитора по договора и по този начин да оцени дали е икономически изгодно
сключването на сделката.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК (отм.) ГПР представлява общата стойност на кредита
за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит.
По арг. от чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), ако не са спазени изискванията на чл. 7, т. 4-
14 ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 14,
6
ал. 2 ЗПК (отм.) при недействителен договор за потребителски кредит потребителят
дължи да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи да заплаща лихви или
други разходи по кредита.
Видно от процесния договор за финансов лизинг в същия не се съдържа
годишен процент на разходите. Тоест договорът не отговаря на императивните
изисквания на чл. 7, т. 6 ЗПК (отм.) и е недействителен. Поради това
лизингополучателят дължи на лизингодателя само чистата стойност на онова, чрез
което е бил кредитиран. Тази чиста стойност според настоящия състав обхваща
първоначалната вноска и включените в лизинговите вноски главници с ДДС.
Договорът за лизинг е двустранен, синалагматичен договор. Тоест задълженията
на двете страни са взаимно обвързани. За да възникне задължение за
лизингополучателя да заплаща уговорените лизингови вноски, представляващи цена
на предоставеното временно ползване, то трябва лизингодателят да е предоставил
лизинговата вещ във фактическата власт на лизингополучателя.
Въззивният съд приема за доказано, че от представения в производството пред
СГС приемно-предавателен протокол се установява, че ищецът (настоящ въззиваем) е
предал фактическата власт върху лизинговия лек автомобил на ответницата (настояща
въззивница). По делото е приета графическа експертиза, която съдът намира за
компетентно и задълбочено изготвена, чрез която обосновано е отговорено на
поставените задачи. Вещото лице категорично е заявило, че документът е подписан с
химикална паста, а подписът за лизингополучателя е изпълнен от Е. Т. П..
Следва изрично да се подчертае, че приемно-предавателният протокол не следва
да бъде изключван от материалите по делото. Въззивният съд е задължил ищеца
(настоящ въззиваем) да представи оригинала на оспорения документ, но това
задължение е имало за цел да гарантира, че вещото лице Х. ще работи именно по
оригинала при изготвяне на експертизата. В процесния случай вещото лице под страх
от наказателна отговорност по чл. 291 НК е потвърдило пред съда, че е получило от
ищеца (настоящ въззиваем) оригинала на изследвания документ и е изследвало именно
него. В този смисъл въззивният съд не счита, че е налице нарушение на ГПК, поради
което и писменото доказателство не следва да бъде изключвано.
Необходимо е да се посочи обаче, че обсъжданият приемно-предавателен
протокол за получаване на лизинговата вещ от лизингополучателя не носи дата. Тоест
по делото не се установява кога точно е била предадена фактическата власт върху
лизинговия автомобил на лизингополучателя Е. Т. П.. Ответницата (настояща
въззивница) не е признавала в хода на производството неизгодния факт относно
момента, в който е получила фактическата власт върху лизинговата вещ.
От счетоводната експертиза се установява, че на 08.12.2008 г. от ответницата
(настояща въззивница) са заплатени първоначалната вноска от 1755,59 евро с вкл.
ДДС, както и такса управление, дължима съгласно т. 3.4.1 от приложимите общи
условия за разглеждане на документите на лизингополучателя, и такса за регистрация
7
на автомобила. От тези плащания обаче не може да се приеме, че още на 08.12.2008 г.
фактическата власт върху автомобила е била предадена на ответницата (настояща
въззивница). Както се посочи, заплащането на първоначалната вноска е предпоставка
за изпълнение на задълженията на лизингодателя, който съгласно т. 2.2.2 от общите
условия регистрира лизинговия автомобил, застрахова го и заплаща всички дължими
данъци за него за сметка на лизингополучателя.
От счетоводната експертиза се установява, че лизингополучателят Е. Т. П. е
заплатила едва на 04.11.2009 г. първата лизингова вноска и част от втората такава.
Констатациите на вещото лице не са оспорвани в хода на първоинстанционното
производство. Извършените на 04.11.2009 г. плащания от страна на лизингополучателя
следва да се разглеждат като признание за неизгодния факт, че същата е упражнявала
към този момент фактическата власт върху лизинговата вещ. Именно с оглед
осигурената възможност да се ползва автомобилът, Е. Т. П. е заплатила съответното
възнаграждение на лизингодателя. При липса на други ангажирани доказателства
следва да се приеме, че предаването на вещта е било извършено към 04.11.2009 г.
Ищецът (настоящ въззиваем) признава неизгодния факт, че фактическата власт
върху лизинговия автомобил е върната на 18.01.2012 г. с оглед прекратяване за в
бъдеще на договорните отношения между страните по делото.
Следователно само за периода 04.11.2009 г. – 18.01.2012 г. се установява
ползване на лизинговия автомобил. Това е и релевантният период за определяне на
чистата стойност по процесния недействителен договор за лизинг. Или съдът приема,
че чистата стойност по процесния договор за лизинг трябва да се изчисли въз основа
на първоначалната вноска и главниците от лизинговите вноски за периода, за който се
установява, че фактическата власт върху лизинговата вещ е била в лизингополучателя.
По реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че чистата стойност по процесния договор за
лизинг възлиза на 7077,12 евро с вкл. ДДС.
От така опредЕ.та чиста стойност следва да се приспаднат вече платените от
ответницата (настояща въззивница) суми към ищеца (настоящ въззиваем) в общ
размер от 5723,34 лева или 2926,30 евро. Съдът посочва, че заплатените такси за
регистрация и управление следва да се приспаднат от чистата стойност на договора,
доколкото при недействителен договор за финансов лизинг съгласно ЗПК (отм.)
лизингополучателят не дължи никакви такси, лихви и други подобни. Тоест след
приспадане от чистата стойност на заплатеното от ответницата (настояща въззивница)
към ищеца (настоящ въззиваем) се получава разлика от 4150,82 евро (7077,12 –
2926,30 = 4150,82). Това е сумата, до която процесните записи на заповед обезпечават
вземания на ищеца (настоящ въззиваем) по представения по делото Договор за
финансов лизинг № *********.
Други оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд не се
релевирани. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва
да извършва по-нататъшна проверка. Това следва от разясненията, дадени с Решение
№ 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи
обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
По делото са предявени, както се посочи по-горе, три обективно кумулативно
съединени иска във връзка с три самостоятелни записа на заповед. Предвид
стойността на дължимите суми по обезпечения със записите на заповед договор за
лизинг се налага изводът, че искът, основан на записа на заповед, издаден на
04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2009 г., е изцяло основателен за сумата от 2465,28 евро.
Вторият иск, основан на запис на заповед, издаден на 04.12.2008 г., с падеж на
01.01.2010 г., е основателен за сумата от 1685,54 евро, като за горницата над тази сума
8
искът е неоснователен (2465,28 + 1685,54 = 4150,82). Третият иск, основан на запис на
заповед, издаден на 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2011 г., е изцяло неоснователен и
подлежи на отхвърляне, доколкото не съществуват по каузалното правоотношение
вземания над размера от 4150,82 евро. Тоест първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, в която е признато за установено, че Е. Т. П. дължи горницата над
сумата от 1685,54 евро по Запис на заповед, издаден на 04.12.2008 г., с падеж на
01.01.2010 г., както и в частта, в която е признато за установено, че Е. Т. П. дължи
сумата от 2342,65 евро по Запис на заповед, издаден на 04.12.2008 г., с падеж на
01.01.2011 г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивния съд първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която Е. Т. П. е била осъдена да заплати на „Хара
Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, разноски за горницата над
сумата от 381,80 лева до присъдените 669,00 лева.
С оглед изхода на спора Е. Т. П. има право на разноски за първоинстанционното
производство и производството по реда на чл. 423 ГПК в общ размер от 822,86 лева. В
първоинстанционното производство ответницата своевременно е представила списък
по чл. 80 ГПК /л. 233 от делото на СРС/, с който е претендирала разноски за заплатен
адвокатски хонорар за възражението по чл. 423 ГПК в размер на 685,00 лева, държавна
такса за възражението по чл. 423 ГПК от 25,00 лева, адвокатско възнаграждение за
исковото производство от 956,75 лева и депозит за вещо лице в размер на 250,00 лева.
Пред СРС са представени доказателства, установяващи заплащането на
претендираните разноски за адвокатски хонорар /л. 234 от делото на СРС и л. 32 от
ч.гр.д. № 2747/2021 г. на СГС/. Видно от договорите за правна помощ адвокатските
хонорари са били заплатени в брой, а съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорите за правна помощ имат
характер на разписки. Освен това пред СРС са представени доказателства за заплатени
от Е. Т. П. държавна такса /л. 37 от ч.гр.д. № 2747/2021 г. на СГС/ и депозит за вещо
лице /л. 58 от делото на СРС/. В първоинстанционното производство ищецът не е
навеждал възражение за прекомерност на претендираните от Е. Т. П. разноски за
адвокат.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни, които са
представили списъци по чл. 80 ГПК.
Въззивницата Е. Т. П. е претендирала възстановяване на заплатена държавна
такса от 146,00 лева и депозит за вещо лице от 300,00 лева. По делото са представени
доказателства за извършването на тези разходи – л. 12 и л. 50 от делото на СГС. С
оглед уважената и отхвърлената част от исковете на Е. Т. П. следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 191,47 лева.
Въззиваемият е претендирал само юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК последното се определя от съда. В настоящия случай СГС
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените
съдебни заседания, положените усилия от процесуалния представител,
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 300,00 лева.
Съобразно с уважената и отхвърлената част от исковете на въззиваемия следва да се
присъдят от така определеното юрисконсултско възнаграждение сумата от 171,21 лева.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване. Както се посочи вече, в случая са предявени три обективно
кумулативно съединени иска, основани на три отделни абстрактни едностранни
9
сделки, представляващи издадени записи на заповед. Нито един от така предявените
искове не е с цена по-голяма от 5000 лева и поради това не отговаря на изискванията
за достъп до касационен контрол. В изложения смисъл са Определение №
325/16.06.2015 г. по ч.т.д. № 1450/2015 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
288/14.12.2012 г. по т.д. № 1013/2012 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
291/06.11.2013 г. по т.д. № 4013/2013 г. на II Т.О. на ВКС, Определение №
153/22.06.2015 г. по т.д. № 2571/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Определение №
336/14.11.2013 г. по т.д. № 1356/2013 г. на I Т.О. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7033/23.06.2022 г. по гр.д. № 32616/2021 г. на СРС, 53
състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че Е. Т. П., ЕГН **********,
дължи на „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ следните суми:
- горницата над сумата от 1685,54 евро до присъдените 2465,28 евро съгласно
Запис на заповед, издаден от Е. Т. П. на 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2010 г.,
предявен в цялост за сумата от 2465,28 евро,
- сумата от 2342,65 евро съгласно Запис на заповед, издаден от Е. Т. П. на
04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2011 г., предявен частично за сумата от 2342,65 евро от
общо 2465,28 евро,
ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 23505/2011 г.
на СРС, 53 състав, както и ОТМЕНЯ Решение № 7033/23.06.2022 г. по гр.д. №
32616/2021 г. на СРС, 53 състав, В ЧАСТТА, в която Е. Т. П., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета
Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, ЕИК
*********, разноски за първоинстанционното и заповедното производство за
горницата над сумата от 381,80 лева до присъдените 669,00 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни
наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-
Аутолизинг“ ООД, ЕИК *********, срещу Е. Т. П., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ за признаване на
установено, че Е. Т. П., ЕГН **********, дължи на „Хара Ауто България“ ЕООД, с
предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-
Адриа-Аутолизинг“ ООД, ЕИК *********, следните суми:
- горницата над сумата от 1685,54 евро до претендираните 2465,28 евро
съгласно Запис на заповед, издаден от Е. Т. П. на 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2010 г.,
предявен в цялост за сумата от 2465,28 евро,
- сумата от 2342,65 евро съгласно Запис на заповед, издаден от Е. Т. П. на
04.12.2008 г., с падеж от 01.01.2011 г., предявен частично за сумата от 2342,65 евро от
общо 2465,28 евро,
ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 23505/2011 г.
на СРС, 53 състав.
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7033/23.06.2022 г. по гр.д. № 32616/2021 г. на
СРС, 53 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че Е. Т. П., ЕГН
**********, дължи на „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета
Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ следните суми:
- сумата от 2465,28 евро съгласно Запис на заповед, издаден от Е. Т. П. от
04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2009 г., предявен в цялост за сумата от 2465,28 евро,
- сумата от 1685,54 евро съгласно Запис на заповед, издаден от Е. Т. П. на
04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2010 г., предявен в цялост за сумата от 2465,28 евро,
ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 23505/2011 г.
на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА Е. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „****“
**, да заплати на основание чл. 283 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Хара Ауто България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село“, ул. „Ами буе“ № 84-86, ет. 8 и 9, офис 9, сумата от 171,21 лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Хара Ауто България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Красно село“, ул. „Ами буе“ № 84-86, ет. 8 и 9,
офис 9, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. Т. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ул. „****“ **, сумата от 822,86 лева, представляващи
разноски за първоинстанционното исково производство и производството по чл. 423
ГПК.
ОСЪЖДА „Хара Ауто България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Красно село“, ул. „Ами буе“ № 84-86, ет. 8 и 9,
офис 9, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „****“ **, сумата от 191,47 лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11