РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Силистра, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420101826 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”П.Д.”№...., офис сграда „Л.“,ет..,офис № .., с ЕИК
....................... моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
4 332.41 лева- представляваща главница за периода 15.08.2020г.-15.06.2023г. обявени
за предсрочно изискуеми, считано от 07.10.2021г. дължими по договор за потребителски
паричен заем PLUS- 17639550/31.01.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 27.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
2 089.08 лева –договорна лихва, дължима за периода 15.08.2020г.-07.10.2021г.;
481.82 лева- представляваща обезщетение за забава дължимо за периода 16.08.2020г.-
26.10.2021г.
Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство,
направени в настоящото производство, както и тези направени в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 1553/2021г. по описа на СРС.
В условията на евентуалност моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумите,
посочени по-горе, като обезщетението за забава, което претендира е в размер на 524.54 лева.
Твърди, че цитирания по-горе договор за кредит е сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.““ ЕАД и Б. В. СЛ.. Поради неизпълнение от нейна страна на
задължението за заплащане на дължимите месечни погасителни вноски, кредитът следва да
се счита за предсрочно изискуем от 07.10.2021г.
1
На 09.04.2021г., е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., с което кредиторът е прехвърлил вземането си на
Агенция за събиране на вземания“ЕАД, която е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1553/2021г. по описа на СРС и
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.
ОТВЕТНИКЪТ Б. В. СЛ., с ЕГН **********, от гр.Сс, бул.”М.”№..., ет...., ап...., не е
подала отговор, но се яви в съдебно заседание и заяви, че признава изложените в молбата
обстоятелства и факта, че е преустановила плащанията. Оспорва претнецията за
възнаградителна лихва като счита, че същата е в завишен размер и клаузата, с която е
уговорено заплащането ѝ е неравноправна.
Като съобрази изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.
В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.240,ал.1
и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.
От страна на ответницата е направено възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва в договора, поради противоречието с добрите нрави и
недействителност поради противоречието със Закона за потребителския кредит;
Между Б. В.С. и „БНП“Париба Пърсънъл Файненс“С.А.клон България на
31.01.2020г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, PLUS-17639550 /л.6 по
делото/. Размерът на заетата сума е 4700 лева. Уговорено е тя да бъде върната от
кредитополучателя чрез заплащането на 40 броя месечни погасителни вноски в размер на
217.47 лева. Крайният срок на изплащане на задължението е 15.05.2023г.
От изявленията на ищеца става ясно, че претенцията не включва задълженията по
договора за застраховка.
Претенцията на ищеца касае само задълженията за връщане на отпуснатата в заем
сума, възнаградителната лихва и обезщетението за забава.
Няма спор между страните, че поради преустановяване на плащанията и неплащане
на повече от две месечни погасителни вноски, на основание чл.5 от Договора, вземанията на
кредитора са станали предсрочно изискуеми, считано от 07.10.2021г. когато на Б.С., е
уведомена от кредитора, че счита всички задължения за предсрочно изикуеми.
Самият кредитор, въпреки липсата на оспорване от страна на ответницата,
аргументира тезата, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с неплащането на
две поредни вноски, както е договорено между страните и не е необходимо длъжникът да
бъде изрично уведомяван. Счита, че изложените в т.18 на ТР№4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК и чл.60,ал.2 от ЗКИ са неприложими към „небанкови“ институции каквито се явяват
ищеца и праводателят му.
2
Всичко изложено установява, че ищецът е изправната страна по правоотношението,
упражнил е законосъобразно правата си, но от страна на ответника не е последвало
изпълнение. Факт е, че заетата сума не е върната изцяло, поради което ответникът дължи
връщането ѝ, заедно с обезщетение за забава.
Съдът не споделя доводите на ответника за недействителност на договора поради
несъответствие на клаузите, касаеща възнаградителната лихва и годишния процент на
разходите с изискването на чл.10,ал.1,т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит. Според
тези разпоредби, договорът следва да съдържа лихвеният процент по кредита /т.–9/ и ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
конкретния случай в договора е посочен ГПР, както и общия размер на задължението.
В други клаузи изрично са уговорени и посочени разходите във връзка с ползване на
кредита, дължими от кредитополучателя и съставляващи компоненти на ГПР, с което съдът
счита, че е изпълнено това законово изискване и целта на разпоредбата- да се гарантира, че
потребителят е наясно каква сума получава и каква сума следва да върне на кредитора, както
и каква е цената на отпуснатия кредит.
Договорената възнаградителна лихва /30.07%/ и ГПР /37.90%/ са в размери, които не
противоречат на добрите нрави и са в рамките на договорната свобода, с която страните
разполагат, съгласно чл.9 от ЗЗД. Поради това, съдът не споделя доводите на ответника за
нищожност на на клаузата в договора за вазнаградителна лихва на основание чл.26,ал.1 от
ЗЗД.
В случая кредиторът се е съобразил с изискванията на закона и установената съдебна
практика /т.2 от ТР№3/2017г., постановено по т.д.№ 3/2017г. на ВКС/ и не претендира
заплащането на възнаградителна лихва след датата на настъпване на предсрочната
изискуемост /която не се оспорва от ответника/.
Предвид на това, следва да се оставят без уважение възраженията на длъжника за
недействителност на договорните клаузи със ЗПК и добрите нрави.
Налага се извода, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1553/2021г. по описа на СРС, които са в размер на
188.07 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, направените
от него разноски по настоящото производство. Те са 438.92 лева. /138.92 лева –заплатена
държавна такса, 300 лева- юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от тези съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. СЛ., с ЕГН **********, дължи на
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.София, с ЕИК ................., следните
суми:
4 332.41(четири хиляди триста тридесет и два лв. и 41 ст.) лева- представляваща
главница за периода 15.08.2020г.-15.06.2023г. обявени за предсрочно изискуеми, считано от
07.10.2021г. дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS-
17639550/31.01.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 27.10.2021г. до окончателното изплащане
на задължението;
2 089.08(две хиляди осемдесет и девет лв. и 08 ст.) лева –договорна лихва, дължима
за периода 15.08.2020г.-07.10.2021г.;
481.82(четиристотин осемдесет и един лв. и 82 ст.) лева- представляваща
обезщетение за забава дължимо за периода 16.08.2020г.- 26.10.2021г.
ОСЪЖДА Б. В. СЛ., с ЕГН **********, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С., с ЕИК ..............., следните суми:
188.07(сто осемдесет и осем лв. и 07 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1553/2021г. по
описа на СРС.
438.92(четиристотин тридесет и осем лв. и 92 ст.) лева- разноски по гр.д.
№1826/2021г. по описа на Районен съд –Сс.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4