ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433
гр. П., 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на единадесети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900148 по описа за 2024 година
Производството е чл. 83, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на Х. Г. Л., ЕГН **********, от
с. Р., ул. „Г. А.“ № **, общ. П., чрез пълномощника му адв. П. Г. (ПзАК)
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67 А, с която са предявени претенции по реда на
чл.432 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания в размер на 600 000 лв., както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 4500 лв., настъпили в резултат от
ПТП на *** г. в с. Г., обл. П., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 30.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
С молбата е направено искане за освобождаването на ищеца от
държавна такса в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК.
По делото след указания от ищеца са представени декларация за
материално и гражданско състояние, както и други доказателства относно
удостоверените с нея обстоятелства.
Служебно от страна на съда са изискани и приложени по делото още и
допълнителни справки от НБД - Население, НАП, БНБ, от имотен регистър
при АВп, както и от „ПП“ при ОДМВР-П..
В разглежданата хипотеза дължимата ДТ възлиза в размер на 24 180 лв.
Предпоставка за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК е доказването
1
на липса на средства за заплащане на такси и разноски в гражданското
производство като целта на производството е осигуряване на право на защита
по конкретния казус. Нормата на чл.83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна
гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима по отношение на
физически лица при наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на
посочената разпоредба. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски се извършва от
съда въз основа на доказателства за доходите на страната и семейството й;
имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно, здравословно
състояние, възраст и трудова заетост; както и други обстоятелства от значение
за случая.
На база данните от представената декларация от ищеца се установява, че
същият получава месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., а
съпругата му Е. Я Л. - месечно възнаграждение в размер на *** лв. Молителят
е посочил, че страда от заболяване, във връзка с което месечно изразходва по
** лв. Ясно е декларирал още и че размерът на притежаваните от него и/или
съпругата му парични влогове по банкови сметки са на обща стойност ***лв.
Съобразно данните, отразени в представената декларация се установява също,
че ищецът притежава собствено жилище в с. Р., с площ от ** кв.м., както и
друго такова отново в същото населено място с площ от ** кв. м., ведно с
парцел от***кв.м., както и МПС марка „П“, модел „Б, произведен през *** г.
Посочено е, че той или съпругата му не притежават дялове и акции в
търговски дружества
От представената справка от ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ е видно,
че всъщност молителя притежава правото на собственост върху общо 4 бр.
регистрирани МПС, а именно т.а.„***“, л.а.„***“, мотоциклет „***“ и
мотоциклет „***“, а съпругата му – л.а. „****с“, които въпреки задължението
за това под страх от наказателна отговорност по реда на чл.313 НК, не бяха
отразени от него в представената пред съда декларация.
Видно е от извършената справка в ТРРЮЛНЦ, че съпругата на молителя
осъществява дейност като регистриран търговец с фирма ЕТ "В М- ВЕ. Л.", с
предмет на дейност търговия с промишлени стоки и др., в която от 28.08.2024
г., на длъжност „******“ работи по трудов договор и самият ищец.
От представените справки за наличности по сметките на ищеца и
2
съпругата му е видно, че към момента на отправяне на искането той е титуляр
на открити банкови сметки в „***“ АД, в които общата наличност възлиза на
*** лв., а в тези на съпругата му в същата банкова институция – на *****лв.
Отделно се установява се, че размера на наличностите по сметката на
молителя в „******“ АД е в размер на ****** лв.
При така обсъдените данни по отношение молителя и като съобрази
най-вече общия размер на сумите, с които той и съпругата му разполагат като
наличност по банковите си сметки; както и обстоятелството, че и двамата са
трудово ангажирани и генерират месечни доходи, в т.ч. липсата на данни той
и/или съпругата му да имат в тежест задължения по кредити или други
обременяващи финансови задължения, както и такива за издръжка на
малолетни лица или някакви други значими месечни разходи; съдът приема,
че заплащането на дължимата ДТ в случая не би създала за молителя реално
затруднение, което да ограничи достъпа му до правосъдие по конкретния
казус. Преценката на съда при съпоставката на данните за общото материално
състояние на лицето с останалите относими обстоятелства е, че към момента
на искането той разполага с възможността за заплащане на така определения
размер на ДТ, респ. същата не би представлявала за него значителна
финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа му до
правосъдие.
Затова и въз основа на съвкупната преценка на релевантните
обстоятелства по реда на чл.83, ал.2, т.1-т.7 ГПК, съдът намира, че не са
налице предпоставките за освобождаване от ДТ по делото във връзка с
предявения иск.
Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Х. Г. Л., ЕГН
**********, от с. Р., ул. „Г. А.“ № **, общ. П., за освобождаване от
задължението за внасяне на ДТ в производството по т.д. № 148/2024 г. по
описа на ОС – П., като неоснователна.
Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред
3
Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
4