Решение по адм. дело №1123/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Я. С. Ж. с [ЕГН], с адрес [населено място], община Средец, област Бургас, [жк] [адрес], чрез адв.Н. Р. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица]против мълчалив отказ на „Изи Финанс“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Триадица, [жк], [улица], ап.1, за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи го документи. Прави искане отказът да бъде отменен, като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – „Изи Финанс“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Триадица, [жк], [улица], ап.1, редовно уведомен, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 13.04.2025 г. Я. Ж. е подал по електронен път до „Изи Финанс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, с искане да му бъде предоставено на електронен адрес, копие от сключения с дружеството договор за кредит, ведно с всички съпътстващи го документи.

По така направеното искане не е налице произнасяне и с жалба вх.№ 7088/17.06.2025 г. пред Административен съд - Бургас е оспорен мълчалив отказ „Изи Финанс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни да се произнесе по подадено до него заявление.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството, тъй като първо е следвало жалбата да бъде подадена пред Комисията за защита на личните данни.

Съгласно чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съответно, в нормата на чл.81 от АПК е предвидена възможността административните актове да бъдат оспорени по административен ред, пред непосредствено по-горестоящия административен орган, но не и задължението за това, поради което обжалването по административен ред не е предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване.

Съгласно нормата на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, производството би било недопустимо единствено, в случай че към момента на образуване на съдебното производство има вече висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение. В този смисъл, съдът е изискал информация от КЗЛД, за наличието на висящо производство за процесното нарушение, като видно от получения отговор с вх.№ 7561/26.06.2025 г. (л.13 от делото), при извършената проверка не е установено висящо или приключило производство пред КЗЛД инициирано от Я. Ж. срещу „Изи Финанс“ ЕООД.

Неоснователно е и възражението, че жалбата е просрочено.

Съгласно чл.12, §3 от ОРЗД, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

С оглед цитираните норми за „Изи Финанс“ ЕООД, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установеното задължение да се произнесе по подадената от Я. Ж. молба (заявление), като я уважи или откаже, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.

Съгласно чл.25, ал.1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. В случая молбата е изпратена по електронен път на 13.04.2025 г., като от ответника не се оспорва, че е получена от него на тази дата, като дори молбата се представя с отговора по жалбата. Ето защо, следва да се приеме, че от дата на подаване на молбата, едномесечния срок за произнасяне по нея изтича на 13.05.2025 г. След тази дата е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване в едномесечен срок, предвиден в нормата на чл.149, ал.2 от АПК (редакция ДВ бр.102/08.12.2023 г.). В този срок е обжалван процесния мълчаливия отказ, като жалбата е подадена на 13.06.2025 г., чрез пощенски оператор, видно от поставеното пощенско клеймо на плика (л.9 от делото) и тя не е не е просрочена.

Обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен.

Не е спорно между страните, че с оглед дейността си „Изи Финанс“ ЕООД попада в приложното поле чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/ОРЗД) за „администратор“ на лични данни, както и че между дружеството и Я. Ж. съществуват облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за кредит.

Не е спорно също, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от „Изи Финанс“ ЕООД, а с подадената молба той е упражнил правата си по чл.15 - 22 Регламент 2016/679, като тя има характер на заявление по смисъла на чл.37б, ал.2 от ЗЗЛД и съдържа необходимите реквизитите по чл.37в от ЗЗЛД.

Спорно е дали в обхвата на задължението на администратора на лични данни попада предоставянето на копия от носителите на същите – договор за кредит, ведно с приложенията към него, които субектът на данни е заявил.

Съгласно чл.8, §2 от Хартата на основните права на ЕС всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.

В нормата на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е предвидено, че субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл.15 от Регламента е предвидено право на достъп на субекта на данните, като в § 1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, а съгласно §3 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Отказът на администратора на лични данни е в нарушение на член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, а субектът на данни има право да получи точна и разбираема реплика по договорите за кредит, за да има възможност да упражни ефективно правата си по регламента.

Съгласно т.21 от Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело № С-487/2021 доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие „копие“, следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което, обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. Съгласно т.23 от същото решение „употребата на израза „всяка информация“ в определението на понятието „лични данни“, залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга“ съответното лице“. Съответно в т.31 от решението е посочено, че в чл.15, §3 ОРЗД се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението на администратора, като по-специално в първото изречение се посочва формата, под която администраторът трябва да предостави „личните данни, които са в процес на обработване“, а именно — „копие“. Действително, правото да се предостави копие на лични данни по смисъла на чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, не се отъждествява с правото да се предостави копие на документите, чрез които се обработват тези данни, но в решението си Съдът на ЕС - т.45 приема, че: 1) Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2) Член 15, §3, трето изречение от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „информация“ се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф.

Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за кредит, и именно този договор се явява носител на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от договора и приложения към него, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали същите се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламент (ЕС) 2016/679. Отказът на предоставяне е в нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност по аргумент от член 5, §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Освен това възпрепятства жалбоподателят и от правата му по чл.8, § 2 Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02), да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

Неоснователно е възражението на ответника за неоснователност на жалбата, тъй като исканите договори са представени по заведеното гражданско дело № 215/2025 г. пред РС – Средец и жалбоподателя, в качеството на ответник по делото е получил всички документи.

Случаите в които администратора на лични данни може пълно или частично да откаже да предостави исканите документи са уредени изрично в нормата на чл.37а, ал.1 от ЗЗЛД, като образуването на съдебно производство, в хода на което да са представени документите безспорно не е сред тях. Отделно от това искането от жалбоподателя е подадено на 13.04.2025 г., едва след което на 24.04.2025 г. е била входирана исковата молба (л.35 от делото), като представянето на процесните документи с исковата молба не освобождава администратора на лични данни от задължението да се произнесе по подаденото пред него заявление, съответно да ги предостави на жалбоподателя.

С оглед на изложеното, оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати за ново произнасяне на ответника, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 10,00 лева. Съответно, основателно е и искането на адвокат Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.2, т.10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на „Изи Финанс“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Триадица, [жк], [улица], ап.1, по подадена на 13.04.2025 г. молба от Я. С. Ж. с [ЕГН], за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, ведно с всички съпътстващи го документи.

ИЗПРАЩА преписката на „Изи Финанс“ ЕООД с [ЕИК] за произнасяне по подадената от Я. С. Ж. с [ЕГН] молба от 13.04.2025 г., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Триадица, [жк], [улица], ап.1, представлявано от управителя Б. Н., да заплати на Я. С. Ж. с [ЕГН], от [населено място], [жк], вх.2, ет.1, ап.15 разноски по делото в размер на 10,00 лева (десет лева).

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Триадица, [жк], [улица], ап.1, представлявано от управителя Б. Н., да заплати на адв.Н. В. Р. от Адвокатска колегия - Бургас, с адрес [населено място], [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева (деветстотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.