Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260657, 04.12.2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3468/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Братя Пашев“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Н.И.П., ЕГН: **********,
чрез адв. М.П. против Наказателно
постановление № 505604-F515943/10.04.2020 г., издадено от Х.Г.Х.– ** на
дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите -
Пловдив, с което на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 612,99 (две хиляди шестстотин и дванадесет лева и деветдесет и
девет стотинки) лева за нарушение по
чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 3
вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди неправилно да
е приложена санкционната норма, като поддържа, че за частта от данъка,
начислена през периода, следващ периода, през който данъкът е трябвало да бъде
начислен, е следвало имуществената санкция да бъде наложена на основание чл.
180а, ал. 3 от ЗДДС, а за останалата част, начислена със закъснение през
данъчен период месец септември 2019 г. – на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
Счита, че като не е сторил това, административнонаказващият орган (АНО) е
допуснал съществено процесуално нарушение. Моли наказателното постановление да
бъда отменено, а при условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. М.П., която поддържа жалбата.
Взема становище да не е посочено място на извършване на нарушението, което също
да обуславя отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт
М.М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема
становище от събраните по делото доказателства да се установява по категоричен
начин жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение, а
при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорва възраженията на жалбоподателя, като предлага на
съда да бъдат приети за неоснователни. Поддържа нарушението да не представлява
маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Братя Пашев“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 27.05.2020 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 03.06.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Братя Пашев“ ООД бил регистрирано по
ЗДДС лице и получател по облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки -конвейери,
за което от доставчика „Егерсман Анлагенбау Концепт“ ГмбХ -Германия с ДДС №
DE271156159 били издадени, както следва: фактура № 17030752/13.12.2017 г. на
стойност 5 000 евро /9 779,15 лева/ - авансова; фактура №
18030214/22.03.2018 г. на стойност 123 600,00 евро /241 740,59 лева/ - авансова
и фактура № 18030477/06.07.2018 г. на стойност 5 000 евро /9 779,15 лева/ -
окончателна.
„Братя Пашев“ ООД трябвало да начисли следващия се ДДС
в размер на 52 259,78 лева върху данъчна основа от 261 298,89 лева /133 600
евро/, представляваща сбор от гореописаните фактури в срок до 14.07.2018 г.
включително, т.е. за данъчен период месец 06.2018 г., което си задължение в
действителност изпълнил след този срок.
Съгласно договор от 06.12.2017 г., сключен между „Братя
Пашев“ ООД като възложител и „Егерсман Анлагенбау Концепт“ ГмбХ като изпълнител,
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изработи и достави оборудване
съгласно оферта - приложение № 1 към договора, а именно вкопан верижен
конвейер, конвейер с квадратен профил и пръчкови конвейри в завод, находящ се в
с. Езерово, общ. Белослав. Уговореното възнаграждение било в размер на 261
298,89 лева /133 600 евро/, платимо на доставчика, както следва:
- авансово
плащане в размер на 5 000 евро /9 779,15 лв./, платими в 5-дневен срок
срещу представен оригинал на фактура;
- плащане в
размер на 123 600 евро /241 740,59 лв./, платими преди доставката, но не
по-късно от пет дни от уведомяване на готовност за доставка и
- окончателно
плащане в размер на 5 000 евро /9 779,15 лв./, платими в 10-дневен срок след
подписване на двустранен приемо-предавателен протокол за доставка, придружен с
издадена фактура.
В съответствие с уговореното на 13.12.2017 г. било
извършено авансово плащане към чуждестранния доставчик в размер на 5 000 евро
/9779,15 лева/, за което от страна на „Егерсман Анлагенбау Концепт“ ГмбХ бил
издаден инвойс 17030752/13.12.2017 г. на стойност, съответстваща на стойността
на полученото авансово плащане, с предмет „авансово плащане в 5 дневен срок от
подписване на договор от 06.12.2017 г.“.
На 04.04.2018 г. било извършено авансово плащане към
чуждестранния доставчик в размер на 123 600,00 евро /241 740,59 лева/, за което
от страна на „Егерсман Анлагенбау Концепт“ ГмбХ бил издаден инвойс №
18030214/22.03.2018 г. на стойност, съответстваща на стойността на полученото
авансово плащане, с предмет „плащане преди доставка, но не по-късно от 5 дни
след удостоверяване на готовност за транспортиране“.
На 17.07.2018 г. било извършено плащане към
чуждестранния доставчик в размер на 5 000 евро /9 779,15 лева/, за което от
страна на „Егерсман Анлагенбау Концепт“ ГмбХ бил издаден инвойс №
18030477/06.07.2018 г. на стойност, съответстваща на стойността на полученото
плащане, с предмет: „плащане, дължимо в 10-дневен срок след подписване на
приемо-предавателен протокол“.
На 25.05.2018 г. между „Братя Пашев“ ООД и „Егерсман
Анлагенбау Концепт“ ГмбХ бил съставен приемо-предавателен протокол, с който било
прието предаването на оборудването. На същата дата /25.05.2018 г./ настъпило данъчното
събитие по полученото вътреобщностно придобиване съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗДДС.
В срока по чл. 63, ал. 3 от ЗДДС „Егерсман Анлагенбау
Концепт“ ГмбХ не е издало окончателна фактура за доставката и ДДС по
вътреобщностното придобиване станал изискуем на 15.06.2018 г. за цялата сума по
договора, а именно за уговорената продажна цена от 261 298,89 лева /133 600
евро/. Дължимият за начисляване данък бил в размер на 52259,78 лева върху
данъчна основа от 261 298,89 лева, представляваща сбор от сумите по фактура №
17030752/13.12.2017 г., фактура № 18030214/22.03.2018 г. и фактура №
18030477/06.07.2018 г.
„Братя Пашев“
ООД начислило ДДС в размер на 50 303,95 лева със закъснение през месец юли 2018
г., като издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС № 1604/06.07.2018 г. с
данъчна основа 261 519,74 лева /общ за сумата от 241 740,59 лв. и сумата от
9779,15 лв./ и ДДС 50 303,95 лева, който бил включен в дневник за продажбите и справка-декларация
по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16003705213/14.08.2018 г. за
данъчен период месец 07.2018 г.
Остатъкът от следващия се ДДС в размер на 1 955,85 лева
върху данъчна основа от 9 779,15 лева жалбоподателят начислил през месец
септември 2019 г., като издал протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС № 1862/30.09.2019
г., който бил включен в дневника за продажбите и справка-декларация по ЗДДС,
подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004082315/14.10.2019 г. за данъчен
период месец 09.2019 г.
Нарушението било открито на 16.08.2019 г. при
представяне на документи по електронна поща във връзка с проверка по
установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол №
П-16001619028441/30.09.2019 г, възложена с резолюция №
П-16001619028441-ОРП-001/15.02.2019 г.
На
14.10.2019 г. свид. В.Г.И. съставила акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F515943 против дружеството жалбоподател в присъствието на свидетел и на
представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
По делото
в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят В.Г.И.. От показанията
ѝ се установяват обстоятелствата по извършената проверка, както и
поредността от действия на жалбоподателя по представяне на изисканите му
документи с оглед извършването на преценка дали е извършено нарушение. На
следващо място се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН, както и
за периодите, когато са извършени действията по начисляване на процесния данък.
Съдът дава вяра на показанията на свид. И.. Същите са подробни, хронологически
и логически последователни и вътрешно непротиворечиви, дадени от
незаинтересован по делото свидетел. Показанията ѝ са изцяло проверени от
събраните писмени доказателства, които се ценят като обективни и в тази връзка
достоверността и правдивостта на свидетелските показания е доказана по делото.
От
протокол по ЗДДС № 1604/06.07.2018 г. (лист 16 от делото) се установява, че същият
е издаден на дата 06.07.2018 г., като от дневник за покупките, колона № 23 за
данъчен период месец 07.2018 г. (лист 17 от делото), се изяснява, че протоколът
е включен в отчетния регистър за посочения данъчен период.
От
протокол по ЗДДС № 1862/30.09.2019 г. (лист 24 от делото) се установява, че за
процесната доставка по фактура № ********** от 06.07.2018 г. жалбоподателят е
издал протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на дата 30.09.2019 г.
От
дневник за покупките на „Братя Пашев“ ООД за данъчен период месец 09.2019 г.,
колона № 46 (лист 29 от делото) се изяснява, че жалбоподателят е включил
протокола по ЗДДС с № 1862/30.09.2019 г. в дневника си за покупките за данъчен
период м. 09.2019 г.
От
уведомление за приемане на справка-декларация по ЗДДС, дневника за покупки и
дневника за продажби на „Братя Пашев“ ООД за данъчен период септември 2019 г.
(лист 30 от делото) се установява, че същите са подадени в ТД на НАП – Пловдив
на дата 14.10.2019 г.
От
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния ** на НАП се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и НП.
В наказателното постановление е отговорено на
възражението срещу неспазването на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. За пълнота
съдът добавя, че дейността преди съставяне на АУАН не е специфично
регламентирана от законодателя, поради което и не е задължително тази дейност
да се обективира в някакви предходни писмени актове. Когато установените факти
са недостатъчни за категоричен извод налице ли е нарушение, се изискват и
допълнителни доказателства, събира се информация в кратки срокове след това. В
случая обективно са били необходими конкретните фактури и регистри предвид
обобщената информация при обмена между държавите членки. Поради спецификата в
обработване на данните и обобщеността им следва да се приеме, че срокът по чл. 34
от ЗАНН към дата на съставяне на АУАН не е изтекъл – в този смисъл е съдебната
практика на касационната инстанция. Пренесено на плоскостта на настоящия казус
се установява, че действително нарушението е открито на дата 16.08.2019 г.,
когато по електронната поща жалбоподателят е предоставил изисканите му
документи – фактура № 18030214/22.03.2018 г. и фактура № 18030477/06.07.2018 г.
(лист 128 от материалите, обособени като приложение към делото). Преди този
момент не би могло да се направи извод дали е извършено нарушение само въз
основа на обобщените данни от обменна между държавите членки.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение поради непосочване, че жалбоподателят има право на пълен
данъчен кредит за начисления данък. Нарушение не е допуснато, защото не се
касае за неописването на обстоятелство - част на състава на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, което е за неначисляване на изискуем
данък в предвидения за това срок. Фактът дали деецът би имал право на пълен
данъчен кредит или не е относим към преценката за приложимата санкционна
разпоредба, а не за това дали деянието осъществява състава на съответния вид
административно нарушение. По делото не е спорно между страните, че данъкът е
изискуем от жалбоподателя като платец по глава осма от ЗДДС и за начисления
данък той би имал право на пълен данъчен кредит. В резултат е приложена
правилната спрямо фактите по случая санкционна разпоредба, като имуществената
санкция е наложена на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, която се явява
по-благоприятна за лицето спрямо хипотезите, когато санкцията се налага по чл.
180, ал. 1 от ЗДДС и би била в размер на неначисления данък, но не по-малко от
500 лева. В тази връзка нарушение не е допуснато, тъй като законът е приложен
правилно, а наказващият орган по никакъв начин не е отрекъл правото на
жалбоподателя на пълен данъчен кредит, нито това е довело до понасянето на
неследваща се санкция или такава в завишен размер. Същевременно всички
обстоятелства, описващи състава на нарушението и относими за преценката дали
конкретното деяние се подвежда под приложената от АНО правна норма, са надлежно
описани в АУАН и в наказателното постановление – посочени са задълженото лице,
видът и размерът на данъка, конкретното поведение (последователност от
действия), чрез които данъкът е трябвало да бъде начислен, срокът за това, както
и кога фактически данъкът е бил начислен, описани са данъчното събитие и
моментът на настъпването на изискуемостта на данъка. По тези съображения съдът
приема, че не е налице порок при описанието на нарушението, а възражението на
жалбоподателя е неоснователно.
По възражението за твърдяната липса на посочване на
място на извършване на нарушението съдът намира, че характерът на задължението
определя еднозначно мястото му на извършване, което е съответната компетентна
териториална дирекция на НАП – така Решение
№ 12 от 06.01.2014 г. по к.а.н.д. № 3484/2013 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. В случая както в обстоятелствената част на
АУАН, така и на наказателното постановление (страница 2-ра, абзац 4) е
посочено, че за начисляването на данъка жалбоподателят е трябвало да извърши
съответните действия – да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, да
го отрази в дневника за продажбите и в справката-декларация, които да подаде в ТД на НАП-Пловдив за
данъчен период м. 06.2018 г. и с това да извърши начисляването на ДДС. По тези
съображения възражението на жалбоподателя е неоснователно, а мястото на
извършване на нарушението е описано по ясен и непораждащ съмнение начин.
Не се споделя и основното възражение срещу
законосъобразността на наказателното постановление – за неправилно приложение
на санкционната норма, като се поддържа, че за частта от данъка, начислена в
периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, е
трябвало имуществената санкция да се наложи на основание чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС, а за останалата част от изискуемия данък, начислена през данъчен период
м. 09.2019 г. да бъде наложена друга имуществена санкция на основание чл. 180а,
ал. 1 от ЗДДС. Възражението е изначално неоснователно още по начина, по който е
формулирано. Съгласно разпоредбата на чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС при нарушение по
ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ
периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лева.
Следователно фактът, предвиден в хипотезата на правната норма и при който тя ще
намери приложение, е начисляването на данъка в периода, следващ периода, през
който това е трябвало да бъде сторено. Привилегированият състав е приложим само
ако е бил начислен целият изискуем данък,
а не част от него. В този изричен смисъл е и съдебната практика по приложението
на разпоредбата – Решение № 596 от
16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 155/2015 г. на Административен съд – Варна; Решение № 657 от 23.03.2015 г. по к.а.н.д. №
150/2015 г. на Административен съд – Варна; Решение № 262 от 21.05.2013 г. по к.а.н.д. № 127/2013 г. на
Административен съд – Шумен. Тълкуването, предложено от жалбоподателя, е
напълно несъвместимо с ясното и недвусмислено съдържание на разпоредбата, а
както основателно се посочва от процесуалния представител на въззиваемата
страна, би довело и до нарушаване на принципа по чл. 18 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят иска за едно нарушение да бъдат наложени две отделни имуществени
санкции на различно правно основание. По-точно искането е за една част от
противоправното поведение да бъде наложена една санкция, а за останалата част –
друга, но както се изясни, привилегированият състав на чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС
намира приложение единствено при начисляване в посочения срок изцяло на дължимия данък, а не по
съразмерност за определена част от него. Основателно се сочи още в пренията, че
се касае за една доставка и едно деяние по неначисляване на дължимия ДДС,
поради което следващата се имуществена санкция не може да бъде разделяна или
раздробявана на части. В тази връзка съдът обръща внимание, че макар по делото да
се установява, че от доставчика са били издадени три фактури, то в случая не се
касае за три отделни деяние по неначисляване на дължим ДДС. Това е така, тъй
като две от фактурите (с № 17030752/13.12.2017 г. и № 18030214/22.03.2018 г.)
са били авансови. По аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗДДС,
регламентираща изискуемостта на данъка при вътреобщностно придобиване,
получената фактура за направено авансово плащане преди възникване на данъчното
събитие при ВОП е изключена като основание за настъпване на изискуемост на
данъка. В този случай данъкът е изискуем от получателя по доставката и
задължението за начисляването му и за съставянето на протокол по чл. 117, ал.
1, т. 1 от ЗДДС се определя по правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС.
Фактурата, издадена във връзка с направено авансово плащане преди датата на
възникване на данъчното събитие, не поражда изискуемост на ДДС (така Решение от 09.11.2017 г. по к.а.н.д. № 486/2017
г. на Административен съд – Велико Търново; Решение № 226 от 29.10.2008 г. по к.а.н.д. № 206/2008 г. на
Административен съд – Хасково). По същия начин в разпоредбата на чл. 51,
ал. 5 от ЗДДС са уредени случаите на фактура, издадена във връзка с получено
авансово плащане при вътреобщностна доставка. По тези съображения правилно в
АУАН и в НП е определено, че данъкът е станал изискуем на дата 15.06.2018 г. за
цялата сума по договора, като данъчното събитие е настъпило на 25.05.2018 г.
съгласно чл. 63, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и тъй като не е
издадена окончателна фактура за доставката в срока по чл. 63, ал.3 от ЗДДС, ДДС
по ВОП е станал изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е
възникнало данъчното събитие, т.е. на 15.06.2018 г. за цялата сума.
От
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна
страна дружеството жалбоподател „Братя Пашев“ ООД като регистрирано по ЗДДС
лице е получило стока – конвейери, която е била транспортирана до територията
на страната от територията на друга държава членка – Германия, като доставчикът „Егерсман Анлагенбау Концепт“ ГмбХ е данъчно задължено лице, регистрирано
за целите на ДДС в друга държава членка – Германия, с номер по ДДС DE*********. При
тези факти се прави правният извод, че жалбоподателят е получател по облагаемо
вътреобщностно придобиване на стоки съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. За
процесната доставка се установи да са издадени следните фактури: №
17030752/13.12.2017 г. на стойност 5 000 евро /9 779,15 лева/ - авансова;
№ 18030214/22.03.2018 г. на стойност 123 600 евро /241 740,59 лв./ -
авансова и № 18030477/06.07.2018 г. на стойност 5 000 евро /9 779,15
лева/. На 25.05.2018 г. между „Братя Пашев“ ООД и „Егерсман Анлагенбау Концепт“
ГмбХ е съставен приемно-предавателен протокол, с който е било прието
предаването на оборудването. Предвид уговорките в приложения по преписката
договор от 06.12.2017 г., то на тази дата – 25.05.2018 г., се явява настъпило
данъчното събитие съгласно чл. 63, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Това обстоятелство не е и спорно между страните по делото. Тъй като в срока по
чл. 63, ал. 3 от ЗДДС доставчикът не е издал окончателна фактура за доставката,
ДДС е станал изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е
възникнало данъчното събитие, следователно на 15.06.2018 г. С настъпването на
изискуемостта на данъка за жалбоподателя е възникнало задължението да го
начисли и то за цялата сума по договора в общ размер на 261 298,89 лева
(данъчна основа), представляваща сбор от сумите по трите процесни фактури.
Следователно размерът на данъка, който е следвало да бъде начислен, е
52 259,78 лева. Съдът обръща внимание, че по фактура № 18030214/22.03.2018
г. на стойност 123 600 евро в НП погрешно е изписана левовата
равностойност като 231 740,59 лева, когато в действителност същата е
241 740,59 лева. Същото се цени като техническа грешка, която в случая не
се явява процесуално нарушение от категорията на съществените. Това е така,
защото на първо място правилно е определен и посочен сборът от трите фактури,
определящ данъчната основа – както в евро, така и в лева. Именно това е
релевантната по делото стойност за определяне размера на дължимия данък и както
се посочи, тя е правилно описана в АУАН и НП, с което правото на защита на
жалбоподателя е охранено. От друга страна грешката касае чисто аритметична
операция. При съпоставка с доказателствата по делото /фактурата е приложена по
преписката/ се установява, че стойността по нея е 123 600 евро и отново
същата е правилно посочена в АУАН и НП, поради което има твърдение за изходната
позиция, от която да се извърши сборуването на стойността по фактурите. Тъй
като нередовността касае единствено аритметична операция и е отстранена чрез
правилното посочване на общата данъчна основа, то съдът приема, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Начинът на
изпълнение на задължението за начисляване на данъка е регламентиран в
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС. Законодателят е предвидил
поредица от три последователни действия на регистрираното по ЗДДС лице, които
формират фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на данъчен
документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване
на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Окончателните правни последици – начисляването на данъка, настъпват едва със
завършването на фактическия състав. Задължението за начисляване на данъка тежи
върху жалбоподателя „Братя Пашев“ ООД като получател на доставката. Съгласно
принципа на облагане в „държавата на местоназначението“ на вътреобщностните
доставки облагането с ДДС следва потреблението на стоките и се извършва в
държавата членка, където те се доставят, като по този начин задълженията за
начисляване на данъка се възлагат на получателя на доставката. В този смисъл е
и разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС, съгласно която данъкът при ВОП е изискуем от
лицето, което извършва придобиването. Следователно и дружеството жалбоподател
се явява годен субект на вмененото му административно нарушение.
За да
изпълни надлежно задължението си за начисляване на данъка, жалбоподателят е
трябвало на първо място да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в
който да посочи данъка на отделен ред. Протоколът в случаите по чл. 84 от ЗДДС
се издава от регистрираното лице - получател по доставката (така чл. 117, ал.
1, т. 1 от ЗДДС), за което по делото се доказа да е жалбоподателят „Братя
Пашев“ ООД. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от
15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Пренесено на плоскостта
на настоящия казус, това означава, че жалбоподателят е следвало да издаде
протоколът по чл.117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до 30.06.2018 г., която дата
представлява петнадесетия ден, считано от 15.06.2018 г. – датата на настъпване
на изискуемостта на ДДС. По делото се доказа, че за начисляването на процесния
данък жалбоподателят е издал два протокола – протокол № 1604/06.07.2018 г. и
протокол № 1862/30.09.2019 г. Същите представляват протоколи по чл. 117, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, като от съдържанието им се установява, че са издадени по повод на
процесната доставка. Следователно жалбоподателят не е изпълнил своевременно
първото си задължение от фактическия състав по начисляване на дължимия данък,
което по необходимост води до извод, че той не е изпълнил в срок и останалите
два елемента от фактическия състав, доколкото хронологически те следват
издаването на протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Независимо
от това по делото се установи и конкретният момент на извършване на тези
действия от жалбоподателя. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
С разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието за данъчен
период, като той представлява периода от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период. От ал. 2 на чл. 87 ЗДДС се установява, че в процесната хипотеза
приложимият данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
Съобразно приложимата хипотеза по чл. 86, ал. 2 ЗДДС в случая данъкът е бил
дължим от жалбоподателя за данъчния период м. юни 2018 г. Следователно за
изпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка
по процесните фактури жалбоподателят след издаването на протокола по ЗДДС е
трябвало да го включи в дневника за продажби и в справката-декларация за данъчен
период м. юни 2018 г. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справката-декларация
заедно с регистър „дневник за продажбите“ се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Оттук се установява, че срокът за
начисляване на данъка е бил до 14.07.2018 г., до която дата „Братя Пашев“ ООД е
трябвало първо да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до 30.06.2018
г., след което да го включи в дневника за продажби и в справката-декларация за данъчен
период м. юни 2018 г. Като не е сторил това, жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателното
постановление.
По делото
се установи за данъчен период месец юни 2018 г. дружеството жалбоподател да е
подало справка-декларация заедно с регистър „дневник за продажбите“.
Справката-декларация е била подадена на 13.07.2018 г. с вх. № 16003676827 (находяща
се в обособените като приложение към делото материали). Двата издадени от
жалбоподателя протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС обаче не са били
включени в регистър „дневник за продажбите“ за данъчен период м. юни 2018 г. Досежно
протокола с № 1862/30.09.2019 г. това обективно и не би могло да бъде сторено
предвид факта, че той е издаден след края на данъчния период и на дата 30.09.2019
г. Същевременно за двата протокола по чл. 117 ал. 1, т. 1 от ЗДДС се доказа
следното: протокол № 1604/06.07.2018 г. е включен в дневника за продажбите за
данъчен период м. юли 2018 г. (лист 17 от делото), който е подаден в ТД на НАП
– Пловдив заедно със справката-декларация на дата 14.08.2018 г. (лист 21 от
делото). Това обаче е довело само до частично изпълнение на задължението, което
още в този момент е било забавено. За пълното начисляване на изискуемия ДДС е
било необходимо и другият протокол № 1862/30.09.2019 г. да бъде включен в
дневника за продажбите и подаден в ТД на НАП – Пловдив заедно със справката-декларация.
Това е станало на 14.10.2019 г. (лист 30 от делото), когато са подадени
справката-декларация и отчетните регистри на „Братя Пашев“ ООД за данъчен
период м. септември 2019 г., в които е бил включен и посочен на отделен ред и
протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Едва в този момент е завършен
фактическият състав по начисляването на данъка. По гореизложените съображения
съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят „Братя Пашев“ ООД не е начислил
процесния данък в законоустановения срок. Същият е следвало да бъде начислен в
срок до 14.07.2018 г. – срокът за подаване на справка-декларация и отчетните
регистри за данъчен период м. юни 2018 г., но фактически е бил начислен през
данъчен период м. септември 2019 г., когато жалбоподателят е включил втория протокол
по чл. 117 от ЗДДС, касаещ процесната доставка, в дневника за продажбите и
справка-декларация, подадени с вх. № 16004082315/14.10.2019 г.
С
наказателното постановление е ангажирана обективната безвиновна отговорност на
юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
Правилно
е определена и приложимата санкционната разпоредба за извършеното нарушение,
като имуществената санкция е наложена на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. В
случая приложим е не общият състав по чл. 180 от ЗДДС, а привилегированият по
чл.180а от ЗДДС, тъй като данъкът е изискуем от лицето като платец по глава
осма от ЗДДС и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит.
Тъй като нарушителят е юридическо лице, се наказва с имуществена санкция в
размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева. По делото се
доказа, че неначисленият данък е в размер на 52 259,78 лева (данъчната
основа е 261 298,89 лева), а наложената имуществена санкция е 2 612,99
лева, равняваща се на 5 на сто от неначисления данък, поради което размерът
ѝ е правилно определен. Не са налице и предпоставките за приложението на
привилегирования състав по чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС, както вече беше изяснено по
делото.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В
тази връзка единствените смекчаващи обстоятелства, на които се позовава
жалбоподателят, са липсата на предходни нарушения, както и на настъпила вреда
за бюджета. Макар несъмнено и двете обстоятелства да са смекчаващи
отговорността такива, то те са недостатъчни да обусловят маловажност на
деянието. Съдът обръща внимание и че макар в случаи като процесния да не се
достига до щета за бюджета, тъй като едновременно с начисляването на данъка за
получателя по доставката възниква право да приспадне данък в същия размер, то това
обстоятелство вече е отчетено като смекчаващо от законодателя при формулиране
на привилегирования състав на чл. 180а от ЗДДС и в частност при определяне
размера на санкцията, поради което то не следва да бъде повторно съобразявано и
от съда при извършването на преценката дали се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН (така Решение №
2549 от 16.12.2015 г. по к.а.н.д. № 2401/2015 г. на Административен съд –
Пловдив).
Възможността за приложение на правилото по чл. 28 от ЗАНН е препятствана и предвид значението на установените по делото отегчаващи
отговорността обстоятелства, които повишават степента на обществена опасност на
деянието до типичните случаи за този вид нарушения. В случая данъкът е изцяло
начислен едва през данъчен период м. септември 2019 г., а това е трябвало да
бъде сторено през период м. юни 2018 г. Забавянето е траело повече от една
година. Жалбоподателят е разполагал с достатъчно време да отстрани
противоправното състояние, настъпило в резултат от съставомерното си
бездействие, което не е сторил твърде продължителен период от време. Съдът
приема, че при бездействие с такава продължителност деянието не е по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид и това изключва квалификацията му като маловажен случай.
По разноските:
По делото
присъждане на разноски са поискали и двете страни, но доколкото съдът намери
жалбата за неоснователна, то следва да бъде уважена единствено претенцията на
административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Препращането е единствено
към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като
съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
максимална горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Съдът, като съобрази извършените следствени действия
в хода на проведеното съдебно следствие, материалният интерес по делото и
проведените открити съдебни заседания, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100 лева. Размерът е съобразен с
правилата за определяне на възнаграждението.
За
заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят „Братя
Пашев“ ООД. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК
следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, в случая това е Националната агенция за
приходите.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 505604-F515943/10.04.2020
г., издадено от Х.Г.Х.– ** на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на „БРАТЯ ПАШЕВ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Н.И.П.,
ЕГН: ********** на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 612,99 (две
хиляди шестстотин и дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 117, ал. 1,
т. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност.
ОСЪЖДА „БРАТЯ
ПАШЕВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от Н.И.П., ЕГН: ********** да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.