№ 498
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1) Подадена въззивна жалба вх. № 39801/26.10.2021 г. от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********,
чрез адв. В.С., срещу Решение № 1239/04.10.2021 г., постановено по гр. д. 6128/2021 г. по
описа на РС - Варна, XLIX състав, в частите, с които:
- е отхвърлен за разликата над 1491,73 лева до пълния претендиран размер от 1580,41
лева предявеният от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А,
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
заплащане на сумата от 1580,41 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143 по месеци и тримесечия за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
27.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението;
- е отхвърлен за разликата над 258,22 лева до пълния претендиран размер от 279,50
лева предявеният от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А,
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 279,50 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1580,41 лева за периода от
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 27.04.2021 г.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно в обажалваните
части. Счита, че претендираното възнаграждение за периода януари-март 2018 г. е
1
следвалото да бъде заплатено през месец април 2018 г. съгласно Наредба 8121з-
776/29.07.2016 г., а давностният срок е започнал да тече от 01.05.2018 г.
Настоява за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрисконсулт С. П., в който счита
въззивната жалба за неоснователна. Застъпва становище, че вземането за първото
тримесечие е станало изискуемо на 01.04.2018 г. и към датата на завеждане на исковата
молба по делото - 27.04.2021 г., тригодишният давностен срок е изтекъл. Претендира
разноски.
2) Подадена въззивна жалба вх. № 38387/20.10.2021 г., уточнена с молба вх. №
41159/01.11.2021 г., от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от директора гл. комисар
Н.Н., чрез ст. юрисконсулт С. П., срещу Решение № 1239/04.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 6128/2021 г. по описа на РС - Варна, XLIX състав, в частите, с които Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, е осъдена да заплати на СВ. Д. ИВ.,
ЕГН **********:
- сумата от 1491,73 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 185 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143 по месеци и тримесечия за периода от 01.04.2018 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
27.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
- сумата от 258,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
1491,73 лева за периода 01.04.2018 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано в обжалваните
части. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба, която
урежда полагането, отчитането и заплащането на нощния труд за държавни служители,
чиито служебни отношения са уредени от ЗМВР. Излага, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима спрямо служители на МВР. Сочи, че
ищецът не е работил над установената със ЗМВР норма часове. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изследвал спецификата на служебните правоотношения с
държавни служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми.
Излага, че положеният от ищеца нощен труд не се явява извънреден. Подробно сочи още
множество съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд по
приложението на правната уредба във връзка с положения от ищеца нощен труд. Моли за
отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С.И. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С. П.. Поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание СВ. Д. ИВ., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. В.Б.. Поддържа подадената от страната въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на
насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от СВ. Д. ИВ., ЕГН
**********, бл. 14, ап. 94, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с адрес: гр. София, ул „Пиротска“ №171 А, обективно съединени искове,
2
както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, след
допуснато увеличение на осн. чл. 214 ГПК, за заплащане на сумата от 1580,41 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 по
месеци и тримесечия за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 279,50
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1580,41 лева за периода от
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 27.04.2021 г.
В исковата молба вх. № 7500/27.04.2021 г. се излага, че за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжност командир на екип в Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, която е на структурно подчинение
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Сочи се, че
съгласно ЗМВР, същият е бил със статут на държавен служител. Предвид спецификата на
длъжността, е полагал труд на смени, като за посочения период е положил общо 1384 часа
нощен труд, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1581,91 часа. Изтъква се, че
преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 197,91 часа, за
който на ищеца следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 1580,41 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
27.04.2021 г., до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, изчислена върху
отделните суми, дължими за всяко тримесечие за периода от 01.01.2018 г. до датата на
предявяване на иска – 27.04.2021 г. Настоява се исковете да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените претенции като неоснователни. Потвърждава, че за исковия период ищецът е
полагал труд като държавен служител по служебно правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва
предявените искове, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са
заплатени. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал, че нормалната
продължителност на работното време при нощен труд в системата на МВР е 8 часа на всеки
24 часа, поради което общите норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца.
Поддържа, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба №
8121з-776, в сила от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г., както и
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи, като първата заповед регламентира изплащането на допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева, а втората – в размер на 1,00 лев за
всеки отработен час или част от него, което възнаграждение е изплатено на ищеца. В
условията на евентуалност прави възражение за погасяване поради изтекъл давностен срок
на дължимите възнаграждения за първото тримесечие на 2018 г.
Настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г.
ищецът СВ. Д. ИВ. е полагал труд по служебно правоотношение с Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
Видно от Кадрова справка № 833р-3101/31.05.2021 г., СВ. Д. ИВ. в процесния период
е заемал длъжността командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на
Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
3
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период,
включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника
платежни бележки.
От приложените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между
22:00 ч. и 6:00 ч., както и изменения на графика за денонощни дежурства на състава на група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ се установява, че за периода от месец януари 2018
г. до месец юли 2020 г. включително ищецът е положил нощен труд, както следва: за м.
януари 2018 г. – 2 часа; за м. февруари 2018 г. – 48 часа; за м. март 2018 г. – 38 часа; за м.
април 2018 г. – 40 часа; за м. май 2018 г. – 34 часа; м. юни 2018 г. – 62 часа; за м. юли 2018 г.
– 65 часа; за м. август 2018 г. – 34 часа; за м. септември 2018 г. – 62 часа; за м. октомври
2018 г. – 48 часа; за м. ноември 2018 г. – 58 часа; за м. декември 2018 г. – 64 часа; за м.
януари 2019 г. – 38 часа; за м. февруари 2019 г. – 56 часа; за м. март 2019 г. – 50 часа; за м.
април 2019 г. – 22 часа; за м. май 2019 г. – 48 часа; м. юни 2019 г. – 40 часа; за м. юли 2019 г.
– 64 часа; за м. август 2019 г. – 56 часа; за м. септември 2019 г. – 32 часа; за м. октомври
2019 г. – 48 часа; за м. ноември 2019 г. – 50 часа; за м. декември 2019 г. – 62 часа; за м.
януари 2020 г. – 16 часа; за м. февруари 2020 г. – 56 часа; за м. март 2020 г. – 40 часа; за м.
април 2020 г. – 64 часа; за м. май 2020 г. – 34 часа; м. юни 2020 г. – 54 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ се установява, че за
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. СВ. Д. ИВ. е положил общо 1385 часа нощен труд,
за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, брутно
възнаграждение в общ размер на 1580,41 лева за разликата от 198 часа преобразуван нощен
труд. Лихвата за забава, изчислена върху главниците по тримесечия, възлиза общо на сумата
от 285,12 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна, въз основа на което намират приложение разпоредбите на Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено
друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Видно от материалите по делото, предвид характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд на смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г.),
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016
г., и Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през частта от процесния период от 01.01.2018 г.
до 09.01.2020 г. Наредба № 8121з-776, за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентични са и текстовете на чл. 3, ал. 1
4
и 2 на действащата за частта от процесния период от 10.01.2020 г. до 30.06.2020 г. Наредба
№ 8121з-36. Никъде в цитираните разпоредби не се сочи, че нормалната продължителност
на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността,
с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да
са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ,
че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, касаещи
процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта,
между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-36, в
сила от 10.01.2020 г., липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на действащата до 1.04.2015 г.
Наредба № 8121з-407 (математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч.
и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г.,
последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г.). В чл. 9, ал. 2 на
същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. коефициент 1,143.
Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната
закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен
акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в правото на
5
държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд,
предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НРЗОС са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, в редакцията му, относима към процесния период, за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. Съдът счита, че последното не противоречи на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и двете разпоредби се
прилагат едновременно, като представляват две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Видно от приобщените платежни
бележки, на въззиваемия е изплатена само добавката от 0,25 лева или 1,00 лев, в зависимост
от действащата към съответния момент заповед, за всеки отработен нощен час за исковия
период, което се потвърждава и от заключението по ССчЕ.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила.
Този извод на съда не се променя предвид постановеното Решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Цитираното решение не касае настоящия
правен спор, тъй като същият е относно начина на отчитане и заплащане на нощен труд,
положен от държавните служители на МВР.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът за периода
от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. е положил 1385 часа нощен труд, които, при преизчисление
с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен такъв, генерират разлика от общо 198 часа
труд над нормативно определените. Дължимото възнаграждение за последните, съобразно
заключението на вещото лице, възлиза общо на сумата от 1580,41 лева.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на процесуалния
представител на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,
за изтекъл давностен срок на дължимото възнаграждение за първото тримесечие на 2018 г.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Поначало изискуемостта настъпва от възникване на задължението. Видно от
разпоредбите на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016
г., чл. 24, ал. 3 от Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г., отчитането на извънредния
труд за държавните служители в системата на МВР, работещи на 8-, 12- и 24-часови смени, е
6
по тримесечия. Същото се установява и от приложените по делото платежни бележки. С
изтичането на съответното тримесечие възнаграждението за извънреден труд, положен през
периода, става изискуемо. Дори да се приеме, че поради разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от
Наредба № 8121з-776, уреждаща изготвянето на протокол по Приложение № 1 до десето
число на месеца, следващ тримесечието на полагане на извънредния труд, изискуемостта
настъпва след тази дата, давността в конкретния случай пак е изтекла преди подаването на
исковата молба.
Горното води до извод за неоснователност на въззивна жалба вх. № 39801/26.10.2021
г. от СВ. Д. ИВ..
С оглед на изложеното, дължимо от ответната страна Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР е възнаграждението за периода от 01.04.2018
г. до 30.06.2020 г. – за 185 часа положен от ищеца труд над нормативно определените, на
стойност 1491,73 лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата, върху възнагражденията, дължими за
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2020 г, е доказана със заключението на вещото лице по
ССчЕ в размер на 258,22 лева, като следва да бъде уважена до този размер.
По изложените съображения, подадените и от двете страни въззивни жалби се явяват
неоснователни; обжалваното решение на Районен съд – Варна, следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на нито една от страните не се следват разноски за
подадените от тях въззивни жалби поради тяхната неоснователност. Същевременно обаче
разноски и на двете страни се дължат за защита по неоснователна въззивна жалба.
Тъй като в представените списъци по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие не е прецизирано каква част от адвокатското, съответно юрисконсултското
възнаграждение е за процесуално представителство по собствената въззивна жалба и каква –
за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, съдът служебно приема, че
възнаграждението за всяко от двете е една втора от общата сума. Така, в съответствие с
претендираните от страните суми, на С.И. следва да бъде присъдена сума в размер на 200
лева, представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение, а на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, сума в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на Главна дирекция
7
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за неоснователно, тъй като размерът от 400 лева за адвокатско възнаграждение на
насрещната страна е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото по делото страната е депозирала
въззивна жалба и е осъществена защита по подадена от насрещната страна такава.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1239/04.10.2021 г., постановено по гр. д. 6128/2021 г.
по описа на РС - Варна, XLIX състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати на
СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, сумата от 200 лева (Двеста лева), представляваща сторени
пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр.
София, ул. „Пиротска“ № 171 А, сумата от 100 лева (Сто лева), представляваща сторени
пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8