Присъда по дело №3719/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 116 |
| Дата: | 30 май 2022 г. |
| Съдия: | Даниела Михайлова |
| Дело: | 20213110203719 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Варненския Районен Съд
ХХIII наказателен състав
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от
Варненска Районна Прокуратура обвинителен акт срещу В. Т. В. - ЕГН **********
, от гр. Варна, за престъпление от общ характер по чл.131 ал.2 пр-4 т.3 вр. чл.130
ал.1 от НК , за това, че на 28.01.2020 г. в гр. Варна, причинила лека телесна повреда
изразяваща се в контузия на гръдния кош, обусловила временно разстройство на
здравето неопасно за живота, на полицейски орган - младши инспектор Г. Н. Г. -
старши полицай в група „Общинска полиция" на Сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция" към Отдел „Охранителна полиция" при Областна Дирекция на
МВР-Варна при изпълнение на службата му и за престъпление по чл.131 ал.2 пр-4 т.3
вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 28.01.2020 г. в гр. Варна, причинила лека телесна
повреда изразяваща се в контузия на лявата колянна става, обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски орган - младши
инспектор Д. ИВ. Д. - старши полицай в група „Общинска полиция" на Сектор „Охрана
на обществения ред и териториална полиция" към Отдел „Охранителна полиция" при
Областна Дирекция на МВР-Варна при изпълнение на службата му.
Производството по делото протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимата
и нейния защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на вещото лице д-р
Д.Демиров, изготвил съдебно-медицинската експертиза по досъдебното
производство. Съдът прецени, че това действие по разследването е извършено при
условията и по реда на НПК и одобри изразеното съгласие, като обяви че
заключението на съдебно-медицинската експертиза ще се ползва при постановяване
на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявените против
подс. В. обвинения и счита , че те са доказани с оглед събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие доказателства. Поради това и
пледира подс. В. да бъде призната за виновна за извършените от нея престъпления и
съобразявайки чистото й съдебно минало и степента на причинените на полицейските
служители телесни увреждания, да й бъдат наложени наказания около минималния
предвиден в закона размер, а именно от 1 година „Лишаване от свобода“,
изтърпяването на които да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години , както и да
бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК и да й бъде наложено едно общо
наказание. Представителят на ВРП предлага още на подс.В. да бъдат възложени
направените по делото разноски.
Подс. В.В. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
защитник. В хода на досъдебното производство е дала обяснения по предявените й
обвинения. В хода на съдебното следствие също дава обяснения, като разказва за
случилото се и заявява, че е изпълнила първоначалните указания на полицейските
служители при влизането си в Морската градина- дала е пропуска си, документите за
автомобила и личната си карта. Въпреки това обаче те не я допуснали и й разпоредили
да слезе от колата, което подс.В. не сторила, защото не считала че е извършила
нарушение. Тогава според подсъдимата единият от полицейските служители се
отпуснал на полуотворената й шофьорска врата и започнал да се опитва да и
1
разкопчава колана.От тежестта на тялото му вратата увиснала, за което подс.В. сочи, че
я е раздразнило, защото превозното средство било ново. Тогава тя твърди, че казала на
полицейските служители да й върнат документите, защото се отказва да влиза в
Морската градина и иска да си тръгва.Те обаче не направили това, като опитите да й
бъде откопчан колана и тя да бъде свалена от колата продължили. При тези действия
подс.В. сочи, че се почувствала притеснена от непосредствената близост на
полицейския служител и местоположението на ръцете му по тялото й, и неволно е
възможно да е „отпуснала“ съединителя, при което колата потеглила напред.Тогава
полицейският служител се дръпнал, а тя потеглила.Малко по-късно се върнала, защото
си спомнила, че всичките й документи са там.Обадила се и на мъжът, с когото живеела
на семейни начала-св.Г..Когато се върнала , подс.В. видяла, че на мястото е пристигнал
началника на полицейските служители, който критикувал поведението им.В
последствие тя била отведена във ІІ РУ-Варна, от където била освободена след
полунощ. В последната си дума подс.В. иска да бъде оправдана.
Процесуалният представител на подс. В. – адв. Т.К., безалтернативно
пледира за оправдателна присъда, като счита, че предявените против подсъдимата
обвинения са несъставомерни, тъй като телесните увреждания на полицейските
служители не са били причинени от нея лично, а от вратата на автомобил, който тя е
управлявала. За това пък не й е повдигнато обвинение, доколкото причиняването на
леки телесни повреди при управление на МПС , не съставлява престъпление.На
следващо място адв. К. анализира събраните по делото доказателства за извършените
от полицейските служители действия, които са изпълнявали служебните си задължение
не на КПП, а на пост , с оглед на което не са имали право да изискват документи за
проверка от водачите на превозни средства, а единствено при наличието на пропуск да
ги допуснат на територията на Морската градина.Поради това и адв.К. счита, че те са
превишили правата си. Защитникът анализира и действията на св.Г. , с които се е
опитал да откопчае колана на подсъдимата и да я свали от автомобила, при които тя се
почувствала некомфортно и е реагирала спонтанно с рязко дърпане назад, при което е „
изпуснала „ съединителя и автомобилът рязко е потеглил назад.Поради това и адв.К.
счита, че в случая не е налице какъвто и да е умисъл за причиняване на телесните
повреди, с оглед на което и пледира подс.В. да бъде напълно оправдана.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 4970/27.11.2019 г. на Кмета на Община - Варна били утвърдени
„Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк" в
гр. Варна. С тях се уреждал режимът на достъп до територията на „Приморски парк" за
конкретно посочени категории пътни превозни средства. Достъпът се осъществявал
въз основа на специално издадени от Община - Варна пропуски, със срок на валидност
максимум една година. Контролът за спазване на установения пропускателен
режим на територията на парка се осъществявал от полицейски органи в група
„Общинска Полиция" на Сектор „Охрана на общественият ред и териториална
полиция" към Отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна.
На 28.01.2020 г. св. Г.Г. и св.Д.Д. , и двамата младши инспектори, заемащи
длъжността „старши полицай“ в група „Общинска полиция" на Сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция" към Отдел „Охранителна полиция" при ОД
на МВР-Варна, изпълнявали служебните си задължения на пост „Делфинариум",
намиращ се в гр. Варна, на бул. „Княз Борис I" - на входа на „Приморски парк".
2
Подс.В.В. от години стопанисвала заведения на територията на „Приморски
парк“.В тази връзка тя притежавала необходимия пропуск с № 305, за влизане в
Морската градина за периода от 20.01.2020г. до 31.12.2020г. Около 15.10 ч. подс. В.В.
пристигнала на пост „Делфинариум“ с управлявания от нея лек автомобил „БМВ" с
per. № В 8215СА. Св. Д. й подал сигнал със стоп-палка и подс.В. спряла на около метър
след него. Св. Д. застанал от страната на водача и попитал през отворения от
подсъдимата прозорец, дали притежава съответния пропуск. Подс. В. започнала да го
търси в дамската си чанта, като през това време с приповдигнат тон попитала св.Д. пак
ли ще я спират, не знаят ли коя е и какви са те, че да я спират, след което казала, че е
собственик на тенис кортовете в парка. Междувременно св. Г. бил застанал на около
метър пред автомобила. След като В. пропуск си на св. Д., той го разгърнал и
продиктувал вписания в него регистрационен номер на МПС на св. Г., за да го
сравнят с този на управлявания от подс. В. автомобил. През това време подс.В.
започнала разговор по мобилния си телефон и св. Г. чул как казва на лицето, с което
разговаря: „Тези пак ме спряха, омръзна ми да се занимавам с идиотите на входа",
макар че той и колегата му за първи път виждали подсъдимата и управлявания от нея
автомобил. След това св. Д. поискал от подс.В. да представи и документ за
самоличност. Подсъдимата изразила несъгласие , но накрая и след като и св.Г. отишъл
до колата и също й разпоредил да представи документ за самоличност, дала личната си
карта. Така св. Д. установил самоличността на подсъдимата, след което се отдръпнал
от автомобила и отишъл до полицейската кабина в близост, за да извърши справка
относно криминални прояви и издирване на проверяваното лице. След извършената
справка станало ясно, че подсъдимата не се издирва и няма криминални прояви. Тогава
св.Д. започнал да попълва съответна карта за проверка, а св.Г. стоял пред автомобила.
Тъй като проверката продължила дълго време, а подс.В. имала служебни ангажименти,
за които вече закъсняла, тя казала на полицейските служители, че вече не желае да
влиза в парка, че иска да й върнат документите и да си тръгне. Това накарало св. Д.
да погледне към автомобила видял,че подс. В. потеглила напред. Тъй като св. Г. в
този момент се намирал на около половин-един метър пред автомобила, той бил ударен
от предната броня на колата в областта под колената. В следствие на това св.Г. се
подпрял на предния капак на автомобила. Междувременно, подс.В. потеглила назад, но
не успяла да направи желаната от нея маневра . В това време Д. извикал на подс. В. да
спре и се насочил към колегата си, за да се увери, че не е пострадал сериозно. Двамата
полицейски служители казали на подс.В. да спре автомобила и да излезе от него.Тя
обаче потеглила първо напред, а след това на заден ход, за да излезе на бул.“Цар
Освободител“. Тъй като една от гумите на автомобила опряла в бордюра, подсъдимата
не успяла да извърши напълно маневрата . Тогава св.Г. и св.Д. отишли до предната
лява врата , която била с отворен прозорец, и отново й казали да спре колата и да слезе.
Подсъдимата отказала да слезе. Тогава св. Г. отворил шофьорската врата на
автомобила и отново разпоредил на подс.В. да изгаси двигателя и да излезе от
превозното средство. Подсъдимата пак отказала да слезе, като видяла че от тежестта на
тялото на полицейския служител вратата на колата започва да увисва, което я
раздразнило.Св.Г. й казал, че ще бъде извадена от автомобила принудително, на което
тя отвърнала, че не могат да я извадят от автомобила, а и тя няма да слезе. За това св. Г.
я хванал за левия ръкав на връхната дреха, в областта на лакътя, като се опитал,
пресягайки се , да откопчее предпазния колан на подсъдимата. В този момент подс.В.
се дръпнала ръката, а колата потеглила назад. Тогава св. Г. бил ударен с отворената
шофьорска врата в областта на лявата част на гръдния кош . Св. Д., който стоял зад
него, до колонката на автомобила, го хванал през раменете и го преместил, като го
3
отстранил от пътя на автомобила, за да не попадне под колелата му. Самия Д. успял да
направи само крачка назад с десния си крак и тъй като колата продължавала да се
движи назад, с края на шофьорската врата той бил ударен в областта на лявото
коляно. Когато двамата полицейски служители се отдръпнали от автомобила, подс.В.
затворила вратата си , която била повредена, и движейки се назад, излязла на
булеварда и се включила в движението . След това се обадила на св.Г., с когото
живеела на съпружески начала , казала му, че има проблем и го помолила да отиде при
нея. Малко по-късно подсъдимата се сетила , че е оставила всичките си документи при
полицейските служители и се върнала на място.Там след нея пристигна ли св.Г..Те
видели, че при св.Г. и св.Д. , които били подали сигнал за случилото се, са пристигнали
и други полицейски служители.На място бил извикан и служител на сектор „Пътна
полиция“-Варна, който съставил против подс.В. два акта за установяване на
административни нарушения. Единият от тях бил с бланков номер 381299, като в него
било посочено, че на 28.01.2020г., около 15,30ч. , в гр.Варна, бул.“Княз Борис“ І на
вход за Приморски парк, управлявала л.а. „БМВ“ к с рег. № 82 15 СА, като при
потегляне , не е била достатъчно внимателна към намиращият се пред автомобила
пешеходец и го блъска.ПТП с пострадал участник Г.Г..Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.116 от ЗДвП.Вторият акт против въз.В. бил съставен
за това, че по същото време и на същото място, при управление на автомобила и
движение назад с отворена предна лява врата, е блъснала последователно двама
униформени служители, намиращи се от лявата страна на автомобила.От ПТП-то
пострадали Д.Д. с контузия на ляв крак и Г.Г. с контузия на гръден кош.Като участник
в ПТП напуснала същото без да уведоми съответните служби за контрол и управлява с
наложено наказание „глоба“ с фиш, незаплатен в срока за доброволно
заплащане.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.40 ал.1 пр.2, чл.123
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП и по чл.186 ал.7 от ЗДвП.Съставените актове били връчени
лично на подс.В., като за да не стигне до отнемане на свидетелството й за управление
на МПС, се наложило св.Г. да отиде и да заплати наложените й в предходен период
глоби. След това той си тръгнал, а подс.В. била отведена във ІІ РУ-Варна.Там св.Д.Д.
съставил против нея още един акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 28.10.2020г., около 15,20ч., на пост „Делфинариум“, при полицейска
проверка, като водач на лек автомобил й е разпоредено да излезе от автомобила, при
което не се подчинила и тръгнала с автомобила назад в посока бул.“Княз Борис І“, при
което последвал удар с вратата, която била отворена с двамата проверяващи полицаи –
ст.пол.Г. и ст. пол.Д., след което напуснала мястото на проверката. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.64 ал.3 от ЗМВР.При предявяване на акта подс.В.
вписала като възражения, че има такива, че описаните факти не отговарят на истината,
че е факт, че е предоставила пропуск и лична карта и без нарушение пол.Г. й разбил
вратата.След отвеждането на подс.В. във ІІ РУ-Варна бил извършен оглед на
автомобила й, при който било констатирано, че на предния капак има две следи от
длани.Било установено още, че предната лява врата не се затваря плътно.
За действията на подс.В. първоначално било образувано бързо досъдебно
производство за престъпления по чл.325 ал.3 от НК и по чл.131 ал.2 от НК, за което в
последствие с постановление на ВРП било постановено да се извърши по общият ред.
На 28.01.2020г. в 17,20ч. св.Г. и св.Д. посетили „Спешен център" при
МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където били прегледани и било установено, че имат
съответно травма на гръдния кош и на ляв крак. На 29.01.2020г. двамата полицейски
служители посетили и Отделение „Съдебна медицина" , където също им били
4
извършени прегледи и им били издадени съответните медицински удостоверения.При
св.Г. била установена при палпация умерено изразена болезненост, засилваща се при
движение по страничната повърхност на лявата гръдна половина, на ниво 5-7 ребра, по
задна мишнична линия.При св.Д., отново при палпация била установена болезненост,
засилваща се при движение и сгъване на коляното по страничната повърхност на
лявата колянна става.
В хода на разследването за изясняване на вида и характера на причинените на
полицейските служители телесни увреждания, са били назначени и изготвени съдебно-
медицински експертизи, чиито заключения като обективни, компетентни и пълни и
неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.От тях е видно, че св. Г. е получил
контузия на гръдния кош, като това травматично увреждане е резултат на удар с или
върху твърд, тъп предмет, респективно удар от детайл на МПС, реализиран в областта
на гръдния кош. Тази контузия е обусловила временно разстройство на здравето ,
неопасно за живота, като травматични увреждания от този вид отзвучават без дефицит
за период от около 15-20 дни.Св.Д. от своя страна е получил контузия на лявата
колянна става, като това травматично увреждане отново е резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет, респективно удар от детайл на МПС , реализиран в областта на
лявото коляно. Контузията на лявата колянна става е обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като травматични увреждания от този
вид отзвучават без дефицит за период от около 2-3 седмици.
В хода на разследването били изискани длъжностни характеристики, справки от
Общинска полиция-Варна, копие от ежедневна ведомост и доклад за проверени лица,
заповеди на Кмета на Община-Варна и др.
Въз основа на съставения против подс.В. акт за установяване на административно
нарушение по чл.116 от ЗДвП, касаещо блъскане на св.Г., когато се е намирал пред
автомобила, против нея било издадено Наказателно постановление № 10-0819-000620/
16.03.2020г.С него на подсъдимата на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв.Това постановление
било обжалвано и с Решение № 260434/20.11.2020г. на ВСК, 38-ми състав, било
потвърдено.Постановеният съдебен акт бил обжалван , като с протоколно определение
№ 981/22.04.2021г. , след оттегляне на касационната жалба , същата била оставена без
разглеждане и производството по к.а.н.д. № 510/2021г. било прекратено.
Подс. В. Т. В. е роден на 22.09.1977г. в гр.Пазарджик, живее в гр. Варна,
българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работи.Към момента на
извършване на деянието тя не е била осъждана за извършени от нея престъпления от
общ характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото –от части от обясненията на подс. В., от показанията на св.
Г.Г., св.Д.Д. и св.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи,
приобщени на основание чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК, въз основа на писмените
доказателства по досъдебно производство № 125/2020г на ІІ РУ-Варна, инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК – докладни записки за извършени престъпления, протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справки от ОД-МВР-Варна,
длъжностни характеристики и заповед за утвърждаването им, акт за установяване на
административно нарушение, докладни записки, заверени копия от месечен график,
ежедневна ведомост и доклад за проверени лица и превозни средства от 28.01.2020г.,
справка за собственост на автомобил, справка за нарушител от района за подс.В.,
5
заверени копия от решение на Общински съвет-Варна, заповед на Кмета на Община-
Варна, правила за достъп на ППС на територията на Приморски парк, заявления от
св.Г. и подс.В. , копия от пълномощни, талони , удостоверение за настоящ адрес, копия
от листи за преглед, справка за съдимост и други, както и от приобщените в хода на
съдебното следствие заверено копие от материали по н.а.х.д. № 2020/2020г. на 38-ми
състав на ВРС и заверено копие от АНП № 20-0819-000620, водена от сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Варна против подс.В., заверено копие от опис на щети по претенция от ЗАД
“Армеец“, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви по
отношение на главните факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи , а именно че вменените във вина на подс. В. деяния , всяко по чл.131
ал.2 пр.4 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК са несъставомерни от обективна и субективна
страна.
Събраните в хода на производството относими гласни и писмени доказателства са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви за това, че св.Г. и св.Д. в
изпълнение на служебните си задължения са се намирали на пост „Делфинариум“, че
са спрели автомобила, управляван от подс.В., която е имала намерение да влезе на
територията на Приморски парк, че са й разпоредили да даде притежавания от нея
надлежно издаден пропуск за това, че в последствие са поискали и личната й карта, че
докато е траела тази проверка подсъдимата е разговаряла по телефона , като в хода на
разговора е квалифицирала полицейските служители по негативен начин, че поради
забавилата се проверка В. е искала да си тръгне и е поискала да й бъдат върнати
документите, което не е било сторено, тъй като св.Д. е попълвал съответния доклад за
проверени лица.Доказано е още, че в този момент св.Гулишиев е бил пред автомобила,
с който подсъдимата е потеглила и е имало съприкосновение между предната му броня
и коленете на св.Г., който се подпрял с две ръце на предния капак , че в последствие В.
с колата е направила маневра, за да си тръгне, която е била неуспешна с оглед
ширината на алеята и намиращите се бордюри, че тогава св.Г. е отишъл до предната
лява врата, през отворения прозорец разпоредил на подсъдимата да слезе, което тя не
направила, отворил вратата , отново й разпоредил да спре и да слезе, което тя отново не
извършила, че свидетелят се опитал да свали обезопасителния колан, като се пресегнал
през нея откъм дясната й страна и че я хванал за горната част на лявата ръка, като се
опитал да е издърпа, че в това време св.Д. е бил в близост до него, че подс.В. в този
момент на дърпане силно е изтеглила ръката си , колата е потеглила на заден ход, при
което отворената врата е ударила св.Г. в областта на гръдния кош, а св.Д. в областта на
лявото коляно, както и че след това подсъдимата напуснала мястото, а след време се
върнала, тъй като документите й били в полицейските служители.Всички тези
обстоятелства се доказват от показанията на св.Г. и св.Д., който са последователни,
относително непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което и съдът ги
кредитира.Заявеното от тях отчасти се потвърждава и от обясненията на подс.В., като
съдът не кредитира заявеното от нея за това, че са й били изискани и тя дала на
полицейските служители за проверка и документите на автомобила , доколкото такива
факти не се съдържат нито в показанията на св.Г. и св.Д., нито в изготвените и
приложени по делото докладни записки за случилото се.Съобразно показанията на
тези свидетели, които са и единствените очевидци, съдът приема за доказано и
обстоятелството, че подс.В. по време на проверката е разговаряла по телефона , както и
че е охарактеризирала негативно проверяващите я служители.Следващото
обстоятелство, което съдът приема за доказано от показанията на св.Г. и св.Д. е това, че
6
автомобилът се е движел назад с отворена врата, в момента в който и двамата са били
ударени от нея, а не напред, както заявява подсъдимата.Обясненията й в тази част
противоречат на всички останали доказателства по делото и категорично се
опровергават от тях, поради което и съдът не ги кредитира в тази им част.
Така установените по безспорен начин фактически действия на подс.В. са били
квалифицирани като престъпления по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК , при които
е предвидена отговорност за причиняване на лека телесна повреда на полицейски
орган при изпълнение на службата му.По делото няма спор относно характера на
причинените на св.Г. и св.Д. телесни повреди, които безспорно са обусловили и при
двамата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. същите са такива
по чл.130 ал.1 от НК.Доказано е още, че двамата свидетели са се намирали на мястото
на инцидента именно в изпълнение на службата им.Видно от приложените по
досъдебното производство доказателства е, че и двамата младши инспектори към
28.01.2020г. са заемали длъжността „ старши полицай“ в група „Общинска полиция“ на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Варна. Те , в качеството си на полицейски органи, са били
определени да изпълняват служебните си задължения на пост „Делфинариум“ за
времето от 08.00ч. до 20.00ч. , и именно в това си качество са спрели подс.В. при
опита й да влезе на територията на Приморски парк, за да проверят дали притежава
необходимите документи за това, а именно пропуск издаден по надлежния ред.Съдът
намира, че при извършване на тези си действия полицейските служители не са
превишили своите правомощия, поради което и възраженията на адв.К. в тази насока са
неоснователни.На първо място цитирана от него Инструкция № 8121-з/26.08.2014г. се
отнася за реда и условията за извършване на проверки по чл.81 ал.1 и 2 и чл.83 ал.1 от
ЗМВР от полицейски органи.Нормите на чл.81 ал.1 и 2 и чл.83 ал.1 от ЗМВР са
свързани с правомощията на полицейските органи да извършват проверки на лични
вещи на лица, превозни средства, кораби и др., както и извършването на обиск.В
случая не са налице доказателства, че св.Г. и св.Д. са имали намерение да извършват
такива проверки, за да се приеме, че същите не са имали основание за това. От друга
страна, Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. е тази, която регламентира редът за
управление и изпълнение на патрулно-постовата дейност.В чл.2 т.1 от инструкцията е
посочено, че патрулно-постовата дейност е вид охранителна дейност, свързана с
опазване на обществения ред.Тя се осъществява от наряд, който съгласно чл.7 ал.1 е от
състав, включващ един или повече служители, осъществяващи задачите по чл.2 ал.1 на
определена територията. Нормата на чл.8 от инструкцията определя видовете наряди за
изпълнение на патрулно-постова дейност, които са пост , патрул, подвижна полицейска
група, контролно-пропускателен пункт и др.Съгласно чл.9 и чл.10 постът на наряд за
охрана и/или наблюдение на обект или територия, както и за регулиране и подпомагане
на пътното движение, като постът за охрана на обект е наряд за охрана и/или контрол
на спазването на установен пропускателен режим и обществения ред в
административни и други обекти, охрана на лица, транспортни средства,
местопроизшествия и други, свързани с извършени престъпления и правонарушения.
Според чл.15 ал.1 от инструкцията контролно-пропускателният пункт е наряд за
осигуряване на пропускателен режим, контрол и ограничаване на движението на
превозни средства и граждани на определена територия. В настоящият казус е
безспорно, че св.Г. и св.Д. са изпълнявали служебните си задължения на пост
„Делфинариум“.Те обаче по силата на общите разпоредби в ЗМВР и по-конкретно
чл.70 от ЗМВР, и поради служебното си положение на полицейски органи имат право
да извършват проверки за установяване на самоличността на лице чрез изискване на
7
документ за самоличност.В случая такъв е бил необходим за да се сравни дали лицето,
представящо пропуска за влизане на територията на Приморски парк е същото, за
което той е издаден.Поради това съдът намира, че св.Г. и св.Д. са били полицейски
органи , които са изпълнявали службата си, с оглед на което и възраженията в тази
насока приема за неоснователни.
На следващо място съдът съобрази, че за полученото от св.Г. нараняване в
областта на коленете, причинено му при движение напред от автомобила, управляван
от подс.В., на същата не е повдигнато обвинение, поради което и същото не се следва
да бъде обсъждано.
Спорен между обвинението и защитата е въпросът свързан с правната
квалификация на действията на подс.В., респективно дали същата е осъществила
състав на престъпления от общ характер по смисъла на чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от
НК или не.На подсъдимата са предявени обвинения за причиняване на леки телесни
повреди на полицейски органи при изпълнение на службата им, като от фактическа
страна безспорно се установява, че тези телесни увреждания са били причинени не
лично от подс.В., а от отворената врата на управлявания на заден ход от нея
автомобил. Т.е. налице са телесни увреждания, причинени при управление на МПС.
Това налага да бъдат съпоставени съставите на престъпленията по чл.131 вр. чл.130
ал.1 от НК и чл.342 и сл. от НК. Изпълнителното деяние при умишленото причиняване
на телесни повреди е формулирано от законодателя посредством резултата и се
изразява в увреждане на здравето.Съгласно теорията, то може да бъде причинено чрез
действия, осъществени лично от извършителя чрез нанасяне на удари с ръце, крака,
предмети и други, чиито проявни форми са изключително многообразни и не могат да
бъдат класифицирани. Наказуемо е умишленото причиняване на лека телесна повреда,
т.е. тогава, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал тяхното
настъпване.Непредпазливото причиняване на лека телесна повреда не е
инкриминирано.От друга страна престъпленията против транспорта засягат
нормалната и безаварийна транспортна дейност.Тя е такъв специфичен обект, чието
накърняване води най-често до поставяне в опасност или реално увреждане на лични
или имуществени интереси на неопределен брой лица.Транспортните престъпления са
вид общоопасни престъпления, при които състоянието на обща опасност се дължи на
особеностите на предмета, върху който се въздейства , а именно транспорта и неговите
елементи, боравенето с които / управление, експлоатация и др/, е източник на
повишена опасност.Те са деяния / действия или бездействия/, които нарушават
установените правила за безопасност при управление на МПС, с което създават
опасност за живота и здравето на хората и се достига до визирания в закона
съставомерен резултат. В Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на
Пленума на ВС е посочено, че деянието по чл.342 ал.1 от НК, респ. чл.343 ал.1 от НК,
се изразява в нарушение на правилата за движение, като понятието „ управление“
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство. В този смисъл изпълнителното деяние в тези случаи е винаги нарушаване на
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, респективно представлява
административно нарушение, като то следва да се намира в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Следователно, ако
не е настъпила нито една от общественоопасните последици, визирани в закона, то не е
налице престъпление, а само административно нарушение. На следващо място, в
постановлението е посочено, че формата на вината на престъплението по чл.343 от НК
8
е несъзнавана и съзнателна непредпазливост, като е обърнато внимание, че вината е
отношението на дееца към последиците, предвидени в съответния състав от НК, а не
отношението към нарушаване на съответните правила за движение.В постановлението
е посочено още, че чл.342 ал.3 от НК , в който е предвидено наказание за този, който
при управление на МПС умишлено причини смърт, телесна повреда или значителни
имуществени вреди другиму, е специален по отношение на чл.115 и сл., чл.128 и
чл.129 от НК, поради което ако деянието е осъществено чрез нарушаване на правилата
за движение при управление на превозно средство, то деецът ще носи наказателна
отговорност по този текст от НК.
В контекста на изложеното до тук и съотнасяйки установените факти към
хипотезите на правните норми, съдът намира, че подс.В., при движение на МПС на
заден ход с отворена врата е причинила телесни увреждания на св.Г. и св.Д., тъй като
водач на МПС не е съобразила поведението си с изискванията на ЗДвП- чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП и на чл.40 ал.1 от ЗДв Тези норми задължават участниците в движението с
поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората и задължават
водача преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.В случая подс.В. очевидно е поставила в опасност здравето
на полицейските служители, тъй като е направила опит да потегли назад без да се
убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които на
конкретният участък са били св.Г. и св.Д.. В тази връзка съдът анализира заявеното от
подс.В. за причините, поради които автомобилът се е придвижил назад, както и
показанията на св.Г. и св.Д. в тази насока. В показанията си св.Г. сочи, че е получил
нараняванията си от отворена предната лява врата на автомобила, когато подс.В. се е
опитала да „ даде назад“/ л.60, гърба и л.61/. Св.Д. макар първоначално да сочи, че
подсъдимата „ включи назад, даде газ, затвори си вратата и потегли“/л.61 гърба/, в
последствие уточнява, че е видял, че „колата потегля леко назад“, като дори е
помислил, че е „ автоматик, защото автоматика има един ход малко по-слаб в
началото“, както и заявява, че когато е видял, че колата тръгва назад, е дръпнал св.Г.
назад. Св.Д. уточнява още, че колата просто е тръгнала малко по-бавно, не
рязко/л.62/, както и че целта на подс.В. е била да си тръгне от мястото, което тя сама е
заявила. Подсъдимата от своя страна обяснява, че докато полицейските служители са
били в близост до отворената врата на колата, не я е привеждала в движение, като от
една страна е била раздразнена от причинената на вратата й повреда, а от друга-
притеснена от опитите на св.Г. да я свали от автомобила, пресягайки се през предната
част на тялото й в опит да откопчее предпазния колан и от обстоятелството, че я е
хванал за лявата подмишница, което обстоятелство пък се потвърждава от показанията
и на св.Г., и на св.Д.. Именно поради това и тя твърди, че инстинктивно се е дръпнала
назад и е „ изпуснала“ съединителя, при което колата е потеглила назад. От анализа на
тези гласни доказателства може да се направи извод, че действията на подс.В. по
привеждане на автомобила в движение с отворена врата и при непосредствена близост
до полицейските служители, не са били извършени нито при пряк, нито при евентуален
умисъл по отношение на предявените й обвинения за престъпления по чл.131 ал.2 от
НК.Очевидно е, че същата не е имала намерение да причинява телесни повреди на
св.Г. и св.Д., а е желаела да напусне мястото. Описаната от нея реакция, свързана с
рязко дръпване назад , е била възприета и от св.Д. , който също заявява, че тя се е
дръпнала и е потеглила назад, но уточнява, че не може колата да тръгне с инерция по
баира /л.62/. В този смисъл и като съобрази, че и двамата полицейски служители
описват момента , в който колата е потеглила назад, като „опит да даде назад“ /л.60
9
гърба/ , с бавно движение , не рязко, съдът намира, че реализираното движение на
заден ход на автомобила , не е било осъществено с цел да бъдат причинени телесни
увреждания на полицейските служители. Дали същото се е дължало на „ изпускане“ на
съединителя или на съзнателно боравене с механизмите на превозното средство, за да
бъде приведено в движение на заден ход, са обстоятелства, които биха могли да бъдат
изследвани ако на подс.В. бяха предявени обвинения , свързани с причиняване на
съставомерни телесни повреди при управление на МПС, за да се установи дали не е
налице „ случайно деяние“.В случая обаче такива обвинения на подсъдимата не са
били предявени. Доколкото обаче от показанията на св.Д. се установява, че мястото на
което се е намирал автомобила е имало наклон, който не би позволил колата да тръгне
по инерция, то следва да се приеме, че от страна на подсъдимата е било осъществено
боравене с механизмите на колата, при което макар да не е предвиждала настъпването
на описаните обществено-опасни последици- причиняване на телесни повреди, е
могла да предвиди, че при движение на заден ход на автомобила с отворена врата, до
която в непосредствена близост се намират двама мъже, е възможно същите да бъдат
наранени. Причиняването на леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК по
непредпазливост обаче не съставлява престъпление въобще, доколкото не е обявено от
закона за наказуемо. От друга страна, именно поради извършени нарушения на ЗДП в
конкретната ситуация против подсъдимата е бил съставен и акт за административно
нарушение № 145120, описан в справката й за нарушител от района. В случая
събитията са се осъществили на алея в Приморски парк, което се явява път, за който
администрацията в лицето на Община-Варна, е разрешила да се извършва движение на
превозни средства при определени условия съгласно чл.2 ал.2 от ЗДвП.Доколкото
обаче причиняването на леки телесни повреди при управление на МПС не е
предвидено като съставомерен резултат и за него не е предвидено наказание, съдът
намира че с действията си подс.В. не е осъществила престъпление от общ характер и
по смисъла на чл.343 от НК.
Поради изложеното до тук, съдът намери че не се доказаха по несъмнен и
безспорен начин обвиненията срещу подс. В.В. за това , че на 28.01.2020 г. в гр.
Варна е причинила лека телесна повреда изразяваща се в контузия на гръдния кош,
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски
орган - младши инспектор Г. Н. Г. - старши полицай в група „Общинска полиция" на
Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция" към Отдел
„Охранителна полиция" при Областна Дирекция на МВР-Варна при изпълнение на
службата му и за това, че на 28.01.2020 г. в гр. Варна е причинила лека телесна
повреда изразяваща се в контузия на лявата колянна става, обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски орган - младши
инспектор Д. ИВ. Д. - старши полицай в група „Общинска полиция" на Сектор „Охрана
на обществения ред и териториална полиция" към Отдел „Охранителна полиция" при
Областна Дирекция на МВР-Варна при изпълнение на службата му, поради което и на
основание чл.304 от НПК я призна за невиновна и я оправда по така възведените й
обвинения всяко по чл.131 ал.2 пр.4 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК.
В хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за
сметка на Държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
10
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11