№ 372
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000336 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Г. инвест“ АД, чрез адв. И. срещу решение №
340 от 06.03.2025г., постановено по т.д. № 20231100901040 по описа на СГС, с което е
отхвърлен искът му по чл. 71 от ТЗ срещу „Крамекс“ АД, за отмяна на взето на 31.05.2023г.
решение на съвета на директорите на „Крамекс“ АД.
Въззивникът - „Г. инвест“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на устава и материалния закон. Твърди, че съгласно чл. 14 от устава на
дружеството и чл. 244, ал. 1 от ТЗ, съветът на директорите/СД/ се състои от минимум три
лица. С две последователни вписвания в ТР от 31.05.2023г. били заличени двама от
членовете на СД. Единствен член на СД е останал „А. и сие“ ООД, който с решение от
31.05.2023г. еднолично се е избрал за представляващ на „Крамекс“АД като член на борда на
директорите. Според въззивника, това решение било нищожно, евентуално
незаконосъобразно като взето от незаконен колективен орган, без необходимия кворум и
мнозинство, и при липса на компетентност. В този смисъл била и практиката на ВКС:
решение № 282/2018г. по т.д. № 2537/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 139 от
16.03.2021г. по т.д. № 278/2020г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 103 от 25.07.2014г. по т.д. №
2994/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 150 от 28.04.2005г. по гр.д. № 57/2004г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 202 от 22.12.2010г. по т.д. № 764/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 212 от
14.02.2017г. по т.д. № 2528/2015г. на ВКС, ІІ т.о. На следващо място твърди, че „А. и сие“
1
ООД вече е бил освободен като член на СД/поредица от решения на общо събрание на
акционерите от 28.12.2018г., 14.08.2019г., 25.11.2022г. и 05.12.2022г./ и във вътрешните
отношения с дружеството нямал такова качество. С последното решение от 05.12.2022г. е
избран нов съвет на директорите, който на свое заседание от 12.12.2023г. е избрал за изп.
директор Ж. Д. Ж.. Тези решения били заявени за вписване в ТР, но регистърното
производство е спряно по искови молби за тяхната отмяна от „А. и сие“ ООД. Исковете му
по чл. 74 ТЗ били отхвърлени с влезли в сила решения/ОСА от 14.08.2019г. и от
28.12.2018г./, но са предявени нови искове за обявяване на тяхната нищожност и
регистърното производство отново е спряно. Според въззивника, действията на „А. и сие“
ООД представлявали незаконосъобразен опит да зазвеме еднолично управление на
дружеството, в разрез с взетите решения но ОСА, които имали незабавно действие, на
основание чл. 231, ал. 2 ТЗ. Счита, че е напълно погрешен изводът на първоинстанциония
съд, че тези обстоятелства били от компетентността на длъжностното лице по регистрация
към Агенцията по вписванията. Именно в настоящото производство съдът следва да се
произнесе по валидността и законосъобразността на взетото решение, а не да извършва
последваща проверка в производството по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Напълно погрешни били и
изводите, че атакуваното решение било за промяна на представляващия на дружеството и не
накърнявало членствените права на отделния акционер, защото в случая липсвал СД, както
и необходимия по устава и закона кворум и мнозинство. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и постанови решение, с което да отмени решението на СД от
31.05.2023г. на „Крамекс“ АД. Претендира направените разноски по делото.
Въззиваемият/ответникът – „Крамекс“ АД е подал в срок писмен отговор, чрез особения
представител адв. Д.. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а
твърдения факт за нарушаване на членствени права на акционера за недоказани. Според
ответника, цитираните във въззивната жалба съдебни решения са неотносими към
настоящия правен спор. Правилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че промяната
на представляващия не е презумпция за накърняване на конкретни членствени права на
ищеца. Членовете на СД носели организационна и имуществена отговорност, и въпросите
свързани с вътрешните им отношения бил предвиден друг механизъм за защита от
недобросъвестно поведение. В представените в срок писмени бележки доразвива
изложените във въззивната жалба съображения. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице и в законоустановения, срещу
подлежащо на въззивно обжалване решение и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, пр.1 ГПК настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Софийският апелативен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
2
Страните във въззивното производство не спорят и от доказателствата по делото се
установява, че „Г. инвест“ АД е мажоритарен акционер със 120 103 бр. акции от общо 237
511 лева, или 50,57 % капитала на „Крамекс“ АД. С поредица от решения на общо събрание
на акционерите от 28.12.2018г., 14.08.2019г., 25.11.2022г. и 05.12.2022г., „А. и сие“ ООД е
освободен като член на СД. С решение на ОСА от 05.12.2022г. е избран нов съвет на
директорите, който на свое заседание от 12.12.2023г. е избрал за изп. директор Ж. Д. Ж.. На
31.05.2023г. в Търговския регистър са били заявени за вписване заличаване на двама от
членовете членове на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД – Е. С. У. и К. П. И..
Единственият вписан член на СД на „Крамекс“ АД е само третият член „А. и сие“ ООД. С
протокол от заседание на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД от 31.05.2023 г. е взето
решение от единствения член на СД - „А. и сие“ ООД, че взема решение за избора му като
представляващ на „Крамекс“ АД и определя физическото лице П. С. А.. За вписване на това
обстоятелство, на 31.05.2023г. е подадено заявление в ТР с вх. № 20230531213131.
Представени са множество съдебни решения и определения относно водените производства
между страните във връзка с оспорване на взети решения на ОСА, както и за постановени
във връзка с тях спирания на регистърните производства. До приключване на устните
състезания във въззивното производство, няма вписани решения на ОСА на „Крамекс“ АД
на нови членове на СД на мястото на напусналите или заличаване на „А. и сие“ ООД.
За да отхвърли като неоснователен евентуалния иск по чл. 71 от ТЗ, за отмяна като
незаконосъобразно на решение от 31.05.2023г. на „А. и сие“ ООД за избора му като
представляващ на „Крамекс“ АД, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
с взетото на 31.05.2023г. решение от „А. и сие“ ООД като член на СД да е представляващ на
„Крамекс“ АД, не са нарушени права на акционера, нито е нарушено правото му на
членство. Ообстоятелството, дали единственият останал член на съвета на директорите
може или не може да взема еднолично решения като съвет на директорите, каквито според
закона и устава на дружеството не може, било предоставено в компетентността на
длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписвания и е в обхвата на
извършваната от него проверка по реда на чл.21 от ЗТРРЛНЦ. Към настоящия момент обаче
и на основанието, на което е заведен искът, не били налице обстоятелствата за неговата
основателност - нарушени членствени права или правото на членство на акционера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Критериите, разграничаващи нищожните и незаконосъобразните, съответно противоречащи
на устава, решения на органите на търговското дружество и различните способи на защита
на правата на съдружниците и акционерите са посочени в Тълкувателно решение №
1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС. В т. 1 и т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е изразено
разбирането, че решението на Общото събрание, което е извън пределите на неговата и на
другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и
учредителния акт, е нищожно и нищожността може да се установи със самостоятелен
установителен иск, който може да бъде предявен от всеки член на дружеството при наличие
3
на правен интерес, като в зависимост от това дали решението подлежи на вписване или не.
По отношение на осъдителните и конститутивните искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е
презумптивен, като за допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да
установи, че е съдружник или акционер.
Производството по главния установителен иск по чл. 71 ТЗ, за установяване нищожност на
решение на СД на „Крамекс“ АД от 31.05.2023г. е прекратено като недопустмо поради липса
на правен интерес, с определение № 1394 от 11.04.2024г. по т.д. № 1040/2023г. по описа на
СГС, което е влязло в сила на 19.11.2024г.
В процесната хипотеза, правните основания на евунтуалния конститутивен иск по чл. 71 от
ТЗ са идентични с правните основания на установителния иск, че решението на СД на
„Крамекс“ АД от 31.05.2023г. е незаконосъобразно поради противоречие с чл. 14 от устава и
чл. 244, ал. 3 от ТЗ. Всяко едно от тези основания водят до нищожност на процесното
решение на СД, а не до неговата незаконосъобразност, както неправилно счита ищецът.
Ирелевантни за това производство е възражението на въззивника, че действията на „А. и
сие“ ООД представлявали незаконосъобразен опит да зазвеме еднолично управление на
дружеството, в разрез с взетите решения на ОСА, които имали незабавно действие, на
основание чл. 231, ал. 2 ТЗ.
В случая, ищецът свързва основанието на иска с неизпълнение на решение на общото
събрание на "Крамекс" АД и съответно с несъобразяване с решение по формиране органите
на дружеството, което е предмет на правен спор в производството по иск по чл. 74 ТЗ по
отношение на решенията, с които е формиран новия СД на "Крамекс" АД.
Предвид липсата на други фактически твърдения като основание на конститутивния иска по
чл. 71 от ТЗ, които могат да обосноват незаконосъобразност на процесното решение на СД,
евентуалният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, неоснователно е искането на
ищеца за присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340 от 06.03.2025г., постановено по т.д. № 20231100901040 по
описа на СГС, с което е отхвърлен евентуалният иск от „Г. инвест“ АД срещу „Крамекс“ АД,
за отмяна като незаконосъобразно по чл. 71 от ТЗ, на взето на 31.05.2023г. решение на
съвета на директорите на „Крамекс“ АД.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5